Как ни е възможно „напълно да угаждаме“ на Йехова?

МНОГО малко хора днес си правят сметка за това, дали техните мисли, думи и деяния се харесват на Бога. Дори и ония, които твърдят, че се съобразяват с това, въздават на Бога служба само чрез устните си. Да, за повечето може да се каже, че те ‘не се харесват на Бог’ (1 Солунците 2:15).

Някои самозвани християни са на мнение, че докато спазват десетте заповеди, са приемливи за Бог. Но това е погрешно мнение. Исус Христос, нашият образец казал, че всякога е вършел това, което е угодно на Йехова (Йоан 8:29). Той се стремял да се хареса на Баща си, като вършел определени неща. Изисква се положително действие, както се разбира това от молитвата на апостол Павел за неговите съвярващи братя в Колосея. Той се молил за тях, „за да“, както казал той, „се обхождате достойно за Йехова, да му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело“ (Колосяните 1:9, 10).

Възможно ли е изобщо да „угодим на Бога“? Християните са несъвършени; затова те не могат никога напълно да му угодят. Но те могат да положат сериозни усилия в тази насока с цел „да му угодят напълно“. Тъй като Павел говорил за това, „във всяко добро дело да се принася плод“, става въпрос за положителни дела. Разбира се тук не могат да бъдат изброени всички дейности в това отношение, но могат да се дадат някои подбуди на мисълта. Ако се окаже, че ти трябва да предприемеш поправки в известни области от твоя живот, бъди сигурен, че Йехова ще благослови усилието ти да му угодиш. Който желае „напълно да угоди“ на Йехова, трябва да бди над мислите си, думите си и деянията си.

Нашите мисли

В Божието слово се казва: „И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на този, на когото има да отговаряме“ (Евреите 4:13). Никакъв човек и също никакъв демон може да чете мислите ни, но Бог може. Трябва да се стремим, така че мислите ни да не попаднат в неодобрение пред него. Ще бъде добре ако се запитаме: За какво мисля обикновено, когато умът ми не е заангажиран с работа? Към какво се отправят мислите ми автоматично?

Уместно е да се запитаме: Строя ли с удоволствие въздушни замъци, мечтаейки за богатство, слава и похвала като последствие на мои старания? Храня ли погрешни мисли и мисля ли непрекъснато върху основания за оплакване? Занимават ли се мислите ми непрекъснато със секс? Или витаят ли в главата ми мисли само за печелене на пари?

Размисли веднъж: Можем ли ние ‘напълно да угодим’ на Йехова, ако храниме такива мисли? Разбира се не. Ето защо измести ги чрез пламенна молитва и Божия помощ от твоя разсъдък, и го пълни с добри, положителни, поощряващи, непорочни и заслужаващи мисли (Филипяните 4:8). Сигурно е по–изгодно да поддържаш дисциплина в разума си и да мислиш за нещо, което е във връзка с вярното обожаване на Йехова. Мисли за Божието Царство, за това, че е установено. Помъчи се да си спомниш за мисли от Божието слово, които си научил в последно време. Занимавай се с материала, който ще се разглежда в следващото събрание на еклезията, особено с точки от програмата, които ти имаш да изработиш. Помисли си как можеш да подобриш проповедната си служба. Не забравяй никога, че на първа линия си християнски служител на Бога.

За някои било от полза да се занимават с библейски пасажи, които научавали наизуст, или си тананикали песни за Царството. Един християнин мислел често за следващата самосъставена рима:

“О Боже, помогни ми, да се подчиня на това, което удовлетворява твоята воля и твоята любов. О да се пазя аз от съпротива, защото всичко което вършиш, е винаги добро.“

Да, моли се винаги както цар Давид: „Размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред тебе“ (Псалм 19:14).

Нашите думи

Давид се молил също: „Думите на устата ми ... да бъдат угодни пред тебе“ (Псалм 19:14). От Яков 3:2–12 се разбира, че само съвършен човек може да обуздае езика си напълно; въпреки това трябва да положим усилия в това отношение „да угодим напълно“ на Йехова.

Ежедневно излизат от устните ни много думи, които разбира се не се ограничават само върху библейски теми. Но, независимо от това, за какво говорим, можем да внимаваме да угодим на Йехова. Ние знаем например, че ругаене, цинични и отвратителни думи и вулгарен говор не могат в никакъв случай да зарадват нашия небесен Баща. Такова нещо трябва да избягваме на всяка цена (Ефесяните 5:3, 4).

Ако искаме да се харесаме напълно на нашия Създател относно нашия говор, трябва да се пазим да не говорим за други клеветнически или неблагоприятно. Трябва да може да се каже за нас: „Той не одумва с езика си, нито върши зло на неприятеля си, нито приема да хвърли укор против ближния си.“ Даже и когато трябва да понесем несправедливост, трябва да внимаваме „да не злословим никого“ (Псалм 15:3; Тито 3:2).

Закуска, обяд и вечеря са прекрасни възможности, при които чрез това, което казваме можем „напълно да угодим“ на Йехова. Това не е време за гневни, предизвикателни забележки. Има такива прекрасни неща, върху които можем да разговаряме. Такива възможности не трябва да се пропускат особено тогава, когато сме поканени на гости или когато имаме гости. Но много често в разговора не доминират зрелите християни, а най–приказливите. Ще бъдеш ли посетен в скоро време от християнин, които години наред е събирал опитност в целодневна служба? Разполага ли с много добри познания върху Божието слово? Тогава окажи се като „човек със способност за различаване“, за да се поучиш от него. „Съвет в сърцето на човека е като дълбока вода; но човек със способност за различавене ще го извади“ и то в полза на всички присъстващи (Притчи 20:5).

За да „угодим напълно“ на Йехова относно говора ни, трябва да търсим освен това възможности да свидетелствуваме за името му и неговото Царство по неформален начин. Християнски служител на Йехова може да постигне много чрез неформално свидетелствуване. Но на първа линия ще се харесаме на Йехова чрез говора ни — а други ще имат полза — когато проповядваме благовестието от къща на къща (Деянията на апостолите 20:20).

Ако искаме да се угодим на Йехова чрез думите, които ползваме при християнската проповедна служба, необходимо е да се стараем непрекъснато да се подобряваме в предлагане на царската вест. Понеже сме запознати с „благовестието“ желаем да говорим както апостол Павел: „Така говорим, не като да угаждаме на хората, а на Бога, който изпитва сърцата ни“. Не трябва да пропуснем също, да използваме устните си открито да изповядваме вярата си в събранията, с което се поощряваме взаимно към любов и добри дела (1 Солунците 2:4; Евреите 10:23–25).

Да ‘угодим напълно’ на Йехова, чрез начина ни на живот и делата ни

За да „угодим напълно“ на Йехова, трябва да бдиме грижливо върху нашия ежедневен начин на живот, включително и нашия отдих. Да, даже и при нашия отдих не трябва да пренебрегнем Бога. Изглежда ли прекалено това? В никакъв случай, понеже Павел казал: „И тъй ядете ли, пиете ли или друго нещо вършите, всичко вършете за Божията слава.“ Не трябва да забравяме, че „тия, които са плътски, не могат да се угодят на Бога“. Следователно и свободното си време трябва да прекарваме по разумен начин (1 Коринтяните 10:31; Римляните 8:8).

Умереността и времето, което прекарваме в почивка, също така са фактори, които трябва да се вземат в предвид. Ако искаме да ‘угодим напълно’ на Йехова, отдихът трябва да остане това, което е — нещо второстепенно, нещо по–незначително. Никога при отпочиването си не трябва да стигнем до там, че поради едно особено предаване по телевизията или спортно събитие да не посетим християнските събрания или бъдем отклонени от редовното ни участие в проповедната ни служба (Матей 6:33).

Да „угодим напълно“ на Йехова включва също и да правим добро на нашите християнски братя, когато имаме възможност или когато съществува необходимост. Относно това четеме: „А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога.“ Апостол Павел означил добрината, която му оказали християните от Филипи, като „жертва приятна, благоугодна на Бога“ (Евреите 13:16; Филипяните 4:18).

Как могат деца да „угодят напълно“ на Бога в техния начин на живот? Както показал Павел, много важно е да се покоряват на родителите си „в Бога“. Казал също: „Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Бога“ (Ефесяните 6:1–3; Колосяните 3:20).

Всички Божии служители са изпитали толкова много любвеобилна добрина от страна на Йехова и земния съобщителен канал, че само от чиста любов и благодарност трябва да се стараем винаги да му „угаждаме напълно“. Разбира се такава любов, почиваща на благодарност, изисква, „да не приемем напразно Божията благодат“ (2 Коринтяните 6:1). Да се стараем да „угодим напълно“ на Йехова, е единственото правилно нещо, защото той е Суверенът на вселената. Освен това е най–разумното — още сега се отразява благоприятно върху нас и ние имаме надежда за бъдещ живот (1 Тимотея 4:8).

Да, нека бдиме над нашите мисли, начин на живот и нашите деяния. С помоща на Йехова ще правим това, за да му угодим в още по–голям размер. Никога да не отслабваме в усилията си. Нека винаги следваме съветът на апостол Павел, който той дал на Солунците: „И накрая, братя, молим ви и ви увещаваме в господаря ни Исус Христос, така, както вие приехте нарежданията от нас как да се обхождате и да угаждате на Бога — което вие действително вършите —, да продължавате да вършите това в още по голям размер“ (1 Солунците 4:1).

[Снимка на страница 28]

Не допускай отдихът да попречи на християнската ти дейност