21 ГЛАВА

Как да реагирам на критиките?

„Майка ми беше като полицай — непрекъснато гледаше какво не съм направил както трябва. Още преди да си бях свършил задачите, тя вече проверяваше как съм се справил, търсейки грешки.“ (Крейг)

„Нашите постоянно ми четяха лекции. Казваха, че съм много неорганизиран. В училище, вкъщи, в сбора — все имаше нещо, от което не бяха доволни.“ (Джеймс)

СТРУВА ли ти се, че каквото и да правиш, все не можеш да угодиш на родителите си? Имаш ли чувството, че гледат под лупа всяко твое действие, че постоянно те наблюдават и оценяват, но никога не отговаряш на очакванията?

Какво чуваш най–често?

□ Стаята ти вечно е разхвърляна.

□ Гледаш прекалено много телевизия.

□ Много късно си лягаш.

□ Никога не ставаш навреме.

Напиши кое напомняне или коя забележка на родителите ти те дразни най–много.

․․․․․

Вярно е, че да ти казват какво да правиш или да те критикуват, може да е дразнещо. Но погледни на нещата по друг начин: Ако родителите ти никога не те съветваха или поправяха, нямаше ли да се питаш дали изобщо ги е грижа за тебе? (Евреи 12:8) В действителност поправянето е доказателство за тяхната любов. В Библията се казва, че бащата „порицава сина, който му е мил“. (Притчи 3:12)

Следователно можеш да си благодарен, че родителите ти са загрижени за тебе и те поправят! Все пак ти си млад и сравнително неопитен. Рано или късно ще имаш нужда от поправяне. А без напътствия лесно може да се поддадеш на „желанията, присъщи на младостта“. (2 Тимотей 2:22)

Но това не е приятно!

Разбира се, „първоначално никое порицание не носи радост, а тъга“. (Евреи 12:11) Това е така, особено когато си млад. И нищо чудно, защото тогава се оформя личността ти. Все още растеш и постепенно откриваш кой си. Затова дори ако е обмислена и казана любезно, критиката може да предизвика негодувание.

Тази реакция е разбираема, защото начинът, по който гледаш на себе си, лесно се влияе от онова, което другите казват за тебе. А най–вече мнението на твоите родители въздейства на самочувствието ти. Затова, когато те ти правят забележки, може да се чувстваш съсипан.

Трябва ли да стигаш до извода, че не можеш да свършиш нищо както трябва или че си пълен неудачник, само защото родителите ти изтъкват някои твои недостатъци? Не. Всички хора грешат. (Еклисиаст 7:20) А грешките са част от процеса на съзряване. (Йов 6:24) Какво да правиш обаче, ако изглежда, че родителите ти са прекалено критични, когато сбъркаш, а не казват почти нищо, когато постъпиш правилно? Макар че може да боли, това със сигурност не означава, че си неудачник.

Какво се крие зад критиките

Понякога родителите ти може да са прекалено критични не заради някаква твоя грешка, но просто защото са в лошо настроение. Ако майка ти е имала тежък ден или е болна, може да е по–склонна да ти се скара, когато стаята ти е разхвърляна. Ако баща ти е ядосан или притеснен заради някакви финансови проблеми на семейството, може да говори необмислено, „сякаш пронизва с меч“. (Притчи 12:18) Разбира се, такива неоснователни упреци са дразнещи. Но вместо да мислиш колко несправедливо е такова отношение — което още повече ще те подразни, — се опитай да подминаваш грешките на родителите си. Помни: „Всички ние много пъти грешим. Ако някой не греши в слово, той е съвършен човек.“ (Яков 3:2)

Като несъвършени хора, родителите ти също може да се чувстват неспособни. Не е изключено дори да обвиняват себе си за твоите грешки. Например една майка може да се скара на дъщеря си, че е получила слаба оценка в училище, но в действителност да си мисли, че не се справя като майка, защото не успява да помогне на дъщеря си да е по–добра ученичка.

Как да запазиш спокойствие

Независимо каква е причината за критиките, въпросът е как да реагираш на тях. Преди всичко внимавай да не си изпускаш нервите. В Притчи 17:27 се казва: „Който въздържа думите си, притежава истинско познание и проницателният човек е със спокоен дух.“ Как можеш да запазиш „спокоен дух“, когато те нападат? Опитай следното:

Слушай. Вместо да бързаш да се оправдаваш или да твърдиш, че си невинен, се опитай да контролираш емоциите си и да чуеш какво имат да ти кажат родителите ти. Ученикът Яков казал, че християнинът трябва да бъде „бърз да слуша, а бавен да говори и бавен да се гневи“. (Яков 1:19) Ако ядосано ги прекъснеш, докато ти говорят, родителите ти ще си помислят, че не ги слушаш. Това ще ги подразни и със сигурност ще получиш повече съвети — не по–малко.

Съсредоточи се върху проблема. Понякога може да ти се струва, че родителите ти не са били много любезни, когато са ти дали съвет. Вместо да размишляваш върху начина, по който са ти говорили, се съсредоточи върху онова, което са казали. Запитай се: „Какво от казаното е вярно? Упреквали ли са ме и друг път за това? Толкова ли ще ми е трудно да ги послушам?“ Помни, че макар в момента да изглежда иначе, родителите ти ти правят забележки, защото те обичат. Ако не те обичаха, изобщо нямаше да те коригират. (Притчи 13:24)

Повтори съвета със свои думи. Ако с уважение повториш съвета на родителите си със свои думи, им показваш, че си чул какво са казали. Например майка ти ти казва: „Стаята ти вечно е разхвърляна. Докато не я подредиш, няма да излизаш от къщи!“ На тебе може да ти се струва, че стаята ти си е наред, но ако го кажеш на майка си, няма много да си помогнеш. Опитай се да видиш ситуацията от нейна гледна точка. По–добре да кажеш, но не саркастично, нещо такова: „Права си, разхвърляна е. Може ли да я оправя след вечеря?“ Когато по този начин се съгласиш с притесненията на родителите си, напрежението вероятно ще намалее. Разбира се, след това ще трябва да удържиш на думата си. (Ефесяни 6:1)

Изчакай. Недей да се оправдаваш, докато не си изпълнил исканията на родителите си. Библията казва: „Който въздържа устните си, постъпва разумно.“ (Притчи 10:19) Щом родителите ти видят, че наистина си чул какво ти казват, ще бъдат много по–склонни да те изслушат.

Напиши върху коя от посочените четири стъпки трябва да работиш най–много.✎

Защо усилията си струват

Би ли изтърпял различни неудобства и трудности, за да откриеш златно съкровище? Библията казва, че мъдростта е много по–ценна от каквото и да е съкровище. (Притчи 3:13, 14) А как можеш да станеш мъдър? „Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в бъдеще“ — се казва в Притчи 19:20. Вярно е, че не е много приятно някой да те съветва и поучава. Но ако откриваш и прилагаш мъдростта, криеща се в критиките, ще намериш съкровище, по–ценно и от злато.

Факт е, че критиките са част от живота. Сега ги получаваш от родителите и учителите си, а в бъдеще несъмнено ще ги чуваш от работодателя си или от други хора. Ако се научиш как да реагираш на тях вкъщи, ще станеш добър ученик и ценен работник и като цяло ще придобиеш повече увереност в себе си. Безспорно си струва да изтърпиш малко критики, за да постигнеш тези резултати!

ОСНОВЕН СТИХ

„Мъдрият ще слуша и ще приеме повече наставления.“ (Притчи 1:5)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

За да ти бъде по– лесно да приемаш поправяне от родителите си...

● цени всяка похвала, която получаваш заедно с критиката.

● помоли ги за обяснение, когато не разбираш какъв е проблемът или какво трябва да направиш.

ЗНАЕШ ЛИ, ЧЕ...

На някои майки и бащи им е трудно да се отнасят любещо към децата си, защото те самите не са получавали достатъчно любов и разбиране от своите родители.

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ!

Следващия път, когато родителите ми ме критикуват, ще ․․․․․

Ако смятам, че нашите са прекалено критични към мене, ще ․․․․․

По тази тема искам да ги попитам ․․․․․

КАКВО МИСЛИШ?

● Защо може да ти е трудно да приемаш критики?

● Каква може да е причината родителите ти да са критични към тебе?

● Как можеш да извлечеш най–голяма полза от съветите, които получаваш?

[Текст в блока на страница 177]

„Цял живот майка ми ми викаше, а аз ѝ отговарях. Сега обаче се опитвам да прилагам онова, което казва Божието Слово. И има резултат. Майка ми започна да се отнася по–различно с мене, а аз започнах повече да я разбирам. Отношенията ни се подобриха.“ (Марлийн)

[Снимка на страница 180]

Ако откриваш мъдростта, криеща се в критиките, които получаваш, ще намериш съкровище, по–ценно и от злато