Юни

Още сега имаме полза от изкупителната жертва на Христос. Например въз основа на нея Йехова ни прощава греховете. Той не е длъжен да го прави, но иска. (Пс. 103:3, 10-13) Някои може да се чувстват недостойни за прошката на Йехова. Но всъщност всички сме недостойни за нея. Павел разбирал, че „не е достоен да се нарича апостол“. И все пак казал: „Благодарение на незаслужената милост на Бога аз съм това, което съм“. (1 Кор. 15:9, 10) Когато се разкайваме за греховете си, Йехова ни прощава. Защо? Не защото го заслужаваме, а защото ни обича. Затова, ако се измъчваш от мисълта, че не заслужаваш прошката на Йехова, помни, че той е дал откупа не за безгрешни, а за грешни хора, които се разкайват. (Лука 5:32; 1 Тим. 1:15) w25.01 26-27, абз. 3-4

Не можем да контролираме какво казват или правят другите, но можем да контролираме реакциите си. И често най-доброто, което можем да направим, е да простим. Защо? Защото обичаме Йехова, а той иска от нас да прощаваме. Ако продължаваме да сме ядосани и не прощаваме, е по-вероятно да постъпим глупаво и може би дори да навредим на здравето си. (Пр. 14:17, 29, 30) Когато се освободим от огорчението, не му позволяваме да влияе на отношението ни към другите. Освен това правим добро на себе си — оставяме случилото се зад гърба си и отново се наслаждаваме на живота. Как може да преодолееш чувствата си? Един начин е да си дадеш време. Точно както човек, който е претърпял сериозна злополука, се нуждае от време и грижи, за да се възстанови физически, така и на теб може да ти е нужно време да се възстановиш емоционално, преди да си готов да простиш. (Екл. 3:3; 1 Пет. 1:22) Моли Йехова да ти помогне да простиш. w25.02 15-16, абз. 8-11

Някои основни учения са например учението за разкаянието, вярата, покръстването и възкресението. (Евр. 6:1, 2) Такива учения са в основата на християнството. Именно затова апостол Петър говорил за тях на хората на Петдесетница. (Деян. 2:32-35, 38) Ако искаме да станем последователи на Христос, трябва да приемем тези основни учения. Апостол Павел предупредил, че ако някой отхвърля възкресението, той всъщност отхвърля цялата християнска вяра. (1 Кор. 15:12-14) Но въпреки че основните библейски истини са толкова важни, не бива да се задоволяваме само с тях. За разлика от основните учения твърдата духовна храна включва не само законите на Йехова, но и неговите принципи, които ни помагат да разберем как мисли той. За да имаме полза от нея, трябва да изучаваме Божието Слово, да размишляваме и после да правим всичко възможно да прилагаме наученото. Така се учим да вземаме решения, които Йехова одобрява. w24.04 5, абз. 12-13

Йехова напомнил на Йона, че ниневийците „не правят разлика между ляво и дясно“. (Йона 1:1, 2; 3:10; 4:9-11) Исус използвал техния пример, за да ни научи колко справедлив и милостив е Йехова. За какъв „Съден ден“ говорел Исус? Той казал, че в бъдеще ще има възкресение за осъждане. (Йоан 5:29) Това се отнася за Хилядолетното му управление, когато ще бъдат възкресени и праведните, и неправедните. (Деян. 24:15) Неправедните ще бъдат „възкресени за осъждане“, тоест Йехова и Исус ще наблюдават поведението им и дали приемат и прилагат нещата, които научават. Ако един възкресен ниневиец не иска да се покланя на Йехова, Йехова няма да му позволи да продължи да живее. (Иса. 65:20) Но всички, които изберат да му служат вярно, ще имат възможност да живеят вечно. (Дан. 12:2) w24.05 5, абз. 13-14

Исус съвършено подражавал на Баща си. (Йоан 14:9) Чрез думите и делата си той показал, че неговият състрадателен и милостив Баща обича хората и иска да помогне на всеки да спечели борбата с греха. Исус помагал на хората да развият желание да се променят и да го следват. (Лука 5:27, 28) Исус знаел какво му предстои. Неведнъж той казвал на последователите си, че ще бъде предаден и прикован на стълб. (Мат. 17:22; 20:18, 19) Той знаел, че жертвата му ще премахне греха на света. Исус обяснил също, че след като пожертва живота си, ще „привлече към себе си всякакви хора“. (Йоан 12:32) Грешните хора можели да имат одобрението на Йехова, ако приемат Исус за свой Господар и следват стъпките му. Така щели да бъдат „освободени от греха“. (Рим. 6:14, 18, 22; Йоан 8:32) Ето защо Исус бил готов да умре по жесток начин, за да ни спаси. (Йоан 10:17, 18) w24.08 5, абз. 11-12

Спомни си как си се чувствал, когато си научил истината от Божието Слово. Разбрал си, че небесният ти Баща те обича, че иска да си част от семейството му, че обещава да премахне болката и страданията, че имаш надежда да видиш отново починалите си близки в новия свят, и още много други хубави неща. (Мар. 10:29, 30; Йоан 5:28, 29; Рим. 8:38, 39; Откр. 21:3, 4) Тези истини са стоплили сърцето ти. (Лука 24:32) Обикнал си това, което си научил, и със сигурност си искал да го споделиш с всички. (Сравни Йеремия 20:9.) Като развием силна любов към библейската истина, не можем да мълчим. (Лука 6:45) Чувстваме се като учениците на Исус, които казали: „Ние не можем да престанем да говорим за онова, което сме видели и чули“. (Деян. 4:20) Толкова много обичаме истината, че искаме да я споделим с колкото се може повече хора. w24.05 15, абз. 5; 16, абз. 7

Като служители на Йехова, ние проповядваме, защото обичаме небесния си Баща и искаме да помогнем на хората да го опознаят. Но на някои вестители им е трудно да изпитват радост в службата. Защо? Те може да са много срамежливи и да им липсва увереност. Може да им е неудобно да ходят по домовете на хората или може да се страхуват, че някой ще реагира остро. Или може би са били учени да не противоречат на другите. На тези братя и сестри им е трудно да говорят с непознати в службата. И на теб ли понякога ти е трудно да изпитваш радост в службата? Ако е така, не се обезсърчавай. Всъщност неувереността ти може да показва, че си смирен и не искаш да привличаш вниманието към себе си или пък да влизаш в спорове. Освен това никой не обича да се държат грубо с него особено когато иска да направи нещо добро. Твоят небесен Баща много добре разбира как се чувстваш и иска да ти помогне. (Иса. 41:13) w24.04 14, абз. 1-2

Когато четеш Библията, си постави разумни цели, вместо да се опитваш да прилагаш всичко наведнъж. Защо не опиташ следното: Направи си списък с нещата, върху които трябва да работиш. После си избери едно или две, с които да започнеш, и остави другите за по-нататък. Но как да разбереш с кое да започнеш? Може да решиш да започнеш с това, което ще ти е най-лесно да постигнеш, или пък с това, което имаш най-голяма нужда да подобриш. След като решиш над какво да работиш, направи изследване в изданията ни. Моли Йехова да ти помага и „да искаш, и да действаш“. (Флп. 2:13) Като постигнеш напредък в дадена област, ще се чувстваш по-мотивиран да продължиш да правиш промени и най-вероятно с всеки следващ път ще ти става по-лесно. w24.09 6, абз. 13-14

Какво да направиш, ако се измъчваш, че с някои от постъпките си в миналото си наранил някого? Извини се искрено и направи каквото зависи от теб да поправиш нещата. Моли Йехова да помага на хората, които си наранил. Той може да помогне и на теб, и на тях да продължавате да му служите и да имате мир. Учи се от грешките си и бъди готов Йехова да те използва както прецени. Обърни внимание на случилото се с пророк Йона. Вместо да отиде в Ниневия, както Йехова му бил заповядал, той избягал в обратната посока. Йехова го поправил и Йона се поучил от грешката си. (Йона 1:1-4, 15-17; 2:7-10) Йехова не се отказал от своя пророк — той му дал втори шанс да отиде в Ниневия и този път Йона веднага действал. Той не позволил на грешката си да го спре да приеме следващо назначение от Йехова. (Йона 3:1-3) w24.10 8-9, абз. 10-11

Йехова не просто анулира дълговете ни, или греховете ни, но и ги заличава. Какво означава това? Представи си, че някой иска да анулира нечий дълг. Може би той ще зачеркне всичките му задължения, но написаното отдолу все още ще се чете. Да заличи дълга му обаче, е нещо различно. В древността мастилото, което хората използвали, било смес от въглен, смола и вода. Човек можел да вземе мокра гъба и да изтрие написаното. Така че, когато един дълг бил заличен, всяка следа от него напълно изчезвала, сякаш никога не е съществувал. Само колко трогателно е, че Йехова не просто ни прощава греховете, но и напълно ги заличава. (Пс. 51:9) w25.02 10, абз. 11

Можем да сме сигурни, че Йехова забелязва, когато към нас се отнасят зле, и в крайна сметка ще поправи нещата. Тази мисъл ще ни помага да оставяме всичко в ръцете на Йехова и да не позволяваме гневът и омразата да ни завладеят. В противен случай може да действаме прибързано, да изгубим радостта си и да навредим на взаимоотношенията си с Йехова. Разбира се, не е възможно напълно да следваме примера на Исус. Понякога казваме или правим неща, за които после съжаляваме. (Як. 3:2) От някои от преживяванията ни може да има физически или емоционални последствия, които да носим до края на тази система. Ако това се отнася и за теб, бъди сигурен, че Йехова разбира как се чувстваш. Исус също много добре те разбира, тъй като самият той понесъл много несправедливости. (Евр. 4:15, 16) Колко се радваме, че разполагаме с практични съвети от Словото на Йехова, които ни помагат да се справяме с несправедливостите! w24.11 6, абз. 12-13

За да получат вечен живот, хората трябва да вярват в Исус. (Йоан 3:16-18, 36; 17:3) Юдеите не приели обяснението на Исус за работата, която Бог одобрява. Те го попитали: „Какво знамение ще извършиш, за да го видим и да ти повярваме?“ (Йоан 6:30) След това споменали, че в дните на Моисей хората чудодейно получавали манна, която била като хляб за тях. (Неем. 9:15; Пс. 78:24, 25) Това ясно показва, че за тези юдеи най-важна била физическата храна. Когато Исус им казал за „истинския хляб от небето“, който за разлика от манната дава вечен живот, те дори не го попитали какво има предвид. (Йоан 6:32) Юдеите били толкова съсредоточени върху физическите си нужди, че не обърнали внимание на духовните истини, които Исус се опитал да им каже. w24.12 5, абз. 10-11

В училище детето ти може да научи за някои форми, които са често срещани в природата. Например всяка снежинка се образува от геометрични форми, наречени фрактали. Фракталите се срещат и другаде в природата. Но кой е замислил тези красиви форми и начина, по който са подредени? Колкото повече детето ти мисли върху такива въпроси, толкова по-вероятно е да развие силна вяра, че всичко е създадено от Бога. Когато поотрасне, може да го попиташ: „Щом сме създадени от Бога, не е ли логично той да знае най-добре как да живеем, за да сме щастливи?“. След това можеш да му обясниш, че именно за тази цел Бог ни е дал Библията. w24.12 16, абз. 8

Под Божие вдъхновение апостол Павел написал писмо до християните в Коринт и казал, че неразкайващият се грешник трябва да бъде отстранен от сбора. (1 Кор. 5:13) Как другите трябвало да се отнасят към него? Павел им писал „да престанат да общуват“ с него. Какво имал предвид? Той обяснил, че тази заповед включва дори да „не ядат заедно с такъв човек“. (1 Кор. 5:11) Ако се храним с някого, обикновено водим и приятен разговор и така е лесно да започнем да прекарваме повече време с този човек. Ясно е тогава, че Павел имал предвид братята и сестрите да не прекарват ненужно време с мъжа. Така сборът щял да бъде предпазен от лошото му влияние. (1 Кор. 5:5-7) От друга страна, това можело да помогне на мъжа да осъзнае колко се е отдалечил от Йехова, да съжали за поведението си и да се разкае. w24.08 15, абз. 4-5

Йехова установил специален празник, който израилтяните трябвало да отбелязват веднъж в годината — Деня на изкуплението. На този ден първосвещеникът принасял животински жертви от името на народа. Разбира се, това било временно решение. Нямало как животинските жертви напълно да изкупят греховете на хората, тъй като животните са по-нисши създания. Но докато израилтяните се разкайвали и принасяли жертвите, които Йехова изисквал, той бил готов да им прощава греховете. (Евр. 10:1-4) Жертвите, които израилтяните принасяли в този ден, им напомняли, че са грешни. Какво направил Йехова, за да може греховете ни напълно да бъдат изкупени? Той уредил неговият любим Син да бъде принесен „веднъж завинаги, за да понесе греховете на мнозина“. (Евр. 9:28) Исус дал живота си „като откуп за много хора“. (Мат. 20:28) w25.02 4, абз. 9-10

„Духът е бодър, но плътта е слаба.“ (Мат. 26:41б) С тези думи Исус показал, че разбира, че сме несъвършени, но и ни предупреждава да внимаваме да не станем самоуверени. По-рано същата вечер учениците уверено казали, че за нищо на света няма да изоставят Господаря си. (Мат. 26:35) Те имали добри подбуди, но не осъзнавали колко бързо можели да се разколебаят, когато са под натиск. Затова Исус ги предупредил с думите от днешния текст. За съжаление, учениците не останали будни. Какво се случило, когато Исус бил арестуван? Тъй като не били внимателни, те направили точно това, което казали, че никога няма да направят — изоставили го и избягали. (Мат. 26:56) w24.07 14, абз. 1-2

Адам и Ева загубили скъпоценните си отношения със своя Баща Йехова. В началото Адам и Ева били част от Божието семейство. (Лука 3:38) Но след като се разбунтували срещу Йехова, той ги изгонил още преди да имат деца. (Бит. 3:23, 24; 4:1) Следователно ние, като техни деца, трябва да се помирим с Йехова. (Рим. 5:10, 11) С други думи, трябва да развием добри отношения с него. Според един справочник гръцката дума, преведена тук като помирени, може да означава „врагове да станат приятели“. Удивително е, че Йехова е този, който е поел инициативата да се помири с нас! Как? Чрез изкуплението Йехова се е погрижил да възстанови отношенията си с грешните хора. За целта това, което Адам изгубил, трябвало да бъде заменено с нещо със същата стойност. w25.02 3-4, абз. 7-8

Апостол Павел казал, че за мъжа, който живеел с жената на баща си, бил „достатъчен укорът, отправен“ от другите в сбора. (2 Кор. 2:5-8) С други думи, порицанието било изпълнило целта си. (1 Кор. 5:1) Каква била целта? Да го доведе до разкаяние. (Евр. 12:11) Тъй като мъжът се разкаял, Павел подканил коринтяните милостиво да му простят, да го утешат и „да го уверят в своята любов“. Обърни внимание, че той не искал те просто да го приемат обратно в сбора, а да го уверят с думите, отношението и действията си, че наистина са му простили и го обичат. Така щели ясно да му покажат, че се радват отново да е в сбора. w24.08 15, абз. 4; 16-17, абз. 6-8

Апостол Павел наистина добре разбирал какво е необходимо, за да издържаш. Той напомнил на християните, че когато се сблъскват с изпитания, трябва да разчитат на Йехова, а не на себе си. Павел можел с увереност да каже: „Йехова е моят помощник, няма да се страхувам“. (Евр. 13:6) Някои от нашите братя още днес се сблъскват с преследване. Един начин, по който ги подкрепяме, е чрез молитвите ни, а в някои случаи е възможно да им окажем и практическа помощ. Но Библията ясно казва, че „всички, които искат да живеят с преданост към Бога, обединени с Христос Исус, ще бъдат преследвани“. (2 Тим. 3:12) Затова всички ние трябва да сме подготвени за събитията, които предстоят. Ако разчитаме напълно на Йехова, можем да сме сигурни, че с неговата помощ ще издържим всяко изпитание и че в подходящото време той ще се погрижи за лоялните си служители. (2 Сол. 1:7, 8) w24.09 13, абз. 17-18

Какво помогнало на коринтяните да се покръстят? (2 Кор. 10:4, 5) С помощта на Божието Слово и мощния свети дух те успели да направят огромни промени в живота си. (Евр. 4:12) Някои в Коринт, които приели добрата новина за Христос, преди били пияници, крадци и хомосексуалисти, но престанали да вършат такива неща и успели да се освободят от лошите си навици. (1 Кор. 6:9-11) Обърни внимание, че някои в Коринт трябвало да направят големи промени, но въпреки това те не си казали, че е прекалено трудно да станат християни. Вместо това полагали старателни усилия да тръгнат по тесния път, който води към вечен живот. (Матей 7:13, 14) Трябва ли да се бориш с лош навик или да направиш големи промени, за да можеш да се покръстиш? Никога не се отказвай! Умолявай Йехова да ти помага с духа си да устояваш на погрешните желания. w25.03 6, абз. 15-17

Йехова обещава да ни даде нужната мъдрост, за да разберем кое решение ще го зарадва. Той дава тази мъдрост „на всички щедро, без да укорява“. След като си помолил Йехова за помощ, се вслушай в отговора му. Представи си, че си се загубил и молиш някой местен да те упъти. Ще си тръгнеш ли още преди да ти е отговорил? Разбира се, че не. Ще го изслушаш внимателно. По подобен начин, след като си помолил Йехова за мъдрост, се опитай да разбереш какъв е отговорът му, като потърсиш библейски принципи или закони, които се отнасят за твоята ситуация. Например, относно събиранията може да изследваш какво казва Библията за „гуляите“, „лошите приятели“ и за нуждата да поставяме духовните неща пред личните си предпочитания. (Рим. 13:13; 1 Кор. 15:33; Мат. 6:33) w25.01 16, абз. 6-7

Пророчеството на Исаия прави ярък контраст между живота на хората в духовния рай и на тези извън него. Йехова напълно удовлетворява духовните нужди на поклонниците си. Той им дава светия си дух, Словото си и изобилие от духовна храна, така че те „да ядат, да пият и да се радват“. (Сравни Откровение 22:17.) За разлика от тях онези, които са извън духовния рай, изпитват „глад, жажда и срам“. Техните духовни нужди не са удовлетворени. (Ам. 8:11) Йехова щедро осигурява на народа си всичко необходимо. Това включва духовната храна, която той ни осигурява днес. (Йоил 2:21-24) Например дава ни Библията и основаните на нея издания, нашия уебсайт, както и събранията и конгресите. Можем да се възползваме от тези духовни дарове всеки ден и в резултат на това ще сме по-здрави и освежени. w24.04 21, абз. 5-6

Ако искаш да ходиш с някого, може да го поканиш да разговаряте на публично място или по телефона. Кажи му ясно, че го харесваш и че искаш да се опознаете. (1 Кор. 14:9) Ако е нужно, дай време на човека да помисли, преди да ти отговори. (Пр. 15:28) И ако не отвърне на чувствата ти, уважи решението му. А как да постъпиш, ако някой ти каже, че те харесва? Имай предвид, че сигурно му е коствало много, за да ти сподели чувствата си, затова се отнеси към него мило и с уважение. Кажи му, ако ти трябва време да му отговориш. Опитай се обаче това да стане възможно най-скоро. (Пр. 13:12) Ако не искаш да ходите, му го кажи ясно, но любезно. Ако и ти харесваш човека, обсъдете как си представяте този период на опознаване. Възможно е очакванията ви да се разминават. w24.05 23-24, абз. 12-13

Вероятно още докато бил тийнейджър, Давид отишъл в стана на израилската войска. Войниците там били ужасени, защото огромен филистимец на име Голиат бил предизвикал „бойните редици на Израил“. (1 Царе 17:10, 11) Войниците били изплашени, защото се съсредоточили върху великана и подигравките му. (1 Царе 17:24, 25) Давид обаче гледал на ситуацията по друг начин. Той разбирал, че Голиат се надсмива не просто над войската на Израил, а „над войската на живия Бог“. (1 Царе 17:26) Давид бил съсредоточен върху Йехова и вярвал, че той ще му помогне, точно както му помогнал, когато бил пастир. Уверен в подкрепата на Йехова, той се изправил срещу Голиат и разбира се, го победил! (1 Царе 17:45-51) w24.06 21, абз. 7

Да помислим какъв щеше да е животът ни без Йехова. Това ще ни помогне да продължаваме вярно да му служим и като псалмиста да кажем: „За мене е добре да се приближа до Бога“. (Пс. 73:28) Можем да се справим с всяка трудност, защото „робуваме на живия и истински Бог“. (1 Сол. 1:9) Той е загрижен за нас и винаги ще ни помага точно както е помагал на служителите си в миналото. Скоро ще настъпи най-голямото бедствие досега. Но ние няма да сме сами. Нека всички „бъдем изпълнени със смелост и да заявим: „Йехова е моят помощник, няма да се страхувам“. (Евр. 13:5, 6) w24.06 25, абз. 17-18

В Библията се споменават над 40 мъже, които били царе на Израил. Добрите царе понякога вършили лоши неща, като например цар Давид. Йехова казал за него: „Моят служител Давид ... ме следваше с цялото си сърце, като вършеше само това, което е правилно в очите ми“. (3 Царе 14:8) Въпреки това този мъж извършил неморалност с чужда жена и после уредил съпругът ѝ да бъде убит в битка. (2 Царе 11:4, 14, 15) От друга страна, много от неверните царе направили и някои добри неща. Например в очите на Йехова Ровоам „вършел зло“. (2 Лет. 12:14) Но все пак той се подчинил на Божията заповед да остави 10-те племена да се отделят от царството му. Освен това се погрижил за безопасността на народа, като укрепил много от градовете. (3 Царе 12:21-24; 2 Лет. 11:5-12) Въз основа на какво Йехова определял дали царете са верни, или не? Със сигурност той вземал предвид състоянието на сърцето им, колко искрено се разкайвали и дали се придържали към чистото поклонение. w24.07 20, абз. 1-3

Какво ще направят старейшините, ако покръстен непълнолетен вестител е извършил сериозен грях? Старейшинското тяло ще уреди двама старейшини да се срещнат с него и с християнските му родители. Те ще попитат родителите какви стъпки вече са предприели, за да помогнат на детето си да се разкае. Ако младежът откликва и е започнал да прави промени, старейшините може да преценят, че не е нужно да предприемат допълнителни действия. В крайна сметка родителите са тези, които носят отговорност пред Бога да поправят децата си. (Втор. 6:6, 7; Пр. 6:20; 22:6; Еф. 6:2-4) След това старейшините ще продължават да се интересуват дали младежът получава необходимата помощ. Но какво да кажем, ако непълнолетният вестител отказва да се промени? В такъв случай комитет от старейшини ще се срещне с него и с християнските му родители. w24.08 24, абз. 18

Всеки се радва да получава подаръци. Но все пак се чувстваме още по-щастливи, когато ние даваме. По този начин Йехова ни позволява сами да влияем на щастието си. Можем да увеличим радостта си, като се възползваме от различни възможности да даваме на другите. Само колко прекрасно сме създадени! (Пс. 139:14) Библията ни уверява, че даването ни прави щастливи. Така че не е чудно, че Йехова е наречен „щастливият Бог“. (1 Тим. 1:11) Той първи започнал да дава на другите и никой не е по-щедър от него. Както казал апостол Павел, чрез него „живеем, движим се и съществуваме“. (Деян. 17:28) Всъщност „всеки добър дар, всеки съвършен подарък“ идва от Йехова. (Як. 1:17) Ако подражаваме на щедростта на Йехова, ние също ще сме по-щастливи. (Еф. 5:1) w24.09 26, абз. 1-4

Някои помощник-служители може да си мислят, че никога няма да успеят да отговорят на всички изисквания за старейшините. Но помни, че нито Йехова, нито организацията му очакват съвършенство от теб. (1 Пет. 2:21) Освен това чрез духа си Йехова ще ти помогне да развиеш необходимите качества. (Флп. 2:13) Забелязваш ли конкретна област, в която трябва да напредваш? Моли се на Йехова за помощ, направи изследване по въпроса и помоли някой старейшина за съвет. Продължавай да напредваш! Моли Йехова да те обучава и да ти помага да си още по-полезен в сбора. (Иса. 64:8) Нека Йехова богато благослови усилията ти да станеш старейшина! w24.11 24-25, абз. 17-18

Никой от нас не трябва да си мисли, че заслужава да получи милостта на Йехова, дори да му служи от дълги години. Разбира се, Йехова цени всичко, което сме направили за него. Но той е дал откупа като дар, а не като заплата за службата ни. Ако твърдим, че заслужаваме милост или специално отношение, всъщност казваме, че Христос е умрял напразно. (Сравни Галатяни 2:21.) Апостол Павел знаел, че не може да заслужи Божието одобрение. Защо тогава полагал толкова усилия да му служи? За да покаже благодарността си за неговата незаслужена милост. (Еф. 3:7) Като Павел, и ние служим пламенно на Йехова не за да спечелим милостта му, а за да покажем, че сме благодарни за нея. w25.01 27, абз. 5-6