Хармагедон, Близкият Изток и Библията

„ГРАДЪТ Израел е ядката на всички пророчески предсказания“, твърди автора Хал Линдсей /The 1980’s: Countdown to Armageddon/. Решаващо за схващането на фундаменталистите е убедеността им, че Бог постъпва по особен начин с израелската нация. Те вярват, че Бог ще се намеси, когато противниците им се опитат да ги унищожат.

Противоположно на това показва Библията, че еврейската нация е загубила ьожието благоволение и закрила, когато отрече сина му Исус Христос /Деяние на апостолите 3:13, 14, 19/. Самият Исус казва без заобикалки: „Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който дава плодовете му“ /Матей 21:43/.

Напълно отхвърлен?

Обаче, вече споменатите теолози Джон Ф. и Джон Е. Валфорд възразяват: „Апостол Павел ясно казва, че предсказанията в еврейските писания във връзка с Израел трябва още да се сбъднат. Той пише: „И аз питам: Бог отхвърли ли своя народ? В никакъв случай! /Римляни 11:1/. Впрочем те не цитират останалото от този текст: „Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Беняминовото племе“. Какво иска да каже апостол Павел с това?

Не е възможно той да е вярвал, че израилтяните като нация все още заемали привилигировано положение при Бог, тъй като апостол Павел изразява „голяма скръб и непрестанна мъка“, защото израелците не са приели Божията доброта /Римляни 9:2–5/. По–нататък той продължава според Послание към Римляните 9:6: „Все пак не изглежда така, че Божието слово /до Авраам/ е напразно. Защото не всички, които произлизат от буквалния Израел, са действително ‘Израел’. Обърни внимание какво иска да каже Павел с това: че Бог не смята евреите повече за Израел, тъй като отхвърлили Христос. Християнската община на помазаните последователи на Исус Христос бе истинския Израел, чрез който Бог ще благослови цялото човечество /1 Петър 2:9; Галатяни 3:29; Битие 22:18/.

Помежду другото Бог не отхвърля единични евреи, защото Павел подчертава: „И аз съм израилтянин“. Да, единични лица като Павел от еврейската нация, са могли да станат част от духовния Израел след като признали Исус. Само „един остатък“, едно малцинство се реши за това /Римляни 11:1, 5/.

Едно бъдещо покръстване?

Все пак, някои предсказват една драматична промяна в съзнанието на буквалните евреи. „Голямото бедствие, което следва след отдалечаването на църквата, ще доведе до покръстване на Израел /към християнството/“ твърди един автор фундаменталист. Интересно е, че апостол Павел наистина пише според Послание към Римляните 11:25, 26 следното: „Едно затъпяване на възприемчивостта сполете от части Израел, само докато влезе пълното число на езичниците. И така целият Израел ще се спаси“

Предсказа ли Павел за в бъдеще, едно масово покръстване на евреите? Как може да е така, след като той самия казал, че само един остатък от евреите ще признаят Христос? /Римляни 11:5/. Вярно е Павел казва, че евреите ще изживеят едно духовно „затъпяване на възприемчивостта“, докато „пълното число“ на езичниците влезат в християнската общинаa. Ричард Ленски, учен по гръцки език, казва обаче, че думата „До“ не загатва непременно за едно по–късно покръстване /Сравни ползването на думата „до“ в Деяния на апостолите 7:17, 18 и Откровението на Йоан 2:25/. В същност апостол Павел казва, че възможностите на естествените евреи за възприемчивостта ще останат „закоравели“ докрая. Въпреки това, Бог ще попълни числото на духовният Израел /144 000/, като приеме в християнската община вярващи езичници или неевреи. „И по този начин /не чрез промяна на съзнанието на еврейската нация/ ще бъде спасен целият Израел /духовния Израел/“.

Обещаната земя притежание „за винаги“?

Как стои въпроса с областта, в която се намира града Израел? Има ли Бог особен интерес към тази държава? Много мислят, че Йехова има интерес, например като протестанския теолог Вилиам Хурст. Той казва: „Няма страна на света в очите на народите, която е по желателна от страната на евреите и на никоя страна няма да бъде отделено непрекъснато повече внимание“. Той цитира от Битие 13:14, 15 и насочва към Божието предсказание, че той ще пази страната на Авраамовото потомство „завинаги“.

Щом е така тогава Йехова задължен ли е да закриля страната Израел от едно нашествие? Ако това бе така, може наскоро да се очаква „Хармагедон“ в Близкия Изток. Бог съобщил обаче, само на Авраам, че потомството му ще притежава тази страна „за неопределено време“, не обаче завинагиb /Битие 13:14, 15/. Тъй като евреите отхвърлили Исус Христос, загубили всякаква претенция за тази страна — а също и за Божията закрила.

Хармагедон — къде?

Според Откровението на Йоан 16:14, 16 Библията показва, че светските ръководители ще бъдат събрани чрез пропаганда, вдъхновена от бесове „за войната във великия ден на Всемогъщия Бог“. Понататък се казва: „И събраха ги на мястото, което на еврейски се нарича Хар–Магедон“. Не обяснява ли това една решителна битка в Близкия Изток? Не, тъй като не съществува географско място на име „Хармагедон“ /буквално „Хълмът на Магедон“/. В библейско време е имало в близкия Изток град, който се казвал Магедон. Той се намирал в равнината, която е изобразена на корицата на това списание. Наблизо до Магедон са били водени много значителни битки. Все пак там не е имало и няма хълм. „Хар–Магедон“ или „Хармагедон“ трябва тогава да бъде едно символчично място. Символ за какво?

Предсказанието на Езекиел показва, че Хармагедон ще бъде проведен, чрез нападение на една състояща се от много нации армия, върху „Израел“. Нападателите ще бъдат ръководени от „Гог на Магог“, чиито сили са дошли „от най–далечните страни на севера“. Кой е този „Гог“?. Теологът фундаменталист Хал Линдски не е сам в твърдението си. Той обяснява убедително: „Има само една нация на север от Израел — СССР“. Той създаде и теорията че военните сили на Гог /наречени в Библията Мосох, Тувал, Персия, Етиопия, Ливи, Гомер и Тогарма/ се състоят от съюзници на Съветския съюз предимно арабски народи /Езекиел 38:1–9, 15/. Нациите цитирани като съюзници на Гог, не са били ръководещи нации на света по времето на Езекиел. В същност предсказанието трябва да се сбъдне в „последните години“ по едно време, когато бившите традиционни врагове на Израел са изчезнали от земната сцена /Езекиел 38:8/. Ето защо, Гог представлява скрита и далечна страна „страна Магог“ а не ръководните сили на Съветския съюз, който е всичко друго но не и отдалечен.

Но, кой обитава една „далечна“ страна и храни враждебни чувства към Божия народ? Библията дава отговор в Откровението на Йоан 12:7–9, 17: „И избухна война на небесата; Михаел и неговите ангели воюваха срещу змея ... И изхвърлен биде голямият змей — старовременната змия — която се нарича дявол и Сатана“. Как е реагирал Сатана, като е бил изхвърлен от небето и стигнал до една понижена област? Библията казва: „Тогава змеят се разяри против жената /небесната Божия организация/ и отиде да воюва със останалите от нейното потомство, които пазят Божиите закони и вършат делото на Исуса Христа“

Но, световната сцена ще претърпи една бърза промяна, както показва Библията. „Великият Вавилон“, световното царство на фалшивата религия ще бъде унищожен внезапно /Откровението на Йоан глава 18/. След това рухване на фалшивата религия ще се сдобие впечатлението, че останалите истински християни са без подкрепа и закрила и Сатана или „Гог“ няма да устои на желанието да ги унищожи. Той ще се погрижи да бъдат събрани „царете на цялата обитавана земя“ под влиянието на демоните за „Хармагедон“, войната на великия ден на всемогъщия Бог“ /Езекиел 38:12–16; Откровението на Йоан 16:14, 16/.

На 7 Октомври 1984 година каза следното мексиканският лирик и есеист в благодарствената си реч във Франкфуртовата църква Свети Павел по повод награждаването с ордена за мир на германските търговци на книги: „Страхът ни запази досега от голями катастрофи. Но, ние сме избегнали Хармагедон, а не войната: от 1945 година не е изминал един ден без битки в Азия или Африка в Латинска Америка или в Близкия Изток“.

Следователно, „Хармагедон“ не може да бъде място в Близкия Изток. По–скоро това е едно световно положение. Целият свят ще бъде обединен в съпротивата срещу Йехова Бог и неговите свидетели /Исаия 43:10–12/. Злото сатаново нападение върху истинските християни, а не войната мещду народи на някое място в Близкия Изток — ще накара Бог да води война за закрила на народа си /Езекиел 38:18–23; Захария 2:8/

Истинските християни не насочват бездейно поглед към Близкия Изток. Те са заети главно с това, да насочат вниманието на хората върху това, какво казва действително Божието слово за идващата война. Свидетелите на Йехова са известни в целия свят, че носят вестта без страх в жилищата на хората. В същност запитваш ли се, защо един Бог на любовта ще проведе такава война. Възможно ли е да се преживее тази война. В следващи издания на Стражева кула ще бъдат разгледани тези въпроси.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 5]

Предвестник на Хармагедон ли са съвременните събития в Близкия Изток?

[Снимка на страница 6]

По отношение на събитията водещи към войната от Хармагедон заема ли ключова позиция Ерусалим?