Началото на периода на царствата в Израел
Двете книги на Самуил
„И ТАКА вие не сте чели, какво Давид направил, когато той и неговите хора били гладни? Той отишъл в Божин Дом и взел свещените хлябове и ял от тях и дал да ядат на тези, които били с него, въпреки че само на свещениците е било позволено да ядат от тях, а на никой друг“ /Лука 6:3, 4 според превода Ню Инглиш Байбл/. С тези думи Исус затворил устата на някои фарисеи, които били обвинили учениците му в нарушаването на съботният закон, защото били откъснали няколко стръкове и отронили зърната за да ги изядат и това по време на съботата.
С това обаче, той също дава нагледен пример за нещо допълнително. Историческия запис относно Давид и „свещеният хляб“ се намира в Първата книга на Самуил /която в някои преводи се нарича Първа книга на царете — виж бележката под линията /1 Самуил 21:1–6/. С цитирането на тази книга във връзка с опровержението на гореспоменатото обвинение Исус показва, че е бил добре запознат със съдържанието на тази книга и ни дава пример, че ние също би трябвало добре да се запознаем с нея. Двете книги на Самуил съдържат информации, които били ценни за Исус и които са също така ценни за нас днес /Римляни 15:4/.
Какво представляват двете книги на Самуил? Те са исторически книги в Еврейските Писания, които описват повратна точка в историята на Божият народ. Преди това, израилският народ бил управляван от съдии, упражняващи тази длъжност един след друг в непрекъснат ред. Тези две книги описват краят на тази ера и началото на периода на царствата в Изарел. Те са изпълнени с вълнуващи събития и описания на очарователни хора. Тук ние срещаме самият Самуил, последния съдия, и първите двама царе Саул и Давид. Също така срещаме многобройни други незабравими личности тъжната фигура на Илий, мъдрата и тактична Авигея, храбрият но мил Йонатан, както и братята Ависей и Иоав със силно усърдие за Йехова, но жестоки в личните си отмъщения /Евреи 11:32/. Двете книги ни учат принципи, които са все още важни и описват събития, които оказали дълготрайно влияние върху Божият народ, а всъщност не само върху него, а върху цялото човечество.
Един цар, който се провалил
Първият помазан от Йехова за да бъде цар в Израел, е бил Саул. Началото на неговата власт било добро, но по–късно той пропуснал да покаже пълно уповаване на Йехова когато се намирал пред неизбежната атака на филистимците. Въз основа на това Самуил му казал, че синовете му няма да наследят царствения престол и допълнил вместо това: „Йехова положително ще намери за него един мъж, угоден на сърцето му; и Йехова ще го постави като водач над народа си“ /1 Самуил 13:13, 14/. Въпреки това Саул продължил да владее като цар до краят на живота си.
По–късно, на този първи цар било заповядано да води наказателна война против амаличаните. Саул не изпълнил напълно заповедите на Йехова и така се изложил на по–нататъшно недоволство. Въз основа на това Самуил бил накаран да каже: „Всеизгаранията и жертвите също така ли са угодни на Йехова, както подчиняванета на гласа на Йехова? Ето, подчиняването е по–приемливо от жертвата и покорността от тлъстината на овни“ /1 Самуил 15:22/. Тук се среща един принцип, който е все още валиден за тези, които служат на Йехова в ръководно място. Въз основа на това, че Саул не е бил покорен, пророкът Самуил продължил: „Понеже ти отхвърли словото на Йехова, то и той те отхвъля тебе да не си цар“ /1 Самуил 15:23/. По–късно, Саул показал до каква степен той се бил отклонил от чистото обожаване, когато се обърнал за съвет към една чародейка /1 Самуил 28:8–25/.
Успешно царство
Заместник на Саул станал Давид, синът на Есей. Давид се различавал от Саул. Още като млад той показал упование на Йехова когато поразил филистимският гигант Голиат. След това, когзто той трябвал да избяга за да спаси живота си от завистният Саул, той продължил да се подчинява на Йехова във всяко отношение. Повече от един път Давид имал възможността да убие Саул. Но той се въздържал, като чакал времето, което Йехова бил определил за него като цар. В този труден е период от живота на Давид свещеника Ахимелех му бил дал да яде от присъствения хляб, което Исус споменал в гореописаната случка с фарисеите.
След известно време Саул умрял и Давид повл управлението. Обаче, отначало само неговото племе Юда го приело като цар. Другите племена продължавали да следват живият син на Саул, Исвостей. Въпреки това Давид не показал злоба към неговия съперник. Когато Исвостей бил убит, Давид екзекутирал убийците. И когато прочутият генерал на Исвостей, Аванир, бил убит,той наредил публична жалба /2 Самуил 3:31–34; 4:9–12/. Такава скромност, таково търпение, снизхождение и уповаване на Йехова са необходими за служителите на Йехова независимо от тяхната възраст.
„Синът на Давид“
Когато Давид най–сетне станал цар над цялата обединена нация, една от първите му мисли била да построи постоянен дом за ковчега на Завета, символ за Йеховиното присъствие в Израел. Йехова не се съгласил с това, но в израз на признание на изключителната вярност на Давид, той сключил забележителен завет с него: „Домът ти и царството ти ще се утвърдят пред тебе за необозримо време, да, престолът ти ще бъде утвърден за необозримо време“ /2 Самуил 7:16/.
По този начин Давид станал член в дългата непрекъсната редица от поколения, водещи от Адам, през Авраам, Исаак, Яков и Юда до обещаният Месия /Битие 3:15; 22:18; 26:4; 49:10/. Когато Месията би трябвало накрая да пристигне, той трябвал да бъде потомък на Давид. Исус бил такъв потомък както от страната на неговият заварен баща, така и от майчина страна /Матей 1:1–16; Лука 3:23–38/. В евангелийските Писания той често се нарича „Синът на Давид“ /Марко 10:47, 48/.
Като официален „Син на Давид“ Исус е бил давидов наследник. Какво наследил той? Ангелът Гаврил казал на Мария: „Този /Исус/ ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишният; и Йехова Бог ще му даде престола на баща му Давид, и той ще управлява като цар над якововия дом завинаги, и царството му не ще има край“ /Лука 1:32, 33/. Давид обединил всички Божи хора в едно царство, както това се описва във Втората книга на Самуил, така че Исус наследил царството над целия Израел.
Забележи също друг факт относно Давид, записан в първата книга на Самуил: „А Давид беше синът на оня ефратянин от Витлеем от Юда, който се именуваше Есей“ /1 Самуил 17:12/. Това изявление не е само интересна историческа записка. Месията също, като „Син на Давид“, трябвал да бъде роден във Витлеем: „А ти, Витлеем Ефратов, ако и да си малък за да бъдеш между хилядните от Юда из тебе ще излезе за мене единят, който ще бъде владетел в Израел, чиито произход е от ранни времена, от. дните на неопределено време“ /Михей 5:2/. Исус разбира се изпълни това изискване на месионствата /Матей 2:1, 5, 6/.
Действия, които променили историята
Много от давидовите геройства оказали трайно действие. Например, Давид израстнал само на няколко километра от Ерусалим. Ногато той бил момче, градът се намирал в ръцете на евусейците и Давид сигурно често се удивлявал на почти непревземаемостта на града, на върха на стръмни скали, познати под името планината Сион. Сега, като цар, той бил в състояние да направи повече отколкото само да се удивлява от тази гледка. Втората книга на Самуил нагледно описва как, въпреки подигравките на евуските жители, „Давид превзе крепостта Сион; това е давидовият град“ /2 Самуил 5:7/. Така Ерусалим заел централно място в световната история в което и останал занапред.
Градът станал столицата на давидовото царство и останал столицата на Божиите земни царе в продължение на стотици години. В първия век, „Синът на Давид“, Исус, проповядвал там. В Ерусалим Исус влязъл, яздещ на магаре, за да представи себе си като цар на евреите /Матей 21:1–11, Мт 21:42–22:13; Йоан 7:14/. И извън портите на Ерусалим той пожертвал живота си за човечеството, след което бил възкресен и възнесен в небесата, чакайки с търпение — подобно на Давид преди него — когато Йехова каже той да започне да царува като Цар /Псалм 110:1; Деяние на апостолите 2:23, 24, 32, 33; Евреите 13:12/.
Давидовото царуване в Ерусалим също ни припомня това, че неговият потомък, Исус, също така царува сега в един Ерусалим, в „небесния Ерусалим“ /Евреите 12:22/. И мястото на този небесен Ерусалим в небесата се нарича „Планината Сион“, припомняйки ни скалистата планина, върху която се намирал първоначалният град /Откровение 14:1/.
Към краят на своето царуване Давид неправилно наредил да се проведе преброяване на нацията. За наказание Йехова хвърлил мор върху нацията и ангелът, който изпълнявал язвата, най–накраят спрял пред гумното, принадлежащо на евусееца на име Орна. Давид закупил мястото от Орна и построил там олтар за Йехова /2 Самуил 24:17–25/. Това действие също имало трайно въздействие. На това място по–късно бил построен соломоновият храм и след това новоизграденият храм. Така с векове там се намирал световният център на истинското обожаване. Сам Исус е проповядвал в храма на Ирод, който също бил построен около мястото, което едно време било гумното място на Орна Евусееца /Йоан 7:14/.
Да, двете книги на Самуил ни представят истински хора и обясняват важни принципи. Те показват, защо първият цар в Израел бил безуспешен и защо вторият цар бил, въпреки някои трагични грешки, изключително успешен. Те ни представят един важен период в историята, а именно началото на човешко царствено управление между Божия народ. Тук ние видяхме Ерусалим да стане столицата на това царство и научихме за закупуването на мястото, което за няколко векове трябвало да стане световен център на истинското обожаване. Също така научихме важно условие, което да ни помогне да установиме личността на идващия Месия. Той трябвало да бъде „Син на Давид“.
Тези книги наистина са забележителни. Всеки християнин би трябвало да ги прочете за себе си.
[Бележки под линия]
Бележка: В гръцкия превод на еврейско–арамейските Писания, наречен Септуагинта, тези две нниги се обозначават с „Първа /съответно Втора/ книга на царете“, като се допълва „или Първа /сътоветно Втора/ книга на Самуил“. Този начин на обозначение е също така приет в повечето български Библии. Обаче, за да се запази точността на първоначалното обозначение, както и разграничаването на тези две книги от другите две книги на царете, в превода Нов Свят се прие обозначението „Първа /съответно Втора/ книга на Самуил“ с допълнението: „или, според гръцкият превод Септуагинта, Първо /съответно Втора/ книга на царете“.
[Блок на страница 12]
„ДА СЕ ДЪРЖИ КАТО ПРОРОК“
Какво иска да каже Библията с думите: „И Божият дух дойде върху него /Саул/ и като вървеше по пътя той се държеше като пророк“ /1 Самуил 19:23/.
Когато пророците на Йехова известявали Божи съобщения, те говорели под влиянието на святият дух, който ги „изпълваше със сила“ и без съмнение ги карал да говорят с изключителна усиленост и чувства /Михей 3:8; Йеремия 20:9/. Вероятно тяхното държание изглеждало за други странно и дари неразумно. Въпреки това, когато били установено, че те говорили в името на Йехова, техните съобщения били сериозно зачитани от богобоязливи хора /сравни с 4 Книга на царете 9 стих 1–13/.
Така и в този случай Саул започнал да се държи по странен начин, което напомнило на наблюдаващите го на възбудителното държание на пророк преди да изнесе съобщение от Йехова. При това свое държание Саул съблекъл дрехитие си и лежал цяла нощ гол /1 Самуил 19:23, 24/. Това може би означавало, че той бил просто човек без върховна сила или власт когато се противопаставял против целите на Йехова Бог. В един случай преди това, когато цар Саул се държал „като пророк“, той се опитал да убие Давид с копие /1 Самуил 18:10, 11/.
[Блок на страница 13]
„ЛОШ ДУХ ОТ ЙЕХОВА“
„А духът на Йехова се беше оттеглил от Саул, и лош дух от Йехова го смущаваше“ /1 Самуил 16:14/. Знаеш ли ти какво означава това?
Ние не трябва да разбираме, че Йехова буквално бил изпратил зъл дух за да измъчва Саул. По–скоро, когато Йехова оттеглил светия си дух, Саул бил обзет от зъл дух, или вътрешно желание да върши погрешни неща /сравни с Матей 12:43–45/. Защо се споменава Йехова като източник на този лош дух? Защото той направил възможно, Саул да бъде обхванат от погрешни подбуди или импулси, когото премахнал светият дух. Този „лош дух“ премахнал душевният мир на Саул и в някои случай го карал да се държи безумно.
[Снимка на страница 11]
ГОЛИАТ
ДАВИД
САУЛ
САМУИЛ