Службата на Исус в Перея

Исус е поучавал и лекувал хора в Йерусалим и Юдея. След това е прекосил река Йордан и сега поучава от град на град в областта Перея. Скоро обаче ще се върне в Йерусалим.

В Перея един мъж го пита: „Господарю, вярно ли е, че малко хора ще се спасят?“. Той може да е чувал, че сред религиозните водачи се обсъжда дали много хора ще се спасят, или съвсем малко. Но Исус насочва разговора към това, което човек трябва да направи, за да се спаси. Той казва: „Напрягайте всичките си сили да влезете през тясната врата“. Наистина нужни са усилия, дори борба. Защо? Исус обяснява: „Много хора ще се опитват да влязат, но няма да могат“. (Лука 13:23, 24)

Той показва нуждата от големи усилия с един пример: „Щом стопанинът стане и заключи вратата, ще останете отвън, ще чукате на вратата и ще казвате: „Господарю, отвори ни“. [...] А той ще отговори: „Не ви познавам. Махайте се, защото всички вие вършите зло!“. (Лука 13:25-27)

Това илюстрира положението на тези, които закъсняват — очевидно идват, когато на тях им е удобно — и виждат, че вратата е затворена и заключена. Трябвало е да дойдат по-рано, дори да не им е било удобно. Така е и с много хора, които е можело да извлекат полза от това, че Исус е сред тях и ги учи. Те са пропуснали възможността да поставят истинското поклонение на първо място в живота си. Тези, при които е бил изпратен Исус, като цяло са отхвърлили Божиите мерки за спасение. Той казва, че те „ще плачат и ще скърцат със зъби“, когато бъдат изхвърлени навън. Но хора „от изток и от запад, от север и от юг“, от всички народи, „ще седнат на трапезата в Божието Царство“. (Лука 13:28, 29)

Исус обяснява: „Някои от последните [като тези, които не са юдеи, и потисканите юдеи] ще станат първи, а от първите [религиозните водачи, които се гордеят, че са потомци на Авраам] — последни“. (Лука 13:30) Такива неблагодарни хора ще бъдат „последни“, в смисъл че изобщо няма да бъдат в Божието Царство.

Някои фарисеи идват при Исус и го съветват: „Тръгни си оттук, защото Ирод [Антипа] иска да те убие“. Възможно е самият цар Ирод да е пуснал този слух, за да накара Исус да избяга от областта. Той може би се страхува да не бъде въвлечен по някакъв начин в убийството на още един пророк, както в случая с Йоан Кръстител. Но Исус казва на фарисеите: „Отидете и кажете на тази лисица: „Днес и утре ще изгонвам демони и ще лекувам, а на третия ден ще приключа“. (Лука 13:31, 32) Като нарича Ирод „лисица“, той може би има предвид хитростта на лисиците. Но Исус не може да бъде манипулиран или пришпорван нито от Ирод, нито от когото и да било. Той ще изпълни задачата, възложена от Баща му в срока, определен от Него, а не от някой човек.

Исус продължава пътуването си към Йерусалим, защото, както казва, „не може пророк да бъде убит извън Йерусалим“. (Лука 13:33) Няма библейско пророчество, че Месията трябва да умре в този град. Тогава защо Исус казва, че ще бъде убит там? Защото Йерусалим е столицата, където се намира Синедрионът, върховният съд, съставен от 71 члена, и където биват съдени тези, които са обвинени, че са лъжливи пророци. Освен това там се принасят и животинските жертви. Исус разбира, че е немислимо да бъде убит другаде.

Той оплаква града: „Йерусалиме, Йерусалиме, ти отнемаш живота на пророците и убиваш с камъни изпратените при теб! Колко пъти исках да събера децата ти, както кокошката събира пиленцата под крилата си! Но вие не искахте! Затова този дом ще бъде изоставен“. (Лука 13:34, 35) Народът отхвърля Сина на Бога и трябва да понесе последствията!

Преди Исус да стигне в Йерусалим, един водач на фарисеите го кани в дома си в събота. Гостите го наблюдават внимателно, за да видят дали ще направи нещо за един мъж там, който е болен от воднянка (значително натрупване на течност често в краката или в стъпалата). Исус пита фарисеите и тези, които познават Закона: „Позволено ли е да се лекува в събота, или не?“. (Лука 14:3)

Никой не отговаря. Исус лекува мъжа и ги пита: „Кой от вас, ако неговият син или бик падне в кладенец в съботен ден, няма веднага да го извади?“. (Лука 14:5) Отново никой не може да оспори логичните му разсъждения.