Жената при кладенеца

Известно време след Пасхата Исус и учениците му тръгнали обратно към Галилея и минали през Самария. Те спрели край кладенеца на Яков близо до град Сихар. Докато Исус си почивал там, учениците му отишли в града да купят храна.

Една жена дошла на кладенеца, за да си налее вода. Исус ѝ казал: „Дай ми да пия.“ Тя отвърнала: „Защо говориш с мене? Аз съм самарянка. Юдеите не говорят със самаряните.“ Исус ѝ казал: „Ако знаеше кой съм, щеше да поискаш от мене вода и аз щях да ти дам жива вода.“ „Какво искаш да кажеш? — попитала жената. — Та ти дори нямаш съд за вода.“ Исус отговорил: „Който пие от водата, която аз ще му дам, никога повече няма да ожаднее.“ Жената го помолила: „Господине, дай ми от тази вода.“

После Исус ѝ казал: „Отиди и доведи мъжа си.“ Тя отвърнала: „Нямам мъж.“ Той казал: „Вярно е. Била си женена 5 пъти и сега живееш с човек, за когото не си женена.“ Жената му казала: „Виждам, че си пророк. Ние, самаряните, смятаме, че може да се покланяме на Бога на тази планина, но юдеите казват, че трябва да се покланяме само в Йерусалим. Вярвам, че когато Месията дойде, ще ни научи как да се покланяме на Бога.“ Тогава Исус ѝ казал нещо, което не бил казвал на никой друг: „Аз съм Месията.“

Жената бързо се върнала в града и казала на хората: „Мисля, че намерих Месията. Той знае всичко за мене. Елате да видите!“ Самаряните отишли с нея при кладенеца и Исус проповядвал и на тях.

Те го поканили да остане в техния град. Той ги поучавал два дни и много от тях повярвали в него. Те казали на самарянката: „След като чухме този човек, знаем, че той наистина е спасителят на света.“