Глава 7
Какво научаваме от това, че Бог допуска злото
1. (а) Ако Йехова бил унищожил веднага бунтовниците в Едем, как щяло да ни засегне това? (б) Вместо това какви любещи мерки Йехова направил достъпни за нас?
НЕЗАВИСИМО от трудностите, които може да се появят по нашия жизнен път, нашето раждане не е несправедливост от страна на Бога. Той надарил първите хора със съвършенство и им дал рая за техен дом. Ако той ги бил унищожил веднага след бунта им, човешкият род, както го познаваме — със своите болести, бедност и престъпления, — не би съществувал. Но Йехова милостиво разрешил на Адам и Ева да отгледат деца, преди да умрат, макар че те щели да наследят несъвършенството. Чрез Христос той взел мерки онези от потомците на Адам, които проявявали вяра, да получат онова, което Адам загубил — вечен живот в условия, които биха направили възможна най–висшата наслада от живота. — Втор. 32:4, 5; Йоан 10:10.
2. Дали всичко това било направено само за нашето спасение?
2 За нас лично ползата от това е неизмеримо голяма. Но от повествованието на Библията научаваме, че става дума за нещо далеч по–значимо от личното ни спасение.
ЗАРАДИ ВЕЛИКОТО МУ ИМЕ
3. Какво било заложено във връзка с изпълнението на целта на Йехова спрямо земята и човечеството?
3 Името на Йехова, неговата репутация като Всемирен владетел и Бог на истината, са свързани с изпълнението на целта му по отношение на земята и човечеството. Поради позицията на Йехова, мирът и добруването на цялата вселена изискват на името му да бъде отдадено цялото уважение, което то заслужава, и всички да Му бъдат послушни.
4. Какво точно включвала тази цел?
4 След като сътворил Адам и Ева, той им дал задача за изпълнение. Той ясно заявил, че целта му е не само цялата земя да бъде овладяна, като по този начин се разширят границите на рая, но и да бъде населена с потомците на първия мъж и първата жена, Адам и Ева. (Бит. 1:28) Дали тази цел щяла да се провали поради греха им, като донесе позор върху името на Бога?
5. (а) Според Битие 2:17, кога щял да умре онзи, който вземел от дървото на познанието за добро и зло? (б) Как Йехова изпълнил това, като в същото време не пренебрегнал целта си относно населването на земята?
5 Йехова предупредил Адам, че ако той непокорно вземе от дървото за познанието на добро и лошо, непременно ще умре „в деня“, когато яде от него. (Бит. 2:17) Верен на своята божия дума, още в деня на Адамовия грях Йехова поискал сметка от грешниците и произнесъл смъртна присъда. Наказанието било неизбежно. Юридически, от гледна точка на Бога, Адам и Ева умрели още същия ден. (Сравни Лука 20:37, 38.) Но за да изпълни заявената си цел по отношение населването на земята, Йехова им позволил да имат деца, преди да умрат дословно. Въпреки това, от гледна точка на Бога, за когото 1000 години са като един ден, когато животът на Адам свършил след 930 години, това все още било в рамките на един „ден“. (Бит. 5:3–5; сравни Псалм 90:4; 2 Петър 3:8.) Така истинността на Йехова по отношение на времето, когато наказанието трябвало да бъде изпълнено, била защитена, и целта му да насели земята с потомството на Адам не била осуетена. Това обаче означавало, че за известно време ще бъде разрешено на грешни хора да живеят.
6, 7. (а) Какво показва Изход 9:15, 16 относно това защо Йехова позволява на злите да продължават да съществуват за известно време? (б) Как в случая с фараона била проявена силата на Йехова и как било оповестено Неговото име? (в) Тогава какъв ще бъде изходът в края на настоящата зла система?
6 Онова, което Йехова казал на владетеля на Египет по времето на Моисей, дава още сведения за причината, поради която Бог позволил на злите да живеят известно време. Когато фараонът забранил излизането на синовете на Израел от Египет, Йехова не го поразил веднага. Страната била сполетяна от десет бедствия, които демонстрирали силата на Йехова по смайващи и разнообразни начини. Когато предупреждавал за седмото бедствие, Йехова казал на фараона, че лесно би могъл да изтреби и него, и хората му от лицето на земята. „Ако не беше, че нарочно затова те издигнах,“ — казал Йехова, — „да покажа в тебе силата си и да се прочуе името ми по целия свят.“ — Из. 9:15, 16.
7 Когато Йехова избавил Израел, името му наистина станало известно навсякъде. Днес, почти 3500 години по–късно, направеното от него също не е забравено. Не само личното му име Йехова било провъзгласено, но също и истината относно Онзи, който носи това име. Това установило репутацията на Йехова като Бог, който спазва договорите си и предприема действия в защита на служителите си. То показало, че поради всемогъщата му сила нищо не може да блокира изпълнението на целта му. И още по–впечатляващо ще бъде идващото унищожение на цялата зла система, видима и невидима. Тази проява на всемогъща сила, както и славата, която тя донася на името на Йехова, няма никога да бъде забравена във всемирната история. Ползата от нея ще бъде безкрайна! — Езек. 38:23; Откр. 19:1, 2.
‘О КОЛКО ДЪЛБОКА Е ПРЕМЪДРОСТТА НА БОГА!’
8. Какви допълнителни фактори ни подканя да обсъдим Павел?
8 В писмото си до Римляните апостол Павел повдига един въпрос: ‘Има ли неправда у Бога?’ И след това отговаря, като подчертава милостта на Бога и като се позовава на онова, което Йехова казал на фараона. Освен това той припомня факта, че ние, хората, сме като глина в ръцете на един грънчар. Дали глината се оплаква относно това как е употребена? Павел добавя: „А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева си и да изяви силата си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева си, приготвени за погибел, и е търпял, за да изяви богатството на славата си над съдовете, предмети на милостта си, които е приготвил отнапред за слава — над нас, които призова не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?“ — Рим. 9:14–24.
9. (а) Кои са ‘съдовете на гнева, приготвени за погибел’? (б) Защо Йехова проявил голямо дълготърпение въпреки враждебността им, и как крайният резултат ще бъде за доброто на онези, които го обичат?
9 Откакто Йехова направил пророческото изказване, записано в Битие 3:15, Сатан и неговото семе са ‘съдове на гнева, приготвени за погибел’. През цялото това време Йехова проявявал дълготърпение. Злите се присмивали на пътищата му; те преследвали служителите му, дори убили Сина му. Но Йехова проявил голямо самообладание, носещо трайна полза за служителите му. Цялото творение имало възможността да види катастрофалните резултати от бунта срещу Бога. В същото време смъртта на Исус осигурила средството за спасение на послушните хора и за ‘съсипване на делата на дявола’. — 1 Йоан 3:8; Евр. 2:14, 15.
10. Защо Йехова продължил да търпи злите през последните 1900 години?
10 В течение на повече от 1900 години от възкресението на Исус, Йехова продължил да търпи ‘съдовете на гнева’, задържайки унищожението им. Защо? Защото той започнал да приготвя вторичната част от семето на жената, тези, които ще бъдат заедно с Исус Христос в небесното му Царство. (Гал. 3:29) Те — 144 000 на брой, — са ‘съдовете на милостта’, за които говори апостол Павел. Отначало хора измежду юдеите били поканени да съставят този клас. След това били прибавени обрязаните самаряни, и накрая — хора от езическите народи. С много дълготърпение Йехова работел за осъществяването на целта си, без да принуждава никого да му служи, но дарявайки големи благословии на онези, които откликвали с признателност на любещите му мерки. Сега подготовката на този небесен клас е почти завършена.
11. Каква друга група сега изпитва ползата от дълготърпението на Йехова?
11 А жителите на земята? В определеното от Бога време милиарди ще бъдат възкресени като земни поданици на Царството. Също така, особено от 1935 г. насам, дълготърпението на Йехова направило възможно събирането на едно „голямо множество“, излязло от всички народи, с оглед спасението на неговите членове. — Откр. 7:9, 10; Йоан 10:16.
12. (а) Вследствие на това, какво научихме за самия Йехова? (б) Каква е твоята реакция спрямо начина, по който Йехова разрешава тези въпроси?
12 Дали във всичко това има нещо несправедливо? Безспорно няма! Как може някой с основание да се оплаква от това, че Бог задържа унищожението на злите, ‘съдовете на гнева’, за да може да прояви съчувствие към други, в хармония със своята цел? Напротив, като наблюдаваме как се развива осъществяването на целта му, ние научаваме много за самия Йехова. Ние се възхищаваме на различните аспекти на личността му, които се появяват пред очите ни — неговата справедливост, неговото милосърдие, неговото дълготърпение, разнообразните прояви на мъдростта му. Мъдростта, с която Йехова решава спорния въпрос, ще остане завинаги като свидетелство за факта, че неговият начин на управление е най–добър. Заедно с апостол Павел ние казваме: „О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими неговите съдби и неизследими пътищата му!“ — Рим. 11:33.
ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОКАЖЕМ НАШАТА ПРЕДАНОСТ
13. (а) Каква възможност ни се предоставя, когато изпитваме лични страдания? (б) Какво ще ни помогне да откликнем мъдро?
13 Има ситуации, които носят истински лични страдания, защото Бог още не е унищожил злите и не е осъществил предсказаното възстановяване на човечеството. Как реагираме на тези ситуации? Дали ги виждаме като възможности да вземем участие в изчистването на името на Йехова от укорите и в изобличаването на Дявола като лъжец? Ние можем да получим голяма сила да правим това, като помним винаги напътствието: „Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.“ (Пр. 27:11) Сатан — онзи, който укорява Йехова, — твърдял, че ако хората претърпят материална загуба или пострадат физически, ще обвинят Бога и дори ще го прокълнат. (Йов 1:9–11; 2:4, 5) Ние донасяме радост на сърцето на Йехова, когато чрез верността си към Бога в момент на изпитание доказваме, че това не е вярно в нашия случай. Ние имаме пълната увереност, че Йехова изпитва нежна обич към служителите си и че — както бил случаят с Йов, — когато му дойде времето, Йехова ще ни възнагради щедро, ако останем верни. — Як. 5:11; Йов 42:10–16.
14. Каква друга полза можем да имаме, ако уповаваме на Йехова, когато сме подложени на изпитания?
14 Ако с доверие уповаваме на Йехова, когато сме подложени на мъчителни изпитания, ние можем да развием безценни качества. Като резултат от всичко онова, което изстрадал, Исус ‘се научил на послушание’ по начин, какъвто не познавал дотогава. Ние също можем да се научим — като култивираме дълготърпение, издръжливост и дълбока признателност спрямо праведните пътища на Йехова. Дали ще приемем търпеливо това обучение? — Евр. 5:8, 9; 12:11; Як. 1:2–4.
15. Каква полза могат да имат другите, когато ние търпеливо понасяме изпитанията?
15 Другите ще наблюдават какво правим. Заради всичко онова, което изтърпяваме в името на нашата любов към праведността, някои от тях с течение на времето могат да разберат кои наистина са Христови „братя“ днес, и чрез обединяването си с тези „братя“ в поклонението, те могат да поемат по пътя към благословиите на вечния живот. (Мат. 25:34–36, 40, 46) Йехова и неговият Син искат те да имат тази възможност. А ние искаме ли? Дали сме съгласни да понесем трудности, за да направим това възможно?
16. Как нашият възглед за подобни лични трудности е свързан с въпроса за единството?
16 Колко хубаво е, когато заради това гледаме дори на трудните ситуации в живота като възможности да проявим предаността си към Йехова, както и да участвуваме в осъществяването на волята Му! Постъпвайки по този начин, ние можем да дадем доказателство, че действително отиваме към онова единство с Бога и Христос, за което Исус се молел относно всички истински християни. — Йоан 17:20, 21.
СЪБЕСЕДВАНЕ ЗА ПРЕГОВОР
● Как, макар че позволил злото, Йехова по подходящ начин показал голямо уважение към своето собствено име?
● Как това, че Бог търпял ‘съдовете на гнева’, дало възможност на милосърдието му да стигне до нас?
● Какво трябва да се стремим да виждаме в ситуациите, които включват страдания, изпитвани лично от нас?