Измислена от хората религия: Може ли наистина да ни удовлетвори?

ИНДУСКАТА религия наброява около 450.000.000 поклонници. Индуският философ д–р. С. Радхакришнан твърди: „Религията не е толкова откровение [от Бога], до което се стига чрез вяра, а по–точно опит да се вникне в най–дълбоките тайни на човешкото естество“. После добавя: „Без съмнение, мярка за всичко е самият човек“.

Индуското вероизповедание няма никакво централно ръководно тяло, нито поточно определена култова форма. Не основава вярванията си върху някаква специална книга, като Библията. В продължение на векове в областта на индуската религия възникнала обширна литература и са се оформили шест отделни школи на индуската философия: Ниаиа (логиката), Вайшешика (учение за разликата във веществата), Санкхия (синтеза на елементите на бита), Йога (съчетание с божеството), Кармамимамса (разглеждане на службата) и Веданта (краят на Веда).

Основателите на тези философии били отделни учители живеещи в различни времена и исторически епохи. Всеки от тях подхождал различно към обожаването. Ниана, например гради сложни системи на логиката за да докаже чрез дедукция, че съществува Бог. (Например, както от шума на дърветата правим изводи за съществуването на вятъра.)

Разбира се, този метод има известно основание, тъй като и в Библията четем: „Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, а именно, вечната му сила и божественост, се виждат ясно чрез творенията, така че те са неизвиними“ (Римляните 1:20). Обаче, наистина ли е възможно да се познае Създателя възоснова на логична система? Изявява ли тя името на Бога? Може ли да обясни, как е възникнала вселената и защо до сега съществуват злото и страданията? Открива ли реални переспективи за бъдещето? Нека да разгледаме, коя религия — измислена от хората или свързаната с разкрита правда — отговаря по–задоволително на този въпрос.

Човешки учения в сравнение с Библията

Индусите обръщат голямо внимание на Божията натура. Философията на Веданта например, се основава на религиозни текстове наречени Упанишади. Тези писания се опитват да определят естеството на Бога и взаимоотношението му с хората.

Обаче Библията като извор на знание за Бога ги превъзхожда. Говори ясно и логично. Отъждествява Бога като Създател на всичко (Откровение 4:11). Представя го като Личност, а не като някаква безименна сила. „Нека хвалят името на Йехова, защото само неговото име е превъзнесено; славата му е над земята и небето“ говори Библията в Псалм 148:13. Той е описан като „Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив. Който изобилва с милост и с верност“ (Изход 34:6). Освен това този Бог насърдчава несъвършените хора да го познават и да имат с него близки отношения! (Псалм 34:8). Не показва ли това, че Библията говори за него много повече, отколкото философските разсъждения?

Упанидашите се опитват също да опишат структурата на човешката душа. Вместо това Библията обяснява просто, че „Йехова Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа“ (Битие 2:7). И така, човек е душа, а не притежава в себе си някакъв призрачен дух, който многократно да се превплъщава. Душата не е безсмъртна. Библията ни казва: „Душата, която е съгрешила, тя ше умре“ (Езекиил 18:4).

Упанишадите се задълбочават над естеството на собственото Аз или Его. Обаче само Библията дава ключ за разбирането на човека чрез разобличаването на неговата грешна натура. „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляните 3:23). И в резултат човек непрекъснато трябва да води борба със своите лоши наклонности (Римляните 7:20, 25).

Упанишадите съсредоточават вниманието си върху въпроса за злото, наказанието и наградата. А Библията говори ясно, че мерзостта на земята е резултат на избрания от човека път на независимост. „Ето това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те измислиха много планове“ (Еклисиаст 7:29). Относно окончателното възмездие над злото Святото писание казва: „[Бог], който въздаде на всеки според делата му: вечен живот на тези, които ... търсят слава и почест ...; а пък гняв и негодувание, бедствие и неволя за онези, които търсят разпра и не се подчиняват на истината, а се покоряват на неправдата ... Понеже при Бог няма пристрастност“ (Римляните 2:6–9, 11).

Докато Упанишадите се мъчат да обяснят пътя за спасение, Библията просто казва: „От Йехова е спасението“ (Псалм 3:8). За следващите пътищата на Йехова е обещанието: „Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея за винаги“ (Псалм 37:29).

Библията дава прости, недвумислени и ясни отговори на въпроси, от които мислещи хора са удивлени. Дори и философ не би бил в състояние сам да ги измисли.

Библията — Откровение от Бога?

Означава ли това, че можем да се доверим на Библията като на откровение, дадено от Бога? Да, свидетелствуват за това много аргументи.

Най–напред би трябвало самият разум да ни подскаже, че Бог по някакъв начин ни се е разкрил. Какво би помислил за един баща, който избягва и изоставя децата си сами? И ако още ги държи в пълно неведение за себе си, без да им изяви дори името си? Не би ли било това възмутително? Следователно не е ли логично, че стигаме до извода, че обичащият ни Създател ще се открие на своите земни деца?

Но може би ще запиташ: „Защо би трябвало да извърши това върху страниците на някаква книга? Всемогъщият Бог не би ли употребил някакво по–драматично средсво, например силен глас от небето?“ Да, Бог действително при различни случаи е използвал гласа си, например когато е давал Десетте заповеди. Придружаващите го природни явления предизвикали тогава голям страх у израилтяните. Те помолили Моисей: „Бог да не ни говори, за да не умрем.“ Затова застанали на известно разстояние, докато Йехова говорил на Моисей (Изход 20:18–22). Но дори и Моисей бил могъл да забрави това, което му казал Бог. Затова Йехова с право наредил най–напред с ръката на Моисей, а по–късно и чрез други верни мъже, да бъдат записани Неговите думи (Изход 34:28). Благодарение на това хората могат дори и днес да четат Божиите мисли. Могат да се размислят и задълбочават в тях изучавайки това, което Бог има да им каже. (Виж Исус Навиев 1:8; също 1–ви Тимотея 4:15).

Вярно е, че и Библията, и индуските текстове били написани от хора. Но писателите на Библията били под влиянието на светия дух на Бог Йехова (2–ри Петър 1:21). Тяхната писателска дейност няма философски характер. Освен това Библията съдържа явни признаци на Божието ръководство. Как по друг начин бихме могли да обясним факта, че последователно изрежда появилите се на земята отделни форми на живот? (Битие, 1–ва глава). Или това, че Библията заявява безпогрешно преди повече от 2.700 години не само, че нашата планета е кръгла, но и също, че е окачена „на нищо“ (Йов 26:7; Исаия 40:22). Ако не с Божието ръководство, то с какво можем да си обясним точно осъществяващите се библейски пророчества, например от книгата на Исаия 44:28. Там се споменава името на персийския завоевател Кир Велики около 130 години преди раждането му. Би ли могъл някакъв човек преди 2.500 години да предвиди съществуването на два ривализиращи помежду си свръхсилни блокове, които играят днес ръководна роля в света? (Даниил 11:27, 36–40).

Поради това имаме солидно основание да се уповаваме на Библията, като на откровение на Божията воля. Ние те каним, обективно да провериш веднъж това, което казва Библията. Свидетелите на Йехова с радост биха ти помогнали при това. По този начин твоето обожаване няма вече да бъде само стремеж към човешка мъдрост (Матей 15:9). Няма вече да обожаваш, подобно на самаритяните в древно време, ‘това което не познаваш’ (Йоан 4:22). С помоща на Божия дух ти действително можеш да познаеш „дори и дълбоките неща на Бога“ (1–ви Коринтяните 2:10). Понеже ако ‘ти го търсиш, тогава той ще се остави да го намериш’ (2–ра Летописите 15:2).

[Снимка на страница 5]

Милиони хора обожават в религии, измислени от хората. Но дават ли тези религии задоволителни отговори за Бог?

[Снимка на страница 6]

Библията казва, че земята е кръгла и закачена „на нищо“. Това не е ли доказателство за вдъхновение от Бога?