Словесни илюстрации и примери за поучаване

СЛОВЕСНИТЕ илюстрации и примерите са силни методи за поучаване. Те често привличат и задържат вниманието със забележителен резултат. Подбуждат мисловните способности. Предизвикват чувства и по този начин могат да достигнат съвестта и сърцето. Понякога илюстрациите могат да бъдат използвани за преодоляване на предразсъдъци. Те са също полезно помагало за паметта. Дали ги използваш, когато учиш другите?

Фигуративните изрази представляват словесни илюстрации, за които обикновено са нужни само няколко думи, но могат да предизвикат ярки умствени образи. Когато са внимателно подбрани, голяма част от значението им е ясно. Но учителят може да засили стойността им, като добави кратко обяснение. В Библията има множество примери, от които можеш да се учиш.

Започни със сравненията и метафорите. Сравненията са най–простите фигуративни изрази. Ако сега се учиш да използваш словесни илюстрации, може да установиш, че е от полза да започнеш точно с този вид. Обикновено те започват с думата „като“ или „както“. Макар че съпоставят две неща, които са доста различни, сравненията подчертават общото между тях. В Библията има много фигуративни изрази, които използват различните творения — растения, животни и небесни тела, — както и човешкия опит. В Псалм 1:3 се казва, че човек, който чете редовно божието Слово, е „като дърво, посадено при потоци води“ — плодовито дърво, което не изсъхва. За злия се казва, че е „като лъв“, който дебне, за да хване плячката си. (Пс. 10:9) Йехова обещал на Авраам, че семето му ще стане на брой „като небесните звезди“ и „като пясъка на морския бряг“. (Бит. 22:17) Във връзка с близките взаимоотношения между себе си и израилския народ, които направил възможни, Йехова казал: „Като пояс, който прилепва за кръста на човека, Аз прилепих при Себе Си целия Израилев дом.“ — Йер. 13:11.

Метафорите също наблягат на някаква прилика между две много различни неща. Но метафората е по–силно средство. Тя говори за едното от нещата така, сякаш е другото и по този начин прехвърля някои качества от едното на другото. Исус казал на учениците си: „Вие сте светлината на света.“ (Мат. 5:14, СИ) Като описвал вредата, която може да бъде нанесена от неконтролираната реч, апостол Яков писал: „Езикът ... е огън.“ (Як. 3:6) Давид пял на Йехова: „Ти си моя канара и крепост.“ (Пс. 31:3) Добре подбраната метафора обикновено не се нуждае от обяснение. Нейното въздействие е подсилено от краткостта ѝ. Една метафора може да помогне на слушателите ти да запомнят някоя мисъл така, както не биха я запомнили, ако е казана просто като факт.

Хиперболата е преувеличаване, което трябва да се използва внимателно, иначе може да бъде разбрана погрешно. Исус използвал този вид преносно изказване, за да направи едно незабравимо описание, като попитал: „Защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?“ (Мат. 7:3) Преди да се опиташ да използваш този или друг вид фигуративни изрази, се научи да използваш резултатно сравнението и метафората.

Използвай примери. Вместо фигуративен израз, като помощ в поучаването може да използваш примери — било то измислени разкази, или истински случки. Понякога може да се прекали с тях и затова трябва да ги използваш внимателно. Такива примери трябва да се посочват само в подкрепа на мисли, които наистина са важни, и трябва да бъдат представени по такъв начин, че да бъде запомнена именно поуката, а не само примерът.

Макар че не всички примери трябва да бъдат действителни случки, те трябва да отразяват реална нагласа или ситуации. Затова, когато обяснявал как трябва да се гледа на разкайващите се грешници, Исус пояснил мисълта си, като разказал за радостта на един човек, който намерил своята изгубена овца. (Лука 15:1–7) Като отговарял на един мъж, който не разбирал смисъла на онова, което Законът имал предвид със заповедта да обичаш ближния си, Исус разказал за един самарянин, който помогнал на ранен човек, след като един свещеник и един левит не направили това. (Лука 10:30–37) Ако се научиш да наблюдаваш внимателно нагласата и действията на хората, можеш да използваш резултатно това средство за поучаване.

Пророкът Натан разказал една измислена случка като средство, с което да порицае Давид. Разказът бил въздействащ, защото избегнал ситуация, която можела да накара Давид да започне да се оправдава. В разказа се говорело за един богаташ, който имал много овце, и за един беден мъж, който имал само едно женско агне, което отглеждал с нежни грижи. Самият Давид бил преди пастир и можел да разбере чувствата на собственика на агнето. Давид изразил справедливо възмущение спрямо богаташа, който бил взел единственото и любимо агне на бедняка. Тогава Натан казал на Давид направо: „Ти си тоя човек.“ Това докоснало сърцето на Давид и той искрено се разкаял. (2 Царе 12:1–14) Като натрупаш опит, ще можеш да се научиш да се справяш с емоционалните въпроси по приятен начин.

От събитията, записани в Писанията, могат да се извлекат много ценни примери за поучаване. Исус направил това с няколко думи, когато казал: „Помнете Лотовата жена.“ (Лука 17:32) Когато обяснявал белега за своето присъствие, Исус споменал „Ноевите дни“. (Мат. 24:37–39) В Евреи, 11 глава, апостол Павел споменал поименно шестнадесет мъже и жени като примери за вяра. Като се запознаеш добре с Библията, ще бъдеш в състояние да използваш силни примери от онова, което Писанията казват за събитията и хората, споменати на нейните страници. — Рим. 15:4; 1 Кор. 10:11.

Понякога може да решиш, че е от полза да подсилиш определено наставление с истинска, съвременна случка. Но когато правиш това, се старай да използваш само случки, които са потвърдени, и да избягваш онези, които биха накарали някой от слушателите да се чувства неудобно или които биха насочили вниманието към някакъв спорен въпрос, който няма връзка с темата ти. Помни също, че случките трябва да служат на определена цел. Недей да разказваш ненужни подробности, които отклоняват вниманието от целта на представянето ти.

Дали примерът ще бъде разбран? Каквито и словесни илюстрации или примери да използваш, трябва да постигнеш определена цел. Дали ще успееш в това, ако не ги свържеш с темата, която обсъждаш?

След като нарекъл учениците си ‘светлина на света’, Исус добавил няколко обяснения относно използването на светилника и отговорността, която те получават с това. (Мат. 5:15, 16) След илюстрацията за изгубената овца той казал, че в небето цари радост, когато един грешник се разкае. (Лука 15:7) И след разказа си за добрия самарянин Исус задал на своя слушател целенасочен въпрос и му дал конкретен съвет. (Лука 10:36, 37) За разлика от това Исус обяснил своята словесна илюстрация относно различните видове почва и относно плевелите на нивата само на онези, които били достатъчно смирени, за да помолят за обяснение, а не на цялото множество. (Мат. 13:1–30, 36–43) Три дена преди смъртта си Исус казал една словесна илюстрация за работниците на едно лозе, които били убийци. Той не разяснил тази илюстрация, а и не било нужно. ‘Главните свещеници и фарисеите разбрали, че говори за тях.’ (Мат. 21:33–45) Следователно естеството на твоята илюстрация, нагласата на слушателите и целта ти влияят на това дали е нужно да посочиш конкретното ѝ приложение, и ако е нужно, до каква степен.

Развиването на умението за резултатно използване на илюстрации и примери изисква време, но усилията си заслужават. Добре подбраните словесни илюстрации се харесват както на ума, така и на сърцето. В резултат на това посланието е въздействащо, което често е трудно постижимо чрез обикновеното посочване на фактите.