Какво наистина има стойност?

„Много от тях водят неуравновесен живот. Не могат да се съсредоточат върху една работа и да създадат трайни връзки. Движат се безцелно в самотна сфера и не се интересуват за никого. Причината за това: Те са много богати“ (The New York Times, 15 май 1984 г.).

ТИ ЗНАЕШ много добре, че храната, облеклото, жилището, обществения транспорт както и медицинското обслужване и други жизнено необходими неща струват пари. Вероятно ти е ясно, че в модерно общество едва ли е възможен живот без пари. В това отношение са уместни думите от Библията: „Парите са това, които във всички неща намират отзив“ (Еклисиаст 10:19).

Горецитираните думи са отнети от една статия, която се занимава с емоционалните проблеми на богатите. Животът на много хора е съсредоточен върху придобиването на пари и имот, въпреки че с това съсредоточаване съвсем ясно са свързани опасности. Алчността и честолюбието могат дори да причинят смъртта. Често се чува за хора в 30– до 50–годишна възраст, които така изразходват силите си, че получават сърдечен удар и умират. Някои между тях рискуват здравето си и дори живота си, за да задоволят ламтежа си за пари и имот. Човек не трябва да е много религиозен, за да разбере, че такива хора биха били постъпили по–добре, ако били последвали съвета на Исус: „Каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а загуби живота си? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26).

Какво наистина има стойност?

Известно е, че има много неща, към които човек може да се стреми. В някои страни се зачитат притежаването на видеофон, скъпа спортна екипировка или собствена къща като неща, за които си заслужава човек да се стреми да ги придобие. На други места тези желания могат да бъдат по–скромни. Една млада жена например станала проститутка, за да има пари за хубаво облекло.

Поради това, че материалистичен начин на живот може да бъде опасен, възниква въпросът: как можем да се предпазим от такъв начин на живот? Трябва ли да напуснем обществото, както това са направили някои и да живеем като отшелници? Ако се размислим върху това, какво наистина има стойност, тогава би трябвало също да се запитаме: Какво може дългосрочно да ми донесе истинско щастие и да ми даде действително задоволство?

От помощ при търсенето на отговора на този въпрос може да ни бъде примера, даден от един човек, който вече столетия наред се зачита като удивителен образец. Той е бил равински сведущ по законите и принадлежал към една секта през първото столетие, членовете на която били зачитани като „сребролюбиви“ (Лука 16:14). Този мъж на име Павел, имал образованието и необходимата енергия, за да натрупа богатства и постоянно да увеличава престижа си сред народа.

Но, едно незабравимо преживяване му показало, че най–голямата стойност в живота на човека се състои в нещо съвсем друго. Независимо от това, дали ти понастоящем си на същото мнение или не, заслужава си да се размислиш по заключението, до което стигнал Павел.

За него нямало нищо по–ценно в живота от това, човек да бъде ученик на Исус, намиращ се в Божието благоволение. В неговите очи това било от толкова голяма стойност, че той бил в състояние да понася трудности и преследвания като Исусов апостол. В това отношение той бил подобен на Моисей, друг прочут мъж, който ‘зачел укора за Христа за по–голямо богатство от египетските съкровища’ (Евреите 11:26; 2 Коринтяните 11:23–27).

Може би ти е известно, че Павел никога не съжалявал, че се отказал от знатното положение, което заемал сред еврейското общество с това, че бил станал християнски апостол. След около 25 годишна дейност като богоотдаден християнин той писал: „Нещата, които ми бяха печалба, тези аз зачетох като загуба за Христа. Наистина, аз зачитам изобщо всички неща като загуба заради превъзходната стойност на познаването на моя Господар Христос Исус. Заради него изгубих всички неща и ги считам като куп смет, за да придобия Христа и се намеря в задружие с него“ (Филипяните 3:7–9). Не е трудно да се познае, че Павел бил убеден, че бил достигнал нещо наистина много скъпоценно.

Обаче, изборът, който бил направил Павел, не означавал, че той бил съвсем без средства. Да обърнем например внимание върху тези негови думи: „Във всяко нещо и при всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да имам изобилие, и да имам оскъдност“ (Филипяните 4:12).

Независимо от това, какво е твоето становище спрямо християнството, вероятно ще познаеш какво ползотворно влияние оказал избора, който бил направил Павел. Това, че зачел правилното за скъпъценност, му донесло задоволство, което липсва и на най–богатите мъже и жени в света. Милярдерът по петрол Жан Пол Гети признал: „Парите не правят непременно човека щастлив; а може би дори нещастен“.

Но, възможно е, човек да претендира, че е християнин и въпреки това да пренебрегва нещата, които са от най–голяма стойност. Таково нещо се случило вече през първото столетие, понеже Павел трябвал да каже за един от тези, които го придружавали: „Димас ме остави, защото обикна настоящата система на нещата“ (2 Тимотея 4:10). По време, когато той имал възможност да помогне на апостола, който се намирал в затвора, Димас го напуснал, за да се наслаждава на благата на настоящата система на нещата.

Павел показал голямата опасност, която се намира за християнин в материалистически начин на мислене, със следните думи: „Но тези, които са решени да забогатеят, изпадат в изкушение и в примка и в многобройни глупави и вредни страсти, които потопяват хората в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакъв вид злини и с това, че някои се стремеха към тази любов, ... сами се пронизаха навсякъде с много болки“ (1 Тимотея 6:9, 10).

Възможно е, сега да се запиташ: „Каква роля би трябвало да играят парите или имота в живота ми?“ Този въпрос искаме да разгледаме по–подробно, за да установим, какво притежание можем да достигнем и запазим, което наистина има голяма стойност.