Краят на безчовечието непосредствено предстои!

„НЕЩО красиво е радост за винаги“ — пише английският поет Джон Китс. Многобройни красиви неща — художествени картини, скулптури и особено литературни творби — дават сведения за този, който ги е направил. „Нещо красиво“ като земята с всичките и чудни форми на живот, с растежа, цветовете, вкусовете и хиляди други прекрасни неща ни дават сведения за един Сътворител, за който може да се каже, че е премъдър, всемогъщ и олицетворението на любовта.

Най–великото литературно произведение от всички времена. Библията, също е „нещо красиво“ и за милиони представлява „радост“ и то с течение на столетия. Тази книга ни казва, че „Бог е любов“, че е „милосърден и благосклонен“ и че човека е бил сътворен „по неговия образ“ /1 Йоан 4:8; Изход 34:6; Битие 1:27/. Много хора силно отразяват качествата на техния Сътворител и показват искрено съчувствие и истинска добрина. Те ненавиждат жестокостта и безчовечно държание. Затова възниква тук въпросът:

Как се стигна до „безчовечието на човека спрямо човека“?

То положително не е било предизвикано от Бога. Преди да сътвори първите двама хора. Той с любов подготвил за тях красиво място за живеене. Известен край от земята бил разхубавен с многобройни дървета, цветя, плодове, реки и животински живот, с една дума това било Рай! За да могат хората вечно да се наслаждават на тази красота, било необходимо, те да бъдат покорни на Бога и да вършат всичко така, както той го изисквал. Обаче, те не били машини, т.е. с дадени програми за покорност. Те притежавали свободна воля и свобода на избор. Бог искал, неговите човешки творения, които представлявали прекрасната корона на видимото Му творение, да му слушат поради тяхната им любов към него и защото изпитвали радост да вършат неговата воля.

Градината Едем и щастливите и, мирни обитатели сигурно представлявали красива картина за Бог и невидимите му ангелски същества. Определеното намерение на Бога за земята след това прекрасно начало се състояло в това, тя изцяло да се превърне в такъв Рай, в който да живеят щастливи хора, които да му отдават чест и слава.

Обаче, и ангелите били същества със свободна воля. Един от тях допуснал алчност и честолюбие да обладаят сърцето му. Той започнал да гледа върху себе си като на Бога на хората /2 Коринтяни 4:4/. Така той закроил един план, с който да подведе хората да застанат на неговата страна. За да накара Ева да се присъедини към него в бунтовничеството, той и обещал: „Вие положително ще бъдете като бог“, и също така заявил: „Вие положително няма да умрете“ — което било първата лъжа /Битие 3:4, 5/. Ева допуснала този ангелски бунтовник да я измами с това примамливо предложение и Адам се присъединил към нея по–късно. По този начин станал някогашния ангел Божи противник /на еврейски: „Сатана“/.

„Ти положително ще умреш“. С тези думи Бог предупредително казал на Адам какви щяли да бъдат последствията на едно непокорство /Битие 2:17/. Обещанието на Сатаната, че хората нямали да умрат, се оказало лъжа, а предупредителните думи на Бога, истина, защото Адам и Ева умряли. Така Сатаната станал „убиец, когато започнал“ /Йоан 8:44/. Въз основа на неговото дяволско влияние също така се разрушили мирът и хармонията сред човешкото семейство. По–късно се развила в Кайн, по–стария син на Адам, завист поради това, че жертвата, която Авел бил принесъл на Йехова, била приета, а неговата не. „Кайн се разгори със силен гняв“ и хладнокръвно убил Авел. „Безчовечието на човека спрямо човека“ започнало /Битие 4:2–8/.

Това убийство обърнало вниманието също и върху враждата, която цари между чистото и фалшивото обожаване. Авел бил първия Свидетел на Йехова, който е бил убит с мъченическа смърт поради вярата си и с него започва цяла редица, минаваща през вековете.

Известно време след убийството, извършено върху Авел, допуснали други ангели Сатаната да ги подведе да вземат материална форма за да имат сношения с красивите жени на земята. С това те се поддали на влиянието на Сатаната. От тези непозволени сношения произлезли така наречените „нефилим“ или „силни“, които били брутални тирани. Само след късо време „земята била изпълнена с насилие“. „Безчовечието на човека спрямо човека“ започнало да се разпространява /Битие 6:1–11/. Въпреки цялата си справедливост и милосърдие Йехова не можел постоянно да търпи тези хаосни обстоятелства. В дните на Ной той унищожил чрез потопа онази стара система на нещата /2 Петър 2:5/.

С това обаче, не се премахна влиянието на Сатаната. Потопа накарал непокорните ангели да напуснат материалните си тела и поради това, че сега били разделени от святата организация на Йехова, се образувала между тях една невидима демонска организация под властта на Сатаната /Ефесяни 6:12/. Чрез спиритизъма, викането на духове, астрологията и други окултни практики те оказват влияние върху хората. Въпреки, че сега не са вече в състояние да вземат човешка форма, те могат да завладеят хора, животни или предмети като фетиши. Под влиянието на демонски сили както и на сляп фанатизъм от страна на фалшивата религия, на национализъма или расизъма хората действуват по безчовечен начин така, както те нормално никога не биха действували.

За това не е за очудване, че днес все още се стига до религиозни преследвания. На страница трета се споменава една група християни, която била бита почти до смърт. Това те трябвали да понесат само защото били Свидетели на Йехова. Обаче, те преживели онези изтезания. Докато ръководителят на групата жестоко бил бит, той се молел на Йехова „да се грижи за живота на ‘овцете’ си“. За изненада на полицията нито един от тях не умрял. Йехова умее да пази своите, ако това е неговата воля /2 Летописи 16:9/.

Омразата въз основа на расизмът бе в Съединените Щати причина за многобройни брутални действия, при които хора бяха дори линчувани. Също така предостатъчно се познава високомерното и жестоко държание на едно малцинство от бели африканци спрямо черното население. Религията често е работила и работи заедно с политиката и дала своя принос за дългата кървава история на безчовечието. Е. Боладжи Идову, професор по религиозни науки към университета Ибадан /Нигерия/, пише: „Хитрините на свещениците и употребените от тях различни форми на жестоко безчовечие, извършено в името на Бога, са неща, които постоянно поставят религиите в много неудобно положение ... Как ще може историята някога да забрави кръстоносните походи, джихадите, инквизицията, или онези грабежи, осакатявания и опустошения?“

Как ще престане то?

Безчовечието положително няма да престане въз основа на положени от човека усилия. Някои хуманни организации се опитват да подобрят съдбата на хората, обаче света е вече много на дълбоко потънал в тресавището на корупцията и бруталността, така че човешки усилия не могат да бъдат успешни.

Исус обаче е казал: „Нещата, които при хората са невъзможни, са възможни при Бог“ /Лука 18:27/. На учениците си той също е казал: „Добийте кураж! Аз победих света“ /Йоан 16:33/. Сатаната, главният противник на Бога, мразел Исус и употребил политически и религиозни ръководители за да го атакува, като се започне с цар Ирод, който се опитал да убие Исус още като дете, до свещениците, които си послужили с римската политическа сила, за да го убият чрез заковаване на кол. Освен това Сатаната се опитал да подмами Исус чрез съблазнителна примамна — „всички царства на света и техния разкош“. Исус е трябвало само да го обожава /Матей 4:8/. Обаче той устоял на усилията на Сатаната, да придобие надмощие върху него и запазил вярността когато е бил бит и закован на стълба под страхотни мъки.

Тъкмо в този мрачен момент на привидно поражение Исус показал, че в действителност той постигнал решителна победа върху Сатаната. Един от тези, които били заедно с него убити, един разбойник, казал: „Исусе, спомни си за мене когато дойдеш в твоето царство.“ Чрез Исус дори и този престъпник бил придобил известно познание за Божието царство, единствената надежда за човека. Исус му казал триумфално: „Истина ти казвам днес: Ти ще бъдеш с мен в Рая“ /Лука 23:42, 43/.

При този случай Исус ясно прави връзка между неговото царство и Рая и показва, че то ще играе важна роля при осъществяването на първоначалното определено Божие намерение на Йехова относно земята. Но кога ще стане това и по какъв начин? Очевидно трябва най–напред да бъде отстранен злият сатански свят. По всичко личи, че това скоро ще стане.

Когато учениците на Исус го запитали, кога щяло да стане това, той споменал световни войни, оскъдици на храна, земетресения, епидемии, увеличаване на престъпността, както и странни и встраховнушителни събития на небето, голям страх от бъдещето и редица други фактори, които трябвали да образуват един комбиниран знак за това, че „краят“ наближава /Матей 24:3–14; Лука 21:10, 11, 25, 26/. Всички тези неща настъпиха в небивал до сега размер от 1914 година. И Исус допълнил: „Когато обаче всички тези неща започнат да стават, тогава изправете се ..., защото вашето освобождение наближава. ... познайте, че Божието царство е близо“ /Лука 21:28, 31/. Най–сетне, краят на „безчовечието на човека спрямо човека“ непосредствено предстои!

Затова Свидетелите на Йехова вече сега предприемат голями промяни в живота си, като усърдно изучават Библията и действат съответно. Те се държат настрана от политически конфликти и ‘вече не учат войната’. Те полагат усилия да бъдат кротки и да обичат ближния си. Исус е казал: „Щастливи са мирните“ и: „Щастливи са кротките, защото те ще наследят земята“ /Исаия 2:4; Матей 5:5, 9/.

Раят възстановен

В определеното от Бога време Христос Исус ще поведе небесните войнства против „царете на земята и техните войски“ и напълно ще очисти земята от всичко, което принадлежи към света на Сатаната. Тази огромна победа ще бъде върховната точка на едно „голямо бедствие“, каквото „от началото на света до сега не е имало“. Сатаната и неговите демони ще бъдат след това „вързани“, т.е. няма да имат възможност да оказват лошо влияние върху хората /Матей 24:21; Откровение 16:14–16; 19:11–20; 20:1–3/.

И след това? След това ще бъдат „нови небеса и нова земя“ в които ще „живее справедливост“ и Бошието царство ще поеме грижата в пълен размер ‘да бъде неговата воля както на небето, така и на земята’ /2 Петър 3:13; Матей 6:10/. Под ръководството на Царството земята постепенно ще се превърне в Рай. В този Рай ще бъде възкръснат престъпника, който бил умрял заедно с Исус, един от всички тези милиони, които се намират във „възпоминателните гробници“ и които „ще чуят“ гласа на Исус и „ще излезат“ /Йоан 5:28, 29/.

Какво ще види тогава този бивш престъпник? Жестокостта и корупцията на римската и на всички други империи и правителства, няма да я има вече и то завинаги. Вместо сатанския дух на алчност, ламтеж, омраза и страх ще цари една прекрасна атмосфера на мир, радост, единство и на любов на земята. Духовният Рай, на когото вече днес се наслаждават милиони служители на Йехова, ще се разпространи по целият свят. „Делата на плътта“ като „разврат, нечистота, разюздан живот, идолопоклонство, спиритизъм, вражди, разпри, ревност, ярости, разправии, разцепления, секти, зависти, пиянства, пирувания и тем подобни“ ще бъдат отстранени и „тези, които вършат тавива неща, няма да наследят Божието царство“ /Галатяни 5:19–21/.

Престъпника сигурно е вършел някои от тези неща, обаче след възкресението му в нищо няма да бъде обвинен, „защото, който е умрял, той е оправдан от греха си“. Той е вече получил „заплата на греха“, т.е. смъртта и ще има надеждата да получи „дарбата, която дава Бог“, т.е. „вечен живот чрез Христос Исус, нашият Господар“ /Римляни 6:7, 23/.

Какво освобождение! И каква переспектива за престъпника и за милиони други хора! Когато цялата земя ще бъде управлявана от Божието царство по справедлив и мъдър начин, тогава тя ще дава плодородни реколти и ще се разхубави. Всички живи същества на земята в цялото си удивително разнообразие, ще бъдат, както в началото, подчинени на човека /Битие 1:28; Исаия 11:6–9/. Този земен Рай — „нещо красиво“ — ще бъде „радост завинаги“.

От още по–голямо значение ще бъде факта, че светият дух ще бъде безпрепятствено деен и неговите плодове ще бъдат произведени в изобилие, а именно: „Любов, радост, мир, дълготърпение, приветливост, добрина, вяра, кроткост, себеобуздание“ /Галатяни 5:22, 23/. Всички раси и нации ще станат едно единствено голямо братство. По какъв начин? Като ‘се обличат в любов, съвършената връзка на единството’. „Безчовечието на човека спрямо човека“ ще изчезне завинаги /Колосяни 3:14/.