Притчата за работниците на лозето

Исус току-що е казал на слушателите си в Перея, че „много от първите ще станат последни, а от последните — първи“. (Матей 19:30) Сега подчертава това изказване с една притча за работници на лозе:

„Небесното Царство прилича на човек, който имаше лозе и излезе рано сутринта, за да наеме работници за лозето си. Той се споразумя с тях за един динарий на ден и ги изпрати на лозето. Около 9 ч. сутринта пак излезе, видя други да стоят без работа на пазара и им каза: „Отидете и вие на лозето ми и ще ви платя каквото ви се полага“. И те отидоха. Той излезе пак на обяд и около 3 ч. следобед и направи същото. Накрая излезе около 5 ч. следобед и видя още едни да стоят на пазара и ги попита: „Защо стоите тук цял ден без работа?“. Те му отговориха: „Защото никой не ни нае“. Той им каза: „Отидете и вие на лозето“. (Матей 20:1-7)

Слушателите на Исус вероятно свързват изразите „небесно Царство“ и „човек, който има лозе“, с Йехова Бог. Писанието го представя като собственик на лозе, което пък представя народа на Израил. (Псалм 80:8, 9; Исаия 5:3, 4) Тези, които са под властта на договора на Закона, са сравнени с работници на лозето. Притчата на Исус обаче не се отнася за миналото, а за ситуацията по негово време.

Предполага се, че религиозните водачи като фарисеите, които наскоро са изпитвали Исус по въпроса за развода, са заети постоянно със служба за Бога. Те са като работниците, наети за цял ден, които очакват да получат пълната дневна надница от един динарий.

Свещениците и другите от тази група смятат, че обикновените юдеи служат на Бога в по-малка степен, подобно на тези, които работят само няколко часа на Божието лозе. В притчата на Исус те са работниците, наети „около 9 ч. сутринта“ или по-късно през деня — на обяд, в 3 ч. и в 5 ч. следобед.

Мъжете и жените, които следват Исус, са смятани за „проклети от Бога“. (Йоан 7:49) През по-голямата част от живота си те са се занимавали с риболов или нещо друго. След това, през есента на 29 г., „собственикът на лозето“ е изпратил Исус да призове тези смирени хора да работят за Бога като ученици на Христос. Те са „последните“, които споменава Исус, работниците от 5 ч. следобед.

Той завършва притчата, като описва какво става в края на работния ден: „Вечерта собственикът на лозето каза на управителя си: „Повикай работниците и им плати каквото им се полага, като започнеш от последните и свършиш с първите“. Когато дойдоха мъжете, които бяха наети късно следобед, получиха по един динарий. Затова, когато дойдоха първите, сметнаха, че ще получат повече, но също получиха по един динарий. Като го получиха, започнаха да се оплакват и казаха на собственика: „Последните работиха само един час, а ти ги постави наравно с нас, които усилено работихме в жегата цял ден!“. Той отговори на един от тях: „Приятелю, не те ощетявам. Нали се споразумя с мен за един динарий? Вземи каквото ти се полага и си върви. Искам да дам на последния колкото и на теб. Нямам ли право да правя с парите си каквото поискам? Или завиждаш, защото бях добър към тях?“. Така последните ще станат първи, а първите — последни“. (Матей 20:8-16)

Учениците може би са учудени от края на притчата. Как юдейските религиозни водачи, които се мислят за „първи“, ще станат „последни“? И как учениците на Исус ще станат „първи“?

Учениците са смятани за „последни“ от фарисеите и другите, но имат възможността да бъдат „първи“ и да получат пълно заплащане. Със смъртта на Исус земният Йерусалим ще бъде отхвърлен, след което Бог ще избере нов народ, „Божия Израил“. (Галатяни 6:16; Матей 23:38) Йоан Кръстител е имал предвид този народ, когато е говорил за покръстването със свети дух в бъдеще. „Последните“ ще са първите, които ще се възползват от това покръстване и ще имат привилегията да свидетелстват за Исус „до най-далечните места на земята“. (Деяния 1:5, 8; Матей 3:11) Със сегашното си разбиране на промяната, за която говори Исус, учениците могат да предвидят, че ще се сблъскат със силното недоволство на религиозните водачи, които стават „последни“.