Глава 5
Свободата, на която се радват поклонниците на Йехова
1, 2. (а) Какъв вид свобода дал Бог на първата човешка двойка? (б) Посочи някои от законите, които ръководели тяхната дейност.
КОГАТО Йехова сътворил хората от първата човешка двойка, те се радвали на свобода, далеч надхвърляща всяка свобода, която хората имат днес. Техният дом бил рай. Никаква болест не помрачавала насладата им от живота. Не ги очаквала смърт. Но уважението към законите на Бога било важен фактор за това те да продължават да имат такава свобода.
2 Може би някои от тези закони не били изречени с думи, но Адам и Ева били направени по такъв начин, че за тях било нещо естествено да им се подчинят. Така апетитът сигнализирал за нуждата от храна, жаждата — за нуждата от вода. Залезът на слънцето ги насърчавал да се отдадат на необходимата почивка и сън. Йехова също така говорел с тях и им възложил задача за работа. Всъщност тази задача била закон, защото щяла да ръководи тяхната линия на поведение. Но какъв добър, полезен закон бил това! Той им давал работа, която била напълно удовлетворяваща, като им давал възможност да използуват изцяло способностите си по благотворен начин. Те трябвало да отглеждат деца, да владеят над животинския свят на земята и постепенно да разширяват границите на рая, докато той покриел цялото кълбо. (Бит. 1:28; 2:15) Бог не ги обременявал с ненужни подробности. Била им предоставена обширна област за действие, за вземане на собствени решения. Какво повече би могъл да желае човек?
3. Как Адам можел да бъде подпомогнат да използува мъдро свободата си за вземане на решения?
3 Разбира се, това, че на Адам била дадена привилегията да взема решения, не означавало, че всяко решение, което той би могъл да вземе, независимо от това какво би било то, непременно щяло да има добри резултати. Неговата свобода да взема решения включвала и отговорност. Той можел да се учи, слушайки небесния си Баща и наблюдавайки Неговите дела, а Бог дал на Адам интелект, който да го напрви способен да прилага наученото на практика. Тъй като Адам бил сътворен „по божия образ“, естествената му склонност би била да отразява божествени качества, когато взема решения. Несъмнено той би се погрижил да прави това, ако изпитвал истинска признателност за всичко, което Бог бил направил за него и ако искал да угоди на Бога. — Бит. 1:26, 27; Сравни Йоан 8:29.
4. (а) Дали ограничаващата заповед, наложена на Адам, му отнемала от свободата? (б) Защо това изискване било напълно уместно?
4 Като напомняне за това, че човекът зависи от своя Създател и Дарител на живота, Йехова му дал следната заповед: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване на доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ (Бит. 2:16, 17) Дали този закон отнемал от свободата на човека? Разбира се, не. Адам бил свободен да се подчини или да не се подчини. Тази забрана не представлявала някакво бреме. Той разполагал с изобилие от неща за ядене, и без да докосва онова дърво. И било напълно уместно да признае, че земята, на която живее, принадлежи на Бога, и че като Създател, Бог с право е владетел на творенията си. — Пс. 24:1, 10.
5. (а) Как Адам и Ева загубили славната свобода, която имали? (б) Какво заело мястото ѝ и как ние сме засегнати от това?
5 Обаче какво станало? Подтикван от егоистична амбиция, един ангел подлъгал Ева, като се представил за заслужаващ доверие съветник, уверявайки я в нещо, противоположно на божията воля. Вместо да се подчини на Баща си, Адам се присъединил към Ева в прегрешението. Присвоявайки си нещо, което не им принадлежало, Адам и Ева загубили славната свобода, която имали. Грехът станал техен господар и, както предупредил Бог, сега ги очаквала сигурна смърт. В резултат на това, какво наследство било предадено на потомството им? Грях, проявен чрез вродена склонност към прегрешения, чрез слабости, които правят човека податлив на болести и водят в крайна сметка до разрухата на старостта. И смъртта. Вродената склонност към прегрешения, подсилена от влиянието на Сатан, породила общество, в което животът на всекиго е изпълнен с опасности. Каква противоположност на свободата, която Бог дал на човечеството в началото! — Рим. 5:12; Йов 14:1; Откр. 12:9.
КЪДЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАМЕРЕНА СВОБОДА
6. (а) Къде може да се намери истинска свобода? (б) За каква свобода говорел Исус в Йоан 8:31, 32?
6 Като се имат предвид днешните условия, не е чудно, че хората копнеят за далеч по–голяма свобода от тази, с която разполагат. Но къде може да се намери истинска свобода? Исус Христос казал: „Ако пребъдете в моето учение, наистина сте мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“ Това не е ограничената свобода, на която се надяват хората, когато отхвърлят един политически управник или един вид форма на управление заради друг. Исус имал предвид свободата от греха, от робските окови на греха. (Виж Йоан 8:24, 34–36.) Така че ако човек стане истински последовател на Исус Христос, това ще има за резултат забележителна промяна в живота му, а именно — освобождение.
7. (а) Тогава в какъв смисъл ние можем да бъдем свободни от греха сега? (б) Какво трябва да правим, за да имаме тази свобода?
7 Това не означава, че понастоящем истинските християни вече не усещат влиянието на вродената склонност към греховно поведение. Напротив, заради нея те водят постоянна борба. (Рим. 7:21–25) Но ако човек наистина живее в хармония с ученията на Исус, той няма да бъде повече окаян роб на греха. За него грехът няма повече да бъде като цар, издаващ заповеди, на които той трябва да се подчинява. Той няма вече да бъде впримчен в начин на живот, на който липсва цел и който го държи с неспокойна съвест. Такъв човек ще се радва на чиста съвест пред Бога, защото миналите грехове са му простени въз основа на неговата вяра в жертвата на Исус Христос. Грешните склонности може би ще опитват да се наложат, но щом отказва да постъпва съобразно с тях, защото си припомня чистите учения на Христос, той ще покаже, че грехът не е негов господар. — Рим. 6:12–17.
8. (а) Каква по–нататъшна свобода ни дава истинското християнство? (б) Как трябва това да влияе на отношението ни към светските управници?
8 Бидейки християни, ние се радваме на голяма свобода. Ние сме освободени от въздействието на фалшивите учения, от плена на суеверието и робството на греха. Великите истини относно състоянието на мъртвите и възкресението са ни освободили от паническия страх от насилствена смърт, който кара много хора да потискат съвестта си. Познанието, че несъвършените човешки правителства ще бъдат сменени от божието праведно Царство ни освобождава от безнадеждността. Но тази свобода не оправдава незачитането на законите или неуважението към правителствените чиновници, под претекст, че скоро старата система ще бъде премахната. — 1 Пет. 2:16, 17; Тит 3:1, 2.
9. (а) Как Йехова любещо ни помага да се радваме на най–голямата степен на свобода, възможна за хората днес? (б) Когато вземаме решения, как можем да покажем, че ясно разбираме какво произлязло от това, че Адам злоупотребил със свободата си?
9 Йехова не ни оставя да намираме по метода на пробите и грешките кой е най–добрият начин на живот. Той знае как сме направени, какво ще ни донесе истинско удовлетворение и чувство за лично достойнство, и какво ще бъде най–дълготрайно добро за нас. Той също така знае и собствения си план относно времето за изпълнение на своята цел, а следователно и с какво си струва да се занимаваме съгласно неговите цели. Също така той е наясно какви мисли и поведение могат да опорочат човека, или да провалят взаимоотношенията му с другите, и дори да му попречат да получи благословиите на божието Царство. Той любещо ни осведомява за тези неща чрез Библията и посредством своята видима организация. (Гал. 5:19–23; Мар. 13:10; сравни 1 Тимотей 1:12, 13.) И тогава зависи от нас как ще използуваме дадената ни от Бога свободна воля, за да решим как да откликнем. Ако сме взели присърце каквото ни казва Библията за това как Адам изгубил свободата, дадена на човечеството в началото, нашите решения ще бъдат мъдри. Ние ще покажем, че добрите взаимоотношения с Йехова са главната ни грижа в живота.
СТРЕМЕЖ КЪМ ДРУГ ВИД СВОБОДА
10. Каква свобода искат някои, които твърдят, че са християни?
10 Понякога някои млади хора, възпитани от малки като свидетели на Йехова, пък и други не толкова млади, започват да усещат, че искат друг вид свобода. Светът може да им се струва обаятелен, и колкото повече мислят за това, толкова по–силно става желанието им да правят неща, каквито правят хората в света. Може би те не възнамеряват да започнат да вземат наркотици, да се напиват или да развратничат. Но започват да прекарват от времето си след училище или след работа с хора от света. Разбира се, желанието им е да бъдат приети от своите нови другари, и затова те започват да наподобяват начина им на говорене и на поведение. — 3 Йоан 11.
11. Откъде идва понякога съблазънта да се върши това?
11 Понякога съблазънта да се впуснеш в светско поведение идва от някой, който твърди, че служи на Йехова. Същото нещо се случило в Едем, когато Сатан съблазнил Ева, и после Ева убедила Адам да се присъедини към нея. Това се случвало и сред ранните християни, случва се и днес. Такива личности често обичат силните преживявания и желаят неща, които донасят силни удоволствия. Те подканват другите да „се позабавляват малко“. Те „обещават . . . свобода, а те сами са роби на разврата [разрухата — NW]“. — 2 Пет. 2:18, 19.
12. (а) Какви са печалните резултати от светското поведение? (б) Защо хората, поели по този път, макар и да знаят какви ще са последствията, настояват да вършат такива неща?
12 Последствията не са приятни. Непозволените сексуални отношения донасят емоционални сривове. Също така могат да доведат до болести, нежелана бременност и вероятно разпадане на брака. (Пр. 6:32–35; 1 Кор. 6:18; 1 Сол. 4:3–8) Злоупотребата с наркотици може да има за резултат раздразнителност, неясен говор, разфокусирано виждане, виене на свят, нарушено дишане, халюцинации и смърт. (Сравни Притчи 23:29–35.) Такава злоупотреба може да доведе до пристрастяване, което пък да има за резултат престъпления, за да може да се поддържа навикът. Онези, които поемат по този път, обикновено знаят какъв може да е крайният резултат. Но жаждата им за силни усещания и чувствени удоволствия ги кара да си затворят очите за последствията. Те си казват, че това е свобода, но разбират — уви, твърде късно, — че са станали роби на греха, а грехът е безмилостен господар! Обмислянето на всичко това сега може да ни помогне да се предпазим от подобни преживявания. — Гал. 6:7, 8.
КЪДЕ ЗАПОЧВАТ ПРОБЛЕМИТЕ
13. (а) Как се появяват често желанията, които довеждат до такива проблеми? (б) От чия гледна точка се нуждаем, за да разберем кои са „лошите другари“? (в) Отговаряйки на въпросите в края на абзаца, подчертай гледната точка на Йехова. Коментирай въпросите един по един.
13 Спри за момент и се замисли къде започват често тези проблеми. Библията обяснява: „А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“ (Як. 1:14, 15) Но как се появяват тези желания? Те се пораждат от онова, което ни минава през ума, и често то е следствие от общуването с хора, които не прилагат библейските принципи. Разбира се, всички ние знаем, че трябва да избягваме „лошите другари“. Но въпросът е — кои другари са лоши? Как Йехова вижда нещата? Разсъжденията върху следващите въпроси и стихове ще ни помогнат да достигнем до правилни заключения.
Дали фактът, че дадени личности изглеждат на почит, означава, че те ще бъдат добри другари? (Сравни Битие 34:1, 2, 18, 19.)
Могат ли техните разговори, или може би и шегите им, да покажат дали можем да общуваме отблизо с тях? (Ефес. 5:3, 4)
Имаме ли причина за безпокойство, ако те не вярват в същите неща относно целта на Бога, в които вярваме ние? (Сравни 1 Коринтяни 15:12, 32, 33.)
Какво би почувствувал Йехова, ако ние изберем за свои другари хора, които не го обичат? (Сравни 2 Летописи 19:1, 2.)
Макар че може би работим с невярващи, или ходим на училище с такива, как можем да покажем, че не сме ги избрали за свои другари? (1 Пет. 4:3, 4)
Гледането на телевизия, четенето на книги, списания и вестници са също начини на общуване с другите. Срещу какви видове материали от тези източници трябва особено да се пазим в днешно време? (Пр. 3:31; Иса. 8:19; Ефес. 4:17–19)
Какво казва на Йехова нашият избор на другари относно това какви личности сме ние? (Пс. 26:1, 4, 5; 97:10)
14. Каква величава свобода очаква онези, които вярно прилагат напътствията на божието Слово днес?
14 Съвсем близо пред нас се намира новият свят на Бога. Посредством Неговото Царство човечеството ще бъде освободено от поробващото влияние на Сатан и от цялата му зла система на нещата. Постепенно всичко, което е резултат от греха, ще бъде отстранено от хората. Ще ги очаква вечен живот в рай. Цялото творение ще се радва на свобода, която е в пълна хармония с „духа на Йехова“. (2 Кор. 3:17) Има ли смисъл човек да рискува да загуби всичко това, защото днес се е отнесъл лекомислено към съветите на божието Слово? Нека всички ние ясно покажем чрез начина, по който днес упражняваме своята християнска свобода, че онова, което действително желаем, е „славната свобода на божиите чада“. — Рим. 8:21.
СЪБЕСЕДВАНЕ ЗА ПРЕГОВОР
● Каква била свободата, на която се радвала първата човешка двойка? Как може тя да се сравни с това, което човечеството изпитва днес?
● В контраст със света, каква свобода имат истинските християни? Как е възможно това?
● Каква цена заплащат онези, които търсят свободата, притежавана от света?
● Защо е толкова важно да избягваме „лошите другари“? За разлика от Адам, чии решения относно това кое е лошо, приемаме ние?