ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА „Стражева кула“
ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА
„Стражева кула“
Български
  • БИБЛИЯ
  • ИЗДАНИЯ
  • СЪБРАНИЯ
  • bt гл. 23, стр. 181–188
  • „Чуйте ... какво ще ви кажа в своя защита“

Няма видео за избрания текст.

Съжаляваме, но имаше проблем със зареждането на видеото.

  • „Чуйте ... какво ще ви кажа в своя защита“
  • Да даваме пълно свидетелство за Божието Царство
  • Подзаглавия
  • Подобни материали
  • „Те прославиха Бога“ (Деяния 21:18-20а)
  • „Пламенни поддръжници на Закона“ (Деяния 21:20б, 21)
  • „Слуховете ... не са верни“ (Деяния 21:22-26)
  • „Той не заслужава да живее!“ (Деяния 21:27 — 22:30)
  • „Аз съм фарисей“ (Деяния 23:1-10)
  • Защитаване на добрата новина пред висшестоящите власти
    2016 Стражева кула — известява Царството на Йехова — учебно издание
  • Въпроси на читатели
    2005 Стражева кула — известява Царството на Йехова
  • Смело известявай Царството на Йехова!
    1991 Стражева кула — известява Царството на Йехова
  • Първите християни и Моисеевият закон
    2003 Стражева кула — известява Царството на Йехова
Виж още
Да даваме пълно свидетелство за Божието Царство
bt гл. 23, стр. 181–188

23 ГЛАВА

„Чуйте ... какво ще ви кажа в своя защита“

Павел защитава истината пред разгневена тълпа и пред Синедриона

Въз основа на Деяния 21:18 — 23:10

1, 2. Защо апостол Павел е в Йерусалим и какви трудности го очакват?

ПАВЕЛ отново е в Йерусалим и върви по тесните и оживени улички. Никой друг град не заема толкова важно място в историята на Божия народ. Като цяло жителите му се гордеят със славното си минало. Павел знае, че много християни тук отдават прекалено голямо значение на миналото и това им пречи да са в крак с новооткритите истини за намеренията на Йехова. Така апостолът вижда, че те се нуждаят от духовна помощ, макар че главната причина, поради която още в Ефес решава да посети Йерусалим, е да им помогне материално. (Деян. 19:21) Въпреки съществуващата опасност той не се е отказал от решението си.

2 Какви трудности го очакват в Йерусалим? Едно предизвикателство ще дойде от самите Христови последователи, някои от които са притеснени поради носещите се за него слухове. Но по-големи проблеми ще му създадат враговете на християните. Те ще отправят лъжливи обвинения срещу него, ще го бият и ще го заплашат със смърт. Все пак по време на бурните събития апостолът ще има възможност да се защити. Смирението, смелостта и вярата на Павел в тези трудни моменти са чудесен пример за християните днес. Нека да видим как.

„Те прославиха Бога“ (Деяния 21:18-20а)

3-5. а) С кого се срещнал Павел в Йерусалим и какво разказал? б) Какво можем да научим от срещата на Павел със старейшините в Йерусалим?

3 В деня след пристигането си в Йерусалим Павел и спътниците му отишли при старейшините на сбора. В разказа не се споменава никой от апостолите, които били живи по това време. Навярно те вече служели в други части на света. Но Яков, братът на Исус, все още бил в Йерусалим. (Гал. 2:9) Вероятно той ръководел обсъждането, когато Павел и „всички старейшини“ се събрали. (Деян. 21:18)

4 Павел поздравил старейшините и им разказал „подробно за всичко, което Бог чрез неговата служба“ извършил сред народите. (Деян. 21:19) Несъмнено братята били много насърчени. Ние днес също се радваме, когато чуваме за напредъка на проповедната дейност в други страни. (Пр. 25:25)

5 Павел сигурно споменал и за даренията, които донесъл от Европа. Загрижеността на братята от далечни места навярно докоснала сърцата на старейшините. Когато чули разказа на Павел, те прославили Бога. (Деян. 21:20а) Подобно на това днес много християни, които са сполетени от бедствие или се борят с тежка болест, са трогнати, когато получат навременна помощ и насърчение от събратята си.

„Пламенни поддръжници на Закона“ (Деяния 21:20б, 21)

6. За какъв проблем научил Павел?

6 След това старейшините казали на Павел, че в Юдея има проблем, който го засяга лично. Те обяснили: „Брате, ти виждаш колко хиляди вярващи има сред юдеите и всички те са пламенни поддръжници на Закона. Но чуха да се говори за тебе, че учиш всичките юдеи, живеещи сред народите, да отстъпят от Моисей, като им казваш да не обрязват децата си и да не следват уважаваните обичаи.“a (Деян. 21:20б, 21)

7, 8. а) Какъв погрешен възглед имали много християни в Юдея? б) Защо погрешното мислене на някои християни от юдейски произход не ги правело отстъпници?

7 Защо толкова много християни все още били пламенни поддръжници на Моисеевия закон, при положение че той бил отменен преди повече от 20 години? (Кол. 2:14) През 49 г. апостолите и старейшините в Йерусалим изпратили писмо до сборовете, в което се обяснявало, че не е нужно вярващите от другите народи да се обрязват и да спазват Моисеевия закон. (Деян. 15:23-29) Но в това писмо не се споменавало нищо за християните от юдейски произход, много от които не разбирали, че Моисеевият закон вече не е в сила.

8 Дали заради погрешното си мислене тези вярващи от юдейски произход вече не можело да бъдат християни? Не. Тук не ставало въпрос за хора, които преди са се покланяли на езически божества и още продължават да спазват обичаите на предишната си религия. Законът, който бил толкова важен за тези юдеи, бил даден от Йехова. В него нямало нищо погрешно или демонично. Но той бил свързан със стария договор, а за християните важал новият договор. Вече не било необходимо човек да спазва договора на Закона, за да се покланя на Бога по правилен начин. На вярващите от юдейски произход, които държали на Закона, им липсвало разбиране и доверие в християнския сбор. Те трябвало да приведат мисленето си в съгласие с новоразкритите истини.b (Йер. 31:31-34; Лука 22:20)

„Слуховете ... не са верни“ (Деяния 21:22-26)

9. Какво поучавал Павел за Моисеевия закон?

9 Какво да кажем за слуховете, че Павел учел юдеите, „живеещи сред народите, ... да не обрязват децата си и да не следват уважаваните обичаи“? Павел бил апостол за езичниците и ги поучавал в съгласие с решението, че не е нужно да спазват Закона. Той показвал също, че е погрешно някой да ги убеждава да се обрежат в знак на подчинение на Моисеевия закон. (Гал. 5:1-7) В градовете, които посетил, Павел проповядвал и на юдеите. Несъмнено той обяснявал на искрените юдеи, че със смъртта на Исус Законът е отменен и че праведността се постига чрез вяра, а не чрез дела според Закона. (Рим. 2:28, 29; 3:21-26)

10. Какъв уравновесен възглед имал Павел по въпросите, свързани със Закона и обрязването?

10 Въпреки това Павел проявявал разбиране към тези, които предпочитали да спазват някои юдейски обичаи, като например да не работят в събота или да не ядат определена храна. (Рим. 14:1-6) Той не установил правила за обрязването. Всъщност апостолът обрязал Тимотей, чийто баща бил грък, така че юдеите да не се отнасят с недоверие към младежа. (Деян. 16:3) Обрязването било въпрос на лично решение. Павел казал на галатяните: „Нито обрязването е от значение, нито необрязването, а вярата, която действа чрез любовта.“ (Гал. 5:6) Но ако някой се обрежел, за да спази Закона, или твърдял, че обрязването е необходимо, за да се спечели одобрението на Йехова, щял да покаже, че му липсва вяра.

11. Какъв съвет дали старейшините на Павел и с какво било свързано изпълнението му? (Виж и бел. под линия.)

11 Макар че слуховете за Павел не били верни, християните от юдейски произход били притеснени. Затова старейшините посъветвали апостола: „Тук има четирима души, които са дали обет. Вземи ги със себе си и заедно с тях извърши обредното очистване, като се погрижиш за техните разноски, за да могат да обръснат главите си. Така всички ще разберат, че слуховете, които са чули за тебе, не са верни, но че постъпваш както трябва и че самият ти спазваш Закона.“c (Деян. 21:23, 24)

12. Как Павел проявил гъвкавост и сътрудничил на йерусалимските старейшини, когато получил съвет от тях?

12 Павел можел да възрази, че проблемът всъщност не е в слуховете за него, а в привързаността на християните от юдейски произход към Моисеевия закон. Но той бил готов да прояви гъвкавост, стига това да не противоречало на Божиите принципи. По-рано апостолът писал: „За хората, подчинени на закон, станах като подчинен на закон, макар че аз самият не съм подчинен на закон, за да спечеля тези, които са подчинени на закон.“ (1 Кор. 9:20) При този случай Павел сътрудничил на йерусалимските старейшини и станал „като подчинен на закон“. Така оставил хубав пример за нас днес да сътрудничим на старейшините и да не настояваме на своето. (Евр. 13:17)

Колаж: 1. Павел слуша напътствията на старейшините в Йерусалим. 2. На заседание на старейшини в наши дни брат наблюдава съсредоточено, докато останалите старейшини вдигат ръка.

Когато не се нарушавали библейските принципи, Павел отстъпвал. А ти?

РИМСКИЯТ ЗАКОН И РИМСКИТЕ ГРАЖДАНИ

Обикновено римските власти не се намесвали в управлението на провинциите. Като цяло юдеите се подчинявали на юдейските закони. Римляните се намесили в случая на Павел само защото настъпилото безредие при появата му в храма застрашавало обществения ред.

Римските управници имали значителна власт над обикновените жители на провинциите. Но отношението им към римските гражданиf било различно. Гражданството осигурявало определени права, които били признавани и зачитани в цялата империя. Например било незаконно да се оковава или бие неосъден римлянин, защото така се постъпвало единствено с робите. Гражданите имали също правото да обжалват решенията на управителя на провинцията пред императора в Рим.

Човек можел да придобие римско гражданство по различни начини. Някои го получавали по наследство. Понякога императорите давали гражданство на отделни личности или на свободното население на цели градове или области за определени заслуги. Граждани ставали и робите, които били освобождавани от римляни или откупували свободата си от тях, както и ветераните от римската армия. Очевидно в някои случаи гражданството можело и да се купи. Хилядникът Клавдий Лисий казал на Павел: „Аз купих това гражданство за много пари.“ Павел отговорил: „Но аз съм се родил с него.“ (Деян. 22:28) Тези думи показват, че най-вероятно някой предшественик на Павел от мъжки пол се е сдобил с римско гражданство по някакъв начин, макар че не се знае как точно е станало това.

f През първи век в Юдея навярно не живеели много римски граждани. Едва през трети век всички поданици на империята получили римско гражданство.

„Той не заслужава да живее!“ (Деяния 21:27 — 22:30)

13. а) Защо някои юдеи предизвикали безредие в храма? б) Как бил спасен животът на Павел?

13 В храма не всичко минало гладко. Към края на дните за обредното очистване някои юдеи от Азия видели Павел, обвинили го лъжливо, че е довел езичници в храма, и предизвикали безредие. Ако римският хилядник не се бил намесил, Павел щял да бъде пребит до смърт. Апостолът спасил живота си, но загубил свободата си — хилядникът го задържал и щели да минат повече от четири години, преди отново да бъде свободен. Опасността все още не била отминала. Когато хилядникът попитал юдеите защо нападат Павел, те започнали да викат и да отправят различни обвинения. Римлянинът не можел да разбере нищо в суматохата. Накрая войниците трябвало буквално да изнесат Павел оттам. Преди да го вкарат в казармата, апостолът помолил хилядника: „Позволи ми да говоря на хората!“ (Деян. 21:39) Той се съгласил и Павел започнал да защитава смело вярата си.

14, 15. а) Какво обяснил Павел на юдеите? б) Какво направил римският хилядник, за да разбере причината за гнева на юдеите?

14 „Чуйте сега какво ще ви кажа в своя защита“ — започнал Павел. (Деян. 22:1) Той се обърнал към множеството на еврейски, при което настъпила тишина. Апостолът откровено обяснил защо е станал последовател на Христос. Той мъдро споменал някои факти, които при желание юдеите сами можели да проверят. Павел бил учил в краката на известния Гамалиил и преди преследвал Христовите последователи, както някои от присъстващите сигурно знаели. Но на път за Дамаск възкресеният Христос му се явил във видение и говорил с него. Спътниците на Павел видели ярка светлина и чули глас, но не разбрали думите. (Деян. 9:7; 22:9, бел. под линия) След това те трябвало да заведат в Дамаск апостола, който ослепял от видението. Там Анания, който бил добре познат сред юдеите в областта, възвърнал зрението му по чудодеен начин.

15 После Павел разказал, че след като се върнал в Йерусалим, Исус му се явил в храма. Като чули това, юдеите се разгневили и завикали: „Този трябва да бъде премахнат от земята, той не заслужава да живее!“ (Деян. 22:22) За да спаси Павел, хилядникът заповядал да го вкарат в казармата. Решен да разбере причината за гнева на юдеите, той наредил да разпитат апостола с бичуване. Павел обаче се възползвал от защитата, която му осигурявал законът, и казал, че е римски гражданин. Поклонниците на Йехова днес също прибягват до защитата на закона, за да отстояват вярата си. (Виж блоковете „Римският закон и римските граждани“ и „Правни битки в наши дни“.) Като научил за римското гражданство на Павел, хилядникът разбрал, че ще трябва да получи информация по друг начин. На следващия ден той завел апостола пред юдейския върховен съд, Синедриона, който бил свикан извънредно.

ПРАВНИ БИТКИ В НАШИ ДНИ

Подобно на апостол Павел Свидетелите на Йехова днес използват всички правни средства, с които разполагат, за да се борят с ограниченията, наложени върху проповедната им дейност. Те са пламенни „в защитаването и утвърждаването на добрата новина по правен път“. (Флп. 1:7)

През 20-те и 30-те години на XX век стотици Свидетели били арестувани за разпространение на библейска литература. През 1926 г. например в германските съдилища имало 897 дела, чакащи решение. Съдебните процеси били толкова много, че в клона в Германия трябвало да бъде създаден Правен отдел. През 30-те години в САЩ се извършвали стотици арести всяка година заради проповядването от къща на къща. През 1936 г. броят им бил 1149. За да се осигурят нужните напътствия, в САЩ също бил създаден Правен отдел. От 1933 до 1939 г. в Румъния се гледали 530 дела срещу Свидетели. Но обжалванията във Върховния съд донесли много правни победи. Подобна е била ситуацията и в много други страни.

Проблеми в правно отношение възникват и когато поради съвестта си християните отказват да участват в дейности, които биха нарушили техния неутралитет. (Иса. 2:2-4; Йоан 17:14) Противниците ги обвиняват лъжливо, че се противопоставят на държавната власт, което понякога води до пълна забрана на дейността им. Но през годините много правителства са признали, че Свидетелите на Йехова не са заплаха за тях.g

g Други примери за правни победи на Свидетелите на Йехова в различни страни са обсъдени в 15 глава на книгата „Божието Царство управлява!“ и в статията „Защита на добрата новина по правен път“ в броя на „Стражева кула“ от 1 декември 1998 г.

„Аз съм фарисей“ (Деяния 23:1-10)

16, 17. а) Опиши какво станало, когато Павел се обърнал към Синедриона. б) Как в тази ситуация Павел дал пример за смирение?

16 Павел започнал защитата си пред Синедриона: „Мъже, братя, до този ден съм живял с напълно чиста съвест пред Бога.“ (Деян. 23:1) Но не го оставили да продължи. В Деяния се казва: „При тези думи първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.“ (Деян. 23:2) Каква обида само! Колко предубедено било да го заклеймят като лъжец още преди да са го изслушали! Нищо чудно, че Павел отговорил: „Бог ще удари тебе, стено варосана! Как можеш да седиш тук и да ме съдиш според Закона, а в същото време да престъпваш Закона, заповядвайки да ме ударят?“ (Деян. 23:3)

17 Някои от присъстващите били потресени, но не заради отношението към Павел, а заради думите на апостола! Те възмутено попитали: „За Божия първосвещеник ли говориш лоши думи?“ В отговор Павел им дал урок по смирение и уважение към Закона. Той казал: „Братя, не знаех, че той е първосвещеник. Защото е записано: ‘Недей да злословиш онзи, който управлява народа ти!’“d (Деян. 23:4, 5; Из. 22:28) Павел решил да промени подхода си. Имайки предвид, че Синедрионът е съставен от фарисеи и садукеи, той казал: „Мъже, братя, аз съм фарисей, син на фарисеи! Съдят ме заради надеждата за възкресението на мъртвите!“ (Деян. 23:6)

Свещеник гледа внимателно стих в Библията си, докато брат му свидетелства.

Като Павел ние се опитваме да намерим общ език с хората, изповядващи друга религия

18. Защо Павел казал, че е фарисей, и как можем да използваме подобен подход в някои случаи?

18 Защо Павел казал, че е фарисей? Защото бил „син на фарисеи“, тоест бил от семейство, което принадлежало към тази секта. Така че за мнозина той все още бил фарисейe. Но в какъв смисъл Павел споделял възгледа на фарисеите за възкресението? Според някои източници фарисеите вярвали, че душата преживява смъртта и че душите на праведните ще живеят отново в човешки тела. Павел не подкрепял това учение. Той вярвал във възкресението, за което говорил Исус. (Йоан 5:25-29) Но апостолът бил съгласен с фарисеите, че има надежда за живот след смъртта — нещо, в което садукеите не вярвали. Можем да използваме подобен подход, когато говорим с хора, които твърдят, че са християни. Може да кажем, че и ние като тях вярваме в Бога. Разбира се, те сигурно вярват в Троицата, докато ние вярваме в Бога, за когото се говори в Библията. Но както те, така и ние вярваме, че Бог съществува.

19. Защо събранието на Синедриона завършило с разпра?

19 Думите на Павел разделили Синедриона на две. В Библията се казва: „Вдигна се голям шум и някои книжници, които бяха на страната на фарисеите, станаха и започнаха да спорят разгорещено, казвайки: ‘Не намираме нищо лошо в този човек. Но ако му е говорил дух или ангел, тогава...’“ (Деян. 23:9) Самото предположение, че ангел може да е говорил на Павел, било напълно неприемливо за садукеите, които не вярвали в ангели. (Виж блока „Садукеите и фарисеите“.) Спорът станал толкова разгорещен, че хилядникът отново трябвало да спасява апостола. (Деян. 23:10) Но Павел съвсем не бил в безопасност. Какво щяло да се случи с него? Ще научим повече в следващата глава.

САДУКЕИТЕ И ФАРИСЕИТЕ

В Синедриона, народния управителен съвет и върховния съд на юдеите, доминирали две съперничещи си секти — садукеите и фарисеите. Според историка от първи век Йосиф Флавий основната разлика между тях била, че фарисеите се опитвали да наложат спазването на много традиции, докато садукеите смятали за задължително само това, което се намирало в Моисеевия закон. Но и едните, и другите се противопоставяли на Исус.

Изглежда, садукеите, които като цяло били консервативни, имали близки връзки със свещениците и явно Анна и Каиафа, които служили като първосвещеници, принадлежали към тази влиятелна секта. (Деян. 5:17) Според Йосиф Флавий обаче те можели да убедят в ученията си „само богатите“.

Фарисеите, от друга страна, имали голямо влияние сред народа. Но възгледите им, сред които било и прекаленото наблягане на обредната чистота, превърнали спазването на Закона в бреме за хората. За разлика от садукеите, фарисеите отдавали голямо значение на съдбата и вярвали, че душата преживява смъртта, след което справедливо получава награда или наказание за добродетелите или пороците си.

a За да може толкова голям брой християни от юдейски произход да получават духовна помощ, сигурно много сборове се събирали в частни домове.

b Няколко години по-късно апостол Павел написал Писмото до евреите, в което доказал превъзходството на новия договор. В него той ясно обяснил, че новият договор е заменил стария. Павел не само осигурил убедителни доводи, които християните от юдейски произход можели да използват в отговор на обвиненията на юдейските си опоненти, но и с неоспоримите си разсъждения навярно укрепил вярата на някои християни, които отдавали прекалено голямо значение на Моисеевия закон. (Евр. 8:7-13)

c Учените предполагат, че мъжете били дали обет за назирейство. (Чис. 6:1-21) Вярно е, че Моисеевият закон, според който се давал такъв обет, вече не бил в сила. Но Павел може да е сметнал, че няма да е погрешно мъжете да изпълнят обет, даден пред Йехова. Следователно нямало да постъпи неправилно, ако поеме разноските им и ги придружи. Не знаем какъв точно бил обетът, но при всички случаи Павел сигурно не е подкрепил принасянето на животинска жертва (каквато принасяли назиреите), вярвайки, че тя ще очисти мъжете от греховете им. След съвършената жертва на Христос греховете вече не можели да се изкупуват с такива жертви. Каквото и да е направил Павел, можем да сме сигурни, че не е действал против съвестта си.

d Някои предполагат, че Павел е имал слабо зрение и затова не е могъл да разпознае първосвещеника. Възможно е също да не е знаел кой е настоящият първосвещеник, тъй като отсъствал от Йерусалим дълго време. Или може би просто не е могъл да види кой е заповядал да го ударят заради многото хора.

e През 49 г., когато апостолите и старейшините обсъждали дали езичниците трябва да спазват Моисеевия закон, имало някои християни, за които се казва, че били „дошли от сектата на фарисеите“. (Деян. 15:5) Очевидно тези вярващи все още били свързвани донякъде с миналото си на фарисеи.

    Български издания (1985–2026)
    Излез
    Влез
    • Български
    • Сподели
    • Настройки
    • Copyright © 2026 Watch Tower Bible and Tract Society of Pennsylvania
    • Условия за употреба
    • Поверителност
    • Настройки за поверителност
    • JW.ORG
    • Влез
    Сподели