Ноември

Старейшините подражават на Йехова, който проявява състрадание към тези, които са отстранени от сбора. Йехова казал на пророк Осия да се помири с жена си, която все още вършела грях. (Ос. 3:1; Мал. 3:7) По този начин искал да покаже как самият той се отнасял с народа си. Йехова не чакал непослушните израилтяни да направят първата стъпка към него, а той поел инициативата да се помири с тях, въпреки че още не били показали разкаяние. В подражание на Йехова старейшините много искат съгрешилият да се върне и по никакъв начин не го затрудняват. В притчата на Исус за изгубения син бащата се затичал, прегърнал сина си и го целунал нежно. (Лука 15:20) Забележи, че бащата не чакал синът му да го помоли за прошка, а той поел инициативата и сърдечно го посрещнал. w24.08 28, абз. 7-8

Думите от днешния текст ясно показват, че Йехова не пази своята мъдрост само за себе си, а щедро я споделя с другите. В стиха се казва също, че Йехова го прави, „без да укорява“, тоест не иска да се чувстваме зле, че се нуждаем от помощта му. Точно обратното, той дори ни насърчава да го молим за мъдрост. (Пр. 2:1-6) Можем да подражаваме на Йехова, като споделяме това, което сме научили, с другите. (Пс. 32:8) В организацията имаме много възможности да го правим. Например можем да обучаваме новите вестители в службата. Старейшините търпеливо помагат на помощник-служителите и на другите братя да се справят със задачите си в сбора. Братята и сестрите, които имат умения в строителството и в поддръжката на теократични сгради, също могат да обучават други. w24.09 28-29, абз. 11-12

За да станеш старейшина, трябва да си „безупречен“, тоест да имаш добра репутация в сбора и никой да не може с основание да те обвини в погрешно поведение. (1 Тим. 3:2) Освен това трябва да имаш „добри отзиви от външните хора“. Разбира се, хората, които не служат на Йехова, може да критикуват вярванията ти, но не трябва да им даваш основание да се съмняват, че си добър и честен човек. (Дан. 6:4, 5) Запитай се: „Имам ли добра репутация както в сбора, така и сред другите хора?“ „Да обичаш добротата“, означава да търсиш доброто в другите и да ги хвалиш за хубавите им качества. (Тит 1:8) Означава също да искаш да правиш добро за тях, дори повече, отколкото се очаква от теб. Защо това изискване е толкова важно за старейшините? Защото те отделят много от ценното си време, за да се грижат за нуждите на братята и сестрите в сбора, както и за други задачи. (1 Пет. 5:1-3) Въпреки това радостта, която изпитват, като служат на другите, далеч надминава всички жертви. (Деян. 20:35) w24.11 20-21, абз. 3-5

Помощник-служителите вършат много важна работа в сбора. Апостол Павел ценял тези лоялни братя. Например, когато писал до християните във Филипи, освен старейшините той поздравил конкретно и помощник-служителите. (Флп. 1:1) Много покръстени братя изпитват голяма радост да служат като помощник-служители, без значение на колко години са. Например брат на име Девън бил на 18 години, когато го назначили, а друг брат на име Луис — на над 50. Луис споделя как се чувства: „За мен е огромна привилегия да служа на братята и сестрите си. Те проявяват толкова много любов към мен и искам и аз да им покажа колко ги обичам!“ Много помощник-служители изпитват същите чувства. Ако си покръстен брат, но все още не си помощник-служител, можеш ли да си го поставиш за цел? w24.11 14, абз. 1-3

Когато бил на 39 години, царят на Юда Езекия се разболял сериозно. Пророк Исаия му предал послание от Йехова, че няма да оздравее, а ще умре. (4 Царе 20:1) Ситуацията изглеждала безнадеждна. Когато чул новината, Езекия бил съсипан. Той заплакал горчиво и умолявал Йехова за помощ. Молбата и сълзите на Езекия силно въздействали на Йехова и той му казал: „Чух молитвата ти и видях сълзите ти. Ето, ще те излекувам“. Чрез Исаия Йехова обещал на Езекия да удължи живота му и да спаси Йерусалим от асирийците. (4 Царе 20:4-6) Може би се бориш със сериозен здравословен проблем и положението ти изглежда безнадеждно. Дори и да плачеш, докато се молиш, не се притеснявай да изливаш чувствата си пред Йехова. Библията ни уверява, че „Бащата на нежното състрадание и Богът на всяка утеха ... ни утешава във всички трудности“. (2 Кор. 1:3, 4) w24.12 24, абз. 15-17

Само каква радост ще е да посрещнем възкресените хора! Представи си също удоволствието да учиш повече за Йехова, като изучаваш многобройните му творения. (Пс. 104:24; Иса. 11:9) А най-хубавото от всичко е, че ще можеш да му се покланяш, без да изпитваш и най-малкото чувство за вина! Би ли се отказал от тези благословии, за да се наслаждаваш временно на греха? (Евр. 11:25) В никакъв случай! Те си струват всяка наша жертва днес. Помни, че раят на земята няма да си остане само една надежда. Един ден той ще стане реалност. Нищо от това нямаше да е възможно, ако Йехова не ни обичаше толкова, че да даде Сина си за нас! w25.01 29, абз. 12

В книгата Евреи се говори за много хора със забележителна вяра. Един от тях е Моисей. (Евр. 3:2-5; 11:23-25) Той не останал разочарован, защото Йехова чудодейно осигурявал храна и вода на израилтяните, за да оцелеят в пустинята. (Из. 15:22-25; Пс. 78:23-25) Моисей наистина имал силна вяра. Но около година след като извел народа от Египет, той се усъмнил, че Йехова може да осигури достатъчно месо на милионите израилтяни в пустинята. Затова Йехова го попитал: „Нима ръката [ми] е прекалено къса?“. (Чис. 11:21-23) Всъщност сякаш Йехова попитал Моисей: „Мислиш ли, че не мога да направя това, което съм казал?“. w25.03 26, абз. 1-2

Трябва ли да смятаме, че разказът за Потопа има пророческо значение? Не. Защо? Защото няма библейско основание за това. Вярно е, че Исус сравнил „Ноевите дни“ с времето на своето присъствие, но по никакъв начин не намекнал, че всеки човек и всяко събитие, като например затварянето на вратата на ковчега, са предобраз. (Мат. 24:37-39) Как реагирал Ной, когато чул предупреждението от Йехова? Той показал, че има вяра, като построил ковчега. (Евр. 11:7; 1 Пет. 3:20) По подобен начин и хората, които чуват добрата новина за Божието Царство, трябва да действат според наученото. (Деян. 3:17-20) Петър нарекъл Ной „проповедникът на праведността“. Ние днес проповядваме пламенно по целия свят. Но колкото и да се стараем, няма да можем да достигнем до всеки един човек, преди да дойде краят. w24.05 9, абз. 3-5

Насърчени сме да сме мили с приятелите на Йехова и да проявяваме уважение към тях. (Рим. 12:10) Как? Един начин според Псалм 15:4 е, като не отстъпваме от думата си, дори и това да е в наша вреда. Ако не изпълняваме обещанията си, ще нараним другите. (Мат. 5:37) Например Йехова очаква гостите му да спазват брачния си обет. Той също се радва, когато родителите полагат усилия да изпълняват обещанията, които дават на децата си. Любовта ни към Бога и хората ще ни подтиква да правим всичко по силите си да изпълняваме обещанията си. Друг начин да почитаме приятелите на Йехова, е, като сме гостоприемни и щедри. (Рим. 12:13) Като прекарваме време с братята и сестрите си, укрепваме приятелството си както с тях, така и с Йехова. Нещо повече, когато проявяваме гостоприемство, подражаваме на Йехова. w24.06 12, абз. 15-16

Йехова разкрива истината на смирените. (Мат. 11:25) Когато сме започнали да изучаваме Библията, смирено сме приели помощ да разберем истината. (Деян. 8:30, 31) Въпреки това трябва да внимаваме да не станем горделиви. В противен случай може да започнем да мислим, че личното ни мнение е също толкова правилно, колкото библейските принципи и напътствията от организацията на Йехова. За да оставаме смирени, трябва да помним колко незначителни сме в сравнение с Йехова. (Пс. 8:3, 4) Освен това можем да му се молим да ни помага да развиваме това качество и да сме готови да се учим. Йехова ще ни помогне да смятаме неговите мисли, които научаваме от Библията и организацията му, за по-важни от нашите. Когато четеш Библията, търси доказателства за това, че Йехова обича смирението и мрази гордостта, арогантността и високомерието. Полагай още повече усилия да оставаш смирен, ако получиш назначение, което ти дава известна власт или заради което другите те забелязват повече. w24.07 10, абз. 8-9

От 1919 г. Исус използва малка група помазани братя, които да организират проповедната дейност и да осигуряват духовна храна на последователите му. (Лука 12:42) Безспорно Йехова благославя усилията на тези братя. (Иса. 65:13, 14) Ако не бяхме организирани, нямаше да можем да свършим задачата, която Исус ни е възложил. (Мат. 28:19, 20) Представи си например, че нямахме назначени райони. Тогава всеки щеше да проповядва където си иска. Така обаче на някои места щяхме постоянно да проповядваме, а на други хората изобщо нямаше да чуят добрата новина. Сещаш ли се за други примери, които показват ползата да сме организирани? Исус организира последователите си днес, както ги организирал, когато бил на земята. w24.04 8-9, абз. 2-4

Каин, синът на Адам и Ева, наследил от тях греха. Но той не контролирал грешните си склонности. Библията казва: „Делата му бяха зли“. (1 Йоан 3:12) Вероятно затова Йехова „не погледнал благосклонно“ на Каин и на неговия принос. Но вместо да промени нещо, Каин „пламнал от силен гняв и лицето му се намръщило“. Какво направил Йехова след това? Той говорил с Каин. (Бит. 4:3-7) Обърни внимание, че Йехова любезно се опитал да го накара да се замисли и му дал надежда. Освен това го предупредил какви ще са последствията, ако се поддаде на гнева. За съжаление, Каин не послушал Йехова и не му позволил да му помогне да се разкае. Но това не спряло Йехова да се опитва да помага и на други хора. w24.08 10, абз. 8

Израилтяните ги очаквало прекрасно бъдеще. Йехова им бил обещал дълъг и щастлив живот в красива и плодородна земя! Моисей я описал по следния начин: „Големи и хубави градове, които не си построил, къщи, пълни с всякакви блага, които не си придобил, изкопани кладенци, които не си изкопал, и лозя и маслинови дървета, които не си посадил.“ (Втор. 6:10, 11) Моисей също предупредил израилтяните, че ако искат да продължават да живеят в тази прекрасна земя, трябва да спазват заповедите на Йехова. Той ги подканил „да изберат живота“ — да са послушни и верни на Йехова. (Втор. 30:20) Израилтяните обаче отхвърлили своя Бог. Затова след време той позволил на асирийците, а по-късно и на вавилонците да превземат Израил и да отведат народа в плен. (4 Царе 17:6-8, 13, 14; 2 Лет. 36:15-17, 20) w24.11 9, абз. 5-6

Много хора в света твърдят, че вярват в Исус, и го наричат свой спасител. (Йоан 6:29) Но това не е достатъчно. Много юдеи в Галилея първоначално вярвали в Исус, но след това го изоставили. Защо? Повечето от хората, които Исус нахранил, били готови да го следват, стига той да им осигурява безплатна храна, да ги лекува и да им говори нещата, които искат да чуят. Но Исус ясно показал, че не бил дошъл на земята просто за да им угажда. Той искал да ги научи как да станат негови истински последователи. Те трябвало „да дойдат“ при него, тоест да приемат и да следват всичките му учения. (Йоан 5:40) w24.12 12, абз. 12-13

Какво може да помогне на един мъж да спре да тормози и унижава жена си? Той може да полага усилия да подражава на Исус. Съпрузите могат да научат много от начина, по който се отнасял към учениците си. Да разгледаме как Исус се държал с тях и как им говорел. Исус се отнасял към учениците си мило и им придавал достойнство. Той никога не бил груб или властен, а вместо това смирено им служел. (Йоан 13:12-17) Исус казал на учениците си: „Учете се от мен, понеже съм кротък и смирен, и ще се освежите“. (Мат. 11:28-30) Обърни внимание, че Исус бил кротък. Да си кротък, не е проява на слабост. Напротив — изисква се сила, за да проявиш самоконтрол. Когато е провокиран, кроткият човек запазва спокойствие и умее да контролира емоциите си. w25.01 10, абз. 10-11

С наближаването на края на тази система можем да очакваме животът да става все по-труден. Заради политическа нестабилност, войни, природни бедствия или нови пандемии може да стане по-трудно да се грижим за нуждите си. Възможно е дори внезапно да загубим притежанията, работата или дома си. Как да вземаме решения, с които да покажем доверието си в Йехова? Едно важно нещо, което ще ни помага, е да споделяме притесненията си с Йехова. Моли го да ти дава мъдрост да вземаш добри решения и спокойно сърце да не се тревожиш. (Лука 12:29-31) Не спирай да го молиш да ти помага да си доволен, щом имаш най-необходимото. (1 Тим. 6:7, 8) Освен това потърси информация в изданията как успешно да се справяш с финансови проблеми. Статиите и видеата на jw.org са помогнали на много хора. w25.03 28-29, абз. 10-11

Когато дошло времето необрязаните езичници да станат част от Божия народ, апостол Петър бил изпратен да проповядва на Корнилий, който бил сред първите езичници, приели християнството. Тъй като обикновено юдеите не общували с езичниците, за да им проповядва, Петър трябвало да промени мисленето си. И наистина го направил! Когато разбрал каква е Божията воля, отишъл „без възражение“. (Деян. 10:29) Петър проповядвал на Корнилий и на семейството му и те се покръстили. (Деян. 10:21-23, 34, 35, 44-48) След години Петър насърчил християните „да бъдат единомислени“. (1 Пет. 3:8) Като служители на Йехова, можем да сме единомислени, ако подражаваме на неговия начин на мислене, който е разкрит в Библията. w25.03 9-10, абз. 7-8

Начинът, по който мислят хората в света, все повече се отдалечава от мисленето на Йехова. (Пр. 17:15) Затова трябва да сме нащрек и да сме решени да отхвърляме подобни мисли. Така няма да позволим на противниците да ни разколебаят или дори да ни накарат да спрем да служим на Йехова. Апостол Павел насърчил евреите да напредват към зрялост и ние трябва да правим същото. За целта трябва да изучаваме старателно, за да разбираме все по-добре мисленето на Йехова. Това е процес, който продължава и след покръстването ни. Без значение от колко време сме в истината, трябва редовно да отделяме време да четем и изучаваме Божието Слово. (Пс. 1:2) Като си изградим такъв навик, всъщност ще следваме съвета на Павел към евреите — да развием по-силна вяра. (Евр. 11:1, 6) w24.09 10, абз. 7-8

Ако Йехова е реален за нас, ще ни е по-лесно да му останем верни. Например той бил реален за Йосиф и Йосиф не искал да го нарани. Затова твърдо отказал да извърши неморалност. (Бит. 39:9) Ако искаме и ние да имаме такива близки отношения с Йехова, трябва да отделяме време да му се молим и да изучаваме Библията. По този начин приятелството ни ще става все по-силно. Така подобно на Йосиф няма да искаме да направим нещо, което да разочарова Йехова. Онези, които забравят, че Йехова е живият Бог, лесно може да се отдалечат от него. Да помислим какво станало с израилтяните в пустинята. Те знаели, че Йехова съществува, но започнали да се съмняват, че ще се погрижи за тях. (Из. 17:2, 7) В резултат на това народът се разбунтувал срещу Йехова. Със сигурност не искаме да следваме техния лош пример. (Евр. 3:12) w24.06 24, абз. 14-15

Живеем в края на последните дни, така че най-вероятно ще има все повече неща, които ни карат да плачем. Йехова не остава безразличен, когато страдаме. Той вижда и помни сълзите ни и дори страда заедно с нас. Така че, когато преминаваш през трудна ситуация, изливай сърцето си пред Йехова в молитва. Не се изолирай от скъпите си братя и сестри и продължавай да търсиш утеха от думите на Йехова, записани в Библията. Можем да сме сигурни, че ако продължаваме вярно да издържаме, Йехова ще ни възнагради. Съвсем скоро той ще изпълни обещанието си да „изтрие всяка сълза“, пролята от мъка, отчаяние или предателство. (Откр. 21:4) В новия свят сълзите ще са само от радост. w24.12 20, абз. 3; 25, абз. 19

Йехова ни е назначил за свои Свидетели и той обещава, че ще ни помага да сме смели. (Иса. 43:10, 11) Да видим 4 начина, по които го прави. Първо, когато проповядваме добрата новина, Исус винаги е с нас. (Мат. 28:18-20) Второ, Йехова е назначил ангели, които да ни помагат. (Откр. 14:6) Трето, той използва светия си дух, за да ни припомня нещата, които сме научили. (Йоан 14:25, 26) И четвърто, Йехова ни е дал братя и сестри, с които да си сътрудничим. С подкрепата на Йехова и събратята ни можем да сме сигурни, че ще имаме успех. Но ако се обезсърчаваш, когато не намираш никого вкъщи, се запитай: „Къде са хората от района ми по това време?“. (Деян. 16:13) Може би са на работа или пазаруват. В такъв случай може да имаш повече успех, ако проповядваш на хората по улицата. w24.04 17, абз. 10-11

Ако искаш да станеш старейшина, семейството ти също трябва да има добро име в сбора. Затова трябва „да [ръководиш] добре своя дом“. Трябва да се грижиш с любов за семейството си и да гледаш сериозно на тази отговорност. Това включва да помагаш на цялото семейство да участва във всички аспекти на чистото поклонение. Ако си баща, трябва да учиш и възпитаваш с любов непълнолетните си деца, за да ти се „подчиняват в пълна сериозност“. (1 Тим. 3:4) Разбира се, като всички деца те се нуждаят от игри и забавления. Но е нужно също да ги научиш да са послушни, да проявяват уважение към другите и да се държат добре. Освен това трябва да направиш всичко по силите си да помогнеш на децата си да развият приятелство с Йехова, да живеят според библейските принципи и да се покръстят. w24.11 22, абз. 10-11

Колкото повече участваме в службата, толкова повече ще усещаме подкрепата на Йехова и така доверието ни в него ще расте. (1 Кор. 3:9) Помни обаче, че Йехова не гледа колко правиш в сравнение с другите. Той гледа какво има в сърцето ти и се радва, когато вижда искрената ти благодарност за скъпоценния му подарък, откупа. (1 Царе 16:7; Мар. 12:41-44) Само благодарение на откупа имаме прошка на греховете, приятелство с Йехова и възможност да живеем вечно. Затова нека винаги да показваме, че сме благодарни на Йехова за любовта му, която го е подбудила да ни даде тези благословии. (1 Йоан 4:19) Нека също да показваме, че сме благодарни и на Исус, който толкова ни обичал, че дал живота си за нас! w25.01 31, абз. 16-18

Помисли как се чувствал писателят на 73 псалм. На него му изглеждало, че другите се радват на богатство, добро здраве и сякаш нямат никакви проблеми. (Пс. 73:3-5, 12) Като сравнявал своя живот с техния, му се струвало, че усилията му да служи на Йехова са напразни. Той се измъчвал всеки ден от тези мисли. (Пс. 73:13, 14) Как успял да преодолее съмненията си? Псалмистът отишъл в светилището на Йехова. (Пс. 73:16-18) Тази спокойна обстановка му помогнала да мисли по-трезво. Той осъзнал, че бъдещето на тези, които, изглежда, водят удобен живот, всъщност е несигурно. Така се убедил, че да поставяш службата на Йехова на първо място, е най-доброто решение. Това му донесло вътрешен мир и той бил решен да продължава да служи на Йехова. (Пс. 73:23-28) w24.10 26-27, абз. 11-12

Йехова ни е избрал за свои „свидетели“. (Иса. 43:10-12) Преди няколко години в едно писмо от Ръководното тяло се казваше: „Най-голямата чест за всеки един от нас е да се нарича Свидетел на Йехова“. Защо? Помисли върху следното: Ако имаш нужда от свидетел в съда, със сигурност ще избереш човек, когото познаваш и на когото имаш доверие, който има добра репутация и думите му ще имат тежест. По същия начин Йехова ни избира за свои Свидетели, защото ни познава много добре и ни има доверие, че ще свидетелстваме за него, че е единственият истински Бог. Тъй като за нас това е огромна чест, ние използваме всяка възможност да говорим за името му и да оборваме всички лъжи за него. Така напълно оправдаваме името, което се гордеем да носим — Свидетели на Йехова! (Рим. 10:13-15) w24.05 18-19, абз. 13

Да служи на другите, носело огромна радост на Исус. Веднъж, когато учил събралите се хора, се погрижил и за физическите им нужди. Той чудодейно осигурил храна и после я дал на апостолите да я раздадат на хората. (Мар. 6:41) По този начин показал на апостолите си как да служат на другите и че практическите задачи също са много важни. Представи си колко се радвали апостолите да участват в това чудо и да видят, че всички се наситили! (Мар. 6:42) Това не бил единственият случай, в който Исус поставил нуждите на другите пред своите. Докато бил на земята, той винаги служел на другите. (Мат. 4:23) Исус се радвал да учи хората и смирено да се грижи за нуждите им. w24.11 16, абз. 10-11

С влошаването на условията в света несъмнено все по-често ще имаме възможност да си помагаме. Можем също да оказваме емоционална и духовна подкрепа на събратята си. Един начин, по който можем да го правим, е, като им помагаме да се чувстват добре дошли в Залата на Царството. Живеем в студен и суров свят, затова искаме, когато дойдат на събрание, братята и сестрите ни да се чувстват обичани и освежени. Старейшините могат да са убежище за братята и сестрите, които се сблъскват с буквални или фигуративни бури. При бедствие или спешна медицинска ситуация старейшините поемат инициативата да окажат практическа помощ и духовна подкрепа на засегнатите. Братята и сестрите ще са по-склонни да се обърнат за помощ към някой старейшина, ако той е познат с това, че е мил, състрадателен и готов да слуша. Такива качества карат другите да се чувстват обичани и следователно ще им е по-лесно да приемат основан на Библията съвет. (1 Сол. 2:7, 8, 11) w24.06 29, абз. 12-13

Дали това, че Йехова не прекратил страданията на Исус, означава, че няма чувства? Не. Ние сме създадени по Божия образ. Така че, щом ние изпитваме чувства, колко повече това важи за Йехова. Библията казва, че той изпитва болка и огорчение. (Пс. 78:40, 41) Йехова изпитал силна болка, докато гледал как безбожни хора безмилостно измъчват Сина му до смърт! От откупа научаваме, че никой не ни обича повече от Йехова — дори най-скъпите ни роднини или близки приятели. (Рим. 8:32, 38, 39) Йехова ни обича дори много повече, отколкото самите ние обичаме себе си. Искаш ли да живееш вечно? Не повече, отколкото Йехова иска да живееш вечно. Искаш ли да ти бъдат простени греховете? Не повече, отколкото Йехова иска да ти прости. От нас се изисква само да проявяваме вяра в откупа и да сме послушни. Наистина този прекрасен дар показва колко дълбока е любовта на Йехова към нас! (Екл. 3:11) w25.01 22-23, абз. 8-9

Разбира се, всички понякога вземаме решения въз основа на чувствата си и на онова, което виждаме и чуваме. Сетивата ни обаче понякога може да ни подведат. Но дори да не стане така, ако живеем според онова, което виждаме, може накрая да направим нещо, което Йехова не харесва. (Екл. 11:9; Мат. 24:37-39) Когато обаче живеем според онова, в което вярваме, ще е по-вероятно решенията ни да са „угодни на Господаря“. Като следваме съветите на Йехова, ще имаме вътрешен мир и ще сме истински щастливи. (Пс. 16:8, 9; Иса. 48:17, 18) И ако продължаваме да правим това, ще получим вечен живот. (2 Кор. 4:18) Как да разберем дали живеем според онова, в което вярваме, или според онова, което виждаме? Може да се запитаме: „От какви фактори се ръководя, когато вземам решения? Дали само от нещата, които виждам, или от съветите на Йехова?“. w25.03 20-21, абз. 3-4

Всеки от нас може да допринесе за това духовният рай да изглежда по-привлекателен за другите. Можем да го направим, като подражаваме на Йехова. Той не кара хората насила да станат част от организацията му. Вместо това нежно ги привлича към себе си. (Йоан 6:44; Йер. 31:3) Няма как искрените хора да не са привлечени към него, когато научат каква личност е и какви прекрасни качества има. Как тогава ние можем да привлечем хората към духовния рай чрез хубавите си качества и добро поведение? Един начин е, като обичаме събратята си и се отнасяме мило към тях. Когато дойдат нови хора на събрание, искаме да стигнат до същото заключение, до което стигнали невярващите, които вероятно посещавали събранията в древния Коринт: „Наистина Бог е сред вас!“. (1 Кор. 14:24, 25; Зах. 8:23) Ето защо трябва да продължаваме да следваме съвета от днешния текст. w24.04 23-24, абз. 16-17