Пази се от закоравяващото влияние на греха!

НЕЙНИТЕ християнски братя и сестри я обичаха. Тя беше любезна и сърдечна и заедно с нейното будно дете отиваше на проповедна служба и посещаваше редовно събранията. Но след това старейшините се научиха, че пуши явно на работното си място — направо пред очите на други Свидетели на Йехова! Когато била конфронтирана с това обвинение, тя дала признание за пушене и разврат, след което спокойно казала: „Аз се размислих. Не искам да бъда повече в истината.“ Закоравяла чрез греха.

Съобразно Евреите 3:13 апостол Павел предупредил, че „някой може да се закорави чрез измамата на греха“. Същото станало с нашите прародители Адам и Ева. Когато Адам бил поставен на отговорност, търсил извинение като казал: „Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох“. Тези думи били съвсем различни от онези, които изказал в първия момент, когато видял любимата си жена: „Тази е вече кост от костите ми и плът от плътта ми.“ Сега Ева била „жената, която си ми дал“. Ева хърлила страхливо вината върху змията (Битие 2:23; 3:1–13).

Друг човек, който веднъж завинаги бил закоравял чрез греха бил Юда Искариотски. Преди това сигурно е бил с добро сърце иначе Исус нямаше да го избере за апостол. Но след като бил назидан от Исус при един случай, изпълнен със злоба той започнал да крои план за предателство на неговия майстор (Матей 26:6–16). Когато Исус разкрил, че един от 12–те ще го предаде. Юда попитал съвсем невинно: „Да не съм аз, учителю“. Само един нарочен грешник може да запази такъв невъзмутим вид. Когато дошли войниците, за да арестуват Исус, Юда избрал като че ли нарочно традиционния знак на сърдечност — целувката — като знак на идинтифициране. „Юда“, попитал Исус, „с целувка ли предаваш човешкия син?“

Как може грехът да закорави сърцето на някого

Как може грехът да придобие такава сила върху един човек? В Евреите 3:7–11 Павел показва как израилската нация била инфектирана с греха на неверието. Павел го обяснява като цитира от Псалм 95:7–11 както следва: „Затова, както казва Светият дух: ‘Днес ако чуете гласа му, не закоравявайте сърцата си както в прегорчението, както в деня на изкушението в пустинята, гдето бащите ви ме изкусиха, изпитаха ме. И видеха делата ми четиредесет години. Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: “Всякога се заблуждават със сърцата си и не са познали моите пътища. „И така се заклех в гнева си: „Те няма да влезат в моята почивка.“

‘Повод за огорчение’ имало на мястото, което било наречено както Мерива, така и Маса (Псалм 95:8). Наскоро след предизвиканото посредством чудо освобождение от Египет, „людете се караха с Моисея и рекоха: ‘Дай ни вода да пием’“ (Изход 17:2). Помисли само, израилтяните току що били видели как десет опустошителни бедствия сполетяли Егилет, как вълните на червеното море се разделили и как получили мана от небето. Въпреки това, били „заблудени в сърцата си“. Те били силно завладяни от собствените си, егоистични пожелания, които им попречели да отражават делата на Йехова. Затова ‘не познали Божиите пътища‘ и не се развило у тях доверие, че Йехова ще се грижи за тях при всички обстоятелства. „Дай ни вода“, настоявали те, като че ли Бог, който разделил морето бил безсилен. Нищо чудно, че по–късно предпочели да повярват на лошата новина, която докладвали десетте разузнавачи, които били изпратени да изследват обещаната земя! (Числа 13:32 до 14:4). Поради такова невярване Йехова обяснил: „Те няма да влезат в моята почивка“ (Псалм 95:11).

Павел извлича поука от това, като предупреждава: „Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; но увещавайте се един друг всеки ден, докато е още „днес“, да не би някои от вас да закорави чрез измамата на греха“ (Евреите 3:12, 13). „Грехът“ на израилтяните бил невярване. (Виж Евреите 3:19; Сравни 12:1). Това довело до ‘отстъпване от живия Бог’ и загуба на всякакво доверие към Йехова, въпреки чудесата, чрез които действал. Неизбежна последица от това бил моралния упадък.

Неверието може днес също да предразположи хриситянин ‘да бъде заблуден в сърцето си’ и да отстъпи на естествените наклонности на сърцето си. „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?“ (Йеремия 17:9, 10). Погрешни мисли и желания започват да изпълват сърцето и предизвикват смъртоносна верижна реакция. „Всеки, който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт“ (Яков 1:14, 15).

Когато грехът закорави един човек

Като старейшина се радвал един мъж на голямата си привилегия и могъл умело да прикрие развратническия си живот. Даже и след женитбата си продължил своя неморален начин на живот. Това не му попречило да придобие вид на невинност и даже като член на правния комитет да осъжда други. Грехът го закоравил. Скоро започнал да се съмнява дори и в основни учения на Библията. Когато накрая бил принуден да признае грешките си, могъл да каже само с вдигане на рамене: „Каква роля играе това сега?“

Чрез лицемерие съвестта може така да затънее, като че ли е „пригорела“ с нажежено желязо. В притчите това е онагледено по следния начин: „Такъв е пътят и на жена прелюбодейка; яде, бърше си устата и казва: Не съм извършила беззаконие“ (Притчите 30:20). Закоравялият грешник си въобразява даже: „Бог е забравил. Скрил е лицето си“ (Псалм 10:11). Колкото по–дълго остане в греха някой, толкова повече рискува ‘неговото сърце да стане безчувствено и да надебелее като лой’ (Псалм 119:70). Един младеж признал: „Когато за първи път започнах разврат, вътрешно бях като разкъсан. Но след това всеки път ми ставаше по–лесно, докато стигнах до там, че почти не изпитвах нищо.“

Сърцето наистина търси възможности да оправдае провинения. Млад мъж не позволил на приятелката си да потърси помощ при старейшините след като извършил прелюбодеяние с нея като ѝ казал: „Но ние искаме да се оженим! Както знаеш в Библията се казва, че когато двама хора са убедени, че принадлежат един към друг, в очите на Йехова са като женени“. Какви егоистични, заблуждаващи разсъждения! За съжаление грехът станал навик и довел накрая до убийство — аборт! Девойката казала по–късно: „Ставаш наистина доста попарен и започваш да мислиш, че можеш сам да се оправяш.“ Млад мъж, при който прелюбодеянието също станало навик, признал: „Също както при алкохолика, който казва: ‘Мога винаги да престана да пия, но сега искам само още една глътка.’ Така все протакаме да отидем при старейшините“. Грешникът става така умел при измамването на другите, че сам започва да се мами. „Защото той се лъже в своите си очи, че беззаконието му няма да се открие и да се намрази“ (Псалм 36:2).

Да избягваме примката греха

Тъй като ‘със сърце се упражнява вяра’, християнинът трябва да положи всички усилия за да го пази (Римляните 10:10; Притчите 4:23). Молитвата, събранията и личното изучаване на Библията ни помагат да пълним сърцето си с укрепващи мисли. Да допуснем, че от време на време ни обземат лоши мисли, но ние можем категорично да им се противопоставим. Когато се почувстваме някога изкушени да извършим неправдивост, трябва веднага да се обърнем с молитва към Йехова (Псалм 55:22). Освен това ‘блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии’ (Ефесяните 5:3). По този начин, верижната реакция, която ‘грехът ражда’ и която в края на краищата води до смърт, ще бъде подтисната още в зародиша си.

Не забравяй, че наслаждаването на греха е за „кратко време“ (Евреите 11:25). Рано или късно ‘грехът ти ще те достигне’ и ти трябва да понесеш горчивите последици (Числа 32:23). Попитай се: „Искам ли наистина да закоравея чрез грях? Ако и да представлява удоволствие сега за мене, как ще се отрази за по–нататък?“

Но как стои въпроса с някой, който сега се задържа в хода на вършене на неправда? Не мисли, че може да се получи „опрощение на греха“, като се използва повече време за християнска служба. „Жертви на Бога са съкрушен дух“, казал разкайващия се цар Давид (Псалм 51:17). Библията съветва духовно болните да отидат при старейшините (Яков 5:14, 15). Тези мъже ще направят всичко възможно, за да помогнат на болния да възвърне духовното си здраве. Така е, както казва Библията: „Който крие престъпленията си няма да успее, а който ги изповеда и оставя ще намери милост“ (Притчите 28:13). Мъж, който като признал греха си пред старейшините казал: „Като че ли ми падна голям камък от сърцето“ (Сравни Псалм 32:1–5).

Колкото повече затъва светът в нечестието, толокава по–голямо е предизвикателството за християните да запазят своята безупречност. Все пак едно не забравяй: „Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува, пак аз това зная, че ще бъде добре, на ония, които се боят от Бога, които се боят пред него“ (Еклесиаст 8:12). Бой се тогава от Бога! Той ще те запази от закоравяване на греха.

[Снимка на страница 30]

Израилтяните показали закоравяло отношение, когато поискали вода от Моисей