Януари

Няма по-голяма радост за родителите от това да посрещнат новороденото си бебе. Но въпреки че се радват, те не искат то да остане малко завинаги. Даже това би ги притеснило. По подобен начин Йехова много се радва, когато някой започне да изучава. Но Той не иска този човек да остане духовно дете завинаги. (1 Кор. 3:1) Всъщност той дори ни насърчава да станем „напълно зрели“. В Библията гръцката дума, преведена като „зрял“, може да означава също „напълно пораснал човек“. (1 Кор. 2:6) Както едно бебе продължава да расте, докато не стане голям човек, така и ние трябва да продължаваме да растем духовно, докато не станем напълно зрели християни. Разбира се, дори след като достигнем зрялост, ще трябва да продължаваме да напредваме. (1 Тим. 4:15) w24.04 2, абз. 1, 3

Какъв е Йехова за теб? Може би ще кажеш: „Той е мой Баща, Бог и Приятел“. Има много начини, по които можем да го наречем. Но мислиш ли за него като за свой Домакин? Цар Давид сравнил приятелството между Йехова и лоялните му поклонници с отношенията между домакин и неговите гости. Той попитал: „О, Йехова, кой може да е гост в твоя шатър? Кой може да живее на твоята свята планина?“. (Пс. 15:1) От тези думи разбираме, че можем да сме гости на Йехова, тоест негови приятели. Преди сътворението Йехова бил сам. Но в даден момент създал първородния си Син и той бил първият гост във фигуративния му шатър. Йехова се наслаждавал на новата си роля като Домакин. Библията разкрива, че той много се радвал на Сина си, а Синът му, от своя страна, „[се веселял] пред него през цялото време“. (Пр. 8:30) w24.06 2, абз. 1-3

Представи си обстановката: над 340 000 мъже са се събрали, за да направят Давид цар над целия Израил. В продължение на три дни около скалистите хълмове близо до Хеврон се чуват оживени разговори и радостни песни за възхвала на Йехова. (1 Лет. 12:39) Там има и един млад мъж на име Садок. Много хора не биха го забелязали. Йехова обаче го забелязал и иска и ние да го направим. (1 Лет. 12:22, 26-28) Садок бил свещеник и служил рамо до рамо с първосвещеника Авиатар. Освен това бил и прорицател — Йехова му дал изключителна мъдрост и способността да разбира волята му. (2 Царе 15:27) Той бил много смел мъж. В последните дни Сатана атакува Божия народ все по-ожесточено. (1 Пет. 5:8) Затова имаме нужда от смелост подобно на Садок, за да издържаме, докато Йехова не унищожи Сатана и неговия зъл свят. (Пс. 31:24) w24.07 2, абз. 1-3

Когато създал първия мъж и първата жена, Йехова искал да са щастливи. Затова им дал прекрасен дом, дара на брака и забележителна задача. Те трябвало да напълнят земята с потомците си и да я превърнат в рай подобно на Едемската градина. Йехова им дал само една проста заповед и ги предупредил, че ако я нарушат, като умишлено се разбунтуват срещу него, ще умрат. Знаем какво станало. Един зъл ангел, който не обичал нито Бога, нито тях, ги изкушил да съгрешат. Адам и Ева се поддали на лошото му влияние. Те показали липса на доверие в своя любещ Баща и съгрешили. Както знаем, думите на Йехова се изпълнили. От този ден нататък Адам и Ева трябвало да понасят последствията: те започнали да остаряват и накрая умрели. (Бит. 1:28, 29; 2:8, 9, 16-18; 3:1-6, 17-19, 24) w24.08 3, абз. 3

Йехова и неговият скъп Син искат да сме щастливи. В Псалм 119:2 се казва: „Щастливи са онези, които спазват неговите напомняния. Те го търсят с цяло сърце“. Исус ни уверил в същото: „Щастливи са тези, които чуват думите на Бога и ги спазват“. (Лука 11:28) Като служители на Йехова, сме щастливи, когато четем Библията редовно и се стараем да прилагаме прочетеното. (Як. 1:22-25) Така радваме Йехова. (Екл. 12:13) Освен това съветите от Библията ни помагат да имаме по-добри отношения със семейството си и с братята и сестрите ни. Също така си спестяваме много от проблемите, които хората имат, защото не спазват стандартите на Йехова. След като говорил за закона, нарежданията и съдебните решения на Йехова, цар Давид направил следното заключение: „Този, който ги следва отблизо, бива възнаграден богато“. (Пс. 19:7-11) w24.09 2, абз. 1-3

Йехова вижда всичко, което се случва на служителите му. Той знае кога сме щастливи и кога сме тъжни. (Пс. 37:18) Колко ли се гордее с нас, като вижда, че дори когато страдаме емоционално, даваме най-доброто от себе си, за да му служим! Нещо повече, той има силното желание да ни утешава и да ни помага. В Псалм 147:3 се казва, че Йехова „превързва раните“ на съкрушените. Тук се описва как той нежно се грижи за онези, които имат емоционални рани. Какво трябва да правим, за да имаме полза от грижите на Йехова? Помисли за следното: Един добър лекар може много да помогне на човек, който е ранен. За да се възстанови обаче, пациентът трябва старателно да изпълнява всичко, което лекарят му казва. Йехова говори чрез Словото си на онези, които страдат емоционално, и им дава любещи съвети. w24.10 6, абз. 1-2

В миналото в нашите издания се обсъждаше въпросът какво ще стане с хората, които Йехова е унищожил. Например казвахме, че за тях няма надежда за възкресение. От Библията научаваме и за други случаи, в които Йехова изпълнил присъда над неправедни хора. Например при Потопа той унищожил всички освен Ной и семейството му. Когато израилтяните завладявали Обетованата земя, Йехова им заповядал напълно да унищожат седемте народа, които живеели там, а при друг случай използвал един ангел, за да убие 185 000 асирийски войници за една нощ. (Втор. 7:1-3; Иса. 37:36, 37) Дава ли ни Библията достатъчно основания да смятаме, че Йехова е осъдил всички тези хора на вечно унищожение без надежда за възкресение? Не. Въпреки че Йехова унищожил тези групи като цяло, не знаем как гледал на всеки отделен човек. Не знаем също дали тези хора са имали възможност да научат за него и да се разкаят. w24.05 3, абз. 5-7

Веднъж Исус разказал притча за една вдовица, която умолявала един съдия да получи справедливост. Със сигурност учениците му разбирали чувствата ѝ, защото по онова време много хора понасяли несправедливости. (Лука 18:1-5) Тъй като и ние понасяме несправедливости, вероятно също разбираме чувствата на тази жена. Светът е изпълнен с предразсъдъци, алчност и потисничество. Затова не е изненадващо, че и към нас се отнасят зле. (Екл. 5:8) Но може да сме много разочаровани, ако някой брат или сестра постъпи несправедливо с нас. Разбира се, те няма да го направят нарочно, просто са несъвършени. Ще ни е от полза да помислим за начина, по който Исус реагирал, когато противниците му се отнасяли несправедливо към него. Щом сме търпеливи дори към противниците си, колко по-търпеливи трябва да сме към братята и сестрите си! w24.11 2, абз. 1-2

Хлябът бил основна храна в библейски времена. (Бит. 14:18; Лука 4:4) Затова понякога, когато в Библията пише „хляб“, се има предвид храна като цяло. (Мат. 6:11) Хлябът участвал и в две добре познати чудеса на Исус. (Мат. 16:9, 10) Едното от тях е записано в Йоан, 6 глава. След като апостолите на Исус се върнали от служба, той ги завел на едно спокойно място на отсрещния бряг на Галилейското езеро, близо до Витсаида, за да си починат. (Мар. 6:7, 30-32; Лука 9:10) Скоро обаче дошли хиляди хора. Вместо да ги отпрати, Исус им отделил време и започнал да им говори за Царството и да лекува болните. Но станало късно и учениците се чудели какво ще ядат хората. Някои от тях може би си били взели малко храна, но повечето нямали нищо. (Мат. 14:15) w24.12 2, абз. 1-2

Прародителите ни Адам и Ева били съвършени и живеели в прекрасен рай. (Бит. 1:27; 2:7-9) Имали перспективата да живеят щастливо завинаги на земята, но за съжаление, загубили всичко — и дома си, и вечния си живот. Какво наследство оставили на децата си? Библията казва: „Чрез един човек [Адам] грехът влезе в света и чрез греха — смъртта, и по този начин смъртта се разпростря върху всички хора, защото всички съгрешиха“. (Рим. 5:12) Адам ни предал греха, а с него и смъртта. Този грях е като огромен дълг, който никой от нас не може да изплати. (Пс. 49:8) Исус сравнил греховете с дългове. (Мат. 6:12; Лука 11:4) Когато грешим, сякаш трупаме дълг към Йехова, който трябва да изплатим. Ако не го направим, този дълг ще отпадне едва когато умрем. (Рим. 6:7) w25.02 2-3, абз. 2-3

За нас е чест да говорим с другите за Божието Царство. Но тази привилегия не е дадена на всеки. Например, когато бил на земята, Исус не позволил на демоните да говорят за него. (Лука 4:41) Днес, преди човек да започне да проповядва със Свидетелите на Йехова, трябва да отговори на някои изисквания. Можем да покажем, че ценим възможността да проповядваме, като даваме свидетелство където и когато можем. Подобно на Исус целта ни е да садим и поливаме семената на истината в сърцата на хората. (Мат. 13:3, 23; 1 Кор. 3:6) Подобно на него организацията на Йехова прави всичко възможно, за да помогне на хората да научат това име. Един основен начин е чрез „Превод на новия свят на Свещеното писание“, където Божието име е възстановено на полагащото му се място. Този превод на Библията е на разположение изцяло или отчасти на над 270 езика. w24.04 9, абз. 8-9

Някои щастливо женени братя са си създали навика всеки ден да показват на съпругата си колко много я обичат. (1 Йоан 3:18) Един мъж може да показва любовта си към жена си с малки жестове, като например я държи за ръка или нежно я прегръща. Може също да ѝ пише в съобщение, че му липсва, или да попита как върви денят ѝ. Освен това от време на време може да ѝ пише мили картички. Когато мъжете правят такива неща, почитат жените си и заздравяват брака си. Съпруг, който почита жена си, я хвали и ѝ казва защо я цени. Например той не забравя да ѝ благодари за всичко, което тя прави за него. (Кол. 3:15) Наистина, когато мъжът искрено хвали жена си, той стопля сърцето ѝ. Така тя ще се чувства спокойна, обичана и уважавана. w25.01 11, абз. 15; 13, абз. 16

Петнайсети псалм завършва със следното обещание: „Нищо няма да поклати онзи, който постъпва така“. Тук псалмистът посочва основната причина, поради която Йехова има изисквания към нас. Той иска да сме щастливи. Така че, ако следваме стандартите му, той ще ни защитава и благославя. Гостите на Йехова могат да очакват прекрасно бъдеще. Верните помазани ще отидат на небето, където Исус е приготвил за тях „много места за живеене“. (Йоан 14:2) А тези със земна надежда очакват с нетърпение изпълнението на обещанието в Откровение 21:3. Несъмнено за всички нас е огромна чест, че Йехова ни е поканил да сме негови приятели — да сме гости в неговия шатър завинаги! (Пс. 15:1-5) w24.06 13, абз. 19-20

Какво е слава? В Библията думата „слава“ може да се отнася за всичко, което придава величественост на някого. Малко след излизането на израилтяните от Египет Йехова показал славата си по забележителен начин. Представи си обстановката: Милиони израилтяни са се събрали в подножието на Синайската планина, за да чуят какво ще им каже Йехова. Гъсти черни облаци покриват планината. Навсякъде се сипят светкавици и гръмотевици и се чува оглушителен звук от рог. Изведнъж силно земетресение, явно придружено от вулканична дейност, разтриса земята. (Из. 19:16-18; 24:17; Пс. 68:8) Представи си колко изумени били израилтяните от тази впечатляваща проява на славата на Йехова! Днес отдаваме слава на Йехова, като говорим на другите за безграничната му сила и прекрасните му качества и като признаваме, че всичко, което правим, е благодарение на него. (Иса. 26:12) w25.01 2-3, абз. 2-3

В даден момент някои от видните мъже се разбунтували срещу Моисей като избраник на Йехова. Те казали: „Цялото множество, всички израилтяни [не само Моисей] са свети и Йехова е сред тях“. (Чис. 16:1-3) Вярно е, че за Йехова всички израилтяни били святи, но той бил избрал Моисей да е водач на народа. Като критикували Моисей, бунтовниците всъщност критикували Йехова. Те не мислили за това какво Йехова иска, а за това какво те искат — повече власт и признание. В крайна сметка Йехова унищожил бунтовниците, както и хилядите други, които ги подкрепили. (Чис. 16:30-35, 41, 49) По същия начин и днес Йехова не одобрява онези, които не проявяват уважение към напътствията от организацията му. w24.07 11, абз. 11

Днес повечето хора отхвърлят и дори се подиграват на предупрежденията от Библията за наближаването на края. (2 Пет. 3:3, 4) Но има и много неща, които не знаем, затова трябва да имаме силна вяра, че краят ще дойде точно навреме и че Йехова ще се погрижи за нас. Трябва да засилваме доверието си и в тези, които Йехова използва да води народа си днес — „верния и разумен роб“. (Мат. 24:45) Вероятно ще получим животоспасяващи напътствия по време на голямото бедствие. Още сега трябва да укрепваме доверието си в тези, които са назначени от Йехова да ни ръководят. Не може да очакваме, че ще следваме напътствията по време на голямото бедствие, ако отсега ни е трудно да го правим. w24.09 11, абз. 11-12

Родителите осъзнават, че вярата в Бога не се предава по наследство. Затова с времето детето ти може да започне да си задава въпроси като: „Как да съм сигурен, че има Бог? Мога ли наистина да вярвам на Библията?“. Всъщност Библията ни насърчава именно към това — да използваме „своите мисловни способности“ и „да се уверяваме във всички неща“. (Рим. 12:1; 1 Сол. 5:21) Как тогава можеш да помогнеш на детето си да развие силна вяра? Помогни му да докаже на себе си истината от Библията. Ако детето ти има въпроси, се възползвай да му покажеш как да намери отговорите в помагалата ни за изследване, като например „Справочника на изданията на Свидетелите на Йехова“. В темата „Библията“ и подзаглавието „Вдъхновена от Бога“ то може да намери доказателства, че Библията не е просто хубава книга, написана от хора, а е „словото на Бога“. (1 Сол. 2:13) w24.12 15, абз. 4-5

Как старейшините могат да подражават на Исус? Те трябва да обучават другите братя, включително и младежите, да са готови да поемат повече отговорности в сбора. Старейшините не очакват съвършенство от тях. По-скоро трябва да им осигуряват любещи съвети, за да помогнат на тези млади братя да придобият опит и да станат по-смирени, да са достойни за доверие и да са готови да служат на другите. (1 Тим. 3:1; 1 Пет. 5:5) Исус възложил на учениците си задачата не само да проповядват на другите, но и да ги учат. Учениците може би се чудели дали ще се справят с такава задача. Исус обаче бил сигурен, че те могат да се справят. Той дори им казал: „Както Бащата изпрати мене, така и аз изпращам вас.“. (Йоан 20:21) w24.10 16, абз. 15; 17, абз. 17

Давид бил чудесен цар. Той бил също музикант, поет, воин и пророк. Но Давид се сблъскал и с много трудности. Дълги години живял като беглец, защото цар Саул искал да го убие. Дори след като станал цар, Давид отново трябвало да бяга, когато синът му Авесалом се опитал да му отнеме царството. Въпреки трудностите си и грешките, които допуснал, Давид останал лоялен на Йехова до края на живота си. Йехова го описал като „мъж, угоден на сърцето [Му]“. Затова си заслужава да обърнем внимание на думите на Давид. (3 Царе 15:5) Да помислим например за съвета, който Давид дал на своя син и наследник Соломон. Младият мъж бил избран да построи храм, където хората да се покланят на Йехова. (1 Лет. 22:5) Но Соломон го очаквали и трудности. Какво му казал Давид? Той обяснил на сина си, че ако е послушен на Йехова, ще има успех. (3 Царе 2:2, 3) w24.11 10, абз. 9-11

Ако един мъж тормози жена си физически или словесно, е нужно да предприеме стъпки, за да поправи отношенията си с нея и с Йехова. Първо, трябва да осъзнае, че има сериозен проблем. Той не бива да забравя, че Йехова вижда всичко. (Пс. 44:21; Екл. 12:14; Евр. 4:13) Второ, трябва да спре да тормози жена си и да промени поведението си. (Пр. 28:13) Трето, трябва искрено да признае вината си пред съпругата си и пред Йехова и да ги помоли да му простят. (Деян. 3:19) Освен това е нужно да умолява Йехова да развие желание да се промени и да контролира мислите, думите и действията си. (Пс. 51:10-12; 2 Кор. 10:5; Флп. 2:13) Четвърто, трябва да действа в съгласие с молитвите си, като се научи да мрази всяка форма на насилие и нагрубяващи думи. (Пс. 97:10) Пето, трябва веднага да потърси помощ от старейшините. (Як. 5:14-16) Шесто, трябва да си направи план за действие, който ще му помогне да избягва подобно поведение в бъдеще. w25.01 11, абз. 14

Обичаш ли Йехова Бог, този, който ти е дал всички хубави неща, включително живота? Искаш ли да му покажеш, че го обичаш? Най-добрият начин да го направиш, е да му се отдадеш и да се покръстиш. Така ставаш част от семейството на Йехова. И като твой Баща и Приятел, той ще те напътства и ще се грижи за теб, защото вече му принадлежиш. (Пс. 73:24; Иса. 43:1, 2) Освен това, ако се отдадеш и покръстиш, пред теб се открива надеждата да живееш вечно. (1 Пет. 3:21) Има ли нещо, което те спира да се покръстиш? Ако е така, не си единствен. Милиони хора е трябвало да променят мисленето и поведението си, за да могат да се покръстят. Но днес те с радост служат пламенно на Йехова. w25.03 2, абз. 1-2

В Библията греховете често са сравнени с тежък товар. Цар Давид описал собствените си грехове по следния начин: „Моите прегрешения надвишиха главата ми, като голям товар те са твърде тежки за мене“. (Пс. 38:4) Но Йехова прощава греховете на хората, които се разкайват. (Пс. 25:18; 32:5) Еврейският израз, преведен тук като прощава, буквално означава „вдигам“ или „нося“. Може да си представим, че Йехова е като силен мъж, който взема товара от раменете ни и го отнася. Друго сравнение показва колко надалече Йехова отнася греховете ни. В Псалм 103:12 се казва: „Колкото е далече изтокът от запада, толкова той отдалечава от нас простъпките ни“. Най-далечната точка от изток е запад и двете никога няма да се срещнат. С други думи, Йехова отнася греховете ни по-далече, отколкото бихме могли да си представим. Само колко утешително е да знаем, че Йехова напълно ни прощава! w25.02 9, абз. 5-6

След като Исус се възнесъл на небето, апостол Петър излекувал един куц по рождение човек. (Деян. 1:8, 9; 3:2, 6-8) И много хора станали свидетели на това чудо. (Деян. 3:11) Петър обаче не искал да привлича вниманието към себе си, макар че в средата, в която израснал, позицията в обществото и славата били много важни. Той смирено отдал всички заслуги на Йехова и Исус, като казал, че мъжът бил излекуван чрез името на Исус. (Деян. 3:12-16) Можем да подражаваме на Петър, като се стараем да развиваме смирение. Правим неща за другите не защото искаме да ни хвалят, а защото обичаме Йехова и хората. Ако с радост даваме всичко от себе си за Йехова и за братята и сестрите дори когато другите не го забелязват, показваме, че сме смирени. (Мат. 6:1-4) w25.03 10-11, абз. 11-12

Можем да сме по-ентусиазирани в службата, като се съсредоточаваме върху любовта си към Йехова и към хората. (Мат. 22:37-39) Само помисли колко се радва Йехова, когато ни вижда да проповядваме, и колко щастливи са хората, когато започнат да изучават Библията. Помни също, че онези, които откликнат на посланието ни, може да получат вечен живот. (Йоан 6:40) Например, ако не можеш да излизаш от къщи, мисли за това какво можеш да правиш, за да покажеш любовта си към Йехова и хората. През пандемията от COVID-19 Самуел и съпругата му Дания били в подобно положение. През този труден период те редовно проповядвали по телефона, пишели писма и водели библейски изучавания по Zoom. Самуел и Дания правили каквото могат и това им носело радост. w24.04 18, абз.15-16

Много християни, както млади, така и по-възрастни, искат да си намерят брачен партньор, макар че щастието не зависи от това. Разбира се, преди да предприемеш такава стъпка, трябва да си зрял духовно, да познаваш добре себе си и да използваш финансите си отговорно. (1 Кор. 7:36) Преди да започнеш да се опознаваш с някого, ще е добре да си наясно какъв човек искаш да е бъдещият ти брачен партньор. В противен случай може да пренебрегнеш някого, който е подходящ, или може да започнеш да ходиш с някого, който всъщност не е подходящ за теб. Разбира се, бъдещият ти брачен партньор трябва да е покръстен Свидетел на Йехова. (1 Кор. 7:39) Но това, че някой е покръстен, не означава, че ще е правилният човек за теб. Така че може да се запиташ: „Какви са целите ми? Какви качества ми е важно да притежава партньорът ми? Реалистични ли са очакванията ми?“. w24.05 20, абз. 1, 3

Как да се справяте, ако в периода на опознаването от време на време имате проблеми и разногласия? Означава ли това, че нещата между вас не вървят? Не е задължително. Всички двойки понякога са на различно мнение. В здравите бракове партньорите си сътрудничат, за да преодоляват различията си. Така че начинът, по който ги решавате сега, ще покаже как ще се справяте с тях и в бъдеще. Запитайте се: „Обсъждаме ли проблемите спокойно и с уважение? Признаваме ли честно грешките си и стараем ли се да се подобряваме? Готови ли сме да отстъпим, да се извиним и да простим?“. (Еф. 4:31) От друга страна, ако постоянно сте на различно мнение и спорите, докато ходите, най-вероятно нещата няма да се подобрят, след като се ожените. Ако осъзнаеш, че другият човек не е подходящ за теб, ще е най-добре и за двама ви да се разделите. w24.05 29, абз. 12

Можем да оказваме добро влияние на другите, ако се държим здраво за това, което е правилно, и ако вземаме решения въз основа на библейските принципи. Като изучаваме Библията и засилваме вярата си в Йехова, ще можем да застанем твърдо на страната на истината. Няма да сме нерешителни и непостоянни и няма да се влияем от фалшиви учения или човешко мислене. (Еф. 4:14; Як. 1:6-8) Ще можем също да подкрепяме братята и сестрите, които се сблъскват с изпитания. (1 Сол. 3:2, 3) Старейшините трябва да са умерени в навиците си, здравомислещи, подредени и разумни. Като се държат „непоколебимо за вярното слово“, те стабилизират сбора. (Тит 1:9; 1 Тим. 3:1-3) Със своя пример и с грижите, които полагат за сбора, старейшините помагат на вестителите редовно да посещават събранията, да ходят на служба и да имат лично изучаване. А когато братята и сестрите имат трудности, старейшините ги насърчават да разчитат на Йехова и да размишляват за обещанията му. w24.06 31, абз. 16-18

Докато бил на земята, Исус ясно показвал на хората, че Баща му винаги е готов да прощава. Веднъж той разказал въздействаща притча. Един млад мъж напуснал дома си и се отдал на разпуснат живот. След известно време обаче се опомнил и се върнал вкъщи. Как реагирал баща му? Исус казал: „Още докато [синът] беше далече, баща му го видя ...; затича се, прегърна го и го целуна нежно“. Синът не очаквал баща му да му прости, затова искал да го помоли да го вземе като един от работниците си. Но бащата с готовност му простил, нарекъл го свой син и го приел обратно в семейството. Той казал: „[Синът ми] беше изгубен и се намери!“. (Лука 15:11-32) Преди да дойде на земята, Исус безброй пъти виждал как Йехова проявява такова състрадание към онези, които се разкайват. Тази притча ясно показва колко прекрасен Баща имаме! w24.08 11, абз. 11-12

Здравомислещият човек се старае да взема решения, които са в съгласие с мисленето на Йехова. За него няма нищо по-важно от взаимоотношенията му с неговия небесен Баща. Освен това такъв човек има уравновесен възглед за себе си и осъзнава, че не знае всичко. Той смирено разчита на Йехова, като често го моли за помощ. Трябва да се молим на Йехова постоянно, независимо какви вродени способности имаме. Особено когато сме изправени пред важно решение, трябва да молим Йехова да ни ръководи, уверени, че той знае кое е най-доброто за нас. Колко сме благодарни на Йехова, че ни е дал способността да отразяваме неговите качества. (Бит. 1:26) Разбира се, не можем да му подражаваме съвършено. (Иса. 55:9) w25.03 11, абз. 13; 13, абз. 17-18

Не приписвай лоши подбуди на другите. Ако някой ни се струва неблагодарен, може да се запитаме: „Наистина ли не е признателен или просто е забравил да ми благодари?“ Може да има и други причини, поради които не го е направил. Някои може да са много благодарни, но да им е трудно да го покажат. Може да се чувстват неудобно, защото преди са давали много от себе си, а сега самите те имат нужда от помощ. Каквато и да е причината, ако наистина обичаме братята и сестрите си, ще проявяваме разбиране към тях и ще продължаваме да даваме с радост. (Еф. 4:2) Бъди търпелив. Мъдрият цар Соломон писал: „Пусни хляба си по водата и след много дни пак ще го намериш.“ (Екл. 11:1) От тези думи научаваме, че някои хора може да изразят признателността си „след много дни“. w24.09 30, абз. 18-19

В някои случаи се прави съобщение пред сбора, че човек е бил порицан. Но ние можем да продължаваме да общуваме с него, защото той все още е част от сбора. Той се е разкаял, спрял е да постъпва погрешно и сега се нуждае от насърчението и подкрепата на братята и сестрите си. (Евр. 10:24, 25) Как обаче трябва да се отнасяме с някого, който е отстранен от сбора? Библията ни казва: „Престанете да общувате [с него], като дори не ядете заедно“. (1 Кор. 5:11) Означава ли това, че трябва напълно да го игнорираме? Не. Разбира се, ние няма да общуваме с него. Въпреки това всеки християнин може да използва обучената си от Библията съвест, за да реши дали да покани на събрание човек, който е бил отстранен от сбора — може би свой роднина или някого, с когото преди е бил близък. w24.08 30, абз. 13-14