Колко важни са молитвата и смирението

Исус вече е казвал на учениците си притча за постоянството в молитва. (Лука 11:5-13) Сега, може би в Самария или в Галилея, отново набляга колко е важно да не се отказват да се молят. Разказва им друга притча:

„В един град имаше съдия, който не почиташе Бога и не се съобразяваше с никого. В този град живееше и една вдовица, която непрекъснато ходеше при него и му повтаряше: „Погрижи се да получа справедливост в съдебното дело между мен и противника ми“. Известно време той не искаше да ѝ помогне, но после си каза: „Не почитам Бога и не се съобразявам с никого, но тази вдовица не ме оставя на мира, затова ще ѝ помогна да получи справедливост, за да спре да идва и да ме тормози с исканията си“. (Лука 18:2-5)

Исус обяснява притчата: „Чухте ли какво каза съдията, макар че беше неправеден? Няма ли тогава Бог да се погрижи избраниците му, които викат към него за помощ ден и нощ, да получат справедливост, като в същото време е търпелив към тях?“. (Лука 18:6, 7) Какво показва Исус за Баща си?

Несъмнено той няма предвид, че Йехова Бог прилича по нещо на неправедния съдия. По-скоро прави контраст: щом дори неправеден човешки съдия би откликнал на настоятелни молби, то Бог със сигурност ще го направи. Той е праведен и добър и ще отговори на служителите си, ако не се отказват да се молят. Това личи в следващите думи на Исус: „Казвам ви, Бог ще се погрижи бързо да получат справедливост“. (Лука 18:8)

Обикновените и бедните хора често не получават справедливост, докато влиятелните и богатите се ползват с привилегии. Но Бог не постъпва така. Когато дойде моментът, той ще се погрижи злите да бъдат наказани, а служителите му да получат вечен живот.

Кой има вяра като на вдовицата? Колко хора наистина са убедени, че Бог ще се погрижи „бързо да получат справедливост“? Исус току-що е илюстрирал нуждата от постоянство в молитвите. А сега във връзка с вярата в силата на молитвата пита: „Когато Човешкият Син дойде, ще намери ли такава вяра на земята?“. (Лука 18:8) Тези думи подсказват, че при идването му подобна вяра няма да е често срещана.

Някои от слушателите на Исус смятат, че имат силна вяра. Те се мислят за праведни и гледат отвисоко на другите. Исус разказва следващата притча именно заради тях:

„Двама души отидоха в храма да се молят. Единият беше фарисей, а другият — данъчен служител. Фарисеят застана и започна да се моли наум: „Боже, благодаря ти, че не съм като останалите: като изнудвачите, неправедните, неверните съпрузи и дори като този данъчен служител. Постя два пъти в седмицата и давам десятък от всичко, което придобивам“. (Лука 18:10-12)

Фарисеите са известни с показната си праведност. Те целят да впечатлят другите. Обичайните дни за постене, определени от самите тях, са понеделник и четвъртък, когато пазарите са пълни и много хора ще ги видят. Освен това стриктно дават десятък дори от подправките. (Лука 11:42) Преди няколко месеца те са показали презрението си към обикновените хора, като са ги нарекли „тълпа, която не познава Закона“, според тяхното тълкувание, и „е проклета от Бога“. (Йоан 7:49)

Исус продължава притчата: „А данъчният служител стоеше по-далече и дори не смееше да вдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: „Боже, бъди милостив към мен, грешника!“. Данъчният служител смирено признава слабостите си. Исус завършва: „Казвам ви, този човек си отиде вкъщи по-праведен от другия. Защото който се възвеличава, ще бъде смирен, а който се смирява, ще бъде възвеличен“. (Лука 18:13, 14)

Така Исус ясно показва колко е важно смирението. Това е полезен съвет за учениците му, израснали в общество, в което горделивите фарисеи отдават голямо значение на позицията и титлата. Съветът му е полезен и за всичките му последователи.