Исус е едно с Бащата, но не е Бог

Исус е дошъл в Йерусалим за Празника на посвещаването (или Ханука). С този празник се чества повторното посвещаване на храма. Преди повече от век сирийският цар Антиох IV Епифан е издигнал олтар върху големия олтар в Божия храм. По-късно синовете на един юдейски свещеник са превзели Йерусалим и отново са посветили храма на Йехова. Оттогава всяка година това се отбелязва на 25 кислев, месеца, който отговаря на втората половина на ноември и първата половина на декември.

Зима е и времето е студено. Исус е в Соломоновата колонада в храма. Там юдеите го наобикалят и настояват: „Докога ще ни държиш в напрежение? Ако си Христос, кажи ни направо“. (Йоан 10:22-24) Как ще реагира Исус? Той отговаря: „Казах ви, но не вярвате“. Исус не им е казал директно, че е Христос, както на самарянката до кладенеца. (Йоан 4:25, 26) Но е разкрил кой е с думите: „Аз съществувах, преди Авраам да се роди“. (Йоан 8:58)

Исус иска хората сами да стигнат до правилния извод, като сравняват делата му с делата, които е предсказано, че ще върши Христос. Затова при предишни случаи е нареждал на учениците си да не казват на никого, че е Месията. Сега обаче на тези враждебни юдеи казва направо: „Делата, които върша в името на Баща си, свидетелстват за мен. Но вие не вярвате“. (Йоан 10:25, 26)

Защо те не вярват, че Исус е Христос? Той казва: „Вие не вярвате, защото не сте мои овце. Моите овце слушат гласа ми, аз ги познавам и те вървят след мен. Давам им вечен живот и те изобщо няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръцете ми. Овцете, които ми е дал Баща ми, са по-ценни от всичко останало“. Тогава Исус им казва колко е близък с Баща си: „Аз и Бащата сме едно“. (Йоан 10:26-30) Той е тук на земята, а Баща му е на небето, затова не може да има предвид, че буквално са едно. По-скоро те са обединени, имат обща цел.

Думите на Исус толкова ядосват юдеите, че те отново вземат камъни, за да го убият. Но това не го плаши. Той казва: „Направих пред вас много добри дела от името на Баща ми. За кое от тях искате да ме убиете с камъни?“. Те отговарят: „Искаме да те убием с камъни не заради добро дело, а за богохулство, защото си човек, а се правиш на бог“. (Йоан 10:31-33) Исус никога не е твърдял, че е бог. Защо тогава го обвиняват в това?

Той казва, че има сила, която според юдеите принадлежи само на Бога. Например относно „овцете“ е казал „Давам им вечен живот“ — нещо, което хората не могат да направят. (Йоан 10:28) Но юдеите пренебрегват факта, че Исус открито е признал, че властта му е от Бащата.

За да ги обори, той пита: „Не е ли записано във вашия Закон [в Псалм 82:6]: „Аз казах „Вие сте богове“?“. Ако Бог нарича богове тези, които осъжда, [...] тогава защо ме обвинявате, че богохулствам, като казвам, че съм Божи Син, при положение че Бащата ме освети и ме изпрати в света?“. (Йоан 10:34-36)

Наистина Писанието нарича „богове“ дори несправедливите човешки съдии. Как тогава може тези юдеи да осъждат Исус, че се нарича Божи Син? Той посочва нещо, което може да ги убеди: „Ако не правя това, което иска Баща ми, не ми вярвайте. Но ако го правя, дори да не вярвате на мен, вярвайте на делата ми, за да разберете и да знаете, че Бащата е в единство с мен и аз съм в единство с Бащата“. (Йоан 10:37, 38)

При тези думи юдеите се опитват да го хванат, но той отново им се изплъзва. Напуска Йерусалим, преминава река Йордан и отива в областта, в която Йоан е започнал да покръства преди близо четири години. Това очевидно е недалече от южния бряг на Галилейското езеро.

Много хора идват при Исус и казват: „Макар че Йоан не направи никакво чудо, всичко, което каза за този човек, е вярно“. (Йоан 10:41) И така много юдеи започват да вярват в него.