Вечен живот — мечта ли е само това?

ТОВА се случило в една ферма в Южна Африка. Няколко тоначки /особен род африкански птици/ търсели храна. Изведнъж те се изплашили. Във въздуха прелетяли два черни орела и отведнъж се спуснали надолу. Птиците крещяли тревожно и светкавично потърсили закрила. Един от орлите хванал плячка и започнал да я яде. Постепенно се успокоили птиците и се върнали обратно, за да търсят наблизо храна — смъртта на тяхния другар била за тях безразлична.

Всички животни инстинктивно опитват да избегнат смъртта, обаче повечето почти не ги засяга смъртта на другите животни. Когато една антилопа се разкъсва от един лъв или някакъв друг хищник, това предизвиква сред стадото само една слаба реакция. Това е нещо ежедневно в сегашното кръгообращение между живот и смърт.

Повечето хора чувстват съвсем друго. Да се гледа един близък как умира е разтърсващо преживяване — с изключение на малко хора, закоравели в това отношение. Обикновено смъртта на близък човек е положение, което предизвиква най–много напрежение за близките. То може да бъде толкова голямо, че да завърши със самоубийство.

Ние живеем в едно напрегнато време, в което самоубийствата се увеличават и милиони хора водят едно мизерно съществувание. Въпреки това, повечето от тях правят всичко, което им е възможно за да предотвратят смъртта, най–голямия „враг“, както Библията я назовава /1 Кор. 15:26/.

Елексир на живота

Така наречените алхимици няколко столетия наред положили голями усилия за да открият елексира на живота. Касае се за едно тайнствено вещество, което както се предполагало, би направило възможен вечен живот. За много, дълго време е било мечта да намерят този елексир. Обаче, очевидно опитите на алхимистите са неуспешни.

В наше време обаче, подобрението на хигиената, медицината и други фактори допринесоха значително за повишаването на средната човешка възраст. В един отчет се казва: „За човечеството, взето изцяло, средната възраст на живот нарастна повече от два пъти, от средно 30 през 1900 година, до повече от 60 години в наше време“. Някои може би мислят, че учените ще могат да намерят ключа за дълъг, а дори и безкраен, вечен, живот. И ти ли си на това мнение?

На каквото и да се надяват хората в тази насока, една истина, която бе установена преди хиляди години, е все още валидна:

„Дните на годините ни са всъщност седемдесет години, и дори гдето има особена сила, осемдесет години, но и най–добрите от тях са в труд и скръб, защото скоро прехождат и ние отлитаме“ /Псалм 90:10/.

Както ти сам можеш да установиш, само малка част от хората надвишава 80–годишна възраст.

Много възрастни хора не искат да се примирят с наближаващата смърт и изявяват силен интерес към живота. С напредването на годините те могат да развият интереси във все повече и повече насоки. Знанията и опитността им растят и те взимат участие в много начинания. Обаче изведнъж те са изтръгнати от живота. За един нормален, средно здрав човек, смъртта е нещо нежелателно. Един стогодишен например заявил веднъж: „Аз не искам да умра, защото обичам живота“.

За това Библията казва, че животните „са естествено родени за да бъдат ловени и избивани“. Но за човека казва: „Бог е положил вечността в тяхното сърце“ /2 Петър 2:12; Еклисиаст 3:10, 11/. С други думи: За животните не било предвидено да живеят вечно, обаче за човека е бил предвиден вечен живот. Първата човешка двойка не била сътворена за да умре, а за да живее вечно — при условие, че и двамата слушат Бог /Сравни Битие 2:15–17/.

В действителност мозъкът е доказателство за това. Човешкият мозък има огромна запаметяваща способност що се отнася до възприемането на познания; при днешната средна човешка възраст обаче, се използва само една съвсем малка част.

Не показва ли всичко това, че сегашният кръговрат от живота и смъртта не бе намерение на Бога, и че вечен живот не е само една мечта? Каква възхищаваща мисъл! Има ли, съобразно с това, истински елексир за живот? Можеш ли ти да живееш вечно?