Най–великият човек, живял някога

МОЖЕ ли някой човек неоспоримо да бъде наречен най–великият човек, живял някога? Как се измерва величието на човека? Според неговия военен гений? Според физическата му сила? Или според умствените му способности?

Историкът Х. Дж. Уелс казал, че величието на човека може да се измери според ‘каквото той е оставил да расте след себе си, а също и според това дали е подтикнал другите да мислят по нов начин с убедителност, останала и след него’. Макар че Уелс не твърдял, че е християнин, той признал: „Според този критерий Исус е на първо място.“

Александър Македонски, Карл Велики (наречен „Велики“ още приживе) и Наполеон Бонапарт били могъщи управници. Чрез своето забележително присъствие те оказвали огромно влияние върху онези, които били под тяхното управление. Но за Наполеон се твърди, че казал: „Исус Христос влияел на своите поданици и ги управлявал, без да присъствува видимо, физически сред тях.“

Чрез своите динамични учения и чрез начина, по който той живял в хармония с тях, Исус оказва огромно влияние върху живота на хората вече близо две хиляди години. Както добре се изразил един писател: „Всички армии, марширували някога, всички флотилии, построявани някога, всички парламенти, заседавали някога, и всички царе, управлявали някога, събрани заедно, не са оказали толкова силно влияние върху живота на хората на земята.“

Историческа личност

Но колкото и да е странно, някои хора казват, че Исус никога не е съществувал — че всъщност той е измислен от няколко мъже, живели през първи век. Отговаряйки на такива скептици, уважаваният историк Уил Дюрант казва: „Ако неколцина обикновени мъже в рамките на едно поколение са измислили една толкова силна и привлекателна личност, една толкова възвишена етика и толкова вдъхновяваща представа за човешкото братство, това би било чудо, много по–невероятно от всяко едно от чудесата, записани в евангелията.“

Запитай се: Дали един човек, който никога не е съществувал, би могъл да повлияе по такъв забележителен начин на човешката история? Изданието The Historians’ History of the World [„История на света за историци“] казва: „Историческият резултат от дейността [на Исус] бил по–забележителен, дори и от чисто светска гледна точка, от делата на която и да било друга личност от историята. Една нова ера, признавана от основните цивилизации в света, започва от неговото раждане.“

Да, помисли за това. Дори и календарите днес са основани на годината, през която се предполагало, че се е родил Исус. „Датите преди тази година се пишат като пр. Хр., или преди Христа — обяснява The World Book Encyclopedia [„Световна енциклопедия“]. — Датите след тази година се пишат като сл. Хр., или след Христа.“

Въпреки това критиците твърдят, че всичко, което знаем за Исус, идва от Библията. Те казват, че не съществуват никакви други сведения за него в съвременни нему източници. Дори Х. Дж. Уелс писал: „Древните римски историци пренебрегнали Исус напълно; той не оставил никаква следа в историческите хроники от своето време.“ Но дали това е вярно?

Макар че сведенията, които ранните историци дават за Исус Христос, са оскъдни, такива сведения има. Корнелий Тацит, уважаван римски историк от първи век, писал: „Името [християнин] идва от Христос, когото управителят Понтий Пилат екзекутира по времето на царуването на Тиберий.“ Светоний и Плиний Младши, други римски автори от онова време, също говорят за Христос. Освен това Йосиф Флавий, един юдейски историк от първи век, писал за Яков, когото идентифицирал като „брата на Исус, който бил наречен Христос“.

Затова The New Encyclopædia Britannica [„Нова енциклопедия Британика“] прави извода: „Тези независими едно от друго повествования доказват, че в древността дори и противниците на християнството никога не са се съмнявали в това, че Исус е историческа личност, което било оспорено за първи път и с недостатъчни основания в края на 18–и, през 19–и и в началото на 20–и век.“

Но основните неща, които са известни за Исус, са записани от неговите последователи през първи век. Техните сведения са запазени в евангелията — библейските книги, написани от Матей, Марко, Лука и Йоан. Какво казват тези повествования относно това кой е Исус?

Кой бил той в действителност?

Съобщниците на Исус от първи век си задавали този въпрос. Когато видели как Исус укротил по чудодеен начин развълнуваното от вятъра езеро, като го смъмрил, те смаяно се запитали: „Кой ли е този?“ След това, при друг случай Исус попитал своите апостоли: „А вие какво ще кажете — кой съм аз?“ — Марко 4:41; Матей 16:15.

Ако на теб бяха задали такъв въпрос, какво щеше да отговориш? Всъщност дали Исус бил Бог? Много хора днес казват, че това е така. Но неговите съобщници в нито един момент не смятали, че той е Бог. Апостол Петър отговорил на Исусовия въпрос така: „Ти си Христос, Синът на живия Бог.“ — Матей 16:16.

Исус никога не е твърдял, че е Бог, но признавал, че е обещаният Месия, или Христос. Той казал още, че е „божи Син“, а не Бог. (Йоан 4:25, 26; 10:36) Но Библията не казва, че Исус бил като всеки друг човек. Той бил много специална личност, защото бил създаден от Бога преди всички други неща. (Колосяни 1:15) Безброй милиарди години, преди още физическата вселена да била създадена, Исус живял като духовна личност в небесата и се радвал на близки взаимоотношения със своя Баща — Йехова Бог, Великия Създател. — Притчи 8:22, 27–31.

След това, преди около две хиляди години, Бог пренесъл живота на своя Син в утробата на една жена и Исус станал човешки син на Бога, роден по нормалния начин от жена. (Галатяни 4:4) Когато Исус се развивал в утробата и докато растял като момче, той зависел от онези, които Бог бил избрал да бъдат Исусовите земни родители. Накрая Исус достигнал мъжка зрелост и му било дадено да си спомни изцяло своето предишно общуване с Бога в небето. — Йоан 8:23; 17:5.

Какво го направило най–великия

Тъй като старателно подражавал на небесния си Баща, Исус бил най–великият човек, живял някога. Като верен Син, Исус подражавал толкова точно на своя Баща, че могъл да каже на своите последователи: „Който е видял мене, е видял и Бащата.“ (Йоан 14:9, 10) Във всяка ситуация тук на земята той постъпвал точно така, както би постъпил Баща му, Всемогъщият Бог. „Не правя нищо по своя собствена инициатива — обяснил Исус, — но както ме е учил Баща ми, така говоря.“ (Йоан 8:28) Така че когато изучаваме живота на Исус Христос, ние всъщност получаваме ясна картина за това какво представлява Бог.

Затова, макар че „никой не е виждал Бога“, както потвърдил апостол Йоан, все пак било възможно той да напише, че „Бог е любов“. (Йоан 1:18; 1 Йоан 4:8) Йоан могъл да го направи, защото познавал божията любов чрез онова, което видял у Исус, който бил съвършено отражение на своя Баща. Исус бил състрадателен, мил, смирен и достъпен. Слабите и угнетените се чувствували добре с него, така било и с всякакви други хора — мъже, жени, деца, богати, бедни, силни, дори и големи грешници. Само хората със зли сърца не го харесвали.

Да, Исус не просто учел своите последователи да се обичат един другиго, но и им показвал как да го правят. „Както аз ви обичах — казал той, — така и вие [трябва] да се обичате един другиго.“ (Йоан 13:34) Това да познаваш „любовта на Христос — обяснил един от неговите апостоли, — превъзхожда знанието“. (Ефесяни 3:19) Да, любовта, която проявил Христос, надвишава многократно академичното, чисто интелектуалното познание и „принуждава“ другите да откликнат на нея. (2 Коринтяни 5:14) Така че най–вече превъзхождащият всичко друго пример на любов, който дал Исус, е това, което го е направило най–великия човек, живял някога. Неговата любов е докоснала сърцата на милиони хора през вековете и е оказала положително влияние върху живота им.

Някой обаче може да възрази: ‘Погледнете всичките престъпления, които са били извършени в името на Христос — кръстоносните походи, инквизицията и войните, в които милиони хора, твърдящи, че са християни, са се избивали помежду си от двете страни на фронта.’ Но истината е, че тези хора опровергават твърдението си, че са последователи на Христос. Неговото учение и начин на живот осъждат техните действия. Дори един индус — Мохандас Ганди — бил подтикнат да каже: ‘Обичам Христос, но презирам християните, защото не живеят така, както живял Христос.’

Извлечи полза, като учиш за него

Безспорно днес няма друг по–важен обект за изучаване от живота и службата на Исус Христос. ‘Не отклонявайте погледа си от Исус — подканял апостол Павел. — Наистина, вглеждайте се внимателно в него.’ Сам Бог наредил относно своя Син: „Слушайте него.“ Именно това ще ти помогне да направиш книгата „Най–великият човек, живял някога“. — Евреи 12:2, 3; Матей 17:5.

Положени са усилия да бъде представено всяко събитие от земния живот на Исус, което е описано в четирите евангелия, включително и проповедите, които той изнесъл, както и неговите словесни илюстрации и чудесата му. Доколкото е възможно, събитията са представени в реда, в който са се случили. В края на всяка глава има библейски стихове, върху които е основана главата. Насърчен си да прочиташ тези стихове и да отговаряш на дадените въпроси за преговор.

Един учен от Чикагския университет каза неотдавна: „През последните двадесет години за Исус бяха написани повече неща, отколкото през изминалите две хиляди години.“ И въпреки това е много важно ти лично да изследваш разказите на евангелията, защото The Encyclopædia Britannica [„Енциклопедия Британика“] казва: „Много съвременни изследователи са толкова заети с различни противоречащи си теории относно Исус и евангелията, че пренебрегват изследването на самите тези основни източници.“

След подробно, непредубедено изследване на повествованията в евангелията ти навярно ще се съгласиш, че най–великото от всички събития в човешката история е станало по време на управлението на римския император Август, когато Исус от Назарет дошъл, за да даде живота си за нас.