Глава 85
Търсене на изгубеното
ИСУС с желание полага усилия да търси и да намери онези, които смирено ще служат на Бога. За да ги намери, той разговаря с всеки за Царството, дори и с хора, известни като големи грешници. Именно такива хора идват при него да го слушат.
Като виждат това, фарисеите и книжниците критикуват Исус, че общува с такива хора, които те смятат за недостойни. Те мърморят: „Този човек приветствува грешници и сяда на трапеза с тях.“ Колко под тяхното достойнство е това! Фарисеите и книжниците се отнасят към обикновените хора като към пръстта под краката си. Те дори използуват еврейския израз амхаа̀ретс — „хора от земята“, за да покажат презрението си към тях.
От друга страна, Исус се отнася към всички с достойнство, любезност и съчувствие. В резултат много от тези нищи хора, сред които има и известни с това, че вършат грях, горят от желание да го чуят. Но как стои въпросът с укора, който фарисеите отправят към Исус заради това, че той полага усилия за онези, които те смятат за недостойни?
Исус отговаря на тяхното възражение, като използува притча. Той говори от гледната точка на самите фарисеи, сякаш те са праведни и са в безопасност в кошарата на Бога, докато презрените амхаа̀ретс са се заблудили и са се изгубили. Чуй как той пита:
„И кой от вас, който има сто овце, като загуби една от тях, няма да остави деветдесет и деветте овце в пустинята и да тръгне да търси изгубената, докато не я намери? И когато я намери, той я мята на раменете си и се радва. И когато се прибере в къщи, събира приятелите и съседите си заедно и им казва: ‘Радвайте се заедно с мен, защото намерих овцата, която беше загубена.’“
След това Исус прилага значението на разказа към действителността, като обяснява: „Тогава, казвам ви, че ще има повече радост в небето за един грешник, който се разкае, отколкото за деветдесет и деветимата праведни, които нямат нужда от разкаяние.“
Фарисеите смятат себе си за праведни и като такива мислят, че нямат нужда от разкаяние. Когато преди няколко години някои от тях критикували Исус, че сяда на трапеза с данъчни служители и грешници, той им казал: „Дойдох да призова не праведни хора, а грешници.“ Праведните в собствените си очи фарисеи, които не виждат необходимост да се разкаят, не причиняват радост в небето. Но истински разкайващите се грешници донасят радост.
За да подчертае още веднъж мисълта, че възстановяването на изгубените грешници е причина за голяма радост, Исус разказва друга притча. Той казва: „Коя жена, която има десет монети от по една драхма, ако изгуби една монета, няма да запали светилник и да помете къщата си, и да търси грижливо, докато не я намери? И когато я намери, тя събира заедно приятелките и съседките си и казва: ‘Радвайте се заедно с мен, защото намерих монетата от една драхма, която бях изгубила.’“
След това Исус дава подобно обяснение. Той казва: „Затова, казвам ви, радост се вдига сред ангелите на Бога, когато един грешник се разкае.“
Колко забележителна е тази любеща загриженост на божиите ангели за възстановяването на изгубените грешници! И това е още по–забележително, тъй като пред тези нищи, презирани амхаа̀ретс в крайна сметка се появява възможността да получат място в божието небесно Царство. В резултат на това те придобиват позиция в небето, която е по–висока от тази на самите ангели! Но вместо да ревнуват или да се чувствуват онеправдани, ангелите смирено признават, че в своя живот тези грешни хора са се сблъсквали и са преодолявали такива ситуации, които ще ги подготвят да служат като разбиращи и милостиви небесни царе и свещеници. Лука 15:1–10; Матей 9:13; 1 Коринтяни 6:2, 3; Откровение 20:6.
▪ Защо Исус общува с хора, за които се знае, че са грешници, и как бива укоряван той от фарисеите?
▪ Как фарисеите гледат на обикновените хора?
▪ Какви притчи използува Исус, и какво можем да научим от тях?
▪ Защо радостта на ангелите е забележителна?