Живеят ли мъртвите? Какво казва Бог

НА борда на един самолет, летящ в посока към един южноафрикански град, се намирал пилотът и дванадесетгодишната му дъщеря. 400 км от целта им трябвали да извършат принудително кацване, при което самолетът бил разбит и двамата загинали.

„Само Йехова Бог знае, колко болезнена бе тази загуба за мене и каква борба трябваше да водя“, разказва Бети, съпругата и майка. Как е могла да се справи с това? „Непрекъснато се молех за устойчивост и сили да преодолея това и така да мога да помагам на други, също да се справят с подобни положения“. Голяма утеха за Бети е било също и това, което казва Бог за състоянието на мъртвите и за надеждата за възкресението.

Но какво казва Бог относно състоянието на мъртвите? В Библията се казва: „Мъртвите не знаят абсолютно нищо“ (Еклесиаст 9:5). Следователно, мъртвите са чисто и просто без съзнание. Но защо вярват повечето на точно противоположното? Защото са измамени от една огромна лъжа, която още в древни времена е била разпростарнена по цялата земя.

Измама в световен мащаб

Всичко започнало с първата лъжа. Историческото описание в първата книга на Моисей, Битието, ни разкрива подробностите. Там се казва: „Що се отнася до дървото за познаване на доброто и злото, от него не трябва да ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш“ (Битието 2:17). Йехова Бог отправил тези думи към Адам, първия човек. Нека ги сравним сега с това, което според описанието в Битието 3:1–4, Сатана казал на Ева чрез една змия, за да я предразположи към непокорност спрямо Бог: „Никак няма да умрете.“ По този начин Сатана противоречел на Божиите думи. Чрез тази първа лъжа той станал „Баща на лъжата“ (Йоан 8:44; Откровението 12:9).

Но Адам и Ева умряли, а също така и безброй милиони от тогава до днес. Как се измъкнал Сатана от тази лъжа? По–късно той накарал хората да вярват, че тялото наистина умира, но нещо продължавало да живее. Това учение станало съставна част от религиите в древноста и намерило отзвук по–късно в гръцката философия. Затова, вярата в безсмъртието на душата е разпрастранена по целия свят. За мнозина от тези, които вярват, че тяхните любими умрели живеят някъде, може би това да е утеха. Но извънредно важният въпрос гласи: Истина ли е това?

Безсмъртна ли е твоята душа

Думата „безсмъртие“ се среща в Библията само три пъти и то само в християнско–гръцките писания. След точното проучване на нейната употреба, става ясно едно: Човекът по природа не е безсмъртен.

Да вземем например думите на апостол Павел от 1 Тимотея 6:15, 16, където той казва за Исус, че е „Царят на царете и Господар на господарите, който единствен притежава безсмъртие“. Какво значи различава Исус от другите „царе“ и „господари“? Той е безсмъртен; те не са.

Вярно е, че безсмъртие е обещано на онези последователи на Христос, които са призвани да царуват с него на небето (1 Петър 1:3, 4). Затова в 1 Коринтяните 15:53, 54 се казва: „Смъртното трябва да се облече в безсмъртие. А когато тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: ‘Погълната биде смъртта за винаги.’“ Забележи, че безсмъртието трябва да се „облече“. То е награда за избрани, верни християни и не е нещо, което всички хора наследяват.

Също така в Библията никъде не се казва, че човек има душа или че му е дадена такава. Вместо това се казва: „Йехова Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа“ (Битието 2:7; сравни 1 Коринтяните 15:45). Между думите съм и имам съществува голяма разлика. Никой не би оспорил, че съвсем не е едно и също да бъдеш куче или да имаш куче. Също така не е незначително дали си душа или имаш душа.

Не на всички хора се дава безсмъртие. Това ясно произлиза от многото библейски изказвания, че душата умира. Например: „Душата, която е съгрешила, тя ще умре“ (Езекиил 18:4, 20). „И всяка душа, която не би послушала тоя пророк, ще бъде изтребена от людете“ (Деянието на апостолите 3:23).

Но след като нямаме безсмъртна душа, какво става когато умрем? Намираме се в състояние на „спане“, понеже благодарение на откупителната жертва на Исус има надежда за възкресение (1 Коринтяните 15:22). Когато умрял Лазар, Исус казал: „Аз отивам да го събудя“. След това обяснил: „Лазар е умрял“ (Йоан 11:11–14). Павел също споменал за онези, „които спят в смъртта“ (1 Солунците 4:13, 14; 1 Коринтяните 15:20). Но щом умрелите само спят, бихме могли да се запитаме:

Ще бъдат ли събудени?

Представи си веднъж следната удивителна сцена: Пред една пещера във Витания близо до Ерусалим се събрали много хора. Между тях се намира Исус, Мария и Марта. Последните две са сестри на недавна умрелия Лазар, чието тяло било положено в тази пещера затворена с камък. „Отместете камъка“, казва Исус. Марта протестира: „Господарю, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.“ Но след кратка молитва Исус извиква: „Лазаре, излез вън!“ И Лазар наистина излиза (Йоан 11:38–44). Можеш ли да си представиш колко учудено и зарадвано било множеството от хора, и особено Мария и Марта.

Ако Лазар през тези четири дни бил живял някъде, не би ли разказал това на всеки? Никъде обаче не се разказва за това, че е говорил с някого за някакви преживявания по време на смъртта си. Това се потвържадава чрез думите в Библията: „Мъртвите не знаят абсолютно нищо“ (Еклесиаст 9:5).

Случаят с Лазар не е единствен. Недалеч от Найн, Исус срещнал веднъж погребална процесия, носеща трупа на един млад човек. Исус казал: „Момче, казвам ти, стани“. И какво се случило тогава: „Мъртвият се подигна и седна, и почна да говори“ (Лука 7:11–17). Разказал ли младият мъж за някакво място, където хората отиват след смъртта? Не, защото несъмнено наистина е бил мъртъв.

Исус, Павел, Петър, Илия и Елисей възкресявали мъртви хора. Но никой от възкресените не споменал дори с една дума за някакъв живот след смъртта.

Тези чудеса били предвкус за това, как по–голямата част от мъртвите някога ще бъдат възвърнати към живот — чрез възкресение. След това те ще живеят на земята, която се намира под управлението на Божието Царство. Исус казал: „Не се чудете на това, понеже иде часът, в който всички, които се намират в гробовете, ще чуят [моя] глас и ще излезат“ (Йоан 5:28, 29). Това ще бъде чудесно преживяване за онези, на които ще се даде правото да живеят под хилядогодишното управление на Христовото Царство, което е толкова близо (Откровението 20:4, 6). Дори и самото обещание за възкресението е доказателство за това, че мъртвите не живеят никъде. За да бъдат възкресени хора, трябва да са мъртви преди това

Но някои могат да попитат:

Какво може да се каже за твърденията от медиуми на зли духове и други хора, че получават известия от мъртвите? Не се ли доказва с това, че мъртвите живеят? Не. Сатана е много лукав, стар измамник, който често се „преправя на ангел на светлината“ (2 Коринтяните 11:14). Той и неговите демони могат — и те да правят това — да се представят за духовете на умрели. Затова в законът на Йехова, даден на израилтяните, е казано ясно: „Някой, който запитва медиум на зъл дух. ... или някой, който запитва мъртвите ..., е за Йехова нещо отвратително“ (Второзаконието 18:10–12, Нов свят — превод). Йехова ще се погрижи за това, тези, които се занимават със спиритизъм, да не „наследят неговото Царство“, а да бъдат унищожени (Галатяните 5:19–21; Откровението 21:8).

А как стои въпроса с онези, които твърдят, че са имали предсмъртни преживявания? Не се ли доказва чрез тези преживявания, че духът или душата при смъртта напуска тялото? Американският изследовател на мнения Джордж Галап, младият, се занимал с тази тема и резултатите от това публикувал в книгата „Приключения с безсмъртието“. Интервюираните лекари и учени, били много скептични относно стойността на описанията за предсмъртни преживявания. Така например един биофизик от Мериланд казал: „Това са умствени преживявания в анормално физиологично състояние ... Мозъкът е много сложен орган, който може да направи редица трикове, когато бъде малтретиран — да споменем например само преживяванията от наркотици“. Един психиатър от Охайо: „Тези разкази са фантазии или халюцинации.“ Учен от Мичиган се изразил: „Това са фантазии, причинени от травма.“

Джордж Галап стигнал до извода, че описанията за предсмъртни преживявания „в никакъв случай не могат да се смятат като доказателство за безсмъртие или задгробен живот“. Той добавил: „Може да са просто вътрешни драматични действия, които се разиграват само в ума на онези, които претърпяват физическа травма.“ Също така посочил върху обяснението на някои религиозни мислители, че такива прежвиявания са „Част от демонична стратегия, чрез която хората да бъдат заблуждавани“. Това, което Бог е казал преди дълго време, все още не е загубило валидността си: „Мъртвите не знаят абсолютно нищо“ (Еклесиаст 9:5, Хердер).

Какво трябва да правиш?

Пази се от представи или учения, които почиват на първата сатанска лъжа: „Никак няма да умрете“ (Битието 3:1–5). Признай това, което учи Божията дума, а именно, че при смъртта на човека ‘неговите мисли изчезват’ (Псалм 146:4). Приеми също, че спящите в смъртта ще възкръснат, и то по време на славното управление на Божието Царство, за което много се молят, защото тогава „ще има възкресение както на праведните, така и на неправедните“ (Деянието на апостолите 24:15; Матей 6:9, 10).

Споменатата в първата статия жена се зарадвала много, когато и било показано това, което казва Бог относно състоянието на мъртвите и за измамническите демони. Унищожила нейните амулети и други предмети, които имали връзка със спиритизъм и само няколко дни след това се почувствала много по–добре. Сега тя помага на други да се освободат от обожаването на демони.

Вдовицата, чиито близки загинали при падането на самолета, била утешена със следните мисли: Че мъртвите са в безсъзнание, нямат никакво понятие за времето. От тяхна гледна точка, те се събуждат в следващия момент в земен Рай под Божието Царство. Сега тази вдовица предава на други познанието, че Йехова скоро ще „избърше сълзите от всичките лица“ (Исаия 25:8). И тя очаква деня, в който нейните любими умрели ще бъдат възвърнати чрез възкресението отново към живот.