Глава 40

Урок по милосърдие

МОЖЕ би Исус все още е в Наин, където неотдавна е възкресил сина на една вдовица, или може би е в някой от околните градове. Един фарисей на име Симон иска да види отблизо този, който върши такива забележителни дела. Затова той кани Исус на гости.

Тъй като смята случая за възможност да проповядва на присъствуващите, Исус приема поканата, както е приемал покани на данъчни служители и на грешници. Но когато влиза в дома на Симон, Исус не получава любезното внимание, което обикновено се полага на гостите.

Обутите в сандали нозе се сгорещяват и са мръсни след ходенето по прашните пътища и затова е традиционна проява на гостоприемство нозете на гостите да се измият със студена вода. Но краката на Исус остават неизмити, когато той пристига. Той не получава и целувка за добре дошъл, което е нормална проява на учтивост. Нито донасят за косата му благовонното масло на гостоприемството, както е обичаят.

По време на угощението, когато гостите са се разположили на трапезата, една непоканена жена тихо влиза в стаята. Тя е известна в града с неморалния си начин на живот. Вероятно тя е чула ученията на Исус, както и неговата покана ‘всички обременени да дойдат при него за освежение’. И дълбоко развълнувана от онова, което е видяла и чула, тя търси Исус.

Жената застава зад Исус, който е заел мястото си около трапезата, и коленичи при краката му. Сълзите ѝ капят върху краката му и тя ги избърсва с косата си. Освен това тя взема благовонно масло от своята съдинка и като целува нежно краката на Исус, излива маслото върху тях. Симон гледа това с неодобрение. „Ако този човек е пророк — мисли той, — щеше да знае коя е и каква е тази жена, която го докосва, че е грешница.“

Прозирайки мислите му, Исус казва: „Симоне, искам да ти кажа нещо.“

„Учителю, кажи!“ — откликва той.

„Двама мъже били длъжници на един заемодавец — започва Исус. — Единият му дължал петстотин денария, а другият — петдесет. Когато те нямали повече пари, за да платят дълговете си, заемодавецът щедро им ги опростил. Тогава кой от двамата ще го обича повече?“

„Предполагам — казва Симон, вероятно с нотка на безразличие в гласа поради това, че въпросът му изглежда неуместен, — че онзи, на когото той щедро е опростил по–големия дълг.“

„Правилно прецени — казва Исус. След това, обръщайки се към жената, казва на Симон: — Виждаш ли тази жена? Аз влязох в дома ти, но ти не ми донесе вода за нозете. А тази жена намокри нозете ми със сълзите си и ги изтри с косата си. Ти не ме целуна, но тази жена не е престанала нежно да целува нозете ми, откакто съм влязъл. Ти не помаза главата ми с масло, но тази жена помаза нозете ми с благовонно масло.“

Така жената е показала дълбоко, искрено разкаяние за своето неморално минало. Затова Исус завършва с думите: „Заради всичко това, казвам ти, колкото и много да са греховете ѝ, те са простени, защото тя показа голяма любов; но на когото е простено малко, обича малко.“

Исус изобщо не извинява или одобрява неморалността. Но този случай разкрива, че той проявява състрадателно разбиране към хората, които правят грешки в живота, а след това показват, че съжаляват за тях и затова идват при Христос за облекчение. Исус дава истинско освежение на жената, като ѝ казва: „Греховете ти са простени ... Твоята вяра те спаси; иди си с мир.“ Лука 7:36–50; Матей 11:28–30.

▪ Как е посрещнат Исус от своя домакин Симон?

▪ Кой търси Исус, и защо?

▪ Каква словесна илюстрация разказва Исус, и как я свързва с действителността?