Блудните сестри

В 23 глава на Езекиил намираме строго порицание на Божия народ заради неверността му. В много отношения тази глава прилича на 16 глава, понеже и в нея се съдържа картина на блудство. Описват се две сестри — Йерусалим е малката, а Самария е голямата. И двете глави показват как малката сестра тръгва по стъпките на голямата и става блудница, но после я надминава по злина и неморалност. В 23 глава Йехова дава имена на сестрите: голямата сестра Самария, столицата на десетплеменното царство Израил, е Оола; малката сестра Йерусалим, столицата на Юда, е Оолива.a (Езек. 23:1–4)

Между двете глави има още прилики. Най–значителните са може би следните: В началото блудниците са съпруги на Йехова, но после му изневеряват. Освен това се дава надежда. В 23 глава надеждата за възстановяване не е толкова ясно изразена, но думите на Йехова „Ще сложа край на разпуснатото ти поведение и на блудството ти“ наподобяват записаното в 16 глава. (Езек. 16:16, 20, 21, 37, 38, 41, 42; 23:4, 11, 22, 23, 27, 37)

Предобрази ли са на т.нар. християнство?

В миналото нашите издания казваха, че сестрите Оола и Оолива са пророчески предобрази на номиналното християнство с неговото разделение на католицизъм и протестантство. Но след допълнителен размисъл, проучване и молитви възникнаха някои озадачаващи въпроси. Т.нар. християнство било ли е някога съпруга на Йехова в какъвто и да е смисъл? Било ли е в договорни отношения с него? Ясно е, че не. То дори не съществувало, когато Исус станал посредник на „новия договор“ с духовния Израил, и никога не е било част от този духовен народ от помазани християни. (Йер. 31:31; Лука 22:20) Псевдохристиянството се появило много след смъртта на апостолите. То възникнало през IV в. като отстъпническа, покварена организация, съставена от „плевелите“ (фалшивите християни) от пророческата притча на Исус за житото и плевелите. (Мат. 13:24–30)

Друга съществена разлика: Йехова дал надежда за възстановяване на неверните Йерусалим и Самария. (Езек. 16:41, 42, 53–55) Предлага ли Библията подобна надежда за номиналното християнство? Не. То има толкова надежда, колкото и останалата част на Вавилон Велики.

Следователно Оола и Оолива не са пророчески предобрази на т.нар. християнство. Но те хвърлят светлина върху нещо много по–важно: какво мисли Йехова за онези, които казват, че са негови служители, но позорят святото му име и нарушават стандартите му за чисто поклонение. Псевдохристиянството носи особена вина в това отношение, защото хилядите му църкви претендират, че представят Бога на Библията. Още повече те твърдят, че водачът им е любимият Син на Йехова Исус Христос. Но опровергават това твърдение, като учат, че Исус е част от триединно божество, и като престъпват ясната му заповед да не са „част от света“. (Йоан 15:19) С упоритото си идолопоклонство и намеса в политически интриги т.нар. християнство е доказало, че е съществена част от „голямата блудница“. (Откр. 17:1) Безспорно то трябва да сподели съдбата на световната империя на фалшивата религия!