Повторение с цел наблягане

РЕЗУЛТАТНОТО поучаване включва използването на повторение. Когато една важна мисъл е казана повече от веднъж, е по–вероятно присъстващите да я запомнят. Ако идеята е повторена по малко по–различен начин, може дори да я разберат по–ясно.

Ако слушателите ти не запомнят онова, което казваш, думите ти няма да окажат влияние върху вярванията им или върху начина им на живот. Но те вероятно ще продължат да мислят за нещата, на които специално си наблегнал.

Йехова, нашият Велик наставник, ни дава пример за използването на повторение. Той дал Десетте заповеди на народа на Израил. Посредством един ангел той накарал израилтяните да изслушат тези заповеди пред Синайската планина. По–късно ги дал в писмена форма на Моисей. (Из. 20:1–17; 31:18; Втор. 5:22) Под ръководството на Йехова Моисей повторил тези заповеди пред израилтяните, преди да влязат в Обетованата земя, а чрез светия дух ги записал така, както се намират във Второзаконие 5:6–21. Сред заповедите, които им били дадени, било изискването да обичат Йехова и да му служат с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си жизнена сила. Това също било повторено многократно. (Втор. 6:5; 10:12; 11:13; 30:6) Защо? Защото, както казал Исус, това е „най–голямата заповед“. (Мат. 22:34–38, Ве) Посредством пророк Йеремия Йехова напомнил над 20 пъти на хората от Юда за това колко е важно да Му се подчиняват във всички неща, които им бил заповядал. (Йер. 7:23; 11:4; 12:17; 19:15) И чрез Езекиил Бог казал над 60 пъти: ‘Народите ще бъдат принудени да познаят, че аз съм Йехова.’ — Езек. 6:10; 38:23, НС.

В повествованието за службата на Исус също забелязваме резултатно използване на повторение. Това са, например, четирите евангелия — всяко от които разглежда важни събития, записани в едно или в повече евангелия, но гледа на тези събития от малко по–различен ъгъл. Когато поучавал, Исус неведнъж разглеждал едно и също основно напътствие, но по различен начин. (Мар. 9:34–37; 10:35–45; Йоан 13:2–17) И когато бил на Маслиновата планина няколко дена преди смъртта си, Исус използвал повторение, за да наблегне на следния важен съвет: „Бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.“ — Мат. 24:42; 25:13.

В проповедната служба. Когато свидетелстваш на хората, ти се надяваш те да запомнят онова, което им казваш. Резултатното използване на повторение може да ти помогне да постигнеш тази цел.

Често, като правиш повторение в момента, в който обсъждаш определен въпрос, може да успееш да запечаташ това в ума на своя слушател. Затова след като прочетеш един стих, можеш да наблегнеш на него, като посочиш някой ключов момент от него и попиташ: „Забелязахте ли как е изразена тази мисъл?“

Последните изречения от един разговор също могат да бъдат резултатно използвани. Например, може да кажеш: „Главната мисъл от нашия разговор, която се надявам да запомните, е ...“ След това просто я повтори. Може да бъде нещо подобно: „Божието намерение за земята е да бъде преобразена в рай. Това намерение със сигурност ще се осъществи.“ Или може би следното: „Библията ясно показва, че живеем в последните дни на тази система на нещата. Ако искаме да преживеем нейния край, трябва да разберем какво изисква Бог от нас.“ Или това: „Както видяхме, Библията предлага практични съвети за справяне с проблемите в семейния живот.“ В някои случаи може просто да повториш един стих от Библията като мисъл, която трябва да бъде запомнена. Разбира се, за да направиш това резултатно, трябва да се подготвиш предварително.

При повторните посещения, както и при библейските изучавания, използването на повторение може да включва въпросите за преговор.

Когато на един човек му е трудно да разбере или да приложи определен библейски съвет, може да е необходимо да обсъдите въпроса не само веднъж. Старай се да го разгледаш от различен ъгъл. Обсъждането не бива да бъде дълго, но трябва да насърчи изучаващия да продължи да мисли по въпроса. Помни, че Исус използвал този вид повторение, за да помогне на учениците си да преодолеят желанието да бъдат на първо място. — Мат. 18:1–6; 20:20–28; Лука 22:24–27.

Когато изнасяш доклади. Ако изнасяш доклади от подиума, твоята цел не е само да представиш определена информация. Ти искаш слушателите да я разберат, да я запомнят и да я прилагат. За да постигнеш това, използвай добре повторението.

Но ако повтаряш главните мисли прекалено често, може да изгубиш вниманието на слушателите си. Внимателно подбирай мислите, на които си заслужава да наблегнеш. Това обикновено са основните положения, около които е развит твоят доклад, но може да включват и други мисли, които ще имат специална стойност за твоите слушатели.

За да използваш повторение, може да посочиш основните положения първо в увода. Направи това с помощта на кратки изречения, правещи общ преглед на това, което ще разгледаш, с въпроси или с кратки примери, поставящи проблемите, които ще бъдат обсъдени. Може да кажеш колко са основните положения и след това да ги изброиш. После развий всяка от тези мисли в изложението на доклада си. Може да наблегнеш повече на тях в изложението на доклада, като повтаряш всяко основно положение, преди да преминеш към следващото. Или може да постигнеш това, като използваш пример, включващ приложението на дадено основно положение. На основните положения може да наблегнеш и с помощта на заключението, в което да ги повториш, да ги подчертаеш чрез използването на контрастиращи сравнения, да отговориш на въпросите, които са били повдигнати, или накратко да посочиш решенията на поставените проблеми.

В допълнение на посоченото по–горе опитният докладчик наблюдава внимателно хората, които го слушат. Ако на някои от тях им е трудно да схванат определена идея, докладчикът вижда това. Ако мисълта е важна, той я разглежда отново. Но повтарянето на същите думи може да не постигне тази цел. За да учиш другите, е нужно нещо повече. Докладчикът трябва да може да се приспособява. Може да се наложи да прави импровизирани допълнения към доклада си. Като се учиш да подхождаш по този начин към нуждите на слушателите си, ще станеш по–резултатен учител.