Глава 22
Продължавай смело да говориш божието Слово
1. (а) Каква добра новина започнали да проповядват учениците на Исус от Петдесетница 33 г. от н.е., но каква била реакцията на управниците и на юдейските старейшини? (б) Какви въпроси можем да си зададем във връзка с това?
СЛУЧИЛИ се най–важните през повече от 4000–годишната история събития. Самият син на Бога, Исус Христос, бил помазан за бъдещ Цар над цялата земя. Въпреки екзекуцията на Исус, причинена от подстрекателствата на религиозни противници, Йехова възкресил сина си от мъртвите. Чрез него станало възможно спасението с перспектива за вечен живот. Но когато верните Исусови ученици публично провъзгласили тази добра новина, избухнало яростно противодействие. Първо били хвърлени в затвора двама от апостолите, а после и всички останали. Те били бити и им било наредено да не говорят повече въз основа на Исусовото име. (Деян. 4:1–3, 17; 5:17, 18, 40) Как трябвало да постъпят те тогава? Как би постъпил ти? Би ли продължил смело да свидетелствуваш?
2. (а) Каква още по–прекрасна новина трябва да бъде проповядвана днес? (б) Кой има задължението да прави това?
2 През 1914 г. станало едно още по–забележително събитие от всемирна важност. Божието Царство начело с Исус Христос било установено в небесата. След това Сатан и демоните му били изхвърлени долу, на земята. (Откр. 12:1–5, 7–12) Започнали последните дни на настоящата зла система. Преди да премине поколението, което било свидетел на събитията от 1914 г., Бог ще срази цялата Сатанска система на нещата. (Мат. 24:34) Преживелите ще имат пред себе си перспективата за вечен живот. В изпълнение на първоначалната цел на Бога, цялата земя ще стане рай. Ако ти си приел вече тази добра новина, тогава имаш задължението да я споделиш с другите. (Мат. 24:14) Но какъв отклик можеш да очакваш?
3. (а) Как откликват хората на посланието за Царството? (б) Тогава пред какъв въпрос сме изправени?
3 Докато някои хора може би ще те посрещнат сърдечно като вестител на Царството, мнозинството просто ще прояви безразличие. (Мат. 24:37–39) Други могат да ти се присмеят или дори силно да ти се противопоставят. Исус предупредил, че противопоставяне може да има и от страна на най–близките ти хора. (Лука 21:16–19) То може да се срещне и на твоето работно място или в училище. В много части на земята Свидетелите на Йехова са дори под несправедлива правителствена възбрана. Когато се сблъскаш с едно или с всичките тези обстоятелства, ще продължиш ли смело да говориш божието Слово?
4. Дали личната решимост е гаранция, че ще продължим да служим вярно на Бога?
4 Без съмнение, ти искаш да бъдеш смел служител на Бога. И все пак някои, които смятали, че нищо не може да ги спре, отпаднали от редиците на вестителите на Царството. Други, за разлика от тях, включително и донякъде стеснителни по характер личности, продължават неотклонно да бъдат пламенни служители на Бога. Как можеш да докажеш, че си един от онези, които ‘стоят твърдо във вярата’? — 1 Кор. 16:13.
ДА НЕ РАЗЧИТАМЕ НА СОБСТВЕНАТА СИ СИЛА
5. (а) Какво е основното изискване, за да докажем, че сме верни служители на Бога? (б) Защо събранията са толкова важни?
5 Разбира се, много фактори участвуват в това да бъдеш верен служител на Бога. Но най–основният от тях е упованието на Йехова и неговите мерки. Как можем да проявим това упование? Един от начините е да посещаваме събранията на сбора. Писанието ни подканя да не ги пренебрегваме. (Евр. 10:23–25) Тези, които са останали верни свидетели на Йехова, било при сблъсък с всеобщо равнодушие, или пък с преследване, са напрягали всичките си сили да бъдат редовни при посещаването на събранията със събратята си по вяра. На тези събрания познанията ни за Писанието растат, но там ни привлича не просто интересът към новите неща. (Сравни Деяния 17:21.) Нашето разбиране на добре известните истини расте, изостря се и усетът ни към начините, по които да ги използуваме. Примерът, даден ни от Исус, се запечатва дълбоко в умовете и сърцата ни. (Еф. 4:20–24) Ние се сближаваме повече с християнските си братя в обединено поклонение и укрепваме лично, за да продължим да изпълняваме волята на Бога. Духът на Йехова осигурява ръководство чрез сбора, и посредством този дух Исус е сред нас, когато се събираме в негово име. — Откр. 3:6; Мат. 18:20.
6. Какво се прави относно събранията там, където Свидетелите на Йехова са под възбрана?
6 Ти посещаваш ли редовно всички събрания и прилагаш ли лично на практика онова, което си чул да се обсъжда там? Понякога, когато работата е под възбрана, събранията трябва да се провеждат на малки групи в частни домове. Местата и часовете могат да се променят и не винаги да са удобни, като някои събрания могат да се провеждат късно през нощта. Но въпреки личните неудобства или опасността, верните братя и сестри полагат искрени усилия да присъствуват на всяко събрание.
7. (а) По какъв друг начин можем да докажем, че уповаваме на Йехова? (б) Как това може да ни помогне да продължим да говорим смело?
7 Упованието на Йехова се проявява и чрез редовното обръщане към него с молитва — но не просто като формална рутина, а с чистосърдечното съзнание, че се нуждаем от помощта на Бога. Правиш ли това? Исус често се молел по време на службата си на земята. (Лука 3:21; 6:12, 13; 9:18, 28; 11:1; 22:39–44) А вечерта преди да го приковат на стълба, той призовал своите ученици: „Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение.“ (Мар. 14:38) Ако се сблъскаме с твърде много безразличие спрямо посланието за Царството, ние можем да бъдем изкушени да забавим темпото на службата си. Ако хората ни се подиграват, или дори започне преследване, можем да се изкушим да замълчим, за да избегнем всичко това. Но ако се молим настойчиво на Бога да ни помогне със своя дух да продължим да говорим смело, ние ще бъдем предпазени от поддаването на това изкушение. — Лука 11:13; Еф. 6:18–20.
РАЗКАЗ ЗА СМЕЛО СВИДЕТЕЛСТВУВАНЕ
8. (а) Защо повествованието в Деянията е от особен интерес за нас? (б) Отговори на въпросите, дадени в края на абзаца, като подчертаеш как тази информация може да ни е от полза.
8 Повествованието, съдържащо се в книгата на Деянията, е от особен интерес за всички нас. То ни разказва как апостолите и други от ранните ученици, хора с чувства като нашите, преодолявали затрудненията и доказвали, че са смели и верни свидетели на Йехова. Нека изследваме част от това повествование с помощта на следващите въпроси и посочените стихове. Правейки това, размисли каква полза можеш ти лично да извлечеш от прочетеното.
Дали апостолите били високо образовани хора? Дали те били безстрашни по природа във всяка една ситуация? (Деян. 4:13; Йоан 18:17, 25–27; 20:19)
Какво дало възможност на Петър да говори смело пред юдейския съд, който само преди няколко седмици бил осъдил самия Син на Бога? (Деян. 4:8; Мат. 10:19, 20)
Какво правели апостолите през седмиците, предхождащи изправянето им пред синедриона? (Деян. 1:14; 2:1, 42)
Как отговорили Петър и Йоан, когато управниците им забранили да проповядват въз основа на името на Исус? (Деян. 4:19, 20)
От кого отново потърсили помощ те след освобождаването си от затвора? Дали Го молели да сложи край на това преследване, или искали нещо друго? (Деян. 4:24–31)
По какъв начин Йехова осигурил помощ, когато противниците се опитали да спрат проповедната дейност? (Деян. 5:17–20, 33–40)
Как апостолите показали, че разбрали причината, поради която били освободени? (Деян. 5:21, 41, 42)
Дори когато много от учениците били разпръснати поради засиленото преследване, какво продължили да правят те? (Деян. 8:3, 4; 11:19–21)
9. (а) Какви вълнуващи резултати донесла службата на тези ранни ученици? (б) Как се е стигнало и до нашето участие?
9 Техният труд във връзка с добрата новина не бил напразен. Около 3000 ученици били покръстени на Петдесетница през 33 г. от н.е. „И още по–голямо множество, повярвали в [Господаря] мъже и жени се прибавяха.“ (Деян. 2:41; 4:4; 5:14) След време било съобщено, че дори един от най–яростните преследвачи, Савел от Тарс, станал християнин и сам започнал смело да свидетелствува за истината. Той станал известен като апостол Павел. (Гал. 1:22–24) Работата, която започнала през първи век, не спряла. Сега, в тези „последни дни“, тя набира сили и достига до всички краища на земята. Ние имаме привилегията да участвуваме в нея, и правейки това, можем да се поучим от примера, даден от верните свидетели, които са служили преди нас.
10. (а) Какви възможности използувал Павел за свидетелствуване? (б) По какви начини ти разпространяваш посланието за Царството сред другите?
10 Като научил истината за Исус Христос, Павел не загубил време в колебания. “И почна веднага да проповядва . . . , че Исус е божият Син.“ (Деян. 9:20) Той бил признателен за божията незаслужена милост към него и осъзнавал, че всеки имал нужда от добрата новина, която самият той получил. Според обичаите по онова време, и тъй като бил юдей, той отивал в синагогите, които били места за обществени събрания на юдеите, за да дава свидетелство. Той също така проповядвал от къща на къща и разисквал с хората по пазарите. И бил готов да се премества в нови райони, за да оповестява добрата новина. — Деян. 17:17; 20:20; Рим. 15:23, 24.
11. (а) Как Павел показал, че макар и смел, той също така проявявал добра преценка в свидетелствуването си? (б) Как можем ние да отразим това качество, когато свидетелствуваме на близки, колеги или съученици?
11 Павел бил смел, но също така преценявал добре обстоятелствата, както трябва да постъпваме и ние. Към юдеите той се обръщал въз основа на обещанията, дадени от Бога на праотците им. На гърците говорел въз основа на нещата, които им били познати. Понякога, като средство за даване на свидетелство, Павел привеждал за пример начина, по който самият той научил истината. Или, както обяснил: „Правя всички неща заради добрата новина, та да мога да я споделя с другите.“ — 1 Кор. 9:20–23, NW; Деян. 22:3–21.
12. (а) Макар че бил смел, какво направил Павел, за да не предизвиква постоянни сблъсъци с противниците? (б) Кога ние мъдро можем да подражаваме на неговия пример и как? (в) Откъде получаваме сила, за да продължаваме да говорим смело?
12 Когато поради съпротива срещу добрата новина изглеждало по–добре да проповядва някъде другаде, или да се премести в друг район за известно време, Павел постъпвал точно така, вместо да предизвиква постоянни сблъсъци с враговете на истината. (Деян. 14:5–7; 18:5–7; Рим. 12:18) Но той никога не се срамувал от добрата новина. (Рим. 1:16) Макар че на Павел не му било приятно арогантното, дори често насилствено отношение на противниците, той ‘се одързостявал в нашия Бог’, за да продължава да проповядва. Въпреки трудните обстоятелства, в които се озовавал, той казал: „[Господарят] беше с мене и ме укрепи, за да се прогласи напълно посланието чрез мене.“ (1 Сол. 2:2; 2 Тим. 4:17) Главата на християнския сбор, Господарят Исус Христос, продължава да дава силата, необходима, за да се извърши работата, която той предсказал за нашето време. — Мар. 13:10.
13. Какво дава доказателство за християнската смелост, и каква е основата за нея?
13 Ние имаме всички основания да продължаваме да говорим смело божието Слово, също както са правели Исус Христос и другите верни служители на Бога от първи век. Това не означава да бъдем груби или предизвикателни в поведението си. Няма защо да бъдем нетактични, или да насилваме да слушат онези, които не искат да чуят съобщението. Но ние няма да се откажем поради това, че хората са равнодушни, нито ще се уплашим и замълчим поради преследване. Като Исус, ние посочваме, че божието Царство е законното правителство на цялата земя. Ние говорим с увереност, защото представяме Йехова, Върховния владетел, и посланието, което проповядваме, не идва от нас, а от него. — Флп. 1:27, 28; 1 Сол. 2:13.
СЪБЕСЕДВАНЕ ЗА ПРЕГОВОР
● Защо е важно да споделяме посланието за Царството с всеки, с когото имаме такава възможност? Но какви реакции можем да очакваме?
● Как можем да покажем, че не се опитваме да уповаваме на собствените си сили в службата на Йехова?
● Какви ценни поуки можем да извлечем от книгата на Деянията?