Преглед на двете книги на царете
ПРИ ЕДИН случай, когато Исус говорил в Назарет, градът къдего бил отраснал, той казал нещо, което предизвикало необикновена силна реакция. Жителите в Назарет изглежда се чудели, защо той не бил извършил тук толкова много чудеса колкото бил направил в други градове. При казването на причината Исус използвал два примера от Писанията. Ето какво той казал:
„Истина ви казвам, че никой пророк не е приет на мястото където живее. Така например, истина ви казвам, много вдовици имаше в Израел в дните на Илия, когато небето се затвори за три години и шест месеца, така че настана голям глад по цялата страна, но Илия не бе изпратен при нито една от тях, а само при една вдовица в Сарепта в страната Сидония. Също така имаше много ирокажени в Израел по времето на пророка Елисей, но никой от тях не бе изчистен, а само сириецът Нааман.“ /Лука 4:24–27/. При тези думи слушателите били изпълнени с ярост и се опитали да убият Исус. Защо реагирали те толкова злобно?
За да намерим отговора, трябва да обърнем погледа си назад върху еврейските Писания и да прочетем историята за Илия. Християните от първия век от н.е. били добре запознати със съдържанието на тези книги и същото важело и за техните еврейски слушатели. При многобойни случаи християнските библейски писатели се отнасяли към случаи и личности, споменати в тези ранни книги, за да илюстрират дадена точка, както това направил и Исус при гореспоменатия случай. Тези обяснения веднага били разпознати и разбрани от слушателите. Ако и ние искаме да разберем пълното значение на Исусовите учения, тогава и ние трябва да разпознаваме тези обяснения.
Истина е, че е невъзможно да се разберат напълно християнско–гръцките Писания, ако не сме запознати с еврейските Писания. Случаите, които споменава Исус относно Илия и Елисей, са записани в двете книги на царете. Нека да разгледаме тези две книги за да се покаже нагледно тази точка и да видим, как познанието за тях ни дава по–дълбоко и по–живо разбиране на християнско–гръцките Писания. /В някои преводи, така и в преводите на българската Библия, първата и втората книга на царете се обозначават също и с трета и четвърта книга на царете поради това, че първата и втората книга на Самуил се зачита като първа, съответно втора книга на царете. В повечето случаи е споменато обаче и другото название/.
Неблагоприятно сравнение
Най–напред, защо били жителите на Назарет толкова ядосани когато Исус споменал двете чудеса, извършени преди повече от 900 години по–рано от Илия и Елисей? Исус явно сравнил жителите в Назарет с израилтяните от северното царство на Израел в дните на Илия и Елисей и от двете книги на царете произлиза, че Израел не е бил по това време в добро духовно състояние. Израилтяните били започнали да обожават бога Ваал и преследвали пророците на Йехова. При случая Илия дори трябвал да бяга от сънародниците си, когато една вдовица в Сарепта, в една чужда страна, го прибрала и нахранила. При този случай той извършил чудото, което Исус споменава в горецитирания пасаж /3 Царете 17:17–24/. В Израел все още се намирало обожаването на Ваал когато Елисей излекувал сирийския пълко–водец Нааман от неговата проказа /4 Царете 5:8–14/.
На жителите в Назарет не се харесало, че се сравняват със станалите езичници евреи от онова време. Исусовото сравнение било ли е основано? Разбира се, че да. Както по онова време живота на Илия бил в опасност, така и при този случай живота на Исус е бил в опасност. В описанието се казва: „Когато чуха това тези, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв; и като станаха, изкараха го извън града, и го заведоха при стръмнината на планината, върху която бе изграден градът им, за да го хвърлят долу.“ Но Йехова закрилил Исус, както бил направил това и с Илия по–рано /Лука 4:28–30/.
Славата на цар Соломон
Това бе един от примерите, как двете книги на царете подчертават думите на Исус и първите християни. Разгледай сега един друг пример. В своята проповед на планината, Исус насърчил слушателите си да се уповават върху Йехова относно материалните им нужди. Между другото той казал: „И за облекло, защо се безпокоите? Научете урок от полските кремове как те растат; не се трудят, нито предат, но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях“ /Матей 6:28, 29/. Защо споменава Исус тук Соломон?
Еврейските му слушатели сигурно знаели защо, понеже те били запознати със славата на Соломон. Това е подробно описано в първата книга на царете /както и във втората книга на летописите/. Те сигурно си спомнили например, че храната за соломоновото домочадие била ежедневно „тридесет кора чисто брашно и шестдесет кора друго брашно, десет огоени говеда и двадесет охранени говеда, и сто овци, освен елени, сърни, биволи и тлъсти птици“ /3 Царете 4:22, 23/. Това бе огромно количество храна.
Освен това, теглото на златото, което Соломон получавал на година, било претеглено с „шестотин и шестдесет и шест таланта злато“, представляващо повече от 250 милиона щатни долара според днешна стойност. А и всички орнаменти в соломоновия дом били от злато. „Нищо нямаше от сребро; то се считаше за нищо в соломоновото време“ /3 Царете 10:14, 21/. Поради това, че Исус обобщил всички тези неща, слушателите му бързо разбрали значението на неговите думи.
Исус споменава Соломон и в друг случай. Някои книжовници и фарисей искали от него да извърши един знак, въз основа на което той им отговорил: „Царицата на юга ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди; защото тя дойде от краищата на земята, за да чуе соломоновата мъдрост, а ето! тук има повече от Соломон“ /Матей 12:42/. Защо това изказване било силно порицание отправено към слушащите религиозни водачи?
Ако ние сме запознати с първата книга на царете, тогава знаем, че „царицата на юга“ била савската царица. Тя явно било прочута жена, царица с голямо богатство. Когато тя посетила Соломон, тя била придружена от „много внушителна свита“ и носела съкпоценно масло и „много злато и скъпоценни камъни“ /3 Царете 10:1, 2/. Мирни разговори между държавни управители обикновено се водят от посланници. Следователно за савската царица, владеещ монарх, било нещо необикновено, да пътува лично до Ерусалим, за да види цар Соломон. Защо направила тя това?
Цар Соломон бил много богат, но и савската царица била богата. Тя не би предприела таково пътуване, само за да види богат владетел. Соломон не е бил само богат, но и „по–голям по богатство и мъдрост от всички царе по света“ /3 Царете 10:23/. Под неговото мъдро управление „Юда и Израел живееха безопасно, всеки под лозата си и под смоковницата си, от Дан до Вирсавее, през всичките дни на Соломона“ /3 Царете 4:25/.
Мъдростта на Соломон било това, което привлекло савската царица. Тя чула, че „Соломон се прочува във връзка с името на Йехова. Така тя дойде да го опита с мъчни въпроси“. Когато тя пристигнала в Ерусалим, тя „дойде при Соломон и започна да говори с него за всичко, което ѝ бе на сърцето. И Соломон отговори на всичките ѝ въпроси. Оказа се, че няма нищо скрито за царя, което не можа да ѝ обясни“ /3 Царете 10:1–3/.
Исус също притежавал изключителна мъдрост „във връзка с името на Йехова“. Той действително бил „повече от Соломон“ /Лука 11:31/. Савската царица, която не е била еврейка, предприела дълго, неудобно пътуване, само за да види цар Соломон и да извлече полза от неговата мъдрост. Така че несъмнено би трябвало да слушат книжовниците и фарисеите с благодарност този, който е „повече от Соломон“ когато той бил пред тях. Но те не направиха това. „Царицата на юга“ далеч повече ценяла дадената от Бога мъдрост, отколкото те правели това.
Споменаване на пророците
По време па историческият период, споменат в първата и втората книга на царете, управителите на 12–то племено царство, а и по–късно на разделените царства Израел и Юда, били царе. По това време пророците на Йехова били много дейни между неговия народ. Забележителни между тях били Илия и Елисей, които ние вече споменахме. Случаят, когато Исус ги споменава, не бе единствения път, когато те се споменават в християнско–гръцките Писания.
В писмото си към еврейските християни апостол Павел писал относно вярата на Божи служители в древни времена, като например казва: „Жени приемаха мъртвите си чрез възкресение“ /Евреи 11:35/. Без съмнение той е имал в предвид Илия и Елисей, които и двамата били използвани, да извършват възкресения /3 Царете 17:17–24; 4 Царете 4:32–37/. Когато трима от исусовите апостоли станали ‘очевидци на исусовото величие’ по време на видението на преобръщението те видяли Исус да разговаря с Моисей и Илия /2 Петър 1:16–18; Матей 17:1–9/. Защо е бил Илия избран да представи линията на преди–християнските пророци, които полагали свидетелство за Исус? Ако прочетеш записът в първата книга на царете и видиш силната му вяра и могъщния начин, по който той е бил употребен от Йехова, тогава ти ще разбереш отговора.
Въпреки всичко, Илия наистина е бил обикновен човек като нас. Яков споменава друго събитие от първата книга на царете като пише: „Голяма сила има усърдната молитва на праведния. Илия беше човек със същото естество като нас, и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя на земята три години и шест месеца; и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си“ /Яков 5:16–18; 3 Царете 17:1; 18:41–46/.
Други подробности, споменати от книгите на Царете
Много други пасажи в християнско–гърцките Писания съдържат цитати и забележки от двете книги на царете. Стефан например напомнил на еврейския синедрион, че Соломон пострил дом за Йехова в Ерусалим /Деян. ап. 7:47/ Много подробности за този строеж намираме в първата книга на царете /3 Царете 6:1–38/. Когато Исус заговорил на една жена в Самария, тя му казала с изненада: „‘Как така ти, който си евреин, искаш вода от мене, която съм самарянка?’/ Защото евреите не се сношаваха със самаряните./“ /Йоан 4:9/ А защо евреите не се сношавали със самаряните? Записът във втората книга на царете описва произхода на тези хора и осветлява съдържанието /4 Царете 17:24–34/.
Писмото в Откровението, отправено към общината в Тиатира, съдържа следния сериозен съвет: „Но имам против теб това, че търпиш жената Езавел, която наричаше себе си пророчица и която учеше и подлъга моите слуги да блудствуват и да ядат неща, пожертвени на идоли“ /Откровение 2:20/. Коя била Езавел? Дъщерята на един вааламски свещеник в Тир. Както ни показва първата книга на царете, тя се омъжила за цар Ахаав от Израел и така станала царица на Израел. Тя доминирала върху съпруга си и въвела вааламското обожаване във вече нечестивия Израел като докарала многобройни вааламови свещеници в страната, които преследвали пророците на Йехова. В края на краищата тя умряла жестока смърт. /3 Царете 16:30–33; 18:13; 4 Царете 9:30–34/.
Жената, която проявявала духа на Езавел в общината в Тиатир явно се опитвала да учи общината в неморалност и в нарушаване на Божиите закони. Такъв дух трябвало да се изкорени от общината така, както било изкоренено семейството на Езевел от израилската нация.
Да, ние се нуждаем от еврейските Писания, за да можем да разберем християнско–гръцките Писания. Много подробности биха били незначителни без обяснението, което ни дават еврейските Писания. Исус и първите християни, както и евреите на които те говорели, били добре запознати с тях. Защо не отделиш време, за да се запознаеш по подобен начин с тях? Така ти ще можеш да извлечеш по–пълна полза от „всички Писания“, които са „вдъхновени от Бога и полезни за поука“ /2 Тимотей 3:16/.