Исус проповядва в Перея на път за Юдея

Исус е прекарал известно време в областта от другата страна на река Йордан, наречена Перея. (Йоан 10:40) Сега пътува на юг към Йерусалим.

Той не е сам — с него са учениците му, както и „големи групи хора“, сред които данъчни служители и грешници. (Лука 14:25; 15:1) Фарисеите и книжниците, които не одобряват думите и действията на Исус, също са с тях. След притчите за изгубената овца, изгубения син и за богаташа и Лазар има много за какво да размишляват. (Лука 15:2; 16:14)

Вероятно Исус все още мисли за нападките и подигравките на противниците си, затова се обръща към своите ученици. Той споменава някои учения, които е казвал по-рано в Галилея.

Например: „Неизбежно е да стават неща, заради които хората ще си губят вярата. Но горко на този, който ги причинява! [...] Внимавайте какво правите. Ако брат ти извърши грях, посочи му грешката, и ако се разкае, му прости. Дори седем пъти на ден да греши срещу теб и седем пъти да идва при теб и да ти казва „Разкайвам се“, прости му“. (Лука 17:1-4) Последните думи на Исус може би напомнят на Петър случая, когато е попитал колко пъти трябва да прощава. (Матей 18:21)

Ще успеят ли учениците да постъпват според думите на Исус? Когато му казват „Дай ни още вяра“, той ги уверява: „Ако имате вяра колкото синапено зрънце, ще кажете на тази черница: „Изкорени се и се посади в морето!“ и тя ще ви послуша“. (Лука 17:5, 6) Наистина дори с малко вяра може да се постигне много.

След това Исус учи колко е важно човек да има смирен и уравновесен възглед за себе си, като казва на апостолите: „Да речем, че някой от вас има роб, който оре или пасе стадото. Когато той се върне от нивата, кой от вас ще му каже: „Бързо ела и седни на масата да ядеш.“? Няма ли вместо това да му каже: „Приготви ми нещо да вечерям, сложи си престилка и ми прислужвай, докато ям и пия, а после и ти ще ядеш и пиеш.“? Ще е благодарен ли на роба, че си е свършил работата? Едва ли. Така и вие, като свършите всичко, което са ви възложили, кажете: „Ние сме просто роби. Не заслужаваме похвала. Направихме това, което бяхме длъжни да направим“. (Лука 17:7-10)

Всеки служител на Бога трябва да разбира колко е важно да поставя волята му на първо място. Освен това трябва да помни каква привилегия е да се покланя на Бога като част от семейството му.

Очевидно скоро пристига човек, изпратен от Мария и Марта, сестрите на Лазар, които живеят във Витания в Юдея. Той съобщава: „Господарю, приятелят ти, когото обичаш, е болен“. (Йоан 11:1-3)

Въпреки новината за тежката болест на приятеля си Лазар Исус не е превъзмогнат от мъка. Той казва: „Тази болест няма да е смъртоносна, а ще донесе слава на Бога и чрез нея ще се прослави Божият Син“. Исус остава два дни на мястото, където се намира, а после казва на учениците си: „Да отидем пак в Юдея“. Те възразяват: „Учителю, наскоро в Юдея искаха да те убият с камъни! Пак ли искаш да ходиш там?“. (Йоан 11:4, 7, 8)

Исус отговаря: „Дневната светлина не продължава ли 12 часа? Който ходи през деня, не се спъва, защото вижда светлината на този свят. Но който ходи през нощта, се спъва, защото в него няма светлина“. (Йоан 11:9, 10) Исус явно има предвид, че времето, което Бог е определил за неговата служба, още не е свършило. Той трябва да използва пълноценно малкото оставащо време.

Исус добавя: „Нашият приятел Лазар заспа, но аз отивам да го събудя“. Очевидно учениците си мислят, че Лазар просто си почива и ще се възстанови, затова казват: „Господарю, ако спи, значи ще оздравее“. Исус им казва направо: „Лазар умря [...]. Но нека да отидем при него“. (Йоан 11:11-15)

Тома знае, че в Юдея Исус може да бъде убит, но иска да го подкрепи, затова казва на другите ученици: „Да отидем и ние, за да умрем с него“. (Йоан 11:16)