Проповедниците на Царството се обръщат към съда

1, 2. а) Какво успяват да направят религиозните водачи във връзка с проповедната дейност и как реагират апостолите? б) Защо апостолите не се съобразяват със забраната на проповедната дейност?

МАЛКО след Петдесетница през 33 г., когато християнският сбор в Йерусалим е само на няколко седмици, Сатана вижда удобен момент да действа. Той иска да унищожи сбора, преди да е станал силен. Затова бързо направлява събитията така, че религиозните водачи да забранят проповедната дейност за Царството. Апостолите обаче смело продължават да свидетелстват и много мъже и жени стават „вярващи в Господаря“. (Деян. 4:18, 33; 5:14)

² Разярени, противниците нанасят следващия удар и хвърлят апостолите в затвора. Но през нощта ангел на Йехова отваря вратите и на разсъмване апостолите отново са свободни и проповядват! По–късно те пак са задържани и отведени пред управниците, които ги обвиняват, че нарушават забраната да се проповядва. Тогава апостолите смело заявяват: „Трябва да се подчиняваме преди всичко на Бога, а не на хората.“ Управниците са толкова разгневени, че искат да ги убият. Но в този критичен момент уважаваният учител на Закона Гамалиил взема думата и ги предупреждава: „Обмислете внимателно какво искате да направите ... Не закачайте тези хора, оставете ги.“ Изненадващо те се вслушват в съвета му и пускат апостолите да си вървят. Какво правят тези верни мъже? Продължават безстрашно „да поучават и да известяват добрата новина за Исус, който е Христос“. (Деян. 5:17–21, 27–42; Пр. 21:1, 30)

3, 4. а) Какъв изпитан метод използва Сатана срещу Божия народ? б) Какво ще разгледаме в тази и в следващите две глави?

³ Това съдебно дело през 33 г. е първият случай на юридическо противопоставяне срещу християнския сбор, но далеч не и последният. (Деян. 4:5–8; 16:20; 17:6, 7) В наши дни Сатана продължава да подбужда противниците на истинското поклонение да издействат от властите забрана на проповедната ни служба. Те отправят най–различни обвинения срещу Божия народ. Едно от тях е, че нарушаваме обществения ред; друго е, че извършваме противодържавна дейност; трето — че сме търговци. Когато е било уместно, братята са се обръщали към съда, за да опровергаят такива фалшиви обвинения. Какви са резултатите от тези дела? Как съдебните решения отпреди десетилетия засягат лично тебе днес? Нека да разгледаме няколко дела, за да видим как те са допринесли за „защитаването и утвърждаването на добрата новина по правен път“. (Флп. 1:7)

⁴ В тази глава ще обсъдим как сме защитавали правото си да проповядваме свободно. В следващите две глави ще се спрем на някои правни битки, които сме водили, за да останем отделени от света и да живеем според стандартите на Царството.

Нарушители на реда или лоялни защитници на Божието Царство?

5. Защо в края на 30–те години някои вестители на Царството били арестувани и какво мислели да направят ръководните братя?

⁵ В края на 30–те години на миналия век много градове и щати в САЩ искали да принудят Свидетелите на Йехова да се сдобият с официално разрешително, за да могат да проповядват. Но братята не подали нужните молби, защото разсъждавали, че разрешителното може да бъде отменено, а никоя човешка власт няма право да пречи на християните да спазват Исусовата заповед да проповядват посланието за Царството. (Мар. 13:10) Вследствие на това стотици вестители били арестувани. Ето защо братята, които били начело на организацията, решили да отнесат въпроса до съда. Те се надявали да покажат, че държавата налага незаконни ограничения върху правото на Свидетелите да изповядват свободно религията си. Една случка през 1938 г. довела до историческо съдебно дело. Какво станало?

6, 7. Какво се случило със семейство Кантуел?

⁶ Сутринта на 26 април 1938 г. 60–годишният Нютън Кантуел, съпругата му Естър и синовете им Хенри, Ръсел и Джеси — и петимата специални пионери — отишли да проповядват в град Ню Хейвън (щата Кънектикът). Всъщност те били подготвени да отсъстват от къщи повече от един ден. Защо? Защото вече няколко пъти били арестувани и знаели, че може да се случи отново. Но това не намалило желанието им да проповядват посланието за Царството. Те пристигнали в Ню Хейвън с два автомобила. Нютън карал семейната кола, натоварена с библейска литература и преносими грамофони, а 22–годишният Хенри карал кола с високоговорители. Както се очаквало, само след няколко часа били задържани от полицията.

⁷ Първо бил арестуван 18–годишният Ръсел, а после Нютън и Естър. Шестнайсетгодишният Джеси гледал отдалече как родителите му и брат му били отведени от полицията. Хенри проповядвал в друга част на града, затова младият Джеси останал сам. Въпреки това той взел грамофона си и продължил да проповядва. Двама католици се съгласили да им пусне лекцията на брат Ръдърфорд „Врагове“. Докато слушали обаче, мъжете толкова се ядосали, че искали да набият Джеси. Той запазил спокойствие и си тръгнал, но малко след това бил спрян от един полицай. Така Джеси също се озовал зад решетките. Полицията не повдигнала обвинения срещу сестра Естър, а само срещу брат Нютън и синовете му. По–късно през деня те били пуснати под гаранция.

8. Защо съдът осъдил Джеси Кантуел за нарушаване на обществения ред?

⁸ След няколко месеца, през септември същата година, семейство Кантуел се явили пред съда в Ню Хейвън. Нютън, Ръсел и Джеси били осъдени за събиране на дарения без разрешително и за подстрекателство към нарушаване на обществения ред. Делото било обжалвано във Върховния съд на Кънектикът и Нютън и Ръсел били оправдани по второто обвинение, докато Джеси отново бил признат за виновен. Защо? Защото двамата католици, които слушали грамофонния запис, свидетелствали в съда, че лекцията е обидила религията им и ги е провокирала. Отговорните братя обжалвали присъдите пред Върховния съд на САЩ — най–висшата съдебна инстанция в страната.

9, 10. а) Как се произнесъл Върховният съд на САЩ по делото на семейство Кантуел? б) Каква полза имаме днес от това решение?

⁹ Започвайки от 29 март 1940 г., председателят на Върховния съд Чарлс Хюс и другите осем съдии изслушали аргументите, представени от адвоката на Свидетелите на Йехова брат Хейдън Къвингтънa. Когато адвокатът на щата Кънектикът се опитал да докаже, че Свидетелите на Йехова нарушават обществения ред, един от съдиите попитал: „Не е ли вярно, че посланието, което известявал Исус Христос, не се харесвало по негово време?“ Щатският адвокат отвърнал: „Така е, и доколкото си спомням, Библията казва също какво се случило с Исус, понеже известявал това послание.“ Какво изобличително изказване! Несъзнателно той сравнил Свидетелите с Исус, а държавата с онези, които го осъдили. На 20 май 1940 г. Съдът единодушно се произнесъл в полза на Свидетелите.

¹⁰ От какво значение било това съдебно решение? То защитило правото на свободно изповядване на религията, така че никоя федерална, щатска или местна власт да не може да ограничава законово религиозната свобода. Освен това Съдът не установил в поведението на Джеси „никаква ... заплаха за обществения ред и спокойствие“. Така съдебното решение ясно посочило, че Свидетелите на Йехова не са нарушители на обществения ред. Само каква важна правна победа за Божиите служители! Каква полза имаме ние от нея? Един адвокат, който е Свидетел, отбелязва: „Правото да изповядваме религията си свободно, без страх от несправедливи ограничения, ни позволява днес, като Свидетели, да споделяме послание на надежда със съгражданите си там, където живеем.“

Врагове на държавата или вестители на истината?

11. Каква кампания провели братята ни в Канада и защо?

¹¹ През 40–те години Свидетелите на Йехова в Канада се сблъскали с жестоко противопоставяне. Ето защо през 1946 г., за да дадат гласност на потъпкването на религиозната свобода от страна на държавата, нашите братя провели 16–дневна кампания за разпространение на трактат със заглавие „Лютата омраза на Квебек към Бога, Христос и свободата е срам за цяла Канада“. Този трактат от 4 страници разкривал с подробности как духовенството подклажда бунтове, полицейска бруталност и нападения на тълпи срещу братята ни в провинция Квебек. В него се казвало: „Незаконните арести на Свидетели на Йехова продължават. Повдигнати са около 800 обвинения срещу Свидетели в Монреалския метрополис.“

12. а) Как противниците реагирали на кампанията с трактата? б) В какво били обвинени братята? (Виж и бележката.)

¹² Премиерът на Квебек Морис Дюплеси, работещ в тясно сътрудничество с католическия кардинал Вилньов, реагирал на трактата, като обявил „безпощадна война“ на Свидетелите. Броят на делата светкавично се удвоил от 800 на 1600. Една пионерка каза: „Толкова пъти бяхме арестувани, че накрая престанахме да ги броим.“ Свидетелите, които били заловени да разпространяват трактата, били обвинени в публикуване на „противодържавна клевета“.b

13. Кои били първите изправени на съд за подривна дейност и какво решил съдът?

¹³ През 1947 г. брат Еме Буше и дъщерите му Жизел, на 18 години, и Люсил, на 11 години, били първите изправени на съд по обвинение в подривна дейност. Те разпространявали трактата близо до фермата си в хълмистата местност южно от град Квебек, но едва ли можело да се нарекат размирни закононарушители. Брат Буше бил смирен и благ човек, който кротко стопанисвал малката си ферма и от време на време отивал с каруцата си в града. Въпреки това семейството му станало жертва на някои от безчинствата, споменати в трактата. Съдията ненавиждал Свидетелите и отказал да приеме доказателствата, оневиняващи брат Буше, а се съгласил с възгледа на прокурора, че трактатът подклажда омраза и затова семейство Буше трябва да бъдат признати за виновни. На практика мнението му се свеждало до следното: престъпление е да казваш истината! Еме и Жизел били осъдени за противодържавна клевета и дори малката Люсил прекарала два дни в ареста. Братята обжалвали във Върховния съд на Канада, който се съгласил да разгледа делото.

14. Какво правели братята в Квебек през годините на преследването?

¹⁴ Междувременно смелите ни братя и сестри в Квебек продължили да проповядват посланието за Царството въпреки непрестанните и жестоки атаки. Резултатите били забележителни — през четирите години след началото на кампанията с трактата броят на Свидетелите в Квебек нараснал от 300 на 1000!c

15, 16. а) Как се произнесъл Канадският върховен съд по делото на семейство Буше? б) Какви били последствията от тази победа за братята и останалите хора?

¹⁵ През юни 1950 г. Върховният съд на Канада в пълен състав от девет съдии разгледал делото на Еме Буше. Шест месеца по–късно, на 18 декември 1950 г., Съдът отсъдил в наша полза. Защо? Брат Глен Хау, адвокат на Свидетелите, обясни, че Съдът се съгласил с аргумента на защитата, че „противодържавната дейност“ включва подстрекателство към насилие или бунт срещу правителството. Трактатът обаче „не съдържа такова подстрекателство и следователно е законен израз на свободата на словото“. Брат Хау добави: „Видях с очите си как Йехова даде победата.“d

¹⁶ Решението на Върховния съд наистина било категорична победа за Божието Царство. То премахнало основанията за останалите 122 висящи дела на Свидетели в Квебек, обвинени в противодържавна клевета. Съдебното решение означавало също, че жителите на Канада и останалите страни от Британската общност имат свободата да изразяват притесненията си за начина на управление. Освен това тази победа смазала атаката на църквата и властите в Квебек срещу правата на Свидетелите на Йехова.e

Търговци или пламенни глашатаи на Божието Царство?

17. Как някои управници се опитват да контролират проповедната ни дейност?

¹⁷ Подобно на първите християни служителите на Йехова днес „не търгуват със словото на Бога“. (Прочети 2 Коринтяни 2:17.) Въпреки това някои управници се опитват да контролират проповедната ни дейност чрез закони, регулиращи търговията. Нека да разгледаме две съдебни дела, отговарящи на въпроса дали Свидетелите на Йехова са търговци, или проповедници.

18, 19. Как властите в Дания са се опитали да ограничат проповядването?

¹⁸ Дания: На 1 октомври 1932 г. влиза в сила закон, забраняващ продажбата на печатни материали без разрешително за търговия. Нашите братя обаче не подават нужните документи. На следващия ден петима вестители проповядват в град Роскиле, на около 30 км западно от столицата Копенхаген. В края на деня единият от вестителите, Аугуст Леман, липсва. Той е арестуван за продажба на стоки без разрешително.

¹⁹ На 19 декември 1932 г. Аугуст Леман се явява в съда. Той свидетелства, че е посетил хората, за да им предложи библейска литература, но отрича да е търговец. Съдът се съгласява с него, като заявява: „Подсъдимият ... е в състояние да се издържа и ... не е получил никаква парична облага, нито е възнамерявал да получи такава, а напротив — с дейността си е понесъл финансова загуба.“ Заставайки на страната на Свидетелите, съдът постановява, че дейността на Леман не може „да се нарече търговия“. Противниците на Божия народ обаче са решени да ограничат проповядването в цялата страна. (Пс. 94:20) Прокурорът обжалва и делото стига до Върховния съд на Дания. Как реагират братята?

20. Какво е решението на Датския върховен съд и какво правят братята?

²⁰ През седмицата преди изслушването във Върховния съд Свидетелите в Дания увеличават проповедната си дейност. На 3 октомври 1933 г. Съдът съобщава решението си. То подкрепя мнението на по–ниската инстанция, че Аугуст Леман не е нарушил закона. Това означава, че Свидетелите на Йехова могат да продължат да проповядват свободно. За да изразят благодарността си към Йехова за тази правна победа, братята и сестрите увеличават още повече службата си. След това съдебно решение Свидетелите в Дания вече могат да извършват спокойно дейността си без намеса от страна на властите.

21, 22. Как се произнася Върховният съд на САЩ по делото на брат Мърдок?

²¹ САЩ: На 25 февруари 1940 г. пионерът Робърт Мърдок–младши и още седем Свидетели са арестувани, докато проповядват в град Джанет, близо до Питсбърг в щата Пенсилвания. Те са осъдени, заради това че не са платили за разрешително за продажба на литература. Присъдата е обжалвана и Върховният съд на САЩ се съгласява да разгледа случая.

²² На 3 май 1943 г. Върховният съд съобщава решението си, което е в полза на Свидетелите. Съдът не одобрява изискването за получаване на разрешително, тъй като това налага „плащането на такса за упражняването на право, гарантирано от Конституцията на страната“. Той отменя градската наредба, наричайки я „ограничение на свободата на печата и пречка за свободното изповядване на религията“. Излагайки мнението на мнозинството от съдиите, съдия Уилям Дъглас посочва, че дейността на Свидетелите на Йехова „не е просто проповядване, нито просто разпространяване на религиозна литература, а съчетание от двете“. Той добавя: „Тази форма на религиозна дейност е също толкова възвишена ..., колкото поклонението в църквите и проповядването от амвона.“

23. Защо съдебните победи от 1943 г. са важни за нас днес?

²³ Това решение на Върховния съд е огромна правна победа за Божия народ. То потвърждава какви сме в действителност — християнски проповедници, а не търговци. На този паметен ден през 1943 г. Свидетелите на Йехова печелят 12 от 13–те си дела пред Върховния съд, включително делото „Мърдок“. Тези съдебни решения служиха като важен прецедент за по–скорошни дела, в които противниците ни отново оспорваха правото ни да проповядваме посланието за Царството на обществени места и от къща на къща.

„Трябва да се подчиняваме преди всичко на Бога“

24. Какво правим, когато властите забранят проповедната ни дейност?

²⁴ Като служители на Йехова, сме дълбоко признателни, когато властите ни дават законното право да проповядваме свободно посланието за Царството. Но когато забраняват проповедната ни дейност, ние просто приспособяваме методите си и продължаваме да свидетелстваме по всеки възможен начин. Подобно на апостолите „трябва да се подчиняваме преди всичко на Бога, а не на хората“. (Деян. 5:29; Мат. 28:19, 20) В същото време се обръщаме към съдилищата, за да бъде вдигната забраната върху дейността ни. Ето два примера.

25, 26. Какви събития в Никарагуа водят до дело във Върховния съд и какъв е резултатът?

²⁵ Никарагуа: На 19 ноември 1952 г. Донован Мънстърман, мисионер и служител на клона, отива в Имиграционните служби в столицата Манагуа. Той е извикан да се яви пред началника на службите капитан Арнолдо Гарсия. Капитанът казва на Донован, че на Свидетелите на Йехова в Никарагуа вече е „забранено да проповядват ученията си и да развиват религиозната си дейност“. На въпроса „защо“ капитанът обяснява, че Свидетелите нямат разрешение от министъра на вътрешните работи да извършват службата си и освен това са обвинявани, че са комунисти. Кой отправя тези обвинения срещу нас? Католическите свещеници.

²⁶ Брат Мънстърман незабавно се обръща към Министерството на вътрешните работи и вероизповеданията, както и към президента Анастасио Сомоса Гарсия, но безуспешно. Затова братята променят методите си. Те затварят Залата на Царството, събират се на по–малки групи и престават да свидетелстват по улиците, но продължават да проповядват добрата новина. В същото време подават молба до Върховния съд на Никарагуа да вземе отношение по въпроса и да отмени забраната. Вестниците дават широка гласност на забраната и съдържанието на молбата и Върховният съд се съгласява да разгледа делото. Какъв е резултатът? На 19 юни 1953 г. Съдът оповестява единодушното си решение в полза на Свидетелите. Той постановява, че забраната нарушава конституционното право на свобода на словото, съвестта и изповядване на убежденията. Освен това нарежда отношенията между правителството на Никарагуа и Свидетелите да бъдат възстановени до първоначалното си състояние.

27. Защо жителите на Никарагуа бяха изумени от решението на Съда и как гледаха братята на тази победа?

²⁷ Жителите на Никарагуа бяха изумени, че Върховният съд застана на страната на Свидетелите. Дотогава влиянието на църквата беше толкова силно, че Съдът избягваше да влиза в конфликт с нея. Освен това правителствените служители имаха толкова голяма власт, че Съдът рядко оспорваше решенията им. Братята ни бяха уверени, че са извоювали тази победа, защото са били защитени от своя Цар и са продължили да проповядват. (Деян. 1:8)

28, 29. Какъв обрат на събитията настъпва в Заир в средата на 80–те години?

²⁸ Заир: В средата на 80–те години в Заир, днес Демократична република Конго, има около 35 000 Свидетели. Поради непрекъснатия растеж на дейността на Царството клонът започва да строи нови сгради. През декември 1985 г. в столицата Киншаса се провежда международен конгрес и 32 000 делегати от много страни изпълват градския стадион. Но неочаквано условията за служителите на Йехова се променят. Какво се случва?

²⁹ Брат Марсел Филто, мисионер от Квебек, който е преживял преследването при режима на Дюплеси, по това време служи в Заир. Той разказа: „На 12 март 1986 г. на отговорните братя беше връчено писмо, което обявяваше сдружението на Свидетелите на Йехова в Заир за незаконно.“ Забраната е подписана от президента на страната Мобуту Сесе Секо.

30. Какво важно решение трябва да вземат братята от Комитета на клона и до какъв извод стигат?

³⁰ На следващия ден по националното радио съобщават: „Повече няма да чуем за Свидетелите на Йехова в [Заир].“ Веднага се надига преследване. Редица Зали на Царството са разрушени, а братята са ограбвани, арестувани, лишавани от свобода и бити. Дори децата на Свидетелите са хвърляни в затвора. На 12 октомври 1988 г. властите конфискуват притежанията на организацията ни и военните окупират клона. Отговорните братя подават молба до президента Мобуту, но не получават отговор. Тогава Комитетът на клона трябва да вземе важно решение: „Да се обърнем ли към Върховния съд, или да чакаме?“ Тимъти Холмс, който по това време е мисионер и координатор на Комитета на клона, си спомня: „Потърсихме мъдрост и ръководство от Йехова.“ След задълбочено обсъждане Комитетът решава, че моментът не е подходящ за правни действия. Вместо това той се съсредоточава върху грижите за братята и намирането на начини, по които проповедната дейност да продължи.

31, 32. Какво забележително решение взема Върховният съд на Заир и как се отразява то на братята?

³¹ Минават няколко години. Натискът върху Свидетелите отслабва и уважението към човешките права в страната се увеличава. Комитетът на клона решава, че е дошло време забраната да бъде оспорена пред Върховния съд на Заир. Като по чудо Съдът приема да разгледа делото. На 8 януари 1993 г., почти седем години след президентската заповед, Върховният съд постановява, че действията на властите срещу Свидетелите са били незаконни, и забраната е отменена. Помисли само: излагайки на риск живота си, съдиите анулират решение на президента на страната! Брат Холмс казва: „По време на това дело видяхме как Йехова може да промени нещата.“ (Дан. 2:21) Победата засили вярата на нашите братя. Според тях Царят Исус беше показал на служителите си кога и как да предприемат действия.

³² С вдигането на забраната братята вече можеха да канят мисионери, да строят нови сгради на клона и да внасят библейска литература.f Каква радост е за Божиите служители по света да виждат как Йехова защитава духовното благополучие на народа си! (Иса. 52:10)

„Йехова е моят помощник“

33. Какво научаваме от този кратък преглед на правните ни победи?

³³ Този кратък преглед на правните ни победи показва, че Исус изпълнява обещанието си: „Ще ви дам думи и мъдрост, на които всички ваши противници, взети заедно, няма да могат да се противопоставят или да противоречат.“ (Прочети Лука 21:12–15.) Понякога Йехова очевидно издига съвременни гамалииловци, които да защитят народа му, или подбужда смели съдии и адвокати да застанат на страната на справедливостта. Бог е затъпил оръжията на враговете ни. (Прочети Исаия 54:17.) Противниците не могат да спрат неговото дело.

34. Защо правните ни победи са толкова забележителни и какво доказват те? (Виж и блока „Забележителни победи във висшите съдилища в подкрепа на проповедната дейност“.)

³⁴ Защо правните ни победи са толкова забележителни? Свидетелите на Йехова не са известни или влиятелни личности. Ние не гласуваме, не подкрепяме политически кампании, нито се опитваме да влияем на политиците. Онези от нас, които се явяват в съда, често дори са смятани за „неучени и обикновени хора“. (Деян. 4:13) Следователно от човешка гледна точка няма причина съдилищата да вземат решения срещу нашите силни религиозни и политически противници и да ни помагат. Въпреки това те многократно са отсъждали в наша полза! Правните ни победи доказват, че сме „пред Божиите очи и в единство с Христос“. (2 Кор. 2:17) Затова подобно на апостол Павел ние заявяваме: „Йехова е моят помощник, няма да се страхувам.“ (Евр. 13:6)