Единадесета глава

Придай смисъл на своя живот — завинаги

КЪДЕТО и да живеем, чуваме за научни открития. Биолози, океанолози и други учени продължават да добавят към човешкото познание за нашата земя и живота на нея. Търсейки в друга посока, астрономи и физици научават все повече неща за нашата слънчева система, за звездите и дори за далечните галактики. За какво говори това?

Много здравомислещи хора ще се съгласят с древния цар Давид: „Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му.“ (Псалм 19:1) Вярно, някой може да не се съгласи или да каже, че не е сигурен в това. Но нима след като разгледа доказателствата, представени в тази книга, ти не виждаш изобилни основания да вярваш, че Създателят съществува и е причината за съществуването на нашата вселена и нашия живот?

Апостол Павел казал: „Хората не могат да кажат, че не знаят за Бога. От началото на света хората са могли да видят какво представлява Бог чрез нещата, които Той е направил. Това показва Неговата сила, която трае вечно. Това показва, че Той е Бог.“ (Римляни 1:20, Holy Bible—New Life Version [„Светата Библия — Превод на новия живот“]) Материалът за творенията, който обсъдихме в началните глави, ни помогна да видим „какво представлява Бог“, да разберем „неговите невидими качества“ (NW). Но това да видим, че физическите творения отразяват личността на Създателя, не бива да бъде крайната цел. Защо?

Много учени всеотдайно изследват вселената, но въпреки това чувствуват една празнина, тъй като не намират траен смисъл. Например, физикът Стивън Уайнбърг пише: „Колкото по–разбираема изглежда вселената, толкова по–безцелна изглежда тя.“ Относно възгледа на астронома Алън Дреслър в списание „Сайънс“ се казва: „Когато изследователите казват, че космологията разкрива ‘ума’ или ‘почерка’ на Бога, те приписват на божественото онова, което в крайна сметка може да се окаже по–незначителният аспект на вселената — нейната физическа конструкция.“ Дреслър показал, че това, което е по–значително, е смисълът на човешкото съществуване. Той отбелязал: „Хората се отказаха от старото схващане, че човечеството се намира във физическия център на [физическата] вселена, но трябва да се върнат отново към схващането, че ние сме в центъра на смисъла.“

Ясно е, че всеки един от нас трябва да е силно заинтересуван от това какъв е смисълът на нашето съществуване. Просто да признаем, че Създателят, Великият конструктор, съществува и че ние зависим от него, може и да не придаде смисъл на живота ни. И това е така най–вече защото животът изглежда кратък. Много хора са изпитали чувствата на крал Макбет от една от пиесите на Уилям Шекспир:

на сцената и след това изчезва.

Хората по цялата земя могат да се съгласяват с тези думи, но въпреки това, когато те лично изпаднат в състояние на сериозна криза, вероятно ще викат към Бога за помощ. Елиу, един мъдър мъж от древни времена, казал: „Поради много угнетения викат страдалците, пищят ..., но пак никой не казва: ‘Где е Бог, Творецът ми ..., Който ни учи повече нежели земните животни, и прави ни по–мъдри от въздушните птици?’“ — Йов 35:9–11.

Думите на Елиу подчертават, че ние, хората, не сме истинският център на смисъла. Нашият велик Създател е този център и истинският смисъл на нашето съществуване логично е свързан с него и зависи от него. За да намерим този смисъл и дълбокото удовлетворение, което той донася, ние трябва да опознаем Създателя и да приведем живота си в съгласие с неговата воля.

Обръщане към Създателя

Моисей направил това. Той реалистично признал: „Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, гдето има сила, осемдесет години; но и най–добрите от тях са труд и скръб.“ Тази констатация не направила Моисей тъжен или песимистично настроен; тя му помогнала да разбере колко е ценно да се обърне към Създателя. Моисей се молел: „Научи ни така да броим дните си, щото да си придобием мъдро сърце. Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни. И нека бъде върху нас благоволението на Господа [Йехова — NW], нашия Бог.“ — Псалм 90:10, 12, 14, 17.

‘Наситени рано.’ ‘Веселящи се през всичките си дни.’ ‘Върху нас е божието благоволение.’ Нима тези изрази не подсказват, че човек е намерил смисъл в живота си — смисъл, който убягва на повечето хора?

Ние можем да предприемем една важна стъпка в тази посока, като разберем какво е нашето място пред Създателя. В известен смисъл растящото познание за вселената може да ни помогне. Давид попитал: „Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, казвам си: ‘Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш?’“ — Псалм 8:3, 4.

И за нас е необходимо да направим нещо повече от това само да признаем, че Йехова е създал слънцето, луната и звездите, и след това е направил изобилието от живот на земята с всичките му системи. (Неемия 9:6; Псалм 24:2; Исаия 40:26; Йеремия 10:10, 12) Както видяхме по–рано, уникалното име на Йехова показва, че той е Бог, който има цел, и че само той може да осъществи своята воля докрай.

Исаия писал: „Той, който е истинският Бог, Този, който е направил земята и я е основал, Този, който я е установил здраво, който не я е създал напразно, но който я е направил, за да бъде населявана.“ След това Исаия цитирал думите на Йехова: „Аз съм Йехова, и няма друг.“ (Исаия 45:18, NW) А Павел казал по–късно за събратята си християни: „[Ние] сме Негово творение, създадено в Христос Исус за добри дела.“ Основно за тези „добри дела“ е известяването на ‘многообразната премъдрост на Бога според предвечното му намерение’. (Ефесяни 2:10, „Верен“; 3:8–11) Ние можем и е логично да трябва да имаме взаимоотношения със Създателя, като се стремим да научим неговата цел и да сътрудничим с нея. — Псалм 95:3–6.

Това, че признаваме, че съществува любещ, проявяващ загриженост Създател, трябва да ни подтикне към действие. Например, обърни внимание на връзката между признаването на това и начина, по който трябва да се отнасяме към другите. „Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към сиромаха, показва почит Нему.“ „Не един ли Бог ни е създал? Тогава защо се обхождаме коварно всеки против брата си?“ (Притчи 14:31; Малахия 2:10) Следователно признаването на това, че съществува Създател, проявяващ загриженост, трябва да ни подтикне да се отнасяме с по–голяма загриженост към неговите творения.

Ние не сме оставени сами в постигането на това. Създателят може да ни помогне. Макар и Йехова да не създава нови земни творения, може да се каже, че той продължава да създава в друго отношение. Той активно и резултатно помага на хората, които търсят неговото ръководство. След като съгрешил, Давид помолил: „Създай в мен чисто сърце, о Боже, и вложи в мен нов дух, постоянен дух.“ (Псалм 51:10, NW; 124:8) Библията насърчава християните ‘да съблекат старата личност’, оформена от света край тях, и ‘да облекат новата личност, създадена според волята на Бога’. (Ефесяни 4:22–24, NW) Да, Йехова може да създаде едно ново фигуративно сърце у хората, като им помогне да развиват личност, отразяваща това какъв е той.

Но това са само първоначалните стъпки. Необходимо е да се задълбочим още. Павел казал на едни образовани атиняни: ‘Бог, Който е направил света и всичко що е в него, е определил предназначени времена, за да търсят хората Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас.’ — Деяния 17:24–27.

Смисълът произлиза от познанието

От това, което разгледахме, трябва да е ясно, че Създателят е осигурил изобилие от информация чрез своите физически творения и чрез своето вдъхновено Слово, Библията. Той ни насърчава да растем в познание и прозрение, като дори предсказва, че ще дойде време, когато „земята непременно ще бъде изпълнена с познанието за Йехова, както водите покриват морето“. — Исаия 11:9, NW; 40:13, 14.

Волята на Създателя не е нашите способности за учене и за усъвършенствуване на себе си да бъдат ограничени в рамките на един живот от 70 или 80 години. Можеш да видиш това от едно от най–известните изказвания на Исус: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ — Йоан 3:16.

„Вечен живот.“ Това не е фантазия. По–скоро представата за дълговечност без край е в съгласие с това, което Създателят поставил пред нашите прародители Адам и Ева. То е в съгласие с научните факти за направата и капацитета на нашия мозък. В съгласие е още и с онова, което учел Исус Христос. Това, че човечеството ще има вечен живот, било сърцевината на Исусовото послание. В последната вечер от своя живот на земята, когато бил с апостолите, Исус казал: „Това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.“ — Йоан 17:3.

Както беше обсъдено в предишната глава, за милиони обещанието на Исус за вечния живот ще бъде действителност именно тук, на земята. Ясно е, че когато човек има тази перспектива пред себе си, тя може да придаде много смисъл на неговия живот. Тя изисква развиването на взаимоотношения със Създателя. Наличието на такива взаимоотношения точно сега поставя основата за придобиване на дълговечен живот. Представи си перспективите, които този живот ще разкрие пред теб: да учиш, да изследваш и да изживееш много неща — без ограниченията, които днес поставят болестите и смъртта. (Сравни Исаия 40:28.) Какво би могъл да направиш и какво би направил ти с такъв живот? Ти самият най–добре познаваш своите интереси, дарбите, които би искал да развиеш, и отговорите, които би искал да намериш. Това, че ще имаш възможност да постигнеш всичко това, ще придаде още по–голям смисъл на твоя живот!

Павел имал сериозни основания да очаква времето, когато „творението също ще бъде освободено от робството на разрухата и ще придобие славната свобода на децата на Бога“. (Римляни 8:21, NW) Онези, които придобият тази свобода, ще се радват на истински смисъл в живота сега и ще имат смисъл в живота завинаги, за слава на Бога. — Откровение 4:11.

Свидетелите на Йехова по цялата земя изследват тази тема. Те са убедени, че съществува Създател и че той е загрижен за тях и за теб. Те се радват да помогнат на другите да намерят този здраво основан смисъл в живота. Моля, не се притеснявай да изследваш тази тема заедно с тях. Това ще придаде смисъл на твоя живот — завинаги!

[Блок на страница 185]

Бог в какво значение?

„Учените и други хора понякога използуват думата ‘Бог’ в значение на едно толкова абстрактно и безучастно нещо, че Той едва ли бива разграничаван от законите на природата“ — казва Стивън Уайнбърг, носител на Нобелова награда за своя труд върху основните сили. Той добавя:

„Струва ми се, че за да бъде от полза, думата ‘Бог’ трябва да се разбира като означаваща един заинтересуван Бог, един създател и законодател, който е постановил не само законите на природата и на вселената, но също и стандартите за добро и зло, една личност, която се интересува от нашите действия, нещо, на което — накратко казано — е уместно ние да се покланяме. ... Това е Богът, който е бил от значение за мъжете и жените през историята.“ — Dreams of a Final Theory [„Мечти за една окончателна теория“].

[Снимка на страница 187]

Моисей разбрал, че колкото и дълго да живеем, истинският смисъл на нашия живот е свързан със Създателя

[Снимка на страница 190]

Намирането на траен смисъл в живота разкрива изобилни възможности