Десет прокажени са излекувани, но един е благодарен

Исус отива в град Ефрем североизточно от Йерусалим и така разваля плановете на Синедриона да го убие. Той остава там с учениците си, далече от враговете си. (Йоан 11:54) Но тъй като наближава Пасхата през 33 г., скоро отново е на път. Той се отправя на север и през Самария отива в Галилея за последен път преди смъртта си.

В началото на пътуването, докато минава от село на село, Исус среща десет мъже, болни от проказа. В някои форми тази болест причинява постепенно разпадане на тъканите, например на ушите или на пръстите на ръцете и краката. (Числа 12:10-12) Божият закон изисква прокаженият да вика „Нечист, нечист!“ и да живее отделен от другите. (Левит 13:45, 46)

Затова десетте прокажени стоят на разстояние от Исус. Но извикват силно: „Исусе, Учителю, имай милост към нас!“. Като ги вижда, той им нарежда: „Отидете и се покажете на свещениците“. (Лука 17:13, 14) Така Исус проявява уважение към Божия закон, който упълномощава свещениците да обявяват за чисти прокажените, които са оздравели. После те отново могат да живеят сред здравите хора. (Левит 13:9-17)

Десетте прокажени вярват в чудодейната сила на Исус. Те тръгват към свещениците още преди да са излекувани. По пътя вярата им е възнаградена. Те започват да виждат и да усещат, че оздравяват.

Мъжете продължават по пътя си с изключение на един. Този човек, който е самарянин, се връща да търси Исус. Защо? Той му е много благодарен. Мъжът „прославя Бога със силен глас“, понеже разбира, че именно благодарение на него е излекуван. (Лука 17:15) Когато намира Исус, той пада в краката му и му благодари.

Исус пита хората около себе си: „Не бяха ли десет излекуваните? Къде са другите девет? Никой ли не се върна да отдаде слава на Бога освен този чужденец?“. После казва на самарянина: „Стани и си върви. Вярата ти те излекува“. (Лука 17:17-19)

Като лекува десетте прокажени, Исус показва, че има подкрепата на Йехова Бог. А един от тях не само е излекуван чрез Исус, но вероятно е и на пътя към живота. Ние не живеем във време, в което Бог използва Сина си да върши такива чудеса. Но чрез вяра в Исус можем да вървим по пътя към живота — вечния живот. Дали като този самарянин показваме, че сме благодарни?