Нашето сърце очудващ орган

„АЗ ЩЕ ТЕ СЛАВЯ, защото съм направен по чуден, внушаващ страх начин. Чудни са твоите дела, и душата ми добре знае това“ /Псалм 139:14/. Тези думи, израз на благодарност и изказани от псалмиста Давид, сигурно засягат сърцето ни, защото Сътворителят наистина е създал тялото ни по начин, предизвикващ удивление и страхопочитание.

Така например казва носителят на нобеловата награда Алексис Карел в книгата си „Човека — непознатото същество“ във връзка с кръвта, която той нарича „поток на живота“ и която тече в нашите артерии и вени: „Тя носи на всяка клетка необходимите за нея хранителни вещества и същевременно служи като главен отточен канал, чрез който се отстраняват отпадъчните вещества от живата тъкан. Покрай това съдържа още химически вещества и клетки, които са в състояние, да възстановят един орган, ако това стане необходимо. Когато настъпи такъв случай, тогава кръвта заприличва на буен поток, който като че ли иска да поправи къщите на брега със земните маси и дървета, които влачи със себе си“ /страница 85/. Представи си, както хранителните, така и отпадъчните вещества се транспортират чрез един и същи поток и то без двете функции да си окажат каквото и да е взаимно влияние! Кой орган е отговорен за течението на този поток на живота през нашето тяло? Сърцето.

Сърцето наистина ни открива мъдростта на Сътворителя. То е кух мускулен орган с големината на юмрук. Теглото му при мъжете е около 310 грама, а при жените около 260 грама. То се състои от четири отделения, дясното и лявото предсърдие, както и дясната и лявата сърдечна камера. В дясното предсърдие се отвежда кръвта от кръвообращението в тялото. Докато то се пълни, кръвта се отвежда в камерата, която се намира под него и от там се отпомпва към белия дроб. Редица сърдечни клапи пречат на кръвта да тече в обратна посока докато тя се отпомпва напред. В белият дроб кръвта отпуска въглероден двуокис и същевременно приема жизненоважния кислород. След това тя достига лявото предсърдие. От там се изпраща в лявата сърдечна камера от където се отпомпва в кръвообращението на тялото, за да се снабдят всички клетки с хранителни вещества и да се поемат различните отпадъци.

Тук наистина съществуват две пумпи и два кръговрата. Малко по–малката десна страна на сърцето служи за движението на кръвообращението в белия дроб /малко или белодробово кръвообращение/, докато по–голямата и по–силна лява страна на сърцето изпраща кръвта през цялото тяло /голямо или кръвообращение на тялото/. Човек притежава общо около 97 000 километри кръвоносни съдове: артерии, вени и капиляри.

От структурна гледна точка, сърдечния мускул се състои от най–сложно сплетени помежду си мускулни нишки от човешкото тяло. Когато човек тича с голяма скорост, тогава този единствено по рода си мускул прави възможно сърцето да работи двойно повече отколкото който и да е друг мускул. Всички други мускули се изморяват след късо време, обаче сърдечният мускул работи непрекъснато през целия живот. При това обаче трябва да се забележи, че след всеки удар сърцето прави къса почивна пауза. При новородено, сърцето удря 150 пъти в минута, но с възрастта дейността намалява на средно 72 удара в минута. /Тук изглежда че важи правилото отнасяща се за всички бозайници, а именно: „Колкото тялото е по–малко, толкова по–бързо удря сърцето“. При остромуцунестата мишка /земеровка/ сърцето удря 1000 пъти в минута, докато при някои видове китове само 15 пъти./ През един 70–годишен човешки живот, сърцето бие около 4 милирада пъти. През това време то препомпва около 174 милиарда литра кръв. Когато вършим тежка работа, сърцето може да работи двойно повече, и също така удря по–бързо, когато сме възбудени, ядосани или когато се страхуваме, за да се подготвим за „нападение или бягство“.

Друг забележителен факт е, че сърцето само си произвежда енергията. За механическата дейност на стомаха при смилянето на храната е отговорна автономната нервна система, която също така отговаря за перисталтиката на червата, където се пренасят отпадъчните вещества на тялото и накрая се отделят. Сърцето обаче притежава собствен източник на енергия, собствен тактодавател — познание, което едва неотдавно се откри. Затова бие сърцето на човешкия зародиш още преди да се са образували бъбреците. Също така се установи, че сърцето бие дори ако се извади от организма, особено ако се продължи снабдяването с кръв.

Без съмнение заслужава този жизненоважен орган, който върши толкова тежка работа, да се отнесем към него с особено внимание. Към това принадлежи правилна храна, необходимата отмора, както и физическо закаляване. Тютюна трябва изобщо да се избягва а и също така трябва да се има уравновесено и умерено становище относно наслажденията на живота.

Въз основа на това, че сърцето е толкова важен орган, то често се споменава в Библията. Обаче ние ще видим, че тук се набляга повече символичното, а не буквалното значение на сърцето.