Подготвени да проповядват въпреки преследване

Когато изпраща апостолите си по двама, Исус им дава напътствия как да проповядват. Но има още какво да им каже. Той любещо ги предупреждава, че ще имат противници: „Изпращам ви като овце сред вълци. [...] Пазете се от хората, защото ще ви предават на съдилища и ще ви бичуват в синагогите. Ще ви водят пред управители и царе заради мен“. (Матей 10:16-18)

Последователите му може да се сблъскат с жестоко преследване, но той ги уверява: „Когато ви предадат на властите, не се тревожете как или какво ще говорите, защото в този момент ще ви дойде наум какво да кажете. Понеже няма вие да говорите, но духът на вашия Баща ще говори чрез вас“. Исус продължава: „Брат ще предаде на смърт брат си и баща — детето си, и децата ще се обърнат срещу родителите си и ще ги предадат на смърт. Всички ще ви мразят заради моето име, но който издържи до края, ще бъде спасен“. (Матей 10:19-22)

Поради важността на проповедната дейност Исус подчертава, че последователите му трябва да са внимателни, за да останат на свобода и да вършат тази дейност. Той казва: „Когато ви преследват в един град, бягайте в друг. Уверявам ви, че няма да успеете да обиколите всички израилски градове, преди да дойде Човешкият Син“. (Матей 10:23)

Само какви напътствия, предупреждения и насърчение осигурява Исус на 12-те апостоли! Разбираме обаче, че думите му се отнасят и за тези, които ще участват в проповедната дейност след смъртта и възкресението му. Това личи от изказването, че „всички ще мразят“ учениците, а не само хората, при които са изпратени апостолите. Освен това никъде не четем апостолите да са водени пред управители и царе по време на тази кратка проповедна обиколка в Галилея или да са предавани на смърт от членове на семейството си.

Очевидно Исус говори за бъдещето. Да обърнем внимание на думите му, че учениците няма да успеят да обиколят „всички израилски градове, преди да дойде Човешкият Син“. Той има предвид, че няма да свършат задачата да проповядват за Божието Царство преди идването на прославения Цар Исус Христос като съдия.

Апостолите не бива да се изненадват, ако срещат противопоставяне, защото Исус им казва: „Ученикът не превъзхожда учителя си, нито робът — господаря си“. Исус понася лошо отношение и преследване, защото проповядва за Божието Царство, така ще бъде и с тях. Но той ги подканя: „Не се страхувайте от тези, които убиват тялото, но не могат да убият душата; страхувайте се от този, който може да унищожи напълно както душата, така и тялото“. (Матей 10:24, 28)

Самият Исус оставя пример в това отношение — безстрашно понася смърт, вместо да постъпи нелоялно спрямо Йехова. Именно Всемогъщият Бог може да унищожи „душата“ на човек (правото му на живот, или възможността му да живее) или да го възкреси за вечен живот. Колко окуражително трябва да е това за апостолите!

Исус дава пример, за да покаже, че Бог се грижи с любов за учениците: „Не се ли продават две врабчета за една дребна монета? И въпреки това нито едно от тях не пада на земята без знанието на вашия Баща. [...] Затова не се страхувайте, вие сте далеч по-ценни от много врабчета“. (Матей 10:29, 31)

Посланието на учениците на Исус ще раздели семейства, понеже някои от членовете им ще го приемат, а други не. Исус обяснява: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята“. Да, нужна е смелост някой да приеме библейската истина. Исус казва: „Който е по-привързан към баща си или майка си, отколкото към мен, не е достоен за мен; и който е по-привързан към сина си или дъщеря си, отколкото към мен, не е достоен за мен“. (Матей 10:34, 37)

Все пак някои ще се отнесат добре с учениците. Исус казва: „Който даде дори само чаша студена вода на един от тези малките заради това, че е мой ученик, в никакъв случай няма да изгуби наградата си“. (Матей 10:42)

Подготвени от Исус чрез напътствия, предупреждения и насърчение, апостолите тръгват и „обикалят всички села, като известяват добрата новина и лекуват хората“. (Лука 9:6)