Глава петнадесета

Да почитаме своите възрастни родители

1. Какво дължим на своите родители и затова какво трябва да изпитваме и как да постъпваме спрямо тях?

„СЛУШАЙ баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее“ — наставлявал мъдрецът от древността. (Притчи 23:22) ‘Никога не бих направил това!’ — ще кажеш. Не, ние не само че не презираме своите майки или бащи, но повечето от нас изпитват дълбока любов към тях. Ние признаваме, че им дължим много. Първо, нашите родители са ни дали живот. Макар че Йехова Бог е Изворът на живота, без нашите родители ние просто не бихме съществували. Ние не можем да дадем на родителите си нищо толкова ценно, колкото е животът. Освен това помисли за жертвите, за тревожните грижи, разходите и любещото внимание, които са нужни, за да се помогне на едно дете да израсне от бебешка до зряла възраст. Затова колко е разумен съветът на божието Слово: „Почитай баща си и майка си . . . , за да ти бъде добре и да живееш много години на земята.“ — Ефесяни 6:2, 3.

ПРИЗНАВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНИТЕ НУЖДИ

2. Как порасналите деца могат да отдадат „дължимото“ на своите родители?

² Апостол Павел писал на християните: „Те [чадата или внуците] нека се учат първо да показват благочестие [преданост към Бога — NW] към домашните си и да отдават дължимото на родителите си; защото това е угодно пред Бога.“ (1 Тимотей 5:4) Порасналите деца „отдават дължимото“, като проявяват признателност за годините на любов, работа и грижи, които техните родители и баби и дядовци са отдали на тях. Един от начините, по който децата могат да правят това, е като признават, че като всеки друг и възрастните имат нужда от любов и увереност, че са нужни, като понякога тяхната потребност от това е изключително голяма. Като всички нас те имат нужда да се чувствуват ценени. Те имат нужда да усещат, че животът им има стойност.

3. Как можем да почитаме родителите и бабите и дядовците?

³ Затова ние можем да почитаме родителите си и своите баби и дядовци, като им показваме, че ги обичаме. (1 Коринтяни 16:14) Ако родителите ни не живеят с нас, трябва да помним, че да имат новини от нас може да означава много за тях. Едно радостно писмо, един телефонен разговор или едно посещение могат да допринесат много за тяхната радост. На 82 години Мио, която живее в Япония, пише: „Дъщеря ми [чийто съпруг е пътуващ надзорник] ми казва: ‘Мамо, моля те „пътувай“ с нас.’ Тя ми изпраща програмата за пътуванията им и телефонния номер за всяка седмица. Мога да отворя картата и да кажа: ‘Аха, сега са тук!’ Винаги благодаря на Йехова за благословията да имам такова дете.“

ПОМОЩ ОТНОСНО МАТЕРИАЛНИТЕ НУЖДИ

4. Как юдейската религиозна традиция насърчавала бездушие по отношение на възрастните родители?

⁴ Дали почитането на родителите може да включва и грижа за техните материални нужди? Да, често то включва и това. По времето на Исус юдейските религиозни водачи поддържали традицията, че ако човек обяви, че парите му или имота му са ‘подарени Богу’, той се освобождава от задължението да се грижи за родителите си. (Матей 15:3–6) Колко безсърдечно! Всъщност тези религиозни водачи насърчавали хората да не почитат родителите си, а да се отнасят към тях с презрение, като егоистично отричали техните нужди. Ние изобщо не искаме да правим това! — Второзаконие 27:16.

5. Защо въпреки мерките, осигурени от правителствата в някои страни, почитането на родителите понякога включва оказването на финансова помощ?

⁵ В много страни днес социални програми, подкрепяни от правителството, осигуряват някои от материалните нужди на възрастните, като например храна, облекло и покрив. Освен това възрастните може би сами са успели да си осигурят известни средства за старостта. Но ако тези средства се свършат или се окажат недостатъчни, тогава децата почитат своите родители, като правят каквото могат, за да задоволят потребностите на родителите си. Всъщност грижата за възрастните родители е доказателство за богоугодна преданост, тоест преданост към Йехова Бог, Автора на семейната уредба.

ЛЮБОВ И САМОПОЖЕРТВУВАТЕЛНОСТ

6. Какви промени относно местоживеенето са направили някои хора, за да могат да се грижат за нуждите на своите родители?

⁶ Много пораснали вече деца откликват с любов и самопожертвувателност на нуждите на болните си родители. Някои вземат родителите си в своя дом или се преместват да бъдат по–близо до тях. Други се преместват да живеят в дома на родителите си. Често тези уредби се оказват благословия както за родителите, така и за децата.

7. Защо е добре да не се действува прибързано, когато се вземат решения относно възрастните родители?

⁷ Понякога обаче тези премествания са се оказвали не твърде успешни. Защо? Може би защото решенията са били взети прекалено прибързано или са били основани единствено на емоции. „Благоразумният внимава добре в стъпките си“ — мъдро предупреждава Библията. (Притчи 14:15) Например, представи си, че на възрастната ти майка ѝ е трудно да живее сама и ти мислиш, че тя може да има полза, ако дойде да живее при вас. Когато благоразумно обмисляш стъпките си, може да помислиш за следното: Какви са нейните действителни нужди? Дали съществуват частни или държавни институции, които могат да предложат едно приемливо алтернативно решение? Дали тя иска да се премести? Ако иска, как това ще промени живота ѝ? Дали ще трябва да се раздели с приятели? Как това може да ѝ повлияе емоционално? Дали си говорил за тези неща с нея? Как може едно такова преместване да въздействува на теб, на съпругата ти, на децата ти? Ако майка ти има нужда от грижи, кой ще ги осигурява? Може ли задължението да бъде разпределено? Обсъдил ли си въпроса с всички, които той засяга пряко?

8. Към кого можеш да се обърнеш за консултации, когато решаваш как да помогнеш на своите възрастни родители?

⁸ Тъй като задължението за грижите се отнася до всички деца от едно семейство, може би е разумно да се направи семейно съвещание, така че всички да могат да участвуват във вземането на решения. Разговори със старейшините в християнския сбор или с приятели, които са били в подобно положение, могат да се окажат полезни. „Дето няма съвещание, намеренията се осуетяват — предупреждава Библията, — а в множеството на съветниците те се утвърждават.“ — Притчи 15:22.

ПРОЯВЯВАЙ СЪЧУВСТВИЕ И РАЗБИРАНЕ

9, 10. (а) С какво трябва да се съобразяваме относно възрастните, въпреки напредналата им възраст? (б) Независимо от стъпките, които предприема порасналият вече син спрямо своите възрастни родители, какво трябва винаги да им дава той?

⁹ Почитането на възрастните ни родители изисква съчувствие и разбиране. Годините вземат своята дан и за възрастните става все по–трудно да ходят, да се хранят и да помнят. Може да им е необходима помощ. Често децата се отнасят прекалено покровителствено и се опитват да осигуряват ръководство. Но възрастните са зрели хора с мъдрост и опит, събирани цял живот, хора, които цял живот са се грижили за себе си и сами са вземали решения. Тяхната личност и самоуважение могат да се базират на ролята им на родители и зрели хора. Родителите, които чувствуват, че трябва да предадат контрола върху живота си на своите деца, могат да изпаднат в депресия или ярост. Някои от тях се ядосват и се противопоставят на онова, което според тях са усилия да им се отнеме независимостта.

¹⁰ Няма лесни решения за тези проблеми, но е любещо да оставиш възрастните родители сами да се грижат за себе си и сами да решават нещата, доколкото това е възможно. Разумно е да не вземаш решения относно това какво е най–доброто за твоите родители, ако не си говорил с тях предварително. Може би те са загубили много неща. Позволи им да запазят онова, което все още имат. Вероятно ще установиш, че колкото по–малко се опитваш да контролираш живота на своите родители, толкова по–добри отношения ще имаш с тях. Те ще бъдат по–щастливи и ти също. Дори и да е необходимо да настояваш за някои неща, които са за тяхно добро, почитането на твоите родители изисква да им отдадеш достойнството и уважението, които те заслужават. Божието Слово наставлява: „Пред белокосия да ставаш и старческото лице да почиташ.“ — Левит 19:32.

ЗАПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНАТА НАГЛАСА

11–13. Ако отношенията между порасналия син и родителите не са били добри в миналото, как въпреки това той може да се справи с предизвикателството да се грижи за тях в напредналата им възраст?

¹¹ Понякога един от проблемите, с които се сблъскват порасналите вече деца при почитането на своите родители, идва от отношенията, които те са имали с родителите си по–рано. Може би баща ти е бил студен и нелюбещ, а майка ти властна и рязка. Ти може все още да изпитваш яд, гняв или болка, защото те не са били родителите, които ти си искал да бъдат. Можеш ли да преодолееш тези чувства?a

¹² Басе, който е израснал във Финландия, разказва: „Моят втори баща беше есесовски офицер в нацистка Германия. Той лесно избухваше и тогава ставаше опасен. Много пъти биеше моята майка пред очите ми. Веднъж той се ядоса на мен, размаха колана си и ме удари с токата през лицето. Ударът беше толкова силен, че паднах на леглото.“

¹³ Но медалът има две страни. Басе добавя: „От друга страна, той работеше много и не се щадеше в усилията си да осигури материално семейството. Той никога не прояви бащинска обич към мен, но аз знаех, че той беше емоционално наранен. Майка му го била изхвърлила на улицата, когато бил малко момче. Той израснал с помощта на юмруците си и взел участие във войната като млад мъж. Донякъде го разбирах и не го упреквах. Когато пораснах, исках да му помогна, доколкото това беше възможно, чак до смъртта му. Не беше лесно, но правех каквото можех. Опитах се да бъда добър син до края и мисля, че той ме приемаше като такъв.“

14. Какъв библейски стих е валиден във всички положения, включително и при онези, които могат да възникнат при грижите за възрастни родители?

¹⁴ В семейните въпроси, както и в други неща, важи библейското напътствие: „Облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.“ — Колосяни 3:12, 13.

И ТЕЗИ, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА НЯКОГО, ИМАТ НУЖДА ОТ ГРИЖИ

15. Защо понякога грижите за родителите могат да бъдат опечаляващи?

¹⁵ Грижите за болен родител са усилна работа, включваща много задачи, голяма отговорност и много време. Но често най–трудната част е емоционалната. Тъжно е да виждаш как родителите ти губят здравето си, паметта си и независимостта си. Санди, която е от Пуерто Рико, разказва: „Мама беше ядрото на нашето семейство. Беше много болезнено да се грижа за нея. Отначало тя започна да куца; след това имаше нужда от бастун, след това от приспособление за ходене, след това от инвалидна количка. След това нещата се влошаваха все повече и повече до смъртта ѝ. Тя разви рак на костите и имаше нужда от постоянни грижи — ден и нощ. Ние я къпехме и хранехме, и ѝ четяхме. Беше много трудно — особено в емоционално отношение. Когато разбрах, че мама умира, плаках, защото я обичах толкова много.“

16, 17. Какъв съвет може да помогне на човека, който се грижи за някого, да поддържа уравновесен възглед за нещата?

¹⁶ Какво можеш да направиш, за да устоиш, ако се окажеш в подобно положение? Ако слушаш Йехова чрез четене на Библията и като говориш с него в молитва, това ще ти помогне много. (Филипяни 4:6, 7) В ежедневието се опитай да се храниш уравновесено и да спиш достатъчно. Като правиш това, ще бъдеш в по–добра форма, както емоционално, така и физически, за да се грижиш за своя близък. Може би ще можеш да уредиш отвреме–навреме почивка от всекидневната рутина. Дори и ако не е възможно да имаш отпуска, ще бъде разумно да отделиш време за отмора. За да се освободиш за известно време, можеш да уредиш някой друг да остане с болния ти родител.

¹⁷ Не е нещо необичайно възрастните хора, които се грижат за някого, да имат неразумни изисквания към себе си. Но не се чувствувай виновен за онова, което не можеш да направиш. В някои случаи може да се наложи да повериш близкия си човек на грижите на болница или старчески дом. Ако ти се грижиш за някого, изгради разумни изисквания към себе си. Трябва да намериш равновесието между нуждите на своите родители и на своите деца, на своя брачен партньор и на самия себе си.

СИЛА, НАДХВЪРЛЯЩА НОРМАЛНОТО

18, 19. Какво обещание за подкрепа дал Йехова, и каква случка показва, че той държи на това свое обещание?

¹⁸ Чрез своето Слово, Библията, Йехова любещо осигурява ръководство, което може много да помогне при грижите за възрастните родители, но това не е единствената помощ, която той дава. „Господ е близо при всички, които Го призовават — писал псалмистът под вдъхновение. — Слуша викането им, и ги избавя.“ Йехова ще избави, или запази, верните нему хора дори и през най–трудните ситуации. — Псалм 145:18, 19.

¹⁹ Мърна от Филипините научи това, когато се грижеше за своята майка, пострадала от удар и намираща се в безпомощно състояние. „Няма нищо по–потискащо от това да видиш твой близък човек да страда, без да може да ти каже къде боли — пише Мърна. — Сякаш я виждах как потъва малко по малко и не можех да направя нищо. Много пъти коленичех и разказвах на Йехова колко съм уморена. Виках като Давид, който молел Йехова да сложи сълзите му в мях и да го помни. [Псалм 56:8] И както Йехова обещава, той ми даде силата, от която се нуждаех. ‘Йехова беше като опора за мен.’“ — Псалм 18:18, NW.

20. Какви библейски обещания помагат на онези, които се грижат за някого, да продължават да имат оптимистична нагласа, дори и след като онзи, за когото са се грижили, умре?

²⁰ Някой беше казал, че да се грижиш са възрастни родители е история, която не свършва с хепиенд. Въпреки най–добрите усилия и грижи възрастните могат да умрат, както станало с майката на Мърна. Но онези, които уповават на Йехова, знаят, че смъртта не е краят на историята. Апостол Павел казал: „Надявам [се] на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни.“ (Деяния 24:15) Онези, които са загубили възрастни родители в смъртта, се утешават с надеждата за възкресението, заедно с обещанието за прекрасен нов свят, направен от Бога, в който „смърт не ще има вече“. — Откровение 21:4.

21. Какви добри резултати има почитането на възрастните родители?

²¹ Служителите на Бога изпитват дълбоко уважение към своите родители, дори и те да са вече остарели. (Притчи 23:22–24) Те ги почитат. Правейки това, те изпитват казаното от вдъхновената притча: „Нека се веселят твоят баща и твоята майка, и да се възхищава оная, която те е родила.“ (Притчи 23:25) И най–важното — онези, които почитат своите възрастни родители, радват и почитат също и Йехова Бог.

[Бележка под линия]

КАК ТЕЗИ БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИПИ МОГАТ ДА ПОМОГНАТ . . . ДА ПОЧИТАМЕ СВОИТЕ ВЪЗРАСТНИ РОДИТЕЛИ?

Трябва да отдаваме дължимото на родители и баби и дядовци. — 1 Тимотей 5:4.

Всички наши дела трябва да стават с любов. — 1 Коринтяни 16:14.

Важните решения не трябва да бъдат вземани прибързано. — Притчи 14:15.

Дори и когато са болни и слаби, възрастните родители трябва да бъдат уважавани. — Левит 19:32.

Ние няма вечно да бъдем изправени пред остаряването и смъртта. — Откровение 21:4.

[Снимка на страница 179]

Не е разумно да се вземат решения, засягащи родителите, без да се говори най–напред с тях самите