Използване на Библията при даване на отговори

КОГАТО ни попитат за вярванията ни, за начина ни на живот, за гледната ни точка относно настоящи събития, за надеждата ни за бъдещето, ние се стремим в отговора си да използваме Библията. Защо? Защото тя е Словото на Бога. Именно от нея извличаме своите вярвания. Ние основаваме своя начин на живот върху Библията. Тя оформя възгледите ни за световните събития. Нашата надежда за бъдещето е здраво вкоренена във вдъхновените обещания на Библията. — 2 Тим. 3:16, 17.

Ние напълно съзнаваме каква отговорност е свързана с нашето име. Ние сме Свидетели на Йехова. (Иса. 43:12) Затова отговаряме на въпросите не въз основа на човешката философия, но въз основа на онова, което Йехова казва в своето вдъхновено Слово. Наистина, всеки един от нас има свое мнение по различните въпроси, но ние позволяваме на божието Слово да оформя нашите възгледи, защото сме твърдо убедени, че то е истина. Разбира се, Библията ни дава свобода относно личните предпочитания по много въпроси. Вместо да налагаме своите предпочитания на другите, ние искаме да ги учим на принципите, които са записани в Писанията, като така позволяваме на слушателите си да се възползват от същата свобода на избора, на която се радваме и ние. Като апостол Павел ние се стремим ‘да подпомагаме послушанието чрез вяра’. — Рим. 16:26, НС.

В Откровение 3:14 Исус Христос е описан като ‘верния и истински свидетел’. Как отговарял той на различните въпроси и как се справял със ситуациите, които го връхлитали? Понякога използвал словесни илюстрации, които карали хората да се замислят. Друг път питал задаващия въпроса как разбира даден стих. Често цитирал стихове, перифразирал ги или се позовавал косвено на тях. (Мат. 4:3–10; 12:1–8; Лука 10:25–28; 17:32) През първи век свитъците с Писанията се намирали обикновено в синагогите. Няма доказателства, че Исус притежавал лично такива свитъци, но познавал добре Писанията и често се позовавал на тях, когато учел другите. (Лука 24:27, 44–47) Той можел с право да каже, че онова, което поучавал, не било от него. Говорел това, което бил чул от Баща си. — Йоан 8:26.

Ние искаме да следваме примера на Исус. Не сме чували Бог да говори, както Исус го бил чувал. Но Библията е божието Слово. Когато я използваме като основа за нашите отговори, се стараем да не привличаме вниманието към себе си. Показваме, че вместо да изразяваме мнението на един несъвършен човек, ние сме твърдо решени да оставим Бог да определя какво е истина. — Йоан 7:18; Рим. 3:4.

Разбира се, ние не искаме просто да използваме Библията, но да правим това по начин, който ще бъде от най–голяма полза за слушателя ни. Искаме той да ни слуша непредубедено. В зависимост от нагласата на човека можеш да въведеш библейските мисли с думите: „Не сте ли съгласен, че онова, което Бог казва, е от най–голямо значение?“ Или може да кажеш: „Знаете ли, че в Библията е обсъден точно този въпрос?“ Ако говориш с някого, който не изпитва уважение към Библията, може да се наложи да използваш по–различен увод. Би могъл да кажеш: „Позволете ми да споделя с вас това древно пророчество.“ Или може да кажеш: „В най–разпространяваната книга в човешката история се казва следното ...“

В някои случаи може да решиш просто да перифразираш един стих. Но когато е възможно, е най–добре да отвориш самата Библия и да прочетеш какво се казва в нея. Винаги когато е удобно, показвай на събеседника си стиха в собствената му Библия. Това директно използване на Библията често оказва силно влияние на хората. — Евр. 4:12.

Християнските старейшини носят специална отговорност да използват Библията, когато отговарят на въпроси. Едно от изискванията за старейшините е братът ‘да се държи твърдо за вярното слово по отношение на умението си да поучава’. (Тит 1:9, НС) Някой член на сбора може да вземе важно решение в живота си, след като е получил съвет от старейшина. Колко важно е този съвет да бъде здраво основан на Писанията! Примерът на старейшината в това отношение може да повлияе на мнозина в техния начин на поучаване.