‘Не търси големи неща за себе си’

1, 2. (а) Какъв проблем имал Варух в четвъртата година от управлението на Йоаким? (б) Как Йехова помогнал на Варух?

ВАРУХ, верният секретар на Йеремия, се бил изморил. Това било в четвъртата година от управлението на злия цар Йоаким, около 625 г. пр.н.е. Йеремия казал на секретаря си да запише в свитък всички думи, които Йехова бил казал чрез пророка относно Йерусалим и Юда през последните двайсет и три години от неговата служба. (Йер. 25:1–3; 36:1, 2) Варух не прочел веднага свитъка пред юдеите. Той щял да направи това следващата година. (Йер. 36:9, 10) Но дали нещо го притеснявало?

² Варух се оплакал: „Горко ми, защото Йехова прибавя мъка на болката ми! Изморих се да въздишам.“ Вероятно и ти, когато си се чувствал изморен, си казвал подобни думи или поне си си ги помислял. Независимо кое от двете неща направил Варух, Йехова го чул. Онзи, който изследва сърцата на хората, знаел каква е причината за притесненията му и чрез Йеремия любещо го поправил. (Прочети Йеремия 45:1–5.) Може би се питаш обаче защо Варух се чувствал толкова изморен. Дали това било заради назначението, което получил, или заради обстоятелствата, при които трябвало да го изпълнява? Не, проблемът бил в сърцето му, тъй като той ‘търсел големи неща’. Какви били те? Какво обещание дал Йехова на Варух, в случай че приеме Божиите напътствия? И какво научаваме ние от примера на Варух?

КАКВИ БИЛИ ‘ГОЛЕМИТЕ НЕЩА’?

3. Каква била причината за духовния проблем на Варух?

³ Варух най–вероятно знаел за какви „големи неща“ става дума. Той съзнавал, че ‘очите на Бога са насочени към пътищата на човека и той вижда всички негови стъпки’. (Йов 34:21) Причината, поради която Варух ‘не намирал покой’, докато записвал пророческите послания на Йеремия, не била самото му назначение, а нещата, които той смятал за големи — онова, което било в сърцето му. Завладян от търсенето на „големи неща за себе си“, Варух изгубил от поглед по–важните неща, свързани с вършенето на Божията воля. (Флп. 1:10) В Йеремия 45:5 формата на глагола „търся“, използвана в оригиналния текст на еврейски език, показва, че това не било просто моментна или случайна мисъл. Варух вече известно време търсел „големи неща“, когато Йехова му казал да престане да търси. Верният секретар на Йеремия вършел Божията воля, но в същото време се стремял към „големи неща за себе си“.

4, 5. Защо е възможно някои от ‘големите неща’, които Варух търсел, да са били слава и престиж, и защо предупреждението на Йехова било подходящо?

⁴ Възможно е притесненията на Варух да са били свързани с желание за слава и престиж. Той не бил просто личен секретар на Йеремия. В Йеремия 36:32 Варух е наречен „секретаря“, което предполага, че заемал тази официална позиция. Според археологическите доказателства той бил високопоставен придворен служител. Всъщност същата титла е използвана за Елисама, който е споменат като един от князете на Юда. Това навежда на мисълта, че Варух също имал достъп до ‘трапезарията на секретаря в царския дворец’, тъй като и той бил секретар като Елисама. (Йер. 36:11, 12, 14) Следователно Варух бил образован служител в царския дворец. Неговият брат Сарая бил надзорник по настаняването при цар Седекия, когото придружавал в едно важно пътуване до Вавилон. (Прочети Йеремия 51:59.) Като такъв, Сарая вероятно отговарял за хранителните запаси и настаняването на царя при пътуванията му — наистина висока длъжност.

⁵ Сигурно разбираш, че човек, който е свикнал с по–издигната позиция, можело да се измори постоянно да записва осъдителни послания против Юда. Всъщност, като подкрепял Божия пророк, Варух излагал на риск позицията и кариерата си. Помисли също какви щели да бъдат последствията, когато Йехова щял да разруши онова, което бил съградил, както четем в Йеремия 45:4. ‘Големите неща’, които Варух търсел — било то повече привилегии в царския дворец, или материално благополучие, — щели да се окажат безсмислени. Ако онова, което Варух търсел, било сигурна позиция в обречената юдейска система, Бог имал основание да му попречи да се поддаде на тази нагласа.

6, 7. Ако ‘големите неща’, които Варух търсел, били материални притежания, с какви примери по негово време можем да го сравним?

⁶ От друга страна, едно от ‘големите неща’, които Варух търсел, може да е било материално благополучие. Народите около Юда разчитали до голяма степен на притежанията. Моав се уповавал „на делата си и на богатството си“. Амон правел същото. А за Вавилон Йеремия записал под вдъхновение от Йехова, че ‘притежава голямо богатство’. (Йер. 48:1, 7; 49:1, 4; 51:1, 13) Факт е обаче, че Бог осъдил тези народи.

⁷ Следователно разбираш защо, ако Варух търсел притежания и богатство, Йехова го предупредил да не го прави. Когато Бог ‘вдигнел ръката си срещу’ юдеите, техните къщи и ниви щели да станат собственост на враговете им. (Йер. 6:12; 20:5) Представи си, че живееш в Йерусалим по времето на Варух. Повечето от сънародниците ти, сред които са князете, свещениците и самият цар, смятат, че трябва да воюват срещу вавилонците, които нападат. Но ти чуваш посланието на Йеремия: „Служете на вавилонския цар и ще останете живи!“ (Йер. 27:12, 17) Ще ти бъде ли лесно да се подчиниш на Божието напътствие, ако имаш много притежания в града? Дали отношението ти към тези притежания ще те подтикне да послушаш предупреждението на Йеремия, или да последваш множеството? В действителност всички скъпоценности на Юда и Йерусалим, както и принадлежностите на храма, били разграбени и отнесени във Вавилон. Така че би било безсмислено да се стремиш към повече материални придобивки. (Йер. 27:21, 22) Каква е поуката от всичко това?

‘ЩЕ ТИ ДАМ ДУШАТА ТИ КАТО ПЛЯЧКА’

8, 9. Защо според тебе фактът, че Варух получил душата си като плячка, е забележителен?

⁸ Да разгледаме следната мисъл: какво щял да получи Варух, ако послуша Божиите напътствия? Щял да получи душата си. Тя му била обещана „като плячка“. (Прочети Йеремия 45:5.) Сравнително малко хора били пощадени, а именно онези, които се подчинили на Божието напътствие да се предадат на халдейците. (Йер. 21:9; 38:2) Някой може да възкликне: „Нима това било всичко, което получили за послушанието си?“

⁹ Ами представи си обстановката в Йерусалим по време на вавилонската обсада. Градът загивал бавно и мъчително, за разлика от Содом, който бил разрушен „в един миг“. Затова може да се каже, че в известен смисъл унищожението на Содом било по–лесно да се понесе. (Плачът 4:6) Варух записал пророчеството, че жителите на Йерусалим ще умрат от меч, от глад или от смъртоносна зараза, след което вероятно видял как то се изпълнява. Хранителните запаси в Йерусалим се изчерпали напълно. Само колко потресаващо е да бъдеш в град, в който майките, които по принцип са „състрадателни“, варят и ядат собствените си деца! (Плачът 2:20; 4:10; Йер. 19:9) Но Варух оцелял. Наистина, в такава смутна обстановка животът сам по себе си бил плячка, бил като награда за победителите след битка. Ясно е, че Варух приел и последвал Божия съвет да не търси „големи неща“. Той спечелил благоволението на Йехова, за което свидетелства фактът, че оцелял. (Йер. 43:5–7)

ДАЛИ ТИ ЩЕ ТЪРСИШ „ГОЛЕМИ НЕЩА“?

10, 11. Каква е връзката на разказа за Варух с наши дни и с нас лично?

¹⁰ Макар че активно вършел Божията воля, известно време Варух се борел с желанието за „големи неща“. Йехова го предупредил, че това е опасно, и той бил избавен от духовно бедствие и от смърт. Възможно ли е и ние като Варух да се изкушаваме и дори да сме обзети от подобни желания, които се спотайват дълбоко в сърцето ни, въпреки че сме активни в службата на Йехова?

¹¹ Да бъде известен, вероятно било истинско изкушение за Варух. Представяш ли си го как се пита: „Ще мога ли да запазя службата си на секретар? Ще успея ли да се издигна на още по–висока позиция?“ А какво ще кажеш за себе си? Запитай се: „Дали тая в сърцето си желание за успешна кариера в света сега или в близкото бъдеще?“ Някои млади християни може да помислят върху следния въпрос: „Дали възможността да постигна известност и финансова сигурност чрез по–високо образование ме изкушава да търся ‘големи неща’ за себе си?“

12. Как един брат търсил ‘големи неща’ за Йехова, и какво мислиш ти за неговия избор?

¹² Един брат, който понастоящем служи в световната централа, бил на 15 години, когато му предложили университетска стипендия. За разочарование на учителите си той отказал предложението, защото предпочитал да служи като пионер. Но любовта му към ученето не намаляла. Братът станал мисионер на далечен остров, където трябвало да научи език, който се говорел от малко над 10 000 души. Тъй като на този език нямало речник, той сам започнал да съставя такъв. В крайна сметка овладял езика и бил назначен да превежда някои от нашите християнски издания. По–късно речникът, който братът съставил, бил използван като основа за първия официален речник на този език. Веднъж той казал пред множеството слушатели на един областен конгрес: „Ако се бях съгласил да уча в университета, всичките ми академични постижения щяха да бъдат за моя слава. Но тъй като нямам такова образование, заслугите за всичко, което съм направил, не са мои, а на Йехова.“ (Пр. 25:27) Какво мислиш за избора, който този брат направил на 15–годишна възраст? През годините той се радвал на много благословии сред народа на Йехова. А ти, как искаш да използваш способностите си? Решен ли си, вместо да търсиш слава за себе си, да ги използваш, за да възхваляваш Йехова?

13. Защо някои родители трябва да размишляват върху изкушението, което имал Варух?

¹³ Съществува обаче и друга опасност: да търсим „големи неща“ за хората, които обичаме и на които можем да влияем, или да търсим такива неща чрез тях. Сигурно познаваш светски родители, които полагат всякакви усилия детето им да постигне в живота повече, отколкото те са постигнали, или да стане личност, с която да могат да се хвалят. Може би си чувал подобни изказвания: „Не искам на детето ми да му се налага да работи тежко като мене“ или „Искам детето ми да има висше образование, за да му е по–лесно в живота“. Християнските родители може да изпитват подобни чувства. Разбира се, някой може да каже: „Аз не търся ‘големи неща’ за себе си.“ Но възможно ли е да прави това чрез някого другиго, например чрез сина си или дъщеря си? Както Варух вероятно бил изкушен да се стреми към известност посредством позицията или работата си, така и един родител може вътрешно да се стреми към същото посредством постиженията на децата си. Но нима Онзи, който „изследва сърцата“, няма да види това както в случая на Варух? (Пр. 17:3) Не трябва ли и ние като Давид да молим Бога да изследва най–съкровените ни мисли? (Прочети Псалм 26:2; Йеремия 17:9, 10.) Йехова може по различни начини да ни предупреди за опасността да търсим „големи неща“, например чрез това обсъждане за Варух.

КАПАНЪТ НА „ЦЕННИТЕ ПРИТЕЖАНИЯ“

14, 15. Как богатството може да се превърне в едно от ‘големите неща’ за нас?

¹⁴ Да разгледаме сега възможността едно от ‘големите неща’, които Варух търсел, да е било материалното богатство. Както отбелязахме по–рано, ако Варух бил привързан към притежанията си в Юда, вероятно щяло да му бъде много трудно да се подчини на Божията заповед да се предаде на халдейците. Сигурно си забелязал, че богатият човек обикновено разчита на ‘ценните си притежания’, но Библията потвърждава, че защитата, която те осигуряват, е само „във въображението му“. (Пр. 18:11) За всички служители на Йехова е от полза да си припомнят уравновесения възглед за материалните неща, който е записан в неговото Слово. (Прочети Притчи 11:4.) Някои обаче може да казват: „Защо да не се порадвам поне малко на онова, което предлага светът?“

¹⁵ Привързаността към притежанията може да събуди в християнина копнеж за неща, които са част от настоящата система, която преминава. Това не станало с Йеремия и Варух. Години по–късно Исус отправил предупреждение към хората, които щели да живеят, „когато се яви Човешкият син“. Той им казал: „Помнете жената на Лот.“ По същия начин с основание бихме могли да подканим християните: „Помнете Йеремия и Варух.“ (Лука 17:30–33) Ако се привържем силно към материалните неща, ще ни бъде трудно да приложим думите на Исус. Нека не забравяме обаче, че Варух взел присърце Божието предупреждение и в резултат на това оцелял.

16. Разкажи за обстоятелства, при които Божиите служители са гледали уравновесено на материалните неща.

¹⁶ Да разгледаме обстоятелствата на братята в Румъния по време на комунистическия режим. Представители на властта нахлували в домовете на Свидетелите и понякога вземали някои от личните им вещи, особено тези, които можели да продадат. (Плачът 5:2) Много от братята и сестрите били готови да загубят притежанията си. Някои трябвало да изоставят имуществото си, защото били принудени да се преместят, но останали верни на Йехова. Ако си изправен пред подобно изпитание, ще позволиш ли на привързаността си към материалните неща да ти попречи да запазиш лоялността си към Бога? (2 Тим. 3:11)

17. Как някои съвременници на Йеремия и Варух им оказвали подкрепа?

¹⁷ Трябва да отбележим, че Йеремия и Варух получавали подкрепа от някои свои съвременници. Софония пророкувал по време на царуването на Йосия, когато и Йеремия служил като пророк. Какво ли си мислел Йеремия относно думите, които намираме в Софония 1:18? (Прочети.) Сигурно си представяш как той споделя тези вдъхновени от Бога думи с Варух. Друг техен съвременник бил Езекиил, който бил отведен в плен във Вавилон през 617 г. пр.н.е. Някои от неговите действия и послания били пряко свързани с юдеите, които все още били в родината си, следователно Йеремия най–вероятно научил какво казал и направил Езекиил. Това явно включвало вдъхновените от Бога думи, записани в Езекиил 7:19. (Прочети.) Точно както били от полза за Йеремия и Варух, те могат да бъдат от полза и за нас. По време на деня на Йехова хората ще призовават боговете си да ги спасят. Но нито боговете им, нито богатствата им ще ги избавят. (Йер. 2:28)

ЩЕ ПОЛУЧИШ ЛИ ‘ДУШАТА СИ КАТО ПЛЯЧКА’?

18. Чия „душа“ трябва да искаме да получим като плячка, и как можем да постигнем това?

¹⁸ Трябва да помним, че онова, което Йехова е обещал като плячка, е ‘душата ни’. Дори ако някои от верните му служители загинат при преследването, което може да започне по време на „голямото бедствие“, когато политическите рогове на дивия звяр се обърнат против религията, това няма да означава, че са се провалили. На тях им е обещано, че ‘душата им’ ще живее отново и ще се радва на „истинския живот“ в новия свят. (Откр. 7:14, 15; 1 Тим. 6:19) Можем да бъдем спокойни обаче, че повечето от Божиите служители, които останат верни в този период, ще преживеят „голямото бедствие“. Бъди сигурен, че когато Йехова нанесе бедствие на народите, сред ‘убитите от него’ няма да бъде нито един от верните му служители. (Йер. 25:32, 33)

19. Как обсъждането на примера на Йеремия и на Варух укрепи решимостта ти да не търсиш „големи неща за себе си“?

¹⁹ Някои може да са разочаровани от мисълта да преживеят само с ‘душата си’ като плячка, но всъщност не бива да се чувстват така. Спомни си, че докато жителите на Йерусалим умирали от глад, Йехова запазил живота на Йеремия. По какъв начин? Цар Седекия наредил Йеремия да бъде затворен в Двора на стражата и ‘всеки ден да получава по един хляб от улицата на пекарите, докато не свършил всичкият хляб в града’. (Йер. 37:21) Така Йеремия оцелял. Йехова може да използва всякакви средства, за да се погрижи за служителите си. И той непременно ще направи това, тъй като им е обещал вечен живот. Варух преживял унищожението на Йерусалим, като ‘не търсел големи неща’. По подобен начин и ние можем да очакваме да преживеем Армагедон, за да възхваляваме Йехова с ‘душата си’ като плячка, на която ще се радваме завинаги.