Помогни на децата ти, да имат близка връзка с Бог
С МАЛКО по–малко от хиляда думи библейските писачи описват първите 30 години от живота на Исус. Обаче с десетки хиляди думи те описват живота му през последните три години и половина. Причината за това е, че главната тема на евангелията е публичната служба на Исус Христос, а не неговото рождение, детство и младежките му години. Въпреки това става очевидно чрез късите библейски пасажи, описващи това време, че и за деца и младежи и девойки е възможно да бъдат близко при Бог.
Ако отворим Библията си и прочетем втората глава на евангелието на Лука, ще намерим описанието за дванадесетгодишния Исус, когато бил в храма и седял „посред учителите“, учителите на Божия Закон. Той ‘ги слушал и им задавал въпроси’, обаче също ги очудил с „разбирането си и неговите отговори /Лука 2:46, 47/. Също така се казва, че в течение на годините на младежта му се увеличила неговата мъдрост и неговото разбиране /Лука 2:40, 52/.
Как може да се обясни обичта на Исус за духовни неща? Поне до известна степен тя се дължи на родителите му. Като евреи те били задължени да спазват съвета на Йехова относно възпитанието на децата. Божия пророк Моисей е казал: „Трябва да се види, че тези думи, които аз ти заповядвам днес, да са в сърцето ти; и ти трябва настойчиво да ги учиш на сина си и да говориш за тях, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш“ /Второзаконие 6:6, 7/. Бог без съмнение обърнал внимание на това, синът му да израстне в семейство, което следвало този съвет. Родители днес би трябвало да проявяват същия интерес към децата си. Помагаш ли ти на децата си, да опознаят Йехова и да придобият желанието, да му служат?
„От ранно детство“
Поучаването на духовни неща не може да се забавя и занемарява докато децата достигнат известна възраст. Тимотей например израстнал и се развил като примерен християнин. От „ранно детство“ той бил поучаван в Святото Писание /2 Тимотей 3:15/. В Съответствие с това може да се видят християнски майки, които се молят на висок глас за благословията на Йехова преди да дадат шишето с биберона на бебето си. Не е за очудване, че след късо време малките вече казват „амин“ след тази молитва! Това е първата малка стъпка, за да им се помогне да развият ценене за всички тези духовни и материални блага, които получават от Бог.
При Михаил и Сефора /на 7 и 8 години/ се показал резултатът на добрата поука от родителите им. Един ден направили заедно с родителите си един излет. Преди да тръгнат, децата поели инициативата и помолили Бог за неговото ръководство и закрила. Като пристигнали на целта на излета те не забравили да благодарят на Йехова за сигурното пристигане.
Христиан и Ерик /на 3 и на 6 години/ били с родителите си в един парк. Изведнъж, както това се случва при деца, те изчезнали. И какво правили двете момчета в момента, когато родителите им са ги намерили? Те се молели на Йехова да им помогне!
Децата добре могат да научат много неща, дори ако са още малки. При един от големите конгреси на Свидетелите на Йехова в Белгия се изведе тригодишният Джино на трибуната където седна на висок стол. Изнасящият доклада го помоли да каже наизуст 66 книги на Библията. В състояние ли си ти да направиш това? Джино ги изреди всички! С помоща на родителите си той продължил да напредва в ученето и днес служи като един от пътуващите надзиратели на Свидетелите на Йехова. Способността на учене естествено не е еднаква при всички деца, обаче този пример показва ползата от едно поучение в духовна насока.
Малки деца могат дори да получат известно разбиране на библейските учения. В една детска градина в Люксембург отказал четиригодишният Кай да се присъедини с другите в молитвата. Като го запитали защо, той отговорил: „Ние не вярваме в един триъгълен Бог!“ Представата, която имал Кай за така наречената св. Троица при католиците сигурно не е била съвсем правилна, обаче за него това било достатъчно за да знае, че не трябва да обожава този Бог.
Да се направи Бог съществена част от живота
Деца имат понякога проблеми. Те не бива да ги пазят за себе си, а да ги споделят с родителите. Обаче също така би трявало да им се помогне ‘да стовари бремето си върху Йехова’ /Псалм 55:22/. Може да им се помогне да разберат, че Йехова не гледа с пренебрежение върху техните молби, защото неговият Син, Исус Христос, е казал: „Оставете малките деца да дойдат при мене, не ги възпирайте“ /Марко 10:14/. Малките деца трябва да се учат да се молят на Бог чрез Исус Христос /Йоан 14:6/.
Когато децата се научат, да се уповават на Йехова и на неговата помощ, и видят резултатите на това тяхно доверие, тогава може това да окаже значително влияние върху тяхната вяра. Жаки, един младеж, който понастоящем служи в едно от бюрата–клон на дружеството „Стражева Кула“, преживял на 14–та годишна възраст следното: „В онази година нашия окръжен конгрес се падна в съботата и неделята преди изпита за завършване. Проблемът бе, че учителят ни даде подготвителния материал едва в петък. Обърнах се за съвет към родителите си и заедно решихме, да не пропусна конгресната програма, въпреки че това означаваше, че ще имам много малко време за подготовка /Евреи 10:24, 25/. Аз се молих на Йехова да ми помогне да се приготвя колкото се може по–добре за изпита.
Понеделник сутрин всички ученици бяха много възбудени, защото изпита бе за първи път устен. Още веднъж се помолих на Йехова да ми помогне. Какво се случи? По предметите, по които изпитваха на този ден, получих най–добрите бележки от всички ученици. Един от учителите на изпитната комисия зададе допълнителни въпроси и забеляза: ‘Искам само да знам колко още знае той’. Но дори и тези въпроси можах да му отговоря.“
Какво научи Жаки от този прекрасен резултат? „Да изпитам помоща на Йехова ме приближи още повече към него. Аз научих, че не трябва боязливо да съм загрижен, а да се обърщам към Йехова Бог с всякакъв вид молитва и горещо умоляване“ /Филипяни 4:6, 7/.
Да, наистина е важно да помогнем на нашите деца да „познават“ Йехова, за да може той да стане съществена част от ежедневния им живот. Няма ли да бъде за тях далеч по–голямо насърдчение и занапред да служат вярно на Йехова, ако лично направят опита, че той е с тях и им помага, отколкото ако само чуят или четят за него? Разбира се, че не е лесно да поучаваме децата в тази насока. Обаче децата не забравят толкова лесно въодушевлението и съвестността на родителите си, които им предават едно духовно наследство — познанието на Йехова. Йехова също няма да забрави тези съвестни усилия /Евреи 6:10–12/. Нека като родители да положим усилия за да помогнем на децата си да достигнат възнаграждението — „вечен живот“ — което нашия небесен Баща дава за переспектива на всички, които го познават и които той познава /Йоан 17:3/.