Бъди укрепващ и положителен

ПОСЛАНИЕТО, което ни е възложено да проповядваме, е добрата новина. Исус казал: „Трябва първо да се проповядва благовестието [добрата новина — НС] на всичките народи.“ (Мар. 13:10) Самият той дал пример за това, като ‘известявал добрата новина за царството на Бога’. (Лука 4:43, НС) Това, което проповядвали апостолите, също е описано като „добрата новина на Бога“ и „добрата новина за Христос“. (1 Сол. 2:2, НС; 2 Кор. 2:12, НС) Такова послание е укрепващо и положително.

В съгласие с „вечната добра новина“ (НС), известявана от ‘ангела, летящ посред небето’, ние подканяме хората: „Бойте се от Бога и въздайте Нему слава.“ (Откр. 14:6, 7) Казваме на хората навсякъде за истинския Бог, за неговото име, за чудесните му качества, за прекрасните му дела, за любещата му цел, за това, че носим отговорност пред него, и за нещата, които той изисква от нас. Добрата новина включва факта, че Йехова Бог ще унищожи злите, които го позорят и съсипват живота на другите хора. Но ние не бива да съдим хората, на които проповядваме. Ние искрено желаем колкото се може повече хора да откликнат благоприятно на библейското послание, така че то наистина да се окаже добра новина за тях. — Пр. 2:20–22; Йоан 5:22.

Ограничи отрицателния материал. Разбира се, животът има отрицателни аспекти. Ние не си затваряме очите пред тях. За да започнеш разговор, може да споменеш някакъв проблем, за който мислят хората в твоя район, и да го обсъдиш накратко. Но обикновено няма голям смисъл да го обсъждаш подробно. Хората постоянно чуват потискащи новини и затова разговорът за неприятни неща може да ги накара или да затворят вратата си, или образно казано, да запушат ушите си. Още в началото на разговора се стреми да насочиш вниманието към освежаващите истини в божието Слово. (Откр. 22:17) Тогава, дори ако човекът не иска да продължи разговора, вече ще си му оставил нещо укрепващо, върху което да мисли. Това може да го накара да слуша по–охотно при следващ случай.

По подобен начин, ако си поканен да изнесеш доклад, недей да затрупваш слушателите си с отрицателна информация само защото тя се намира в изобилие. Ако докладчикът обсъжда подробно грешките на човешките управници, сведенията за престъпност и насилие и високата степен на неморалност, резултатът ще бъде обезсърчаващ. Използвай отрицателните аспекти на един въпрос само ако служат на полезна цел. Малко такъв материал може да подчертае колко навременен е твоят доклад. Той може също да посочи по–сериозни причини, които са довели до ситуацията, и по този начин да го използваш, за да покажеш защо разрешението на проблема, давано от Библията, е практично. Когато е възможно, бъди конкретен, без да обсъждаш надълго и нашироко проблемите.

Обикновено не е нито възможно, нито пък желателно да изключиш съвсем отрицателния материал от доклада си. Предизвикателството се състои в това да представиш една смес от добро и лошо по такъв начин, че цялостният резултат да бъде положителен. За да постигнеш това, трябва да решиш какво да включиш в доклада, какво да махнеш от него и на какво да наблегнеш. В Проповедта на планината Исус подканил слушателите си да избягват егоистичния начин на постъпване на книжниците и фарисеите и посочил няколко примера, за да обясни тази мисъл. (Мат. 6:1, 2, 5, 16) Но вместо да се спира подробно на отрицателния пример на тези религиозни водачи, Исус наблегнал на разбирането на истинските пътища на Бога и на воденето на живот, който е в съответствие с тях. (Мат. 6:3, 4, 6–15, 17–34) Резултатът бил изключително положителен.

Запази положително отношение. Ако ти е възложено да изнесеш в сбора си доклад относно някой аспект на християнската дейност, се стреми да бъдеш укрепващ, вместо да критикуваш. Бъди сигурен, че вече правиш това, което насърчаваш другите да правят. (Рим. 2:21, 22; Евр. 13:7) Нека любовта, а не раздразнението, да подбуждат думите ти. (2 Кор. 2:4) Ако си уверен, че твоите събратя по вяра искат да бъдат угодни на Йехова, онова, което казваш, ще отразява тази увереност и това ще има положителен резултат. Забележи как апостол Павел изразявал такава увереност, както е записано в 1 Солунци 4:1–12; 2 Солунци 3:4, 5 и Филимон 4, 8–14, 21.

Понякога е необходимо старейшините да предупреждават относно неразумно поведение. Но смирението ще им помогне да се отнасят към братята си с дух на кротост. (Гал. 6:1) Начинът, по който казват нещата, трябва да показва, че гледат с уважение на членовете на сбора. (1 Пет. 5:2, 3) Библията съветва по–младите мъже да бъдат особено внимателни в това отношение. (1 Тим. 4:12; 5:1, 2; 1 Пет. 5:5) Когато е нужно порицание, дисциплиниране, поправяне на нещата, това трябва да се прави въз основа на казаното в Библията. (2 Тим. 3:16) Приложението на някакъв стих не бива никога да бъде пресилено или изкривено, така че да подкрепя идея, на която докладчикът твърдо държи. Дори когато е нужен съвет за поправяне, отношението в доклада може да бъде положително, ако се набляга главно на това как да избегнем вършенето на зло, как да разрешаваме проблемите, как да преодоляваме трудностите, как да поправяме погрешна линия на поведение и как ни предпазват изискванията на Йехова. — Пс. 119:1, 9–16.

Когато подготвяш доклада си, обърни специално внимание на това как ще завършиш всяка основна мисъл и доклада като цяло. Онова, което казваш накрая, обикновено се помни най–дълго. Дали то ще бъде положително?

Когато разговаряш със събратя по вяра. Служителите на Йехова ценят възможностите за общуване на християнските събрания. Това са моменти за духовно освежаване. Библията ни подканя да не забравяме да „се насърчаваме взаимно“, когато се събираме на нашите места за поклонение. (Евр. 10:25, НС) Това става не само чрез докладите и изказванията по време на събранията, но и чрез разговорите преди и след тях.

Въпреки че е нормално разговорите ни да са насочени върху ежедневието ни, най–голямото насърчение идва от обсъждането на духовни неща. Това обхваща случките, на които се радваме по време на святата служба. Проявяването на ползотворен интерес към другите също е укрепващо.

Необходимо е да бъдем внимателни, за да не се повлияем от света около нас. Когато писал до християните в Ефес, Павел казал: „Като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина.“ (Еф. 4:25) Да говорим истина вместо лъжи означава да не прославяме нещата и хората, които светът превръща в идоли. Подобно на това Исус предупредил относно „примамката на богатството“. (Мат. 13:22) Затова когато говорим един с друг, трябва да внимаваме да не подкрепяме тази измамливост, като описваме притежаването на материални неща като много привлекателно. — 1 Тим. 6:9, 10.

Когато ни съветва да бъдем укрепващи, апостол Павел ни подканя да не съдим, нито да подценяваме някой брат, който може да се въздържа от определени неща поради ‘слабост във вярата’, тоест, поради това, че не разбира пълния размер на християнската свобода. Всъщност за да може разговорът ни да бъде укрепващ за другите, трябва да имаме предвид техния произход и степента на техния духовен растеж. Колко жалко би било да ‘полагаме на брата [или сестрата] си спънка или съблазън’! — Рим. 14:1–4, 13, 19.

Онези, които се борят със сериозни лични проблеми — като например хронично заболяване, — ценят укрепващия разговор. Такъв човек може да полага големи усилия, за да посещава събранията. Онези, които са запознати с положението му, вероятно ще го попитат „Как си?“. Той несъмнено ще оцени тяхната загриженост. Но здравословното му състояние може да не е най–насърчителната за него тема за разговор. Думи, с които показваме, че го ценим, а също и изрази на похвала може да стоплят повече сърцето му. Дали виждаш доказателства за неговата любов към Йехова и издръжливостта му в тази трудна ситуация? Дали се чувстваш насърчен, когато той дава отговори? Няма ли да бъде по–укрепващо, ако обърнеш внимание на неговите силни страни и на това, което той допринася за сбора, вместо на неговите ограничения? — 1 Сол. 5:11.

За да може разговорът ни да бъде укрепващ, е особено важно да имаме предвид възгледа на Йехова за онова, което обсъждаме. В древния Израил онези, които говорели против представителите на Йехова и се оплаквали от манната, изпитали божието неодобрение. (Чис. 12:1–16; 21:5, 6) Ние показваме, че извличаме полза от тези примери, когато проявяваме уважение към старейшините и признателност за духовната храна, осигурявана чрез класа на верния и разумен слуга. — 1 Тим. 5:17.

Рядко представлява проблем намирането на полезна тема за разговор с нашите християнски братя. Но ако някой прави прекалено критични забележки, поеми инициативата да насочиш разговора в по–укрепваща посока.

Независимо дали свидетелстваме на другите, говорим от подиума или със събратя по вяра, можем да проявяваме прозорливост, така че да вадим от съкровището на сърцето си „онова, което е добро за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат“. — Еф. 4:29.