68 ГЛАВА
Божият Син — „светлината на света“
ИСУС ОБЯСНЯВА КОЙ Е СИНЪТ
В КАКЪВ СМИСЪЛ ЮДЕИТЕ СА РОБИ?
На последния, седми ден на Празника на шатрите Исус поучава в храма „близо до касите за дарения“. (Йоан 8:20; Лука 21:1) Това очевидно е в Двора на жените, където хората носят даренията си.
Нощем по време на празника тази част от храма е по-специално осветена. Там има четири огромни светилника с по четири съда, пълни с масло. Светлината им е достатъчно силна, за да освети всичко наоколо. Следващите думи на Исус може би напомнят на слушателите му за тази гледка: „Аз съм светлината на света. Който ме следва, няма да ходи в тъмнина, a ще има светлината на живота“. (Йоан 8:12)
Но фарисеите възразяват: „Ти сам свидетелстваш за себе си, затова свидетелството ти не е надеждно“. Исус им отговаря: „Дори сам да свидетелствам за себе си, свидетелството ми е надеждно, защото знам откъде дойдох и къде отивам. Вие обаче не знаете откъде дойдох и къде отивам“. И добавя: „Във вашия Закон пише: „Свидетелството на двама души е надеждно“. Аз свидетелствам за себе си и Бащата, който ме изпрати, свидетелства за мен“. (Йоан 8:13-18)
Фарисеите не приемат доводите му и питат: „Къде е твоят Баща?“. Исус е много директен: „Не познавате нито мен, нито Баща ми. Ако ме познавахте, щяхте да познавате и Баща ми“. (Йоан 8:19) Въпреки че фарисеите още искат да го арестуват, никой не посмява да го хване.
Исус повтаря нещо, което вече е казал: „Отивам си и ще ме търсите, но все пак ще умрете грешни. Където отивам, вие не можете да дойдете“. Юдеите разбират погрешно думите му и започват да се чудят: „Защо казва: „Където отивам, вие не можете да дойдете“? Да не вземе да се самоубие?“. Те не го разбират, защото не знаят откъде идва. Исус обяснява: „Вие сте от земната област, а аз съм от небесната област. Вие сте от този свят, а аз не съм от този свят“. (Йоан 8:21-23)
Той говори за предчовешкото си съществуване в небето и за факта, че е обещаният Месия, или Христос, когото тези религиозни водачи трябва да очакват. Въпреки това те питат презрително: „Тогава кой си?“. (Йоан 8:25)
Понеже те го отхвърлят и му се противопоставят, Исус им отговаря: „Защо изобщо говоря с вас?“. И все пак той насочва вниманието към своя Баща и обяснява защо юдеите трябва да слушат Сина: „Този, който ме изпрати, говори истината и аз казвам на света точно това, което чух от него“. (Йоан 8:25, 26)
Тогава изразява доверието си в своя Баща, което липсва на тези юдеи: „Когато издигнете Човешкия Син на стълб, ще разберете кой съм и че не правя нищо по своя инициатива. Говоря това, което ме е научил Бащата. Този, който ме изпрати, е с мен; не ме е оставил сам, защото винаги върша това, което му харесва“. (Йоан 8:28, 29)
Някои юдеи обаче вярват в Исус, затова той им казва: „Ако продължавате да спазвате думите ми, наистина сте мои ученици; ще знаете истината и истината ще ви освободи“. (Йоан 8:31, 32)
Тези думи учудват някои и те възразяват: „Ние сме потомци на Авраам и никога не сме били роби на никого. Защо казваш, че ще се освободим?“. Юдеите знаят, че понякога са попадали под чужда власт, но не искат да бъдат наричани роби. Исус обаче посочва, че те все пак са роби: „Уверявам ви, че всеки, който върши грях, е роб на греха“. (Йоан 8:33, 34)
Отказът да признаят робството си на греха поставя юдеите в опасно положение. Исус обяснява: „Робът не остава в дома завинаги; синът остава завинаги“. (Йоан 8:35) Робът няма право на наследство и може да бъде отпратен по всяко време. Единствено синът, който е роден в дома или е осиновен, остава „завинаги“, тоест до края на живота си.
Следователно истината за Сина е това, което освобождава завинаги хората от греха, водещ до смърт. Исус казва: „Ако Синът ви освободи, наистина ще сте свободни“. (Йоан 8:36)