Какво се случи с повелята ‘Уважавай родителите си’?

ЕДИН баща казва за синовете си: „Колкото по–често изказвах мнението си, те реагираха така, като че ли ме считат за ненапълно нормален“. Какво просто се е случило с повелята „Уважавай родителите си“? Ръководителят на една служба за консултиране по семейни въпроси забелязва: „Младите хора днес на само противоречат на родителите си, но и се поставят принципно срещу тяхния авторитет“.

Все едно, дали си младеж или възрастен, може би си забелязал, че днес има много младежи, които не слушат и не респектират родителите си. Това трябва да ни безпокои всички нас — млади и родители. Защо?

Защото конфликтите между родители и деца в наши дни принадлежат към редица от случаи, които същевременно образуват пример или един вид мозайка, които характеризират последните дни на нашето време. Според Библията обозначените като „последни дни“ предвестяват окончателното унищожение на световната система на нещата /2 послание към Тимотея 3:1/. При това унищожение ще има преживяли, които тогава ще живеят под едно управление, което идва от небето /Даниил 2:44; Откровението на Йоан 21:1–4/.

Какво общо има непокорността към родителите с това, което Библията казва за настоящето и бъдещето? В предишни издания на Стражева нула бе разгледано пророчеството на Исус Христос от Матей 24, Лука 21 и Марка 13. Исус насочва вниманието към неща, които стават в целия свят и които трябва да бъдат знак за „приключването на системата на нещата“, като например войни, земетресения и беззаконие. В една тук публикувана статия разглеждаме подобно пророческо описание на този откъс от време, което можем да намерим във 2 Послание към Тимотея 3:1–5. Библията вместо да спомене само за външните сили, които действат върху човечеството, тя обръща вниманието върху държанието на хората, които са свидетели на тези драматични събития. Ние четем:

„Това да знаеш, че в последните дни ще настанат критични времена, с които хората мъчно ще се справят. Защото хората ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, злоезични, непокорни на родителите, неблагодарни, неверни ... от такива се отстрани“

Виждаме, че тези думи на апостол Павел показват, как ще въздействат последните дни върху хората. Виждаме още, че ‘непокорност към родителите ‘в този критичен откъс от време, който е означен за последните дни, трябва да бъде нещо извънредно очебийно.

Сбъдване в наши дни

„Защо знаем, че апостол Павел говори не само за отношения в негови дни?“ може някои да попитат. Тъй като апостолът на края на своето предсказание дава съвет на християнина Тимотей, се питат, разбира се някои, дали апостол Павел наистина е писал за нашите дни /2 Послание към Тимотея 3:5, 14, 15/. Но нека да вземем под внимание, че апостол Павел казва „в последните дни ще настанат критични времена“. Той ни насочва наистина към едно бъдещо развитие. Тимотей бил призован да се „отдръпне“ от лица с нежелателни качества, тъй като някои в християнската община проявявали вече такива качества. От думите на апостол Павел обаче се вижда, че положението в бъдещите „последни дни“ ще бъде още по–критично /Сравни 2 Послание към Солунците 2:6–12; 3:6–14/.

Може би си чул, че някои изследователи твърдят, че повечето младежи са в добри отношения с родителите. Тогава как да се разбира 2 Послание на Тимотея 3:1–5 с оглед на такива твърдения? Преди да дойдем до някакво заключение нека да разгледаме предсказанието на апостол Павел на фона на библейските писания.

„Уважавай баща си и майка си“

Така гласи петата от десетте заповеди /Изход 20:12/. Тези думи били определени за еврейските младежи /Второзаконие 5:16; 6:6, 7/. Непокорност към родителите бе немислимо — в някои случаи дори тя означавала смъртна постъпка! /Второзаконие 21:18–21/. Тогавашния начин на живот е помагал родителите да възпитават децата си с любов, но строго. Семейният ред бил патриархален. Задълженията на родителите били точно определени. Децата се смятаха за нещо ценно, на тях е било гледано като на благословия и понеже са растели в едно аграрно общество, за тях е имало достатъчно работа /Сравни Псалм 127:3/

Но след като този народ се отклонил от Йеховия път, настъпило разпадение на семейния живот. След около 800 години откакто били; дадени десетте заповеди пророкът Михей забелязва: „Защото син презира баща си, дъщеря се обявява против майка си ... неприятели на човека са домашните му“ /Михей 7:6/. За града Йерусалим Езекиил казва: „В тебе са презирани баща и майка“ /Езекиил 22:7/. Подобно безреспектно държание към родителите бе характерно за световно разпространения морален упадък. Поради това, предприел Бог стъпки, за да накаже цялата нация /Йеремия 1:15, 16/.

Погледнато от тази гледна точка, трябва да се признае, че Павел, живял в първото столетие би бил ужасен от държанието на много днешни младежи. Сегашното либерално схващане за възпитанието на децата, било, непознато тогава. Ето защо, трябва да помиелим затова, че студии, които представят модерният семеен живот в розова светлина, не вземат под внимание Божиите мащаби за децата /Послание към Ефесяните 6:1–3/. Когато сравним отношението и държанието на днешната младеж с Божиите мащаби, можем да разберем защо Библията означава сегашното поколение като „непокорно“. Това не значи, че всички деца са бунтовнически. Въпреки това, непокорността е едно извънредно далеч разпространено и ясно очертано явление — нещо много явно.

Но ‘непонорността към родителите’ наистина ли е разпространена по цялата земя? Съществуват ли достатъчно доказателства за конфликта между родители и деца, които потвърждават, че ние живеем в „последните дни“ /2 Послание към Тимотея 3:1, 2/

[Текст в блока на страница 4]

Но всички деца са бунтовнически. Въпреки това, непокорността е едно извънредно далеч разпространено и ясно очертано явление.