Септември

Трябва да полагаме усилия не само за да станем духовно зрели, но и за да останем такива. Затова не бива да сме самоуверени. (1 Кор. 10:12) Трябва постоянно да проверяваме дали продължаваме да напредваме. В писмото си до колосяните апостол Павел подчертал колко е важно да останат духовно зрели. Въпреки че вече били зрели християни, той ги предупредил да се пазят да не бъдат впримчени от светското мислене. (Кол. 2:6-10) Освен това Епафрас, който явно познавал добре братята и сестрите в сбора, постоянно се молел те „да стоят зрели“. (Кол. 4:12) Какво научаваме от това? И Павел, и Епафрас разбирали, че за да остане зрял, човек трябва да полага усилия и да разчита на Йехова за помощ. Те искали колосяните да запазят духовната си зрялост независимо от трудностите. w24.04 6-7, абз. 16-17

Да имаме подходящ страх от Йехова, означава толкова да го обичаме, че да не искаме да направим нещо, с което да го нараним. За нас е важно да имаме неговото одобрение, затова искаме да се научим да различаваме правилното от погрешното и истината от лъжата. (Пр. 2:3-6; Евр. 5:14) Ако се страхуваме повече от хората, отколкото от Йехова, може да се отклоним от истината. Да помислим за 12-те съгледвачи, които отишли да огледат земята, която Йехова бил обещал да даде на израилтяните. За 10 от тях страхът от ханаанците надделял над любовта им към Йехова. Те казали на народа: „Не можем да тръгнем срещу онези хора, защото те са по-силни от нас“. (Чис. 13:27-31) От човешка гледна точка ханаанците наистина били по-силни. Но с изказването, че няма да успеят да победят враговете си, тези мъже показали, че не мислят за Йехова. w24.07 9, абз. 5-6

Имаме ли основания да вярваме, че когато съди хората, Йехова винаги взема правилното решение? Да. Както и Авраам се убедил, Йехова е съвършеният, милостивият и най-мъдрият Съдия на цялата земя. Той е обучил Сина си и е поверил на него да съди всички. (Йоан 5:22) Както Бащата, така и Синът виждат какво е в сърцето. (Мат. 9:4) Всичките им решения ще бъдат справедливи. Нека имаме пълно доверие в Йехова, че той знае най-добре. Осъзнаваме, че Йехова има способността да съди, а не ние. (Иса. 55:8, 9) Затова спокойно оставяме съденето изцяло в неговите ръце и в ръцете на нашия Цар Исус, който съвършено подражава на справедливостта и милостта на Баща си. (Иса. 11:3, 4) w24.05 7, абз. 18-19

Научаваме колко е важно да имаме искрено сърце от първата среща на Исус с Натанаил. Когато Филип завел приятеля си Натанаил при Исус, се случило нещо забележително. Макар че виждал Натанаил за първи път, Исус казал: „Ето един истински израилтянин, в когото няма никаква измама“. (Йоан 1:47) Исус видял, че Натанаил е изключително честен. Той бил несъвършен, но в него нямало нищо престорено. Исус оценил това и похвалил Натанаил. Повечето изисквания, за да бъдем одобрени от Йехова, записани в 15 псалм, са свързани с отношението ни към другите. В трети стих за госта в шатъра на Йехова се казва, че „не клевети никого с езика си, не прави зло на ближния си и не злослови срещу своя приятел“. Ако злоупотребяваме с речта си по такъв начин, можем да навредим сериозно на някого. (Як. 1:26) w24.06 10, абз. 7, 9; 11, абз. 10

Ако се подготвяш добре за службата, ще ти е по-лесно да говориш с хората. Преди да изпрати учениците си да проповядват, Исус ги подготвил. (Лука 10:1-11) Тъй като приложили наученото, те имали успех в службата и това им донесло голяма радост. Как да се подготвиш за службата? Може да помислиш какво искаш да кажеш и как да го изразиш със свои думи. Може да помислиш също за две или три често срещани реакции в района и как би отговорил. А после, когато заговаряш хората, се опитай да си спокоен, усмихнат и дружелюбен. w24.04 16, абз. 6-7

Най-важната причина, поради която проповядваме добрата новина, е, че обичаме Йехова и святото му име. Чрез службата си възхваляваме Бога, когото обичаме. Напълно сме съгласни, че Йехова е достоен да приеме слава, почит и сила от лоялните си служители. Отдаваме му слава и почит, като споделяме с хората доказателствата, че той е „създал всичко“ и че му дължим живота си. Даваме му силата си, като използваме времето, енергията и средствата си, за да участваме в службата в най-пълна степен според възможностите си. (Мат. 6:33; Лука 13:24; Кол. 3:23) Накратко казано, ние обичаме да говорим за Бога, когото обичаме. Също така се чувстваме длъжни да говорим на другите за името му и за това какъв Бог е той. w24.05 17, абз. 11

Йехова ни дава мир и удовлетворение още днес, а в бъдеще ще ни даде вечен живот. Напълно сме убедени, че Йехова иска да ни възнагради и има силата да го направи. Това ни подбужда да даваме най-доброто в службата за него, точно както правили служителите му в миналото. Тимотей ни е оставил хубав пример в това отношение. (Евр. 6:10-12) Той вярвал, че Йехова ще го възнагради. (1 Тим. 4:10) Затова „работил усилно и напрягал всичките си сили“. По какви начини? Апостол Павел го насърчавал да напредва като учител в службата и в сбора. Той трябвало също да е добър пример за братята и сестрите, както за по-младите, така и за по-възрастните. Освен това имал и някои трудни задачи, като например да дава директни съвети на събратята си по любещ начин. (1 Тим. 4:11-16; 2 Тим. 4:1-5) Тимотей бил сигурен, че Йехова ще го възнагради. (Рим. 2:6, 7) w24.06 22-23, абз. 10-11

Йехова много пъти използвал своите пророци, за да предупреждава и да поправя народа си. Например той казал чрез Йеремия: „Върни се при мене, отстъпнице Израил! ... Няма да ви гледам разгневено, защото съм лоялен. ... Няма да изпитвам гняв до безпределни времена. Обърни внимание на греха си, защото извърши прегрешение срещу Йехова“. (Йер. 3:12, 13) Йехова вдъхновил Йоил да каже на израилтяните: „Върнете се при мене с цялото си сърце“. (Йоил 2:12, 13) А чрез Исаия казал: „Очистете се! Махнете от очите ми злите си дела! Престанете да вършите зло!“. (Иса. 1:16-19) Езекиил също предал послание от Йехова: „Нима намирам някаква радост в смъртта на злосторника ..., а не в това да се отвърне от пътищата си и да остане жив? Не намирам радост в смъртта на умиращия ... Затова се отвърнете и живейте!“. (Езек. 18:23, 32) Йехова иска хората да живеят, и то вечно. Затова много се радва, когато те се разкайват! w24.08 9, абз. 5-6

Всички Божии служители получават духовната храна, напътствията и защитата, от които се нуждаят. Пример за безпристрастието на Йехова е, че той се е погрижил Библията да е достъпна за хора от цял свят. Оригиналните езици, на които била написана, са три — еврейски, арамейски и гръцки. Дали хората, които могат да четат Библията на тези езици, имат по-близки отношения с Йехова от онези, които не могат? Не. (Мат. 11:25)Приятелството ни с Йехова не зависи от образованието ни или от това дали знаем езиците на оригинала. Мъдростта, която Йехова осигурява в Библията, е достъпна за всички, а не само за високообразованите. Тя е преведена на хиляди езици. Така хора от цял свят могат да извлекат полза от ученията ѝ и да разберат как да станат приятели на Йехова. (2 Тим. 3:16, 17) w24.06 6-7, абз. 13-15

Наближавало унищожението на Йерусалим, което Исус бил предсказал. Християните можели да използват оставащото време, за да развиват качества като вяра и издръжливост. (Евр. 10:25; 12:1, 2) Скоро очакваме много по-голямо бедствие от това, което юдеите преживели. (Мат. 24:21; Откр. 16:14, 16) Практичните съвети, които Йехова осигурил за тези християни, могат да са от полза и за нас днес. Апостол Павел насърчил своите събратя да задълбочават разбирането си на Божието Слово. (Евр. 5:14 — 6:1) Позовавайки се на Еврейските писания, Павел обяснил защо начинът, по който християните се покланят на Йехова, превъзхожда юдаизма. Павел знаел, че ако задълбочават познанието и разбирането си на истината, ще могат да разпознават и отхвърлят погрешните учения. w24.09 8-9, абз. 2-3; 9-10, абз. 6

Учениците на Исус наистина се нуждаели от насърчение. Защо? Някои били оставили дома си, близките си и работата си, за да следват Исус непрестанно. (Мат. 19:27) Други понасяли несправедливости заради това, че станали Исусови ученици. (Йоан 9:22) Те били готови на тези жертви, защото вярвали, че Исус е обещаният Месия. (Мат. 16:16) Затова, когато той бил убит, сякаш всичките им надежди се сринали. Исус не смятал, че реакцията на учениците му показва липса на вяра. Той разбирал, че е нормално да са тъжни след такава загуба. Затова, веднага щом възкръснал, започнал да насърчава своите приятели. Например Исус се явил пред Мария Магдалина, която плачела близо до гробницата. (Йоан 20:11, 16) Появил се също и пред двамата ученици, които тръгнали към Емаус, и пред апостол Петър. w24.10 13, абз. 5-6

Родители, подгответе детето си да защитава вярата си, че има Създател. Защо не прегледате заедно статиите от поредицата „Въпроси на младите хора: Еволюция или сътворение?“ на jw.org? После детето ти може да избере обяснение, което според него е най-убедително. Може по прост и логичен начин да разсъждава с онези, които имат желание да го слушат. Например някой от съучениците му може да каже: „Не вярвам в Бога, защото вярвам само в това, което виждам“. А детето ти може да отговори: „Представи си, че вървиш през гората, далече от цивилизацията, и виждаш кладенец. Какво ще си помислиш? Естествено, че някой го е построил. Колко повече важи това за Вселената!“. w24.12 18, абз. 16

Всички се нуждаем от помощ, за да вземаме добри решения. Можем да получим такава помощ от старейшините и от други зрели християни. Не бива да смятаме, че щом някой е много по-възрастен от нас, съветът му няма да е практичен. Йехова иска да се учим от по-възрастните. Те са имали много повече време да натрупат опит, разбиране и мъдрост. В библейски времена Йехова използвал верни мъже, които да водят и насърчават народа му. Сред тях са Моисей, Давид и апостол Йоан. Те живели по различно време и имали много различни обстоятелства. Към края на живота си тези мъже дали мъдри съвети на по-младите. Всеки от тях наблегнал на това колко е важно да сме послушни на Бога. Независимо на колко години сме, можем да извличаме полза от съветите им. (Рим. 15:4; 2 Тим. 3:16) w24.11 8, абз. 1-2

Още по времето на Ной Йехова забранил на хората да ядат кръв. (Бит. 9:3, 4) По-късно в Закона, даден на израилтяните, Йехова казал, че който яде кръв, трябва да „бъде унищожен“. (Лев. 7:27) Исус изпълнявал Закона. (Мат. 5:17-19) Затова, когато казал на юдеите да ядат от тялото му и да пият от кръвта му, със сигурност не говорел буквално. Очевидно думите му имали символично значение, както било и в случая със самарянката, на която казал: „Водата, която аз ще ... дам, ... дава вечен живот“. (Йоан 4:7, 14) Това не означавало, че самарянката можела да получи вечен живот чрез някаква буквална вода. Така че, когато казал на множеството край Капернаум, че трябва да ядат от тялото му и да пият от кръвта му, за да живеят вечно, Исус отново не говорел буквално. w24.12 9, абз. 4-6

Съпрузите, които служат на Йехова, трябва да внимават да не се повлияят от погрешния възглед на този свят за жените. Защо? Една причина е, че мислите често водят до действия. Апостол Павел предупредил помазаните християни в Рим: „Недейте вече да се приспособявате към тази система“. (Рим. 12:1, 2) Когато Павел писал до римляните, сборът там очевидно вече съществувал от известно време. Но от думите му личи, че някои все още били повлияни от обичаите и мисленето на света. Затова той ги подканил да променят мисленето и поведението си. Несъмнено съветът му е приложим и за съпрузите днес, защото, за съжаление, някои са повлияни от начина на мислене на този свят и дори тормозят съпругите си. w25.01 8, абз. 4

Старейшините днес са много заети. Те са проповедници на добрата новина. (2 Тим. 4:5) Тези братя дават добър пример на другите с пламенността си, организират проповедната дейност в района на сбора и ни помагат да сме по-резултатни в службата. Освен това те служат като милостиви и безпристрастни съдии. Когато един християнин извърши сериозен грях, старейшините полагат усилия да му помогнат да поправи отношенията си с Йехова, като същевременно са загрижени за чистотата на сбора. (1 Кор. 5:12, 13; Гал. 6:1) Преди всичко обаче старейшините са пастири. (1 Пет. 5:1-3) Те изнасят добре подготвени доклади, стараят се да опознаят всички в сбора и правят пастирски посещения. Освен другите си назначения някои старейшини помагат с поддръжката и строежите на Зали на Царството, организират конгреси и участват в Комитети за връзка с болниците и Групи за посещения на пациенти. Старейшините наистина правят много за нас! w24.10 20, абз. 9

Библията казва, че сме освободени, или оправдани, благодарение на това, че бил платен откупът. Апостол Петър обяснява това по следния начин: „Знаете, че не с тленни неща, не със сребро или злато, бяхте избавени [буквално „освободени“, „откупени“] от суетния си начин на живот, основан на преданията от прадедите ви, но със скъпоценната кръв на Христос, която е като кръвта на агне, чисто и без недостатък“. (1 Пет. 1:18, 19) Благодарение на откупа можем да бъдем освободени от тежкия плен на греха и смъртта. (Рим. 5:21) Със сигурност имаме всички основания да сме изключително признателни на Йехова и Исус за свободата, която имаме посредством скъпоценната кръв на Исус. w25.02 5, абз. 15-16

Как да се пазим от изкушения? Да помислим какво научаваме от младия мъж в Притчи, 7 глава. Той извършил неморалност с една блудница. В 22 стих се казва, че младежът тръгнал след нея „изведнъж“. Но от предходните стихове става ясно, че той направил някои неща, които постепенно го довели до грях. Кои били тези неща? Първо привечер той минал „по улицата близо до нейния ъгъл“ и после тръгнал към къщата ѝ. (Пр. 7:8, 9) След това, когато я видял, той не си тръгнал веднага. Вместо това ѝ позволил да го целуне и я слушал, докато му разказвала как е принесла жертва на общението. Може би по този начин тя искала да му покаже, че не е лош човек. (Пр. 7:13, 14, 21) Младият мъж щял да се предпази от изкушението и нямало да извърши грях, ако не бил допуснал всички тези неразумни стъпки. w24.07 16, абз. 8-9; 19, абз. 19

Йехова не толерира сериозните грехове сред народа си. Той не смята, че е милостиво неразкайващите се грешници да продължат да общуват с верните му служители. Йехова е милостив, но не позволява всичко, нито снижава стандартите си. (Юда 4) Всъщност това изобщо не би било милостиво, защото би застрашило всички в сбора. (Пр. 13:20; 1 Кор. 15:33) От друга страна, научаваме, че Йехова не иска никой да бъде унищожен. Той иска да спаси всеки, ако е възможно. Йехова проявява милост към хората, които променят мисленето и действията си и искат да възстановят отношенията си с него. (Езек. 33:11; 2 Пет. 3:9) Така че, когато мъжът от Коринт се разкаял и променил поведението си, Йехова използвал апостол Павел да обясни на братята и сестрите, че трябва да му простят и да го приемат отново в сбора. w24.08 17, абз. 7; 18-19, абз. 14-15

В притчата за овцете и козите Исус обяснил, че ще съди хората въз основа на това дали подкрепят помазаните му братя. (Мат. 25:31-46) Това съдене ще стане по време на „голямото бедствие“, точно преди Армагедон. (Мат. 24:21) Както един пастир отделя овцете от козите, така и Исус ще отдели онези, които лоялно подкрепят помазаните, от онези, които не ги подкрепят. Библията ни уверява, че назначеният от Йехова Съдия Исус винаги ще съди справедливо. (Иса. 11:3, 4) Той наблюдава какво правят, мислят и казват хората, включително как се отнасят към помазаните му братя. (Мат. 12:36, 37;) Исус много добре ще знае кой е подкрепял помазаните и дейността им. Един от най-важните начини, по които можем да ги подкрепяме, е, като участваме в проповедната дейност. w24.09 20-21, абз. 3-4

Ако не сме сигурни за нещо, трябва да проверим какво казва Библията по въпроса. Да вземем за пример младеж, който се съмнява, че Йехова наистина се интересува от него. Трябва ли просто да пренебрегне съмненията си? Не, по-добре е да ги разсее, като изучава Библията, за да разбере какво мисли Йехова по въпроса. Когато четем Библията, сякаш слушаме гласа на Йехова. Но за да разберем какво мисли той по даден въпрос, се изискват усилия от наша страна. Трябва да потърсим подходящи стихове и да направим изследване с помощта на различните инструменти, които ни осигурява организацията. (Пр. 2:3-6) Освен това може да молим Йехова за помощ да намерим отговорите на въпросите си и тогава да търсим конкретни библейски принципи, които са приложими в нашите обстоятелства. w24.10 25, абз. 4-5

Йехова няма да благослови усилията на брат, който е воден от гордост и желание за позиция в сбора. (1 Кор. 10:24, 33; 13:4) Дори най-близките приятели на Исус понякога имали погрешни подбуди. Веднъж например двама от апостолите му, Яков и Йоан, го помолили да ги постави на важни позиции в Царството. Исус обаче не ги похвалил. Вместо това казал на всичките си апостоли: „Който иска да бъде велик сред вас, трябва да ви бъде служител, и който иска да бъде пръв сред вас, трябва да бъде роб на всички.“ (Мар. 10:35-37, 43, 44) Братята, които се стремят към отговорности, защото искат да служат на другите, са истинска благословия за сбора. (1 Сол. 2:8) w24.11 15-16, абз. 7-8

Когато вземаме решения, любовта ще ни подтиква да сме скромни и да мислим за ползата на другите. (1 Кор. 10:23, 24, 32; 1 Тим. 2:9, 10) Така ще вземаме решения, с които ще показваме, че ги уважаваме и обичаме. Ако ти предстои да вземеш важно решение, помисли колко време, средства и сили ще ти коства да го осъществиш. Исус ни насърчил първо да „пресметнем разноските“. (Лука 14:28) Понякога може да се наложи да се посъветваш със семейството си и да решите какво трябва да направи всеки един, за да допринесе за успеха. Защо е важно да планираш внимателно? Защото така може да видиш къде има нужда от подобрение или да осъзнаеш, че има по-добър вариант. Освен това, като включиш всички от семейството и вземеш предвид мнението им, на тях ще им е по-лесно да те подкрепят. w25.01 18-19, абз. 14-15

Исаия обяснява защо имаме пълно основание „да ликуваме и да се радваме“ в духовния рай. Тази прекрасна среда е създадена от Йехова. (Иса. 65:18, 19) Нищо чудно, че той ни използва, за да помогне на хората да излязат от духовната пустиня на фалшивата религия и да влязат в духовния рай. Да, ние сме развълнувани заради благословиите, които имаме като част от Божия народ, и сме подтикнати да разказваме и на другите за тях. (Йер. 31:12) Ние сме благодарни и развълнувани и заради надеждата, която имаме като жители на духовния рай. Библията обещава, че „ще строим къщи и ще живеем в тях, ще садим лозя и ще ядем плода им“. Няма „да се трудим напразно“, защото ще имаме благословията на Йехова. Той ни обещава, че ще изпитваме сигурност и ще имаме истински удовлетворяващ и смислен живот. Той знае от какво се нуждаем и ще „удовлетвори желанието на всичко живо“. (Иса. 65:20-24; Пс. 145:16) w24.04 22-23, абз. 11-12

Можем да направим Йехова своя Скала, като разчитаме напълно на него. Знаем, че ако сме му послушни дори в трудни ситуации, това ще е за наша полза. (Иса. 48:17, 18) И когато усетим подкрепата му, доверието ни в него расте още повече. Така ще сме по-добре подготвени и за по-тежки изпитания — изпитания, които ще можем да издържим само с помощта на Йехова. Подобно на огромна скала Йехова е стабилен и постоянен. Личността и намерението му не се променят. (Мал. 3:6) Дори бунтът в Едем не го поклатил. Както писал апостол Павел, той „не може да се отрече от себе си“. (2 Тим. 2:13) Това означава, че каквото и да се случи или каквото и да правят другите, Йехова никога няма да промени личността, намерението и стандартите си. Ето защо можем да сме сигурни, че Йехова ще ни подкрепя в трудностите и че ще изпълни обещанията си за бъдещето. (Пс. 62:6, 7) w24.06 27-28, абз. 7-8

Ако ходиш с някого, какво ще ти помогне да решиш дали да се ожените, или не? Трябва да се опознаете добре. Вероятно си научил някои неща за човека още преди да започнете да ходите. Но сега имаш възможност да опознаеш „скритата в сърцето личност“. Ще научиш повече за духовността, характера и начина му на мислене. След време би трябвало да можеш да си отговориш на въпроси като: Ще бъде ли този човек добър брачен партньор за мен? (Пр. 31:26, 27, 30; Еф. 5:33; 1 Тим. 5:8) Ще можем ли да удовлетворяваме емоционалните си нужди? Ще можем ли да живеем с недостатъците си? (Рим. 3:23) Важно е обаче да помните, че това дали сте подходящи един за друг се определя не от това колко си приличате, а от това колко сте готови да се нагодите към различията си. w24.05 27, абз. 5

Цар Давид извършил сериозен грях. Но когато пророк Натан го изобличил, Давид смирено се разкаял. (Пс. 51:3, 4, 17, надписът) Цар Езекия също съгрешил срещу Йехова. (2 Лет. 32:25) Но подобно на Давид Езекия смирено се разкаял. (2 Лет. 32:26) В крайна сметка Йехова гледал на него като на верен цар, който „вършел онова, което е правилно“. (4 Царе 18:3) Какво научаваме? Научаваме, че трябва да се разкаем за греховете си и с всички сили да се стараем да не ги повтаряме. Но какво да правим, ако получим съвет от старейшините, дори за нещо, което ни се струва по-маловажно? Не бива да мислим, че Йехова не ни обича или че старейшините са против нас. Дори добрите царе на Израил имали нужда от съвети и поправяне. (Евр. 12:6) Когато сме поправяни, трябва 1) да реагираме смирено, 2) да направим нужните промени и 3) да продължим да служим всеотдайно на Йехова. Ако се разкаем за греховете си, Йехова ще ни прости. (2 Кор. 7:9, 11) w24.07 21, абз. 8-9; 22, абз. 11

Съгрешилият е отстранен от сбора, когато не е откликнал на многократните усилия на старейшините да му помогнат. (4 Царе 17:12-15) С поведението си е показал, че не иска да спазва стандартите на Йехова. (Втор. 30:19, 20) Прави се съобщение пред сбора, че този човек вече не е Свидетел на Йехова. Целта на такова съобщение не е да го унижи, а да могат останалите в сбора да следват напътствието в Библията: „Престанете да общувате с [този човек], като дори не ядете заедно“. (1 Кор. 5:9-11) Това напътствие е уместно, тъй като апостол Павел предупредил, че „малко квас заквасва цялото тесто“. (1 Кор. 5:6) Ако някой не се разкайва и остане в сбора, може да окаже лошо влияние на останалите. (Пр. 13:20; 1 Кор. 15:33) w24.08 27, абз. 3-4

Не можем да даваме сила на другите, но можем да използваме своята сила, за да им помагаме. Например може да помагаме на възрастни или болни братя и сестри с грижите за дома им или с други задачи. Може също да участваме в почистването и поддръжката на Залата на Царството. Думите също имат голяма сила. Сещаш ли се кого можеш да насърчиш или утешиш? Защо не поемеш инициативата да му покажеш, че си загрижен за него? Би могъл да го посетиш лично, да се обадиш по телефона или да напишеш картичка или съобщение. Това не означава, че трябва да кажеш нещо кой знае какво. Дори само няколко мили думи от сърце може да са точно това, от което някой се нуждае, за да издържи още един ден или просто да се почувства по-добре. (Пр. 12:25; Еф. 4:29) w24.09 28, абз. 8-10

Ако служиш като помощник-служител, вероятно вече си развил много от качествата, необходими да станеш старейшина. Можеш ли тогава да се стремиш към това „добро дело“? Какво включва работата на старейшините? Те са начело в службата, грижат се за сбора като пастири и учители и укрепват събратята си с думите и примера си. Наистина, както се казва в Библията, те са „дарове във вид на хора“. (Еф. 4:8) Ако кандидатстваш за работа, може да е достатъчно да имаш уменията, които работодателят ти изисква. Но за да станеш старейшина, уменията, като например да си добър проповедник и учител, не са най-важното. Необходимо е да си духовен човек, който отговаря на изискванията, описани в 1 Тимотей 3:1-7 и Тит 1:5-9. w24.11 20, абз.1-3