Глава 9

Дръжте се здраво за името на Исус

ПЕРГАМ

1. До кой сбор било отправено следващото послание на Исус, и какъв бил градът, в който живеели тези християни?

АКО от Смирна тръгнем на север по крайморския път и след 80 километра завием по долината на река Каик и навлезем на 25 километра във вътрешността на страната, ще стигнем до Пергам, наричан днес Бергама. Пергам бил известен с храма на Зевс, или Юпитер. През 80–те години на XIX век археолози пренесли олтара на този храм в Германия заедно с много статуи и барелефи на езически богове и тези неща могат да се видят и до днес в музея Пергамон, намиращ се в Берлин. Какво послание отправил господарят Исус към сбора, живеещ сред цялото това идолопоклонство?

2. Как Исус посочва кой е той, и какво е значението на това, че в него е „двуострият меч“?

² Най–напред Исус казва кой е: „А до ангела на сбора в Пергам пиши: ето какво казва онзи, у когото е наточеният, дълъг двуостър меч.“ (Откровение 2:12) Тук Исус повтаря описанието си от Откровение 1:16. Като съдия и изпълнител на присъдите, издадени от Йехова, той ще порази онези, които преследват учениците му. Колко утешително е това уверение! Що се отнася обаче до присъдите, нека и онези вътре в сбора също чуят предупреждението, че Йехова, който действа чрез „пратеника на договора“, Исус Христос, ‘ще свидетелства без забавяне’ против всички, които твърдят, че са християни, но вършат идолопоклонство, неморалност, лъжат, мамят и не се грижат за хората, които са в нужда. (Малахия 3:1, 5, НС; Евреи 13:1–3) Наставленията и порицанието, които Бог дава чрез Исус, трябва да бъдат следвани!

3. Какво фалшиво поклонение било разпространено в Пергам, и защо може да се каже, че „престолът на Сатана“ се намирал там?

³ След това Исус казва на сбора: „Знам къде живееш — там, където е престолът на Сатана.“ (Откровение 2:13а) Тези християни наистина били заобиколени от сатанинско поклонение. Освен храма на Зевс там имало и светилище на Ескулап, богът на медицината. Пергам бил известен също и като център на поклонението към императора. Еврейската дума, превеждана като „Сатана“, означава „противник“ и „престолът“ му представя властта му над света, позволена от Бога само за кратко време. Изобилното идолопоклонство в Пергам показвало, че „престолът“ на Сатана е здраво установен в този град. Колко ли се е ядосвал Сатана, когато християните отказвали да му се поклонят чрез националистическите ритуали!

4. (а) Каква похвала изказва Исус на християните в Пергам? (б) Какво писал римският пратеник Плиний до император Траян за отношението към християните? (в) Каква линия на поведение избрали християните в Пергам въпреки опасността?

⁴ Да, „престолът на Сатана“ е точно там, в Пергам. „Но въпреки това — продължава Исус — се държиш здраво за моето име и не се отрече от вярата си в мене, дори и в дните на верния ми свидетел Антипа, който беше убит при вас, където живее Сатана.“ (Откровение 2:13б) Каква стопляща сърцето похвала! Несъмнено мъченическата смърт на Антипа била вследствие на това, че той отказал да участва в демоничните ритуали и в поклонението към римския император. Скоро след като Йоан получил това видение, Плиний Млади, личен пратеник на римския император Траян, писал на Траян и му обяснил по какъв начин са третирани онези, които са обвинени, че са християни — начин, който императорът одобрил. Онези, които отричали, че са християни, били освобождавани, след като — по думите на Плиний — „повтаряха след мене молитва към боговете, принасяха благоухание и вино пред твоя [Траяновия] лик ... и в добавка проклинаха Христос“. Всеки, за когото било доказано, че е християнин, бил екзекутиран. Въпреки тази опасност християните в Пергам не се отрекли от вярата си. Те ‘се държали здраво за Исусовото име’, като продължавали да почитат неговата извисена позиция като защитник на върховенството на Йехова и назначен от Бога съдия. Те лоялно следвали стъпките на Исус като свидетели за Царството.

5. (а) Какво съвременно съответствие на култа към императора причинява жестоки изпитания за християните в наше време? (б) Каква помощ осигурява „Стражева кула“ на християните?

⁵ Вече няколко пъти Исус бил казал, че Сатана управлява настоящия зъл свят, но поради моралната безкомпромисност на Исус Сатана всъщност нямал власт над него. (Матей 4:8–11; Йоан 14:30) В наше време могъщи държави, и най–вече „северният цар“ и „южният цар“, се борят помежду си за световно надмощие. (Даниил 11:40) Знамето на патриотизма се развява непрекъснато и култът към императора има своето съвременно съответствие в лицето на вълната от национализъм, заляла света. Статиите, разглеждащи въпроса за неутралитета, в „Стражева кула“ от 1 ноември 1939 г., 1 ноември 1979 г. и 1 септември 1986 г., ясно постановяват какво учи Библията по този въпрос и осигуряват насоки за християните, които ходят в името на Йехова и побеждават света, както смело правел и Исус. (Михей 4:1, 3, 5; Йоан 16:33; 17:4, 6, 26; 18:36, 37; Деяния 5:29)

6. Как Свидетелите на Йехова днес заемат твърда позиция, подобно на Антипа?

⁶ Тези напътствия са много необходими. Заобиколени от емоционална патриотична вълна, Свидетелите на Йехова — и помазаните, и техните съобщници — трябва да устояват непоколебими във вярата. В Съединените щати стотици деца и учители били изгонени от училищата, защото не отдавали чест на националното знаме, а в Германия Свидетелите били жестоко преследвани, защото отказвали да отдадат чест на пречупения кръст. Както вече беше казано, Хитлеровите нацисти убили хиляди лоялни служители на Йехова, защото те отказвали да участват в такова националистическо идолопоклонство. През 30–те години на XX век, в разгара на шинтоисткото поклонение към императора в Япония, двама целодневни проповедници, или пионери, посели много семена на Царството в окупирания от японците Тайван. Военните управници ги хвърлили в затвора, където единият от тях умрял поради жестокото отношение. Другият бил освободен по–късно, но само за да бъде застрелян в гръб — един съвременен Антипа. И до днес има страни, в които се изисква поклонение пред националистически символи и изключителна преданост към държавата. Много млади Свидетели биват хвърляни в затвора, немалък брой от тях биват екзекутирани заради своята смела позиция на християнски неутралитет. Ако ти си млад човек, изправен пред такива проблеми, изучавай Божието Слово ежедневно, за да можеш да притежаваш „вярата, която запазва душата жива“, с перспектива за вечен живот. (Евреи 10:39 — 11:1; Матей 10:28–31)

7. Как три деца в Индия се сблъскали с националистическо поклонение, и какъв бил резултатът от това?

⁷ Младите Свидетели в училище се сблъскват със същите проблеми. През 1985 г. в щата Керала (Индия) три деца, чиито родители били Свидетели на Йехова, отказали да направят компромис със своите основани на Библията вярвания, като не участвали в пеенето на националния химн. Те проявили уважение към церемонията, като останали прави, докато другите пеели, но въпреки това били изгонени от училище. Баща им подал жалба срещу това решение. Въпросът стигнал до Върховния съд на Индия и там двама съдии издали благоприятно за децата решение, като смело заявили: „Нашата традиция учи на толерантност, нашата философия учи на толерантност, нашата конституция защитава толерантността, нека не заставаме против нея.“ Благоприятни отзиви във вестниците и списанията информирали цялата тази държава, чието население тогава е равно на една пета от населението на земното кълбо, че в страната има християни, които се покланят на истинския Бог Йехова и лоялно стоят на страната на библейските принципи.

Покваряващи влияния

8. За какво Исус смята за необходимо да порицае християните в Пергам?

⁸ Да, християните в Пергам запазват моралната си безкомпромисност. „Но — казва Исус — те упреквам в някои неща.“ Какво са направили те, за да заслужат порицание? Исус ни казва: „Сред вас има такива, които се държат здраво за учението на Валаам, който учеше Валак как да накара синовете на Израил да извършат грях, като ядат неща, жертвани на идоли, и като блудстват.“ (Откровение 2:14)

9. Кой бил Валаам, и как неговият съвет довел до това ‘израилтяните да извършат грях’?

⁹ По времето на Моисей моавският цар Валак бил наел Валаам — един пророк, който не бил израилтянин, но познавал малко пътищата на Йехова, — за да прокълне Израил. Йехова се противопоставил на Валаам, като го накарал да произнесе благословии за израилтяните и беди за враговете им. След това Валаам умилостивил гнева на Валак, като му предложил коварен начин да провали израилтяните — моавките да съблазнят израилските мъже към неморалност и да ги подмамят да участват в поклонението на фалшивия бог Ваал–фегор. Тази негова тактика се оказала успешна! Праведният гняв на Йехова пламнал срещу израилтяните и той изпратил бедствие, което отнело живота на 24 000 блудстващи израилтяни. Това бедствие престанало едва след като Финеес взел решителни мерки да премахне злото от Израил. (Числа 24:10, 11; 25:1–3, 6–9; 31:16)

10. Какви неща, водещи до извършването на грях, били навлезли в сбора в Пергам, и защо може би тези християни смятали, че Бог ще си затвори очите за техните прегрешения?

¹⁰ Дали по времето на Йоан в Пергам имало подобни неща, водещи до извършването на грях? Да. Неморалност и идолопоклонство навлезли в сбора. Тези християни не се вслушали в Божиите предупреждения, дадени чрез апостол Павел. (1 Коринтяни 10:6–11) Тъй като издържали на преследване, те може би смятали, че Йехова ще си затвори очите за техните сексуални прегрешения. Исус обаче ясно заявява, че те трябва да отхвърлят тези пороци.

11. (а) За какво трябва да внимават християните, и какво мислене трябва да избягват те? (б) С течение на годините колко са били изключени от християнския сбор, и предимно поради какви причини?

¹¹ Подобно на това и днес християните трябва да внимават да не „превръщат незаслужената милост на нашия Бог в извинение за разпуснато поведение“. (Юда 4) Ние сме длъжни да мразим злото и да ‘бием с юмруци телата си’, за да следваме линия на добродетелно християнско поведение. (1 Коринтяни 9:27; Псалм 97:10; Римляни 8:6) Не бива да мислим, че пламенността, която проявяваме в службата на Бога, и нашата морална безкомпромисност при сблъсък с преследване ни разрешават да вършим сексуална неморалност. С течение на годините онези, които са изключени от целосветския християнски сбор предимно поради сексуална неморалност, наброяват десетки хиляди. През някои години техният брой дори е надхвърлял броя на онези древни израилтяни, които умрели заради Ваал–фегор. Нека винаги бъдем нащрек, за да не се озовем сред тях! (Римляни 11:20; 1 Коринтяни 10:12)

12. Какви принципи важат за християните днес, така както били в сила и за християните в древността?

¹² Исус порицава християните в Пергам и заради яденето на „неща, жертвани на идоли“. Какво се включва тук? Като се имат предвид думите на Павел към коринтяните, вероятно някои злоупотребявали с християнската си свобода и умишлено накърнявали съвестта на другите. Но още по–вероятно било те да са участвали в действителни идолопоклоннически обреди. (1 Коринтяни 8:4–13; 10:25–30) Верните християни днес трябва да проявяват неегоистична любов, когато упражняват своята християнска свобода, като внимават да не стават причина другите да съгрешават. Несъмнено те трябва да избягват съвременните форми на идолопоклонство, като например идолизирането на телевизионни, филмови и спортни звезди или издигането на парите или дори на собствения си корем в култ! (Матей 6:24; Филипяни 1:9, 10; 3:17–19)

Избягвай сектантството!

13. С какви думи Исус продължава да порицава християните в Пергам, и защо сборът има нужда от тях?

¹³ Исус продължава да порицава християните в Пергам, като казва: „Също така има и такива, които по подобен начин се държат здраво за учението на сектата на николаитите.“ (Откровение 2:15) Преди Исус бил похвалил ефесяните заради това, че мразели делата на тази секта. Но християните в Пергам имали нужда от съвети как да поддържат сбора чист от сектантство. Необходима е по–голяма твърдост при поддържането на християнските стандарти, така че да се запази единството, за което Исус се молел, според записаното в Йоан 17:20–23. Необходимо е ‘да се поощрява чрез здравото учение, но също и да се порицават строго онези, които противоречат’. (Тит 1:9)

14. (а) С кого трябвало да се бори още от началото християнският сбор, и как апостол Павел описал тези хора? (б) В кои думи на Исус трябва да се вслуша всеки, който може да прояви склонност да следва отцепническа група?

¹⁴ Още от началото християнският сбор трябвало да се бори с гордите отстъпници, които със сладки, измамни приказки ‘причиняват разделения и поставят препятствия пред вярата на другите, противно на учението’, осигурено от канала, използван от Йехова. (Римляни 16:17, 18) Апостол Павел предупреждава за тази опасност в почти всички свои писмаa. Днес, когато Исус е възстановил истинския християнски сбор в неговата чистота и единство, опасността от сектантство продължава да съществува. Затова всеки, който може да прояви склонност да следва отцепническа група, като по този начин сформира секта, трябва да се вслуша в следващите думи на Исус: „Затова се разкай. Ако не се разкаеш, ще дойда бързо при тебе и ще воювам против тях с дългия меч, излизащ от устата ми.“ (Откровение 2:16 )

15. Как възниква сектантството?

¹⁵ Как възниква сектантството? Може би един самозван учител започва да сее съмнения, като оспорва някои библейски истини (например това, че живеем в последните дни), и една група отцепници започва да го следва. (2 Тимотей 3:1; 2 Петър 3:3, 4) Или някой критикува начина, по който Йехова иска да се свърши неговата работа, и подхранва дух на егоистично щадене на силите, като твърди, че да се ходи от къща на къща с посланието за Царството, не е библейски обосновано, нито необходимо. Участието в тази служба, в подражание на примера на Исус и неговите апостоли, ще развие смирение у тези хора, но те предпочитат да си спестят усилията и да сформират отцепническа група, като може би само понякога четат Библията заедно. (Матей 10:7, 11–13; Деяния 5:42; 20:20, 21) Такива хора си съчиняват свои теории относно Възпоменанието на Исусовата смърт, относно библейската заповед да се въздържаме от кръв, относно празнуването на някои празници и използването на тютюн. Нещо повече, те пренебрегват значимостта на името на Йехова и много скоро се връщат обратно към позволяващото всичко поведение на Вавилон Велики. Дори още по–лошо — някои са подстрекавани от Сатана да се нахвърлят и ‘да започнат да бият другите роби’, някогашните си събратя. (Матей 24:49; Деяния 15:29; Откровение 17:5)

16. (а) Защо онези, които изпитват колебания под влиянието на отстъпници, трябва незабавно да се разкаят? (б) Какво ще стане с онези, които откажат да се разкаят?

¹⁶ Всеки, който започва да изпитва колебания под влиянието на отстъпници, трябва незабавно да се вслуша в призива на Исус и да се разкае! Отстъпническата пропаганда трябва да бъде разпозната като отрова и да бъде отхвърлена! Тя е основана на завист и омраза, за разлика от праведните, чисти и привлекателни истини, с които Исус храни своя сбор. (Лука 12:42; Филипяни 1:15, 16; 4:8, 9) Що се отнася до онези, които не искат да се разкаят, господарят Исус наистина ‘ще воюва против тях с дългия меч, излизащ от устата му’. Той пресява своите хора, за да запази единството, за което се молел през последната вечер, когато бил заедно с учениците си на земята. (Йоан 17:20–23, 26) Тъй като отстъпниците отхвърлят любещите съвети и помощ, предложени от „звездите“ в дясната му ръка, Исус ги осъжда и ‘ги наказва най–сурово’, като ги изхвърля „навън в тъмното“. Те са изключени от сбора, така че да не могат да действат като квас сред Божиите хора. (Матей 24:48–51; 25:30; 1 Коринтяни 5:6, 9, 13; Откровение 1:16)

‘Скритата манна и бялото камъче’

17. Каква награда очаква помазаните християни, които ‘победят’, и с какво трябвало да се справят християните в Пергам?

¹⁷ Голяма награда очаква всички онези, които са послушни на Исусовите наставления, дадени под ръководството на светия дух на Йехова. Чуй! „Който има уши, нека чуе какво казва духът на сборовете: на онзи, който победи, ще дам от скритата манна, ще му дам и бяло камъче, а върху камъчето ще бъде написано ново име, което не знае никой, освен онзи, който го получава.“ (Откровение 2:17) Така християните в Пергам, също както християните в Смирна, са насърчени ‘да побеждават’. За да успеят в това, онези, които живеят в Пергам, където се намира престолът на Сатана, трябва да отхвърлят категорично идолопоклонството. Те трябва да се справят с неморалността, сектантството и отстъпничеството, свързани с Валак, Валаам и сектата на николаитите. Като направят това, тези помазани християни ще бъдат поканени да ядат от „скритата манна“. Какво означава това?

18, 19. (а) Какво представлявала манната, която Йехова осигурил за израилтяните? (б) Коя манна била скрита? (в) Какво е символизирано от яденето на скритата манна?

¹⁸ В дните на Моисей Йехова осигурил манна, за да изхрани израилтяните по време на пътуването им из пустинята. Тази манна не била скрита, защото всяка сутрин, с изключение на деня на сабат, тя се появявала чудодейно като люспички слана и покривала земята. Тя била дар от Бога, който поддържал живота на израилтяните. За да бъде запомнено това, Йехова наредил на Моисей да сложи от този „хляб“ в един златен съд, който да бъде прибран в свещения ковчег на договора за ‘идните поколения’ на Израил. (Изход 16:14, 15, 23, 26, 33; Евреи 9:3, 4)

¹⁹ Какъв подходящ символ е това! Тази манна била скрита в Най–святото отделение на скинията, където чудодейната светлина, висяща над капака на ковчега на договора, символизирала самото присъствие на Йехова. (Изход 26:34) На никого не било позволено да влиза в това свято място, за да яде скритата манна. Но Исус казал, че неговите помазани последователи, които победят, ще ядат от „скритата манна“. Също като Христос преди тях, и те ще влязат „не във вътрешно свято отделение, построено от човешки ръце и наподобяващо действителността, но в самите небеса“. (Евреи 9:12, 24) Когато бъдат възкресени, те ще се облекат в нетленност и безсмъртие и това ще е един чудесен дар от Йехова, символизиран чрез това, че те получават вечната „скрита манна“. Каква чест за тази малка група от победители! (1 Коринтяни 15:53–57)

20, 21. (а) Какво е символизирано от това, че на помазаните християни е дадено бяло камъче? (б) Каква надежда имат хората от „голямото множество“, след като има само 144 000 бели камъчета?

²⁰ Те получават също така „бяло камъче“. Такива камъчета били използвани в съдилищата в Рим за произнасяне на присъдата. Бялото камъче означавало оправдателна присъда, докато черното камъче означавало осъдителна присъда, често дори осъждане на смърт. Това, че Исус давал „бяло камъче“ на християните в Пергам, показвало, че като съдия, той ги обявява за невинни, чисти и неопетнени. Но думите на Исус могат да имат и друго значение. По времето на Рим камъчета били използвани също и като пропуск за важни събития. Така че бялото камъче може да показва нещо много специално за побеждаващия помазан християнин — че той е удостоен с почетно място в небесата за сватбата на Агнето. Осигурени са само 144 000 такива камъчета. (Откровение 14:1; 19:7–9)

²¹ Дали това означава, че ако ти си от „голямото множество“ поклонници на Йехова и съобщници на помазаните, си пренебрегнат? Съвсем не! Макар че не получаваш бяло камъче, с което да бъдеш приет в небесата, ако издържиш докрай, ти можеш да преживееш „голямото бедствие“ и да имаш дял в радостната работа по възстановяването на рая на земята. Заедно с тебе в нея ще участват възкресените верни хора от предхристиянските времена, както и онези от „другите овце“, които са умрели в последно време. Накрая всички други откупени мъртви ще бъдат благословени с възкресение и ще живеят на райска земя. (Псалм 45:16; Йоан 10:16; Откровение 7:9, 14)

22, 23. Какво означава името, написано върху камъчето, което получават помазаните християни, и какво насърчение осигурява това?

²² Какво представлява новото име, написано върху камъчето? Името служи като разпознавателен и отличителен белег. Тези помазани християни получават камъчето, след като са завършили земния си път като победители. Ясно е тогава, че името върху камъчето е свързано с честта, която им е оказана — да бъдат обединени с Исус в небесата с най–голямата възможна близост и да служат заедно с него като царе. И само тези наследници на небесното Царство могат да оценят напълно тази уникална позиция и да ѝ се наслаждават. Затова ‘никой не знае това име, или назначена позиция, освен онзи, който го получава’. (Сравни Откровение 3:12.)

²³ Какъв стимул е за членовете на класа на Йоан ‘да чуят какво казва духът на сборовете’ и да го приложат! И само как това насърчава техните съобщници от „голямото множество“ да служат вярно с тях, докато могат да се радват на общуване с тях тук на земята и да участват рамо до рамо в известяването на Царството на Йехова!

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 43]

Тези доказателства за широко разпространено езическо поклонение са изложени в музея Пергамон в Берлин

[Снимки на страница 45]

Известно количество манна била скрита в ковчега на договора. За побеждаващите помазани християни да получат символичната скрита манна означава, че получават безсмъртие

Бялото камъче е за тези, които са допуснати на сватбата на Агнето