Сърцето и Божието Слово, Библията

НЯМА съмнение в това, че човек отделя повече внимание на сърцето си отколкото за който и да е друг орган в тялото си. Безбройни пъти се споменава в поезията и прозата. За това не е за очудване, че сърцето също така забележително се споменава в Божието Слово. Факт е, че то се споменава тук почти хиляда пъти по един или друг начин. Какво в същност разбираме точно под понятието „сърце“?

Не е нещо необикновено, че една и съща дума се употребява в Библията по различни начини, т.е. в зависимост с различни значения. Във връзка с това нека например да обърнем внимание на това, как се употребяват понятията „небе“ и „дух“ в Библията. „Небесата“ означават понякога пространството или атмосферата около земята, където летят птиците /Битие 1:26/. Друг път се обозначава цялата вселена с видимите и невидими за нас звезди с понятието „небеса“ /Псалм 19:1/. Във 2 Петър 3:7 изглежда, че се взимат в предвид политическите „небеса“. На някои места значението на думата „небеса“ се отнася до Местожилището на духовните същества, които образуват организацията на Йехова /Откровение 12:12/. Друго значение може например да бъде също така и небесното Царство, както това се споменава във 2 Петър 3:13.

Подобно е положението с думата „дух“. Понякога се говори за Йехова Бог, за Исус Христос и за ангелите като за духовни личности /Йоан 4:24; 1 Коринтяни 15:45; Евреи 1:13, 14/. Жизнената сила, която притежават всички същества, също така се обозначава с „дух“ /Еклисиаст 12:7/. Понякога се нарича „дух“ и мотивиращата сила на един човек, като например в Притчи 25:28. Обаче „дух“ се употребява най–често във връзка с дейната сила на Йехова или неговия „свят дух“ /Битие 1:2; Захария 4:6; Марко 13:11/.

Как стои въпросът със „сърцето“? В Изход 28:30 се описва с еврейската дума за „сърце“ буквалния орган. Йехова заповядал на Аарон да носи съдебният нагръдник над сърцето си. Това се отнасяло за буквалното сърце. Очевидно е, че този израз трябва също така да се разбере в буквален смисъл в Псалм 45:5, където се казва: „Твоите стрели са остри ... в сърцето на враговете на царя“.

Друг път понятието „сърце“ се употребява за да се обозначи важната или централната точка на дадена работа. В Езекиил 27:25–27 се среща три пъти израза „сърцето на откритото море“ което без съмнение означава посред морето. Също така предсказал Исус, че ще бъде три дни и три нощи „в сърцето на земята“, което означавало в земята /Матей 12:40/.

Сърцето също така се свързва с чувствата като например радост, тъга или скръб. В 1 Книга на Царете /по бълг. 3 Книга/ 8:66 ние четеме, че при освещаването на соломоновия храм „цял Израел бил изпълнен с радост и бил с радостно сърце заради всичките добри неща, които Йехова бил извършил за слугата си Давид и за народа си Израел’. В Неемия 2:2 се казва, че цар Артаксеркса запитал Неемия, защо имал такъв натъжен вид, след като не е болен. Мнението на царя било: „Това не е друго освен скъб на сърцето“.

Освен това се свързва със сърцето вътрешното ни държание, нашето становище; човек може да бъде високомерен и горделив или скромен и смирен. В Притчи 16:5 се казва: „Всеки, който е с гордо сърце, е нещо отвратително за Йехова.“ В противоположност на това Исус е казал според Матей 11:29: „Аз съм благ и смирен от сърце.“

Относно качества като благост, добродетел, злобност и лошота се казва, че се намират в сърцето. В Йеремия 7:24 ние четем например, че израилтяните „ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърце“. В Матей 12:34, 35 показва Исус, че в сърцето може да се намира както добро, така и зло.

Сърцето играе роля при вярата, понеже Павел установил според Римляни 10:10: „Чрез сърцето се упражнява вяра за справедливост, с устата обаче се изказва публично изявление за спасение.“

То е седалището на подбудите. В Изход 35:21 се описва, как израилтяните идвали с даровете си за шатрата на обожението, „всеки човек, когото сърцето подбуждаше“. Според Евреи 4:12, 13 Словото на Йехова е като остър меч и е в състояние, „да прецени мислите и намеренията на сърцето“. Да, сърцето на човека е седалището на подбудите и му оказва влияние в добър и лош смисъл. В Изход 31:6 намираме един пример, как Божите служители били подтикнати от сърцата си да действат мъдро: „И на всеки, който е с мъдро сърце, аз турих мъдрост, за да направят всичко, което съм ти заповядал“.

В най–тясна, връзка със сърцето се намират чувствата любов и омраза. На израилтяните било заповядано: „В сърцето си не трябва да мразиш брата си“ /Левит 19:17/. Също така четем, че египтяните мразели в сърцата си израилтяните /Псалм 105:25/. От друга страна Павел писал: „Целта на тази задача е действително любов от чисто сърце“ /1 Тимотей 1:5/. Петър ни съветва: „Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, ... обичайте се едни друг горещо, от сърце“ /1 Петър 1:22/.

Святото Писание също така говори и за това, че ценен опит се запазва в сърцето. Така например се казва за Мария в Лука 2:51: „Майка му запази всички тези думи /относно Исус/ в сърцето си.“

Какво голямо разнообразие във връзка с функциите и способностите се дава на сърцето! Може ли всички тези качества да произлизат от буквалното сърце? Положително не! Това се показва в езици, които правят ясна разлика между буквалното и символичното сърце. Така например пишат както китайците, така и японците думата, отнасяща се до буквалното сърце, с два знака, означаващи „сърцето–орган“. Обаче за качества, които са във връзка със сърцето, те употребяват само първата част от този знак и я свързват с други елементи при което тази част става дял от един сложен знак, като например при думите любов, омраза, намерение или търпение и издържане /виж дадените по–долу примери/. По този начин се прави ясна разлика между физическия орган от една страна и подбудите и чувствата на човека от друга страна, въпреки, че те се намират във взаимовръзка помежду си

За изяснение на този въпрос помага също и начина на употреба в Святото Писание, отнасящ се до други органи на тялото. Еврейските Писания, преди всичко първите пет книги, споменават над 20 пъти буквалните бъбреци. Редица пъти ние четем за „двата бъбрека с тлъстината“ във връзка с жертвоприношенията на животни, предписани от Закона /Битие 29:13, 22; Левит 3:4, 10, 15; 4:9; 7:4/. Тук ясно се има в предвид буквалните бъбреци. Псалмиста Давид също споменава тези органи когато писал: „Защото ти си образувал бъбреците ми; закрил си ме в утробата на майка ми“ /Псалм 139:13/.

Обаче, пророкът Йеремия имал ли също така буквалните бъбреци в предвид, когато казал според Йеремия 11:20, че Йехова ‘изпитва бъбреците и сърцето’? Възможно ли е, Давид да е имал в предвид буквалните бъбреци, когато казал: „Наистина, през нощите ме вразумяваха бъбреците ми.“ /Псалм 16:7/? Буквалните бъбреци сигурно не могат да ни вразумят. Тогава какво е имал той в предвид? Не се ли изяснява това чрез Йеремия 12:2, където се казва: „Ти си ги насадил, и те даже се закорениха. Постоянно вървят напред, даже и принасят плод. Близо си в устата им, но далече от бъбреците им“? Не е ли така, че тук бъбреците се употребяват във връзка с най–дълбоките чувства на един човек? Този библейски пасаж е очевидно паралел към текста от Исаия 29:13, който е бил цитиран от Исус според описанието на Матей 15:7, 8: „Лицемери, добре е пророкувал Исаия за вас, когато е казал: ‘Този народ ме почита с устните си, обаче сърцето им далеч отстои от мене.“’ Тук Исус без съмнение искал да покаже, какви тези хора били в същност дълбоко в тях.

Друг пример представлява гръцката дума за вътрешностите, splánchna. В Деяние на апостолите 1:18 тя се употребява в буквален смисъл. Там се казва относно Юда: „Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда и като падна стремглав, пукна се през сред и всичките му вътрешности изтекоха.“ Тази гърцка дума се споменава 11 пъти в християнско–гръцките Писания, обаче само на това място тя се отнася до буквалните вътрешности. В Лука 1:78 тя се предава с „милосърдие“ или „дълбоко, вътрешно милосърдие“, а в 2 Коринтяни 6:12; 7:15; Филипяни 2:1, Колосяни 3:12 и Филимон 7 тя се предава с „дълбока обич, милосърдие“. В Битие 43:30 и 1 Кн. на Царете 3:26 /бълг. 3–та, се среща съответната еврейска дума rachamim. В библейският превод на Бубер и Розенцвайг /9–то издание, 1976г./ тя се превежда с „вътрешности“, обаче в същност тя се отнася до „вътрешни чувства“ и по този начин тя се и превежда в превода Нов Свят.

Същото важи както за еврейската дума, така и за гръцката, които се превеждат в нашата Библия със „сърце“. Сравнително рядко се описва с това буквалното сърце като например в Изход 28:30 и Псалм 45:5. Обаче на почти хиляда места в Библията, където се среща думата „сърце“, тя очевидно се употребява в преносен смисъл. Това не означава, че няма връзка между буквалното и символичното сърце. Напротив. Емоционален стрес може да окаже лошо влияние върху буквалното сърце, като например причини заболявания и дори смърт. Очевидно е обаче, че трябва да се прави разлика между органа сърце и символичното сърце. У.Е. Вайн е казал: „Сърцето се употребява в преносен смисъл за скритите, извори на личния живот“ (An Expository Dictionary of New Testament Words, II, р. 206, 207).

Всичко това, което ние разгледахме до сега, недвумислено показва, че еврейската и гръцката дума за „сърце“ била употребявана от библейските писачи за да се опишат различни чувства и качества, които образуват вътрешния човек Божието Слово ни показва, колко е важно да внимаваме на нашите желания, копнежи и подбуди и ни помага по този начин „да служиме на Бога с неделимо сърце“. То ни снабдява със всичко необходимо за всяко добро дело /1 Летописи 28:9; 2 Тимотей 3:17/. В тази насока, Божието Слово съдържа многобройни добри съвети.

[Таблица на страница 6]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

КИТАЙСКИ ЗНАЦИ, ОПИСВАЩИ СЪРЦЕТО

[Рисунка — китайски букви] Сърце, обикновено в преносен смисъл

[Рисунка — китайски букви] сърцето–орган, буквално.

Обърни внимание, как основният знак се появява при качества, които имат връзка със сърцето:

[Рисунка — китайски букви] Любов

[Рисунка — китайски букви] Омраза

[Рисунка — китайски букви] Прощение

[Рисунка — китайски букви] Тъга

[Рисунка — китайски букви] Мъка

[Рисунка — китайски букви] Намерение

[Рисунка — китайски букви] Яд

[Рисунка — китайски букви] Изтрайване

[Снимка на страница 5]

Сърцето се свързва с чувствата, с вътрешното държание, с подбудите и с усета на човека.