Подходящо правене на паузи

ПРАВИЛНО поставените паузи са важни за речта. Това е така независимо дали изнасяш доклад, или разговаряш с някого. Ако не правиш такива паузи, онова, което казваш, може да звучи като дърдорене вместо като ясно изразена мисъл. Подходящото правене на паузи прави речта ти по–ясна. Освен това то може да се използва така, че основните мисли да оставят трайно впечатление у слушателите.

Как можеш да определиш кога трябва да направиш пауза? Колко дълга трябва да бъде тя?

Пауза при препинателни знаци. Препинателните знаци са важна част от писмения език. Те може да посочват края на едно изказване или на един въпрос. В някои езици се използват за отделяне на цитатите. Някои препинателни знаци показват връзката между една част на изречението и другите му части. Когато чете наум, човек вижда препинателните знаци. Но когато чете на глас на други хора, гласът му трябва да предава значението на препинателните знаци, които се появяват в писмения материал. (За повече подробности виж 1 урок, „Точно четене“.) Ако не правиш паузи там, където препинателните знаци налагат това, може да затрудниш другите да разберат онова, което четеш, или дори да промениш смисъла на текста.

Освен препинателните знаци, начинът, по който са изразени мислите в изречението, също има влияние върху това къде е подходящо да бъдат направени паузи. Веднъж един известен музикант казал: „С нотите се справям не по–добре от много други пианисти. Но паузите между нотите, да, в това именно се състои изкуството.“ Подобно е и положението с говоренето. Правилното използване на паузи ще придаде красота и значение на твоя добре подготвен материал.

Когато се подготвяш за публично четене, ще ти бъде от полза да си поставяш знаци в печатния материал, който ще четеш. Постави малка отвесна чертичка там, където трябва да има кратка пауза, или може би просто забавяне. Използвай две отвесни чертички една до друга, за да отбележиш по–дълга пауза. Ако установиш, че определен начин на изразяване е странен за тебе и многократно правиш паузи на неправилни места, отбележи си с молив дъгички, свързващи всички думи, които съставляват трудната фраза. След това прочети целия израз. Много опитни докладчици правят така.

Правенето на паузи в ежедневната реч обикновено не представлява проблем, защото знаеш мислите, които искаш да споделиш. Но ако имаш навика да правиш пауза през определени интервали от време, независимо от това, което изисква мисълта, речта ти няма да бъде въздействаща и ясна. Предложения за постигането на подобрение в това отношение са дадени в 4 урок, „Гладко представяне на материала“.

Пауза при смяна на мисълта. Паузата при преминаване от един основен момент към друг дава възможност на слушателите ти да се замислят върху промяната на мисълта, да се нагласят към нея, да я разпознаят и да схванат по–ясно следващата мисъл. Да правиш паузи при смяната на една мисъл с друга е точно толкова важно, колкото да намалиш скоростта, когато завиваш от една улица в друга.

Една причина, поради която някои докладчици препускат от една мисъл към друга, без да правят паузи, е това, че се опитват да разгледат прекалено много материал. При някои този навик е отражение на ежедневния им стил на говорене. Може би всички около тях говорят по същия начин. Но това не води до резултатно поучаване. Ако искаш да кажеш нещо, което си заслужава да бъде чуто и запомнено, отдели достатъчно време, за да направиш така, че тази мисъл да изпъкне. Съзнавай, че правенето на паузи е изключително важно за ясното предаване на мислите.

Когато изнасяш доклад от конспект, материалът е организиран по такъв начин, че е ясно къде трябва да направиш паузи между основните мисли. Ако ще четеш ръкопис, си отбележи местата, където една основна мисъл преминава към следващата.

Обикновено паузите при смяна на мисълта са по–дълги от паузите при препинателните знаци, но не чак толкова дълги, че представянето да се проточи много дълго. Ако са прекалено дълги, те създават впечатлението, че не си добре подготвен и се опитваш да решиш какво да кажеш по–нататък.

Пауза за подчертаване. Паузата за подчертаване обикновено е силно въздействаща, тоест, тя се намира преди или след някакво изказване или въпрос, на които доста се набляга. Тази пауза дава възможност на слушателите да се замислят върху току–що казаното или създава у тях очакване за онова, което следва. Това са два различни метода. Трябва да решиш кой от тях е подходящо да използваш. Но помни, че паузите за подчертаване трябва да бъдат използвани само при наистина важни изказвания. Иначе стойността на тези изказвания ще бъде загубена.

Когато чел на глас Писанията в синагогата в Назарет, Исус използвал резултатно паузите. Първо, той прочел за своята задача от свитъка на пророк Исаия. Но преди да обясни приложението на прочетеното, той навил отново свитъка, подал го на служителя и седнал. След това, докато всички в синагогата били вперили погледи в него, той казал: „Днес се изпълни това писание, което чухте.“ — Лука 4:16–21, СИ.

Пауза, предизвикана от обстоятелствата. Отвреме–навреме може да се наложи да правиш паузи в речта си поради различни прекъсвания. Шумът от минаващи превозни средства или плачещо дете може да наложи да прекъснеш разговора си с някой в проповедната служба. Ако по време на конгрес пречката не е прекалено сериозна, може би ще си в състояние да повишиш гласа си и да продължиш. Но ако смущението е силно и продължително, трябва да направиш пауза. И без това слушателите няма да могат да те чуят. Затова използвай паузите резултатно с цел да помогнеш на слушателите си да извлекат пълна полза от добрите неща, които искаш да им кажеш.

Пауза, позволяваща даването на отговор. Въпреки че в доклада ти може да не е предвидено специално участие от страна на слушателите, е важно да им позволиш да отговорят на въпросите не на глас, но мислено. Ако задаваш въпроси, чиято цел е да накарат слушателите да се замислят, но след това не правиш достатъчно дълга пауза, голяма част от стойността на тези въпроси ще бъде изгубена.

Разбира се, важно е да правиш паузи не само когато говориш от подиума, но също така, когато свидетелстваш на другите. Някои хора изглежда никога не правят паузи. Ако и ти имаш такъв проблем, полагай искрени усилия, за да развиеш тази характеристика на говоренето. Ще подобриш както общуването си с другите, така и резултатността на своята проповедна служба. Паузата е момент на тишина и с право се казва, че тишината прекъсва, подчертава, насочва вниманието и възстановява ухото.

Всекидневният разговор представлява обмяна на мисли между двама или повече души. Другите са по–склонни да те слушат, ако и ти ги слушаш и проявяваш интерес към онова, което казват. За тази цел е нужно да правиш достатъчно дълги паузи, за да им дадеш възможност да се изкажат.

Често в проповедната служба нашето свидетелстване е по–резултатно, когато е под формата на разговор. След размяната на поздрави много Свидетели смятат за добре да обяснят целта на посещението си и след това да зададат въпрос. Те правят пауза, за да дадат възможност на другия човек да отговори, след което признават казаното от домакина. По време на разговора Свидетелите може да дадат много възможности на домакина да се изкаже. Те знаят, че обикновено могат да помогнат повече на един човек, ако знаят какви са неговите възгледи по въпроса, който обсъждат. — Пр. 20:5.

Разбира се, не всеки отговаря на въпросите по благоприятен начин. Но това не попречило на Исус да прави достатъчно дълги паузи, за да даде възможност дори на своите противници да говорят. (Мар. 3:1–5) Като даваме възможност на другия човек да говори, го насърчаваме да мисли и вследствие на това той може да разкрие какво е в сърцето му. Всъщност една от целите на нашата служба е да предизвикаме искрен отклик, като представим на хората жизненоважни въпроси от божието Слово, относно които трябва да вземат решения. — Евр. 4:12.

Подходящото правене на паузи в нашата служба наистина е изкуство. Когато паузите са използвани резултатно, мислите се предават по–ясно и често се помнят дълго.