Глава 68

Още поучения на седмия ден

ВСЕ още тече последният, седмият ден от Празника на шатрите. Исус поучава в тази част на храма, която се нарича „съкровищницата“. Явно тя се намира в района на храма, наречен двор на жените, където са съкровищниците, в които хората оставят своите дарения.

Всяка вечер по време на празника този район на храма се осветява по специален начин. Четири огромни светилника се поставят там, като всеки има четири големи съдини, пълни с масло. Светлината от тези лампи — горящото масло от шестнадесетте съдини — е достатъчно силна, за да освети околностите надалеч в нощта. Това, което Исус казва сега, може да напомня на слушателите му за тази светлина. „Аз съм светлината на света — заявява Исус. — Който ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще притежава светлината на живота.“

Фарисеите възразяват: „Ти сам свидетелствуваш за себе си; твоето свидетелство не е истинско.“

В отговор Исус казва: „Дори и аз сам да свидетелствувам за себе си, моето свидетелство е истинско, защото знам откъде съм дошъл и къде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл и къде отивам.“ Той добавя: „Аз съм онзи, който свидетелствува за себе си, и Бащата, който ме изпрати, свидетелствува за мен.“

„Къде е Баща ти?“ — искат да знаят фарисеите.

„Вие не познавате нито мен, нито Баща ми — отговаря Исус. — Ако познавахте мен, щяхте да познавате и Баща ми.“ Макар че фарисеите все още искат Исус да бъде арестуван, никой не посяга към него.

„Аз си отивам — казва отново Исус. — Където отивам аз, вие не можете да дойдете.“

Тогава юдеите започват да се чудят: „Дали няма да се самоубие? Защото казва ‘Където аз отивам, вие не можете да дойдете’.“

„Вие сте от долните области — обяснява Исус. — Аз съм от горните области. Вие сте от този свят; аз не съм от този свят.“ Тогава той добавя: „Ако не вярвате, че аз съм този, ще умрете в греховете си.“

Исус, разбира се, говори за своето предчовешко съществуване и за това, че е обещаният Месия, или Христос. Въпреки това те питат, явно със силно презрение: „Кой си ти?“

Сблъсквайки се с тяхното отхвърляне, Исус отговаря: „Защо изобщо говоря с вас?“ Но продължава: „Този, който ме изпрати, е истинен, и именно нещата, които чух от него, говоря на света.“ Исус продължава: „Когато издигнете Човешкия син горе, ще разберете, че аз съм този и че не правя нищо по своя собствена инициатива; но точно както Бащата ме поучаваше, тези неща говоря. И този, който ме изпрати, е с мен; той не ме изостави сам, защото аз винаги правя неща, които са му угодни.“

Когато Исус казва тези неща, много хора започват да вярват в него. На тях той казва: „Ако останете в моето слово, вие наистина сте мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви освободи.“

„Ние сме Авраамово потомство — намесват се противниците му — и никога не сме били роби на никого. Как тогава казваш ‘Ще бъдете освободени’?“

Макар че юдеите често са били под чуждо владичество, те не признават никакъв потисник за свой господар. Те отказват да бъдат наричани роби. Но Исус посочва, че те наистина са роби. В какъв смисъл? „Наистина, наистина ви казвам — казва Исус, — всеки, който върши грях, е роб на греха.“

Отказът да признаят, че са роби на греха, поставя юдеите в опасна позиция. „Робът не остава в дома завинаги — обяснява Исус, — синът остава завинаги.“ Тъй като един роб няма право на наследство, той е заплашен от изгонване по всяко време. Само синът, който е роден или осиновен в дома, остава „завинаги“, тоест, докато е жив.

„Затова, ако Синът ви освободи — продължава Исус, — вие наистина ще бъдете свободни.“ Следователно истината, която освобождава хората, е истината относно Сина, Исус Христос. Единствено чрез жертвата на неговия съвършен човешки живот човек може да бъде освободен от греха, който носи смърт. Йоан 8:12–36.

▪ Къде поучава Исус на седмия ден? Какво става през нощта там, и как това се отнася към нещата, които Исус поучава?

▪ Какво казва Исус за своя произход, и какво трябва да разкрива това за неговата личност?

▪ В какво отношение юдеите са роби, но коя истина ще ги освободи?