Трета глава

Как се е появил животът?

НАШАТА земя е изпълнена с живот. В снежната Арктика и в амазонската джунгла, в пустинята Сахара и в мочурищата на Евърглейдс, в мрака на океанското дъно и по облетите в светлина планински върхове има живот в изобилие. И този живот е пълен с възможности да ни смайва.

Той съществува в най–различни видове, размери и количества, които надхвърлят всяко въображение. Един милион вида насекоми бръмчат и се стрелкат насам–натам по нашата планета. Във водите около нас плуват над 20 000 вида риби — някои с размерите на оризово зърно, други — дълги колкото цял камион. Най–малко 350 000 растителни вида, някои причудливи, повечето — прекрасни, украсяват земята. А над главите ни летят повече от 9000 вида птици. Тези творения, включително и човекът, образуват целия хармоничен калейдоскоп, който наричаме живот.

Но още по–смайващо от това възхитително разнообразие край нас е пълното единство, което свързва различните видове живот. Специалистите по биохимия, които изследват отблизо земните творения, обясняват, че всички живи същества — били те амеби, или хора — зависят от едно вдъхващо страхопочитание взаимодействие: сътрудничеството между нуклеиновите киселини (ДНК и РНК) и белтъчните молекули. Сложните процеси, в които участвуват тези елементи, се извършват на практика във всяка клетка на нашето тяло, както и в клетките на колибрите, лъвовете и китовете. Резултатът на това еднакво и повсеместно взаимодействие е прекрасната мозайка на живота. Как се е появило това стройно съзвучие на живота? Да, наистина, как е възникнал животът?

Вероятно приемаш, че някога на земята не е имало живот. Учените са съгласни с това, съгласни са и много от религиозните книги. И все пак може би съзнаваш, че тези два източника — науката и религията — дават различни обяснения за това как е започнал животът на земята.

Милиони хора с най–различно по вид и степен образование вярват, че един интелигентен Създател, първоначалният Конструктор, е направил живота на земята. За разлика от тях много учени казват, че животът е произлязъл от неживата материя, като по чиста случайност една след друга са се извършвали различни химически реакции. Кое от двете твърдения е вярно?

Не бива да смятаме, че този въпрос не ни засяга, нито че не влияе върху нашето търсене на по–смислен живот. Както вече беше казано, един от най–основните въпроси, на които хората са търсили отговор, е откъде сме дошли ние, живите хора.

Повечето научни курсове се съсредоточават върху приспособяването и оцеляването на формите на живот, вместо върху по–централния въпрос за самия произход на живота. Може би си забелязал, че усилията да се обясни откъде е дошъл животът, обикновено се представят с общи изрази от рода на „в течение на милиони години сблъскващи се молекули някак си са произвели живота“. Но дали това е наистина удовлетворяващо заключение? То би означавало, че при наличието на енергия от слънцето, от светкавици или от вулкани някаква нежива материя се е раздвижила, организирала се е и в крайна сметка е започнала да живее — и то без някакво целенасочено ръководство! Какъв огромен скок би било това! От нежива материя към жива! Дали би могло да е станало така?

През Средновековието приемането на такава идея не би изглеждало проблем, защото представата за самозараждането — вярването, че животът можел да се зароди от само себе си от нежива материя — била широко разпространена. Накрая, през 17–и век италианският лекар Франческо Реди доказал, че в разваленото месо се появяват червеи само ако върху него са снесли яйца мухи. В месо, върху което не са кацали мухи, не се развиват червеи. Но ако толкова големи същества като мухите не се появявали от само себе си, то как стоял въпросът с микробите, които се оказвали в храната, независимо от това дали била покрита, или не? Макар че по–късни експерименти доказали, че микробите не възникват от само себе си, този въпрос оставал спорен. Докато не се появило делото на Луи Пастьор.

Много хора познават приноса на Пастьор за разрешаването на проблемите, свързани с ферментацията и заразните заболявания. Но освен това той провел експерименти, с които да определи дали много малките форми на живот могат да възникнат от само себе си. Както може би си чел, Пастьор показал, че в стерилизирана вода, предпазена от замърсяване, не възникват дори миниатюрни бактерии. През 1864 г. той заявил: „Доктрината за самозараждането никога няма да се съвземе от смъртоносния удар, който ѝ нанесе този прост експеримент.“ Това изказване продължава да е вярно и днес. Няма експеримент, който да е създал живот от нежива материя.

Тогава как се е появил животът на земята? Съвременните усилия да се отговори на този въпрос започват през 20–те години на 20–и век с делото на руския биохимик Александър Иванович Опарин. Оттогава насам той и други учени предлагат нещо като сценарий за драма в три действия, за който твърдят, че описва нещата, които се били случили на сцената на планетата Земя. В първото действие се изобразява как земните елементи, или суровини, били преобразувани в групи от молекули. След това идва скокът към големи молекули. И последното действие на драмата показва скока към първата жива клетка. Но дали нещата наистина се развили така?

В основата на тази драма е обяснението, че първичната земна атмосфера била много по–различна от това, което атмосферата представлява днес. Една от теориите приема, че там на практика отсъствувал свободен кислород и че химичните елементи азот, водород и въглерод образували амоняк и метан. Идеята е, че когато светкавици и ултравиолетови лъчи преминали през атмосфера от такива газове и от водни пари, се развили захари и аминокиселини. Не забравяй обаче, че това е една теория.

Според тази теоретична драма тези молекулни форми били отмити в океаните или други водоизточници. С течение на времето захарите, киселините и други съединения се концентрирали в един бульон, наречен „протобиологична супа“, в която аминокиселините, например, се съединили, за да станат белтъци. Продължението на това теоретично развитие гласи, че и други съединения, наречени нуклеотиди, образували вериги и се превърнали в нуклеинова киселина от рода на ДНК. Предполага се, че всичко това подготвило сцената за последното действие на молекулярната драма.

Това последно действие, което не е документирано, може да се опише като любовна история. Случило се така, че белтъчните молекули и молекулите на ДНК се срещнали, познали се и се прегърнали. И точно преди спускането на завесата се ражда първата жива клетка. Ако си проследил тази драма, може би се питаш: ‘Дали това е действителност, или измислица? Дали животът на земята наистина е възникнал по този начин?’

Зараждане в лабораторни условия?

В началото на 50–те години на 20–и век учените решиха да изпитат теорията на Опарин. Въпреки доказания факт, че живот може да произлезе само от живот, учените теоретизираха, че ако условията в миналото са били по–различни, е било възможно животът да произлезе бавно от нежива материя. Дали това можело да бъде демонстрирано експериментално? Ученият Стенли Л. Милър, работещ в лабораторията на Харолд Юри, взел водород, амоняк, метан и водни пари (предполагайки, че такава е била първичната атмосфера), запечатал ги в колба с вряща вода на дъното (за да представлява океан) и пропуснал електрически искри (като светкавици) през парите. В рамките на една седмица се появили следи от нещо лепкаво и червеникаво, което Милър изследвал и установил, че е богато на аминокиселини — същината на белтъците. Може би си чул за този експеримент, защото години наред той беше цитиран в научните публикации и часовете в училище като експеримент, който обяснява как е възникнал животът на земята. Но дали той наистина обяснява това?

Всъщност стойността на Милъровия експеримент е поставена под голямо съмнение днес. (Виж „Класически, но под съмнение“, страници 36, 37.) Но неговият привиден успех доведе до други експерименти, които дори създадоха компоненти, съставящи нуклеиновите киселини (ДНК или РНК). Специалистите в тази област (понякога наричани специалисти по произхода на живота) изразиха оптимизъм, защото изглеждаше, че са успели да наподобят първото действие на молекулярната драма. И изглеждаше, че ще последват лабораторни версии на останалите две действия. Един професор по химия заяви: „Обяснението на произхода на една примитивна жива система чрез механизмите на еволюцията вече е постижимо.“ А един пишещ за наука автор каза: „Критиците твърдят, че учени като д–р Франкенщайн на Мери Шели скоро ще започнат да създават живи организми в своите лаборатории и така ще покажат в подробности как се е зародил животът.“ Мнозина мислеха, че тайната на самовъзникването на живота е разгадана. — Виж „Дясновъртящи се, лявовъртящи се“, страница 38.

Настроенията се променят — загадките остават

Но оттогава досега този оптимизъм се изпари. Минаха десетилетия и тайните на живота останаха неразгадани. Около 40 години след своя експеримент професор Милър каза пред автор от списание „Сайънтифик американ“: „Проблемът с произхода на живота се оказа далеч по–труден, отколкото аз, а и повечето други хора си представяхме.“ Други учени споделят това променено настроение. Например, през 1969 г. професорът по биология Дийн Х. Кениън участвуваше в написването на книгата Biochemical Predestination [„Биохимично предопределение“]. Но доста след това той стигна до заключението, че е „фундаментално невероятно материята и енергията, неподпомогнати, да се организират сами в живи системи“.

Да, лабораторните изследвания потвърждават преценката на Кениън, че е налице „фундаментален недостатък във всички настоящи теории за химическия произход на живота“. След като Милър и другите синтезираха аминокиселини, учените се захванаха да правят белтъци и ДНК, които са необходими за живота на земята. Какъв беше резултатът след хиляди експерименти с т.нар. предбиологични условия? В книгата „Тайната на произхода на живота — преоценка на сегашните теории“ се казва: „Налице е поразяващ контраст между значителния успех в синтезирането на аминокиселини и систематичния неуспех в синтезирането на белтък и ДНК.“ Усилията във втората област се характеризират с „непроменлив неуспех“.

Реалистично погледнато загадката обхваща повече от това как са възникнали първите белтъчни молекули и молекулите на нуклеиновата киселина (ДНК или РНК). Тя включва и въпроса как те действуват заедно. „Сегашният живот на Земята е възможен единствено благодарение на партньорството на двете молекули“ — се казва в The New Encyclopædia Britannica [„Нова енциклопедия Британика“]. Но в енциклопедията се отбелязва, че въпросът за начина, по който е могло да възникне това партньорство, остава „ключов и неразрешен проблем относно произхода на живота“. Наистина е така.

В Приложение А, озаглавено „Сътрудничество, водещо до живот“ (страници 45–47), се разглеждат някои основни детайли от интересното сътрудничество между белтъците и нуклеиновите киселини в нашите клетки. Дори и едно толкова кратко надникване в царството на клетките на нашето тяло предизвиква възхищение за труда на учените в тази област. Те са проучили изключително сложните процеси, за които малцина от нас дори се замислят, но които действуват във всеки един момент от нашия живот. От друга гледна точка обаче, смайващата сложност и прецизност, които са необходими за това, ни връщат отново към въпроса: ‘Как е възникнало всичко това?’

Може би знаеш, че учените в областта на произхода на живота не са престанали да се опитват да формулират един правдоподобен сценарий за драмата на първата поява на живота. Но въпреки това новите им сценарии не са достатъчно убедителни. (Виж Приложение Б, озаглавено „От ‘света на РНК’ или от някакъв друг свят?“, страница 48.) Например, Клаус Дозе от Института по биохимия в Майнц (Германия) казва: „Понастоящем всички обсъждания на главните теории и експерименти в тази област опират в задънена улица или завършват с признание на пълно невежество.“

Дори и по време на Международната конференция върху произхода на живота, проведена през 1996 г., не бяха предложени решения. Вместо това списание Science [„Сайънс“] съобщи, че близо 300 учени, които се бяха събрали, „се бореха със загадката на това как са се появили отначало молекулите на [ДНК и РНК] и как след това са се развили в самовъзпроизвеждащи се клетки“.

Интелект и високо образование са необходими за изследването и за наченките на едно обяснение на това какво става в нашите клетки на молекулярно равнище. Дали тогава е разумно да мислим, че такива сложни стъпки са станали най–напред в една „протобиологична супа“, без целенасочено ръководство, от само себе си и случайно? Или е имало нещо повече?

Защо това са загадки?

Днес можеш да погледнеш назад във времето към близо половин век на предположения и хиляди опити да се докаже, че животът е възникнал сам. Ако направиш това, ще ти е трудно да не се съгласиш с носителя на Нобелова награда Франсис Крик. По повод на теориите за произхода на живота той казал, че „има твърде много предположения, които произтичат от твърде малко факти“. Затова е разбираемо, че някои учени, които изследват фактите, стигат до извода, че животът е твърде сложен, за да възникне дори и в една организирана лаборатория, да не говорим за една неконтролирана среда.

Ако толкова напредналата наука не може да докаже, че животът би могъл да възникне случайно, тогава защо някои учени продължават да се придържат към такива теории? Преди няколко десетилетия в книгата си The Origin of Life [„Произходът на живота“] професор Дж. Д. Бърнал предложи известно прозрение по въпроса: „Когато строгите канони на научния метод се приложат към този въпрос [самозараждането на живота], е възможно да се демонстрира резултатно на няколко места в тази история как животът не би могъл да възникне; невероятностите са твърде големи, шансовете за появата на живота — твърде малки.“ Той добавя: „За съжаление на всеки, който поддържа този възглед, животът е тук на Земята в цялото си многообразие от форми и дейности и доводите трябва да бъдат изопачени, за да подкрепят неговото съществуване.“ Оттогава положението не се е подобрило.

Да разгледаме какво означава в основата си това мислене. Всъщност то сякаш казва: ‘От научна гледна точка е правилно да се каже, че животът не би могъл да възникне от само себе си. Но самозараждащият се живот е единствената възможност, която ние ще разглеждаме. Затова е необходимо да изопачим доводите, за да подкрепят хипотезата, че животът е възникнал от само себе си.’ Харесва ли ти тази логика? Нима това мислене не изисква твърде силно ‘изопачаване’ на фактите?

Има обаче и осведомени, уважавани учени, които не виждат необходимост да изопачават фактите, за да ги натъкмят към една преобладаваща философия относно произхода на живота. Вместо това те оставят фактите да водят към едно разумно заключение. Какви факти и кое заключение?

Информация и разум

Интервюиран в един документален филм, професор Мачей Гиртих, виден учен в областта на генетиката, работещ в Института по дендрология към Полската академия на науките, отговаря:

„Можахме да осъзнаем каква огромна информация се съдържа в гените. На науката не е известен начин, по който тази информация би могла да възникне от само себе си. За нея е необходим разум; тя не може да възникне от случайни събития. Ако просто смесим букви, няма да получим думи.“ Той добавя: „Например, много сложната система, възпроизвеждаща ДНК, РНК и белтъците в клетката, трябва да е била съвършена от самото начало. Ако това не е било така, тогава жизнените системи не биха могли да съществуват. Единственото логично обяснение е, че това огромно количество информация е дошло от някакъв разум.“

Колкото повече научаваш за чудесата на живота, толкова по–логично е да се съгласиш със следното заключение — за произхода на живота е необходим разумен източник. Какъв е този източник?

Както беше казано по–рано, милиони образовани личности са стигнали до извода, че животът на земята трябва да е бил създаден от по–висш разум, от един конструктор. Да, след като са изследвали въпроса обективно, те са приели, че дори и в нашия век на науката е разумно да се съгласят с библейския поет, който преди много време казал за Бога: „Защото у Тебе е изворът на живота.“ — Псалм 36:9.

Независимо от това дали ти вече си стигнал до някакво твърдо становище за тези неща, или още не си, нека насочим вниманието си към някои чудеса, в които участвуваш и ти. Това е много удовлетворяваща дейност и може да изясни значително този въпрос, който засяга живота ни.

[Блок на страница 30]

Колко е вероятно да се е случило случайно?

„Случайността, единствено случайността е направила всичко това — от първичната супа до човека“ — казва носителят на Нобелова награда Кристиан дьо Дюве относно произхода на живота. Но дали случайността е разумно обяснение на причината за живота?

Какво представлява случайността? Някои хора мислят за нея като за една математическа вероятност, например вероятността да се падне ези или тура при хвърлянето на една монета. Но по отношение на произхода на живота много учени не използуват понятието „случайност“ по този начин. Не твърде ясната дума „случайност“ се използува като заместител на една по–точна дума, каквато е „причина“, особено когато причината не е известна.

„Да се олицетворява ‘случайността’, така че да говорим за причинител — казва биофизикът Доналд М. Макей, — е неправомерно подменяне на една научна представа с една привидно религиозна митологическа идея.“ Подобно на това и Робърт Ч. Спраул посочва: „Като наричат вече толкова време неизвестната причина ‘случайност’, хората започват да забравят, че е било извършено заместване. ... Твърдението, че ‘случайността е равна на неизвестна причина’ започна за мнозина да означава ‘случайността е равна на причината’.“

Един от онези, които използуват логиката на уравнението ‘случайността е равна на причината’, е носителят на Нобелова награда Жак Л. Моно. „Чистата случайност, абсолютно свободна, но сляпа, [е] в самия корен на изумителната конструкция на еволюцията — пише той. — Най–после човекът знае, че е сам в огромната безчувствена вселена, от която се е появил единствено благодарение на случайността.“ Обърни внимание, че той казва „благодарение на случайността“. Моно прави това, което правят и много други — той издига случайността до творческо начало. Случайността се представя като средството, чрез което животът се е появил на земята.

Всъщност според речниците „случайността“ е „предполагаемият безличен и безцелен определящ фактор на необяснимите случаи“. Тоест, ако човек казва, че животът е произлязъл благодарение на случайността, той всъщност казва, че животът е произлязъл благодарение на неизвестен причинител. Дали не е възможно, казвайки на практика „Случайност“ с главна буква, всъщност тези хора да имат предвид Създател?

[Блок на страница 35]

„[И най–малката бактерия] е много по–сходна с хората отколкото смесите от химикали на Стенли Милър, защото тя вече притежава свойствата на биологичната система. Така че е много по–лесно да се стигне от бактерията до човека, отколкото от една смесица от аминокиселини до тази бактерия.“ — Г–жа Лин Маргулис, професор по биология.

[Блок/Снимка на страници 36, 37]

Класически, но под съмнение

Експериментът на Стенли Милър от 1953 г. често бива цитиран като доказателство, че би било възможно в миналото да се е осъществило самозараждане на живот. Валидността на това обяснение обаче почива на предположението, че първичната земна атмосфера е била ‘кислородоотнемаща’. Това означава, че тя съдържала съвсем минимални количества свободен (неучаствуващ в химически съединения) кислород. Защо?

В книгата The Mystery of Life’s Origin: Reassessing Current Theories [„Тайната на произхода на живота — преоценка на сегашните теории“] се посочва, че ако е имало много свободен кислородa, ‘нито една аминокиселина не би могла дори да се образува, а ако по някаква случайност се били образували, тези съединения щели да се разпаднат бързо’. Колко обосновано било предположението на Милър относно т.нар. примитивна атмосфера?

В един признат за авторитет по въпроса труд, издаден две години след провеждането на експеримента, Милър написал: „Разбира се, тези идеи са само предположения, защото не знаем дали Земята е имала ‘кислородоотнемаща’ атмосфера, когато се е образувала. ... Досега не са открити преки доказателства.“ — Journal of the American Chemical Society [„Журнал на Американското дружество на химиците“], 12 май 1955 г.

Дали изобщо били открити такива доказателства? Около 25 години след това пишещият за наука автор Робърт Ч. Коуън съобщава: „Учените трябва да преосмислят някои свои предположения. ... Не се появиха доказателства, подкрепящи идеята за една богата на водород, силно кислородоотнемаща атмосфера, но се появиха доказателства, говорещи против нея.“ — Technology Review [„Текнолоджи ривю“], април 1981 г.

Дали нещо беше намерено след това? През 1991 г. Джон Хоргън писа в изданието „Сайънтифик американ“: „През последното десетилетие предположенията на Юри и Милър относно атмосферата все по–често биват поставяни под съмнение. Лабораторните експерименти и компютърните възстановки на атмосферата ... показват, че ултравиолетовото лъчение от слънцето, което днес бива спирано от атмосферния озон, би разрушило основаните на водорода молекули в атмосферата. ... Такава атмосфера [въглероден двуокис и азот] не би била благоприятна за синтеза на аминокиселините и другите предпоставки за живота.“

Тогава защо много учени продължават да твърдят, че първичната земна атмосфера била ‘кислородоотнемаща’, съдържаща много малко кислород? В изданието Molecular Evolution and the Origin of Life [„Молекулярната еволюция и произходът на живота“] Сидни У. Фокс и Клаус Дозе отговарят на този въпрос: В атмосферата трябва да не е имало кислород, защото „лабораторните експерименти показват, че химическата еволюция ... би била силно затормозена от кислорода“, и защото съединенията от рода на аминокиселините „не остават стабилни през геоложките периоди в присъствието на кислород“.

Нима това не е подмяна на следствието с причината? Твърди се, че първичната атмосфера била кислородоотнемаща, защото иначе самозараждането на живота не би могло да се осъществи. Но всъщност няма гаранция, че тя е била такава.

Съществува още една важна подробност: Ако смесицата от газове представлява атмосферата, електрическата искра наподобява светкавиците и врящата вода означава океана, то тогава какво или кого представя ученият, който подготвя и извършва този експеримент?

[Бележка под линия]

[Блок на страница 38]

Дясновъртящи се, лявовъртящи се

Всички знаят, че на дясната ръка се слага дясна ръкавица, а на лявата ръка — лява ръкавица. Подобен принцип съществува и при молекулите на аминокиселините. От около 100 познати аминокиселини само 20 се използуват в белтъците и всички те са лявовъртящи се. Когато учените произвеждат аминокиселини в лабораториите, наподобявайки онова, което смятат, че вероятно е станало в някаква първична супа, установяват, че се появяват еднакъв брой дясновъртящи се и лявовъртящи се молекули. „Това съотношение 50 на 50 — се съобщава в „Ню Йорк таймс“ — не е типично за живота, който зависи единствено от лявовъртящите се аминокиселини.“ Това защо живите организми са направени само от лявовъртящи се аминокиселини остава „голяма мистерия“. Дори и при аминокиселините, намерени в метеорити, „преобладаващият брой са лявовъртящи се форми“. Биологът Джефри Л. Бейда, изследовател в областта на произхода на живота, казва, че „може би при определянето на посоката на завъртане при биологичните аминокиселини е играло известна роля някакво влияние, намиращо се извън земята“.

[Блок на страница 40]

„Тези експерименти ... искат да покажат, че е протекъл нежив синтез на нещо, което всъщност е произведено и конструирано от високо интелигентен и твърде жив човек, опитващ се да потвърди идеи, на които е много предан.“ — Origin and Development of Living Systems [„Произход и развитие на живите системи“].

[Блок/Снимка на страница 41]

„Преднамерено разумно действие“

Британският астроном сър Фред Хойл изучава вселената и живота в нея вече десетки години, като дори приема и подкрепя идеята, че животът на земята е дошъл от космоса. По време на своя лекция в Калифорнийския технологически институт той обсъдил подредбата на аминокиселините в белтъците.

„Големият проблем на биологията — казал Хойл — не се състои толкова в доста явния факт, че един белтък е изграден от верига от аминокиселини, свързани помежду си по определен начин, а в това, че очевидната подредба на аминокиселините придава на веригата забележителни свойства ... Ако аминокиселините са били свързани напосоки, щяха да съществуват огромен брой подредби, които щяха да бъдат безполезни за целите на една жива клетка. Когато разгледаш факта, че един обикновен ензим притежава верига от може би 200 звена и че съществуват 20 възможности за свързването на всяко звено, е лесно да се види, че броят на безполезните подредби е огромен, по–голям от броя на атомите във всички галактики, видими с най–големите телескопи. Това се отнася за един ензим, съществуват обаче над 2000 такива ензими, предимно изпълняващи много различаващи се функции. Тогава как положението е стигнало до там, където го намираме ние?“

Хойл добавил: „Вместо да приемаме фантастично малката вероятност животът да е възникнал чрез слепите природни сили, изглежда по–разумно да предположим, че произходът на живота е бил преднамерено разумно действие.“

[Блок на страница 44]

Професор Майкъл Дж. Бихи казва: „За човека, който не се чувствува задължен да ограничи своите търсения в рамките на непритежаващите интелект причини, ясният извод е, че много биохимични системи са били конструирани. Те не са били конструирани от законите на природата, нито от случайността и необходимостта, а са били проектирани. ... Животът на земята на най–основното си равнище, в най–съществените си съставки е плод на осмислена дейност.“

[Диаграма/Снимка на страница 42]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

Дори само един поглед в сложния свят и комплексните функции на всяка една от клетките на тялото води до въпроса как е възникнало всичко това

• Рибозоми

мястото, където се произвеждат белтъците

• Ядро

центърът за управление на клетката

• Клетъчна мембрана

контролира какво влиза и излиза от клетката

• Митохондрия

център за производство на молекули, които доставят енергия на клетката

• Хромозоми

съдържат ДНК, генетичния строителен план

• Ядърце

мястото, където се образуват рибозомите

[Снимка на страница 33]

Много учени днес признават, че сложните молекули, необходими за живота, не биха могли да бъдат произведени от само себе си в някаква протобиологична супа