Да стоим близо до организацията на Йехова

УЧЕНИКЪТ Яков писал: „Приближете се до Бога и той ще се приближи до вас.“ (Як. 4:8) Йехова не е нито твърде възвишен, нито твърде далечен, за да чуе молитвите ни, и то въпреки нашето несъвършенство. (Деян. 17:27) Как можем да се приближим до Бога? Като изградим близки отношения с него, което включва да му се молим искрено. (Пс. 39:12) Можем също да развиваме приятелство с Бога чрез редовно изучаване на неговото Слово, Библията. Така опознаваме Йехова, намерението му и волята му за нас. (2 Тим. 3:16, 17) Учим се да го обичаме и развиваме здрав страх да не си навлечем неодобрението му. (Пс. 25:14)

² Близостта с Йехова обаче е възможна само чрез неговия Син Исус. (Йоан 17:3; Рим. 5:10) Никой човек не може да ни разкрие мисленето на Йехова така, както Исус. Той познавал толкова добре Баща си, че могъл да каже: „Никой освен Бащата не знае кой е Синът, и никой не знае кой е Бащата, освен Сина и онзи, на когото Синът иска да го разкрие.“ (Лука 10:22) Така че, когато изучаваме евангелията, за да разберем как мислел и какво чувствал Исус, всъщност разбираме какви са мислите и чувствата на Йехова. Това познание ни помага да се приближим до своя Бог.

³ Ние развиваме приятелство с Йехова и като стоим близо до видимата част на организацията му, която е оглавявана от неговия Син и ни помага да се научим да изпълняваме волята му. Както е предсказано в Матей 24:45–47, Господарят Исус Христос е назначил „верния и разумен роб“ да осигурява „храна навреме“ на лоялните Божии служители. Днес верният роб ни снабдява с изобилие от духовна храна. Чрез него Йехова ни съветва да четем всеки ден Словото му, да присъстваме редовно на християнските събрания и да участваме пълноценно в проповядването на „добрата новина за царството“. (Мат. 24:14; 28:19, 20; Ис. Н. 1:8; Пс. 1:1–3) Не бива да гледаме на верния роб от човешка гледна точка. Трябва да се стараем да стоим близо до видимата част на организацията на Йехова и да следваме нейното ръководство. Това ще ни приближи повече до нашия Бог Йехова и ще ни укрепва и защитава при изпитания.

ЗАЩО ИЗПИТАНИЯТА СЕ УВЕЛИЧАВАТ

⁴ Може би си в истината вече много години. Тогава несъмнено знаеш какво означава да издържаш изпитания на лоялността. Но дори отскоро да познаваш Йехова и да общуваш с неговия народ, си наясно, че Сатана Дяволът се противопоставя на всеки, който приема върховенството на Йехова. (2 Тим. 3:12) Независимо дали си издържал малко, или много, няма причина да се страхуваш или да се обезсърчаваш. Йехова обещава да те подкрепя, да те спаси и да те възнагради с живот. (Евр. 13:5, 6; Откр. 2:10)

⁵ И все пак всеки от нас може да бъде подложен на изпитания през оставащите дни на системата на Сатана. Откакто Божието Царство било установено през 1914 г., Сатана няма достъп до небесата, където живее Йехова. Той бил изхвърлен оттам и заедно със злите си ангели е ограничен в областта на земята. Увеличението на бедите, включително засиленото преследване на отдадените служители на Йехова, е следствие от яростта на Сатана и доказва, че живеем в последните дни на неговото зло управление над човечеството. (Откр. 12:1–12)

⁶ Сатана е разярен заради принизеното си положение и знае, че му остава малко време. С демоните си той полага всевъзможни усилия да пречи на проповедната дейност и да разруши единството сред служителите на Йехова. Ето защо се намираме в духовна война, описана като „борба не срещу кръв и плът, но срещу правителствата, срещу властите, срещу световните владетели на тъмнината, срещу злите духовни сили в небесните места“. Ако искаме да сме на страната на Йехова и да победим, не бива да се предаваме, а да пазим духовните си бойни доспехи. Трябва „да устояваме непоколебимо срещу коварствата на Дявола“. (Еф. 6:10–17) Това изисква издръжливост от наша страна.

ДА РАЗВИВАМЕ ИЗДРЪЖЛИВОСТ

⁷ Издръжливостта е способността да се устоява на трудности или беди. В духовен смисъл издръжливостта означава решително да постъпваш правилно при трудности, противопоставяне, преследване или всичко друго, което цели да пречупи лоялността ти към Бога. Християнската издръжливост трябва да се развива, а това изисква време. Тя расте с духовния ни напредък. Като издържаме малките изпитания на вярата, които срещаме, когато станем християни, ставаме по–силни и способни да издържим по–големите трудности, които несъмнено ще дойдат. (Лука 16:10) Не можем да си позволим да чакаме големи изпитания, за да решим да стоим непоколебимо във вярата. Трябва да вземем решение още преди това. Апостол Петър посочил, че издръжливостта трябва да се развива наред с други угодни на Бога качества: „Като положите ревностни усилия от своя страна, добавете на вярата си добродетел, на добродетелта си — познание, на познанието си — самоконтрол, на самоконтрола си — издръжливост, на издръжливостта си — преданост към Бога, на предаността си към Бога — братска обич, на братската си обич — любов.“ (2 Пет. 1:5–7; 1 Тим. 6:11)

⁸ В писмото си Яков подчертава колко е важно да развиваме издръжливост: „Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато срещате различни изпитания, защото знаете, че вашата изпитана вяра развива издръжливост. Но нека издръжливостта свърши работата си докрай, та да бъдете съвършени и цели във всяко отношение, като не ви липсва нищо.“ (Як. 1:2–4) Яков казва, че християните трябва да посрещат изпитанията с радост, защото те им помагат да развиват издръжливост. Гледаш ли така на своите изпитания? След това Яков показва, че издръжливостта трябва да свърши определена работа — да усъвършенства християнската ни личност и да ни направи напълно приемливи за Бога. Наистина, всеки ден, когато се сблъскваме с различни изпитания и ги преодоляваме, развиваме издръжливост. На свой ред тя изгражда в нас други ценни и необходими качества.

⁹ Йехова цени издръжливостта ни; заради нея той ще ни възнагради с вечен живот. Яков казал още: „Щастлив е човекът, който издържа на изпитания, понеже след като бъде одобрен, ще получи наградата на живота, която Йехова е обещал на онези, които го обичат.“ (Як. 1:12) Ние издържаме, защото от това зависи животът ни. Без издръжливост не можем да останем в истината. Ако се поддадем на натиска на света, ще се върнем в света. Без издръжливост няма да имаме духа на Йехова и следователно няма да проявяваме плода му в живота си.

¹⁰ Ако искаме да издържаме в тези трудни времена, трябва да развиваме правилна нагласа спрямо страданията, които понасяме като християни. Припомни си, че Яков писал: „Смятайте го за голяма радост.“ Това може да не е лесно, ако страдаш физически или емоционално. Но помни, че става въпрос за бъдещето ти. Една случка с апостолите ни помага да видим как можем да се радваме, когато страдаме. Разказът се намира в книгата Деяния, където се казва: „Извикаха апостолите, биха ги и след като им заповядаха да престанат да говорят въз основа на Исусовото име, ги пуснаха. А те си тръгнаха от Синедриона, радвайки се, че бяха сметнати за достойни да понесат позор заради неговото име.“ (Деян. 5:40, 41) Апостолите разбирали, че страдат, защото са послушни на заповедта на Исус, и че това е доказателство за одобрението на Йехова. Години по–късно, когато писал своето първо вдъхновено от Бога писмо, Петър посочил каква е ползата да страдаме заради праведността. (1 Пет. 4:12–16)

¹¹ Нещо подобно се случило на Павел и Сила. Докато проповядвали във Филипи, те били арестувани и обвинени, че причиняват смущение в града и проповядват непозволени обичаи. Впоследствие били жестоко бити и хвърлени в затвора с непревързани рани. Библейското повествование ни казва какво се случило там: „Около полунощ Павел и Сила се молеха и възхваляваха Бога с песен, така че затворниците ги чуваха.“ (Деян. 16:16–25) Павел и сътрудникът му правилно гледали на страданията си за Христос не само като на доказателство за своята неопетненост пред Бога и хората, но и като на допълнителна възможност да дадат свидетелство на онези, които са склонни да чуят добрата новина. Ставало въпрос за човешки живот. Същата нощ пазачът на затвора и всички в дома му приели добрата новина и станали ученици. (Деян. 16:26–34) Павел и Сила разчитали на Йехова, на неговата сила и на готовността му да ги подкрепи в страданията им и не останали разочаровани.

¹² И днес Йехова ни дава всичко, от което се нуждаем по време на изпитания. Той иска да издържим. Йехова ни е дал своето вдъхновено Слово, за да имаме точно познание за намерението му. Това укрепва вярата ни. Имаме възможността да се събираме с братя по вяра и да принасяме свята служба. Освен това имаме честта да общуваме отблизо със самия Йехова в молитва. Той слуша нашите изрази на възхвала и искрените ни молби за помощ да запазим чистата си позиция пред него. (Флп. 4:13) Не бива да подценяваме и силата, която ни дава размисълът за надеждата ни. (Мат. 24:13; Евр. 6:18; Откр. 21:1–4)

ДА ИЗДЪРЖАМЕ РАЗЛИЧНИ ИЗПИТАНИЯ

¹³ Изпитанията, с които се сблъскваме днес, са много подобни на изпитанията на първите ученици на Исус Христос. В днешно време Свидетелите на Йехова са подложени на словесни нападки и жестоко отношение от зле информирани противници. Точно както в дните на апостолите, противопоставянето до голяма степен е подстрекавано от религиозни фанатици, чиито фалшиви учения и дела са изобличени в Божието Слово. (Деян. 17:5–9, 13) Понякога преследването отслабва, когато служителите на Йехова потърсят законните си права, гарантирани от властите. (Деян. 22:25; 25:11) Но управниците също налагат официални забрани върху дейността ни, опитвайки се да спрат християнската ни служба. (Пс. 2:1–3) При такива обстоятелства ние смело следваме примера на верните апостоли, които казали: „Трябва да се подчиняваме преди всичко на Бога, а не на хората.“ (Деян. 5:29)

¹⁴ Тъй като духът на национализъм в света се засилва, проповедниците на добрата новина изпитват все по–голям натиск да се откажат от своята възложена от Бога служба. Всички Божии служители разбират по–добре предупреждението в Откровение 14:9–12 относно поклонението „на дивия звяр и на неговото изображение“. Ние осъзнаваме колко са важни думите на Йоан: „Тук е необходима издръжливост за светите личности, които се държат за Божиите заповеди и за вярата в Исус.“

¹⁵ Понякога заради войни, революции, преследване и официални забрани е невъзможно да се покланяме на Бога открито. Например сборът не може да се събира, прекъсната е връзката с клона, няма посещения на окръжния надзорник или не идват нови издания. Какво да правиш, ако се случи някое от тези неща?

¹⁶ Отговорът е: Прави каквото можеш и колкото можеш при дадените обстоятелства. Би трябвало да е възможно да имаш лично изучаване. Обикновено малки групи могат да се събират в частни домове. На събранията може да се обсъждат по–стари издания и самата Библия. Не се безпокой и не се страхувай. Като цяло Ръководното тяло ще може сравнително бързо да установи някаква връзка с отговорните братя.

¹⁷ Дори да си изолиран от всичките си християнски братя, помни, че не си изолиран от Йехова и от Сина му Исус Христос. Нямаш причина да губиш надежда. Йехова все още може да чува молитвите ти и да те укрепи с духа си. Търси ръководство от него. Помни, че си негов служител и ученик на Исус Христос. Затова се възползвай от възможностите да свидетелстваш. Йехова ще благослови усилията ти и скоро и други може да се присъединят към тебе в истинското поклонение. (Деян. 4:13–31; 5:27–42; Флп. 1:27–30; 4:6, 7; 2 Тим. 4:16–18)

¹⁸ Но ако подобно на апостолите и други Божии служители животът ти е застрашен, разчитай на „Бога, който възкресява мъртвите“. (2 Кор. 1:8–10) Вярата ти във възкресението, обещано от него, може да ти помогне да издържиш дори най–жестокото противопоставяне. (Лука 21:19) Христос Исус ни е оставил пример. Той знаел, че верността му при изпитания ще даде сили на другите да издържат. Ти също можеш да укрепиш братята си с примера си. (Йоан 16:33; Евр. 12:2, 3; 1 Пет. 2:21)

¹⁹ Освен с преследване и противопоставяне може да се сблъскаш и с други трудни ситуации. Например някои вестители се обезсърчават поради безразличието на хората в района. Някои трябва да се борят с физически или психически заболявания или с други последствия от човешкото несъвършенство. Апостол Павел също трябвало да издържа изпитание, което пречело на службата му. (2 Кор. 12:7) Епафродит, християнин от Филипи през първи век, силно се притеснил „от това, че [приятелите му] чули за неговата болест“. (Флп. 2:25–27) Собственото ни несъвършенство и несъвършенството на другите може да създават особено трудни ситуации. Може да възникнат конфликти между събратя или дори между членовете на едно семейство. Но онези, които се вслушват в съветите на Словото на Йехова, могат да понесат тези трудности и да ги преодолеят. (Езек. 2:3–5; 1 Кор. 9:27; 13:8; Кол. 3:12–14; 1 Пет. 4:8)

РЕШЕНИ ДА ОСТАНЕМ ВЕРНИ

²⁰ Трябва „да се държим“ за онзи, когото Йехова е назначил за Глава на сбора, Исус Христос. (Кол. 2:18, 19) Важно е да сътрудничим на „верния и разумен роб“ и на онези, които са назначени за надзорници. (Евр. 13:7, 17) Като се придържаме към теократичните уредби и сме послушни на онези, които ни ръководят, ще изпълняваме организирано волята на Йехова. Трябва да се възползваме напълно от дара на молитвата. Помни, че дори стените на затвора или на единичната килия не могат да прекъснат общуването ни с нашия любещ небесен Баща или да разрушат единството ни със събратята ни.

²¹ С решителност и издръжливост нека правим всичко по силите си, за да изпълняваме задачата, която възкресеният Исус Христос възложил на последователите си: „Отидете и правете ученици сред всички народи, като ги покръствате в името на Бащата, на Сина и на светия дух, като ги учите да спазват всичко, което ви наредих.“ (Мат. 28:19, 20) Нека издържаме подобно на Исус. Нека пазим жива в ума си надеждата за Царството и за вечния живот. (Евр. 12:2) Като покръстени ученици на Христос, имаме честта да участваме в изпълнението на пророчеството му за „завършека на тази система“. Той казал: „Тази добра новина за царството ще бъде проповядвана по целия свят за свидетелство на всички народи, и тогава ще дойде краят.“ (Мат. 24:3, 14) Ако всеотдайно изпълняваме задачата си днес, ще получим вечен живот в праведния нов свят на Йехова!