Пионерският дух засилва жътвата на Филипините

АКО човек искаше да се свърже със Свидетелите на Йехова в Манила през 1935 година, той трябваше да отиде в един малък апартамент на Ризал авеню № 1134. Там редовно се събираха около 20 души за да изучават Библията. В онзи апартамент бе поместено първото бюро от дружеството Стражева Кула на Филипините.

Днес в Района на Манила има 103 еклезии от Свидетелите на Йехова с над 9.000 възвестители на Царството. В Давао, в южната част на Филипините, преди 50 години нямаше един единствен Свидетел. Днес в този град са присъединени към 41 еклезии повече от 2.800 Свидетели на Йехова.

Растежа в двата най–големи градове на страната обаче показва, че първите Свидетели са живели съобразно с названието си (Исаия 43:10–12). Те разпространиха проповедническото и поучителното си дело във всички краища на Филипините. Таблицата в началото на тази страница показва плодовете от дейността на правенето на ученици през последните 50 години. Но какво толкова ускори развитието на Филипините?

Пионерският дух допринася за развитието

Без усърдният пионерски дух на първите Свидетели на Филипините нямаше да бъде възможно да се достигнат стотиците населени острови с благата вест. Този дух още днес е деен с пълна сила. От доклада за м. февруари 1986 г. например се вижда, че в този месец на Филипините били дейни освен 758 извънредни пионери още 9.090 общи пионери. Този брой е повече от два пъти по–голям отколкото две години преди това. В м. април 1985 година 26.630 възвестители — една трета от всички Свидетели на Йехова в страната — бяха дейни в една от целодневните служби.

Да, служителите на Йехова на Филипините чувстват спешността от напредналото време. За това те прекарват колкото се може повече време с това да възвестяват на съжителите си Божието Слово и да ги поучават в него. Интересно е да разгледаме какви промени трябваше някои от тях да предприемат, за да могат да започнат със целодневната служба и какви хубави случаи са преживяли.

Промени за пионерската служба

Фелипе Вентура от Биналонан (Пангасинан) бе 13 години в целодневната служба преди да създаде семейство. Когато децата порасли, той пак искаше да започне с пионерската дейност, но поради заболяване от диабетес той ослепял на едно око. Преди около пет години напълно ослепял. Въпреки това той бе в състояние да ръководи малко магазинче с което да изкарва прехраната за семейството си. С помоща на жена и децата си той така организирал времето си, че на 1 април 1985 пак можел да започне с пионерската дейност. Въпреки недъга си той взима участие в проповедническото дело от къща на къща. Един от синовете, който го придружава, прочита на вратите библейските текстове. Брат Вентура ръководи няколко библейски изучавания и е старейшин на еклезията. Един от синовете му също е в пионерска служба и дъщеря му често служи като помощник пионер.

Клодуалдо Киохилаг, един старейшина от Бинян (Лагуна), бе през 60–те години пионер и пътуващ надзирател докато жена му роди бебе. Той казва: „Ако човек веднъж вкуси радостите свързани с целодневната служба, тогава винаги иска пак да ги изпита и копнее за тях.“ В професията си той имал извънреден успех и имал много удобства за себе си, жена си и дъщеря си, но не виждал в тях истинският смисъл на живота. Той казва: „Всичко, що притежавах би било безсмислено, ако не бих могъл пак да осъществя желание си от дълго време пак да се върна към целодневната служба.“ За да стане пионер той започнал да работи само половин ден и пред обед отивал на проповедническа служба. На 1 октомври 1984 той осъществи мечтата си да поеме наново службата като общ пионер. Наистина, сега той печели само половината от парите в сравнение с миналото, но и разходите му са сега много по–ниски. Междувременно жена му се присъединила към него в службата като общ пионер и дъщеря им служи от време на време като помощник пионер.

Целодневна служба въпреки слепост

Панталеон Татой ослепял на четири години поради заболяване от рубеола (шарка). През 1972 година той за първи път чул за истината и започнал да изучава книгата „Истината която води към вечен живот“. С това бе възможно в късо време да се откаже от тютюна и алкохола и на 29 юли 1973 година той символизирал отдаването си на Йехова чрез кръщението.

Когато Панталеон започнал да дава свидтелство на другите, по–старата му сестра започнала да го ругае: „Как можеш ти да бъдеш проповедник след като си сляп и имаш само един панталон?“ Но той не допуснал това да го обезкуражи. Тъй като добре познавал околността на мястото, където живеел, сам тръгнал да известява на съседите си благата вест. За негова голяма радост той бе в състояние да помогне през 1984 година на братовчедката си и племенника си да опознаят истината и те се кръстили в септември същата година.

Панталеон също бе в състояние да проведе библейско изучаване с племенничките си Лорна и Луц, немо–слухи близнаци. Но как било възможно сляп пионер да изучава Библията с немо–глухи? С помоща на друг човек той широко употребил илюстрациите в публикациите. Когато говорил за истината, братовчедката му Рокина превеждала на глухонемите близначки казаното в знаковия език. Лорна и Луц могли да се кръстят въпреки тежкият им недъг на 20 април 1985 г. След като Панталеон служел една година като помощник пионер, той бе в състояние да започне с службата като общ пионер на 1 март 1985 г.

Целодневната служба като кариера

При едно тържество послучай завършването на училището една съученичка казала на друга, която била Свидетелка на Йехова: „Всеки от твоите, когото питам какво иска да стане след училището ми казва: ‘Искам да започна с пионерската служба’. Каква професия е това?“ Младата Свидетелка ѝ обяснила какво е пионерската служба. Съученичката ѝ показала интерес и се съгласила с изучаване на Библията. Скоро след това и тя имала желанието да стане пионерка.

Други познали, че следване в колежа не задоволява духовни потребности. Една млада сестра от Бохол например установила през последната си година на колежа, че покрай училището и оставало достатъчно време за пионерската дейност. След като посетила пионерската школа тя казала, че това, което тя била научила в колежа, изобщо не могло да се сравни с това, което научила тук и с радостта, която изпитвала в целодневната служба за Йехова. Сега тя служи като пионер там, където възвестители са спешно необходими.

Млади и стари всимат участие с готовност

В Псалмите се предсказва, че Божият народ „с готовност“ ще се представи в дните на царствената му сила. ‘Млади мъже, девици, стари мъже и момчета’ щели да възхвалят името на Йехова (Псалм 110:3; 148:12, 13). Това положително се оказа истинно между народа на Йехова на Филипините.

Според последният отчет 1 159 или 13 на сто от общите пионери на Филипините бяха под 20 годишна възраст. Каква радост е; че тези млади хора безкористно служат ‘на Сътворителя си в дните на своите младините’, вместо да ги прахосват по себелюбив начин или по светски кариери! (Еклисиаст 12:1).

Някои от тези, които поели целодневната служба в млади години, са сега вече в напреднала възраст, обаче все още служат с вярност. Брат Леонардо Барлаан и жена му Нативидад започнали с пионерската служба на 1 април 1938 година. Те преживяли тежките военни години и изпълнили редица задължения между другото били дейни и в окръжната служба. Брат Барлаан е сега на 72 години и заедно с жена си все още е деен като извънреден пионер в Сан Карлос (Пангасинан).

Други започнали с целодневната служба по–късно и все още я провеждат въпреки напреднала възраст. Леончио Сабандал бе например на 52 години, когато започнал с пионерската дейност. Сега, на 93 години, все още се намира в длъжността си като извънреден пионер. Задено с жена си той бе в състояние да помогне на 118 хора да опознаят истината и да се отдадат на Йехова. Подобен е случая и с Чиприано Сепулведа старшии, който започнал с пионерската служба на 72 години и бе деен като общ пионер до смъртта си през 1985 година, на 88 годишна възраст. Паула Мариано, която на 71 годишна възраст започнала с пионерската служба, е днес на 89 години и въпреки болест провежда целодневната служба. Тези стари братя и сестри наистина са образци за вяра и усърдие.

Радост за постигнатия напредък

Като се обърне погледа назад върху изтеклия половин век, ясно може да се познае, че благословията на Йехова се намира върху голямото усърдие на неговите Свидетели. Каква радост е, да се види как шепата възвестители, която била дейна през 1935 година, нарастнала на 88 113 — това е броят на тези, които взеха участие в проповедническата служба през м. февруари 1986 година! От малката еклезия в Ризал авеню в Манила произлезеха 2 454 еклезии разпространени по цялата страна и организирани в 120 окръзи.

А какви са переспективите за бъдещето? Ободрителен знак за това е прекрасният брой от 268 526 от присъстващите при тържеството послучай Господната вечеря на 4 април 1985 година — три пъти повече от броят на Свидетелите в страната! Освен това се проведоха във февруари 1986 г. общо 62 248 библейски изучавания с интересуващи се хора. Без съмнение растежа ще продължи с благословията и одобрението на Йехова.

Ние всички се радваме, че делото, което започнаха помазаните Свидетели на Йехова преди 50 години на тези острови, произведе изобилен плод благодарение на неговата помощ. Целта на неговия народ на Филипините за бъдещето е да се разшири още повече делото на проповедване и обучаване с неговата благословия и под неговото ръководство.

[Таблица на страница 8]

Петдесет години растеж на Филипините

1935 г. 20

1940 г. 222

1950 г. 10 055

1960 г. 31 608

1970 г. 54 789

1980 г. 61 164

1986 г. 88 113

[Карта на страница 7]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

филипините

Сан Карлос

Манила

Бинян

Замбоанга

Давао